Има близо осем милиарда причини за някои хора Законът за обществените поръчки (ЗОП) да е по-важен дори от конституцията. Това е сумата в левове (около 9% от БВП на страната), която се е разпределила с договори за обществени поръчки през 2014 г. За 2015 г. още няма обща статистика, но вероятно сумата е дори по-голяма. За такава държавно движена икономика, каквато е българската в момента, ЗОП е един от най-важните закони – той задава правилата за харчене на обществените пари и еврофондовете.
Ето защо е особено важно какви промени се предлагат в изцяло новия ЗОП, който се гласува на второ четене в парламента в момента. В основата си този документ е революционен от гледна точка на либерализацията на пазара. Той въвежда електронни досиета на кандидатите, електронни сертификати за съответствие с изискванията на възложителя, типови договори в областта на строителството, водния сектор и др., въвежда застраховката като начин за обезпечение на изпълнението на договора, защитава правата на подизпълнителите и много други нововъведения. Някои от текстовете обаче будят притеснение най-вече заради факта, че в България злоупотребите с публични средства са по-скоро принцип, отколкото изключение.
Какво се променя
Документът идва в отговор на новите директиви на Европейската комисия в областта на обществените поръчки от 2014 г. На всеки 10 години ЕК прави ревизия на регулациите в различни сфери и предлага промени, така че да модернизира процеса и да подобри ефективността си. Това, което ЕК задава обаче, са само общата рамка, целта и философията на нормативната база. Оттам нататък държавите членки имат ангажимент не само механично да преведат текстовете, но и да напълнят тази рамка със съдържание и да гарантират равнопоставеност – чрез допълнителни забрани, функциониращи контролни механизми и др. България трябва да транспонира директивите до 18 април тази година. Това е едно от задължителните условия към новите европейски пари, като неизпълнението му би ги спряло (виж текста). Правителството планираше да е готово със закона и с Правилника за приложение до края на 2015 г., но сроковете изостават - депутатите още гласуват текстовете, тепърва ще се пишат правилник, образци на документи и др. През това време общините, министерствата и агенциите ще имат време да се запознаят с разпоредбите.
"Редица постановки на закона се променят, но много остават същите. В него е предвидена възможността за пълна електронизация на процеса, което ще доведе до намаляване на субективния и личен принос на хората при прилагането му. Предвидено е засилване на централните органи за покупки, които ще заменят отделните възложители, предвидено е рязко намаляване на представяните документи, което ще облекчи процеса и това се прави на общоевропейско ниво", посочват от кабинета на Томислав Дончев.
Новият закон въвежда 13 процедури по възлагане, тоест повече от сега съществуващите. На практика обаче единственото изцяло нова процедура е "партньорство за иновации", която се отнася за поръчки в сферата на научноизследователската и развойната дейност и ще включва преговори с допуснати кандидати. Всички останали: открит търг, ограничена процедура, възлагане без обявление, директно възлагане и др., ще се обявяват и отчитат по образци, утвърдени от европейски регламент. Това е въвеждането на така наречените типови поръчки, които ще попречат на възложителите да променят по собствена инициатива някои от условията, за да дават предимство на определени фирми (например при какви екстремни условия може да изпълнява поръчка за смяна на дограма).
Променят се и някои от праговете, над които се провежда открит търг. За строителството той се увеличава на 5 млн. лева, но все още остава под общоевропейския, който е близо 10 млн. лева. Интересно е, че прагът за доставки на стоки и услуги пада от 404.5 хил. лв. на 262 хил. лв. Този текст веднага срещна отпора на общините, но предложението им за запазване на високия праг беше отхвърлено. Друга съществена промяна е вкарването на възможност за промяна на стойността на договора, ако изменението не е повече от 10 на сто при поръчки за доставки и 15 на сто - при поръчки за строителство. Според някои юристи това автоматично ще оскъпи договорите (сега тази практика така или иначе става чрез допълнително възлагане), но според други текстът е справедлив. Сега при оскъпяване по вина на държавата и невъзможност да се обяви нова поръчка увеличените разходи или остават за сметка на изпълнителя, или договорът се прекратява.
Самите възложители се интересуват повече от подзаконовата нормативна база, отколкото от самия закон. "За нас по-важни са типовите договори, до края на седмицата ще предложим нашите варианти", коментира пред "Капитал" Иван Бойков, изпълнителен директор на камарата на строителите. Тъй като строителите са един от секторите, където се играеше най-много с досегашните промени в условията, те са силно заинтересувани от новите правила.
Според Националното сдружение на общините "промените не са чак толкова същностни". "Това, което е новото и по което работим, е централизирано звено за възлагане за общините по подобие на това за държавната администрация към Министерството на финансите. До един месец ще представим концепция на събранието на общините. Разбира се, всяка община може да използва и останалите канали, но ще гласуваме дали искаме да имаме и такова централизирано звено към Националното сдружение на общините", каза Емил Савов, зам. изпълнителен директор на НСРОБ.
Проблемни текстове и липсващ правилник
Критиките към новия ЗОП са свързани основно с прекалено общите постановки и многобройните препратки към несъществуващ Правилник за прилагане на закона, който ще зададе детайлите. "Правилникът може да се променя всеки ден с решение на Министерския съвет. При това положение няма никакви гаранции за равнопоставеност - законът е тази гаранция, а не правилник", коментира пред "Капитал" депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов, един от най-активните по време на гласуването на текстовете на второ четене в зала. "Да, проблемът не е с философията на закона или дори с превода на директивите, а с конкретизацията", потвърждава Павлин Стоянов от българския клон на CMS Cameron McKenna.
Транспонирането наистина не означава механичен превод на текстовете от европейските директиви. Някои от клаузите са задължителни, но други са по преценка на държавите членки. Възможността да се запазват поръчки за кооперации на хора с увреждания например не е задължителна, но България е решила да я прилага, което при липсата на адекватен контрол предизвика масова пререгистрация на фирми, за да могат да печелят предимство в поръчките.
Друг пример са "незадължителните норми за отстраняване", при които възложителят може сам да преценява надеждността на определен кандидат. Текстът казва, че възложител по собствена преценка може да остави в състезанието участник с висящо производство, но също така може да отстрани кандидат, ако се усъмни в неговата надеждност. Това също не е задължително според директивата, става ясно от разяснения от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев. "Тези възможности въвеждат определена оперативна самостоятелност на възложителя. Например, ако имате само един доставчик на питейна вода, но той е в несъстоятелност, означава ли това, че не трябва да го допуснете и в резултат от това да оставите общината без вода", пита министър Дончев.
Дискусиите в Европа вече са в посока тотална либерализация на пазара, посочва той и припомня как през годините отпаднаха изискванията за оборот и наличие на собствена техника, защото бяха определени като дискриминационни. Основният проблем при нагласените търгове не е допускането, а неоснователното отстраняване на участници, посочва Дончев. "В този смисъл е потърсена възможност, ако някакви обстоятелства в хода на процедурата се променят в полза на участника, на етапа на проверка на годността, те да бъдат взети под внимание и офертата да се разгледа. Тези стъпки водят до повече конкуренция, а тя е установеният способ за намаляване на корупцията", казва министърът. Решенията на възложителя освен това подлежат на обжалване, припомня той.
"Създаде се някаква политическа истерия в последния момент. В комисиите текстовете не са дебатирани, най-много някой да е гласувал "въздържал се". Все пак от 6-7 месеца се подготвя този закон, имаше всевъзможни обсъждания, получихме 700 предложения. Опитали сме се и да се съобразим и с травматичния опит, който имаме", защити законопроекта министър Дончев.
Закон за спиране на корупцията?
Всъщност идването на новия закон е позитивна новина. Той е следствие на обобщение на целия европейски опит от последните години и поправяне на слаби места в системата. Въвеждането на типови поръчки и електронизирането на процеса безспорно ще има позитивен ефект. Големият проблем е другаде - както преди, така и сега, корупцията в системата ползва закона не като ограничител, а като вратички, които да заобикаля.
Ефективното разходване на публичните средства е пряко свързано с това да има забрани, твърди Гроздан Караджов. "Ако целта е да се отворят възможности за корупция, то този закон е перфектен. Това е абдикация от функциите ни на народни представители", казва той. Това е вярно, но само отчасти. Ако забраните бяха единственото, което вършеше работа, "Конкурентоспособност", която в един момент искаше близо 50 подписа за всеки отделен проект, щеше да е съвършената програма. Тя обаче тръгна много по-добре, когато част от парите бяха прехвърлени от администрацията към финансовия сектор, а процедурите за грантовете се облекчиха. Забраните вършат работа, когато налагащите ги органи са некорумпирани и обективни. Това далеч не винаги е така в българския случай, затова струпването на още забранителни текстове само подлага добросъвестните бенефициенти на пътуване през бюрократичен ад.
"Корупция има, това е безспорен факт. Тя обаче не се дължи на закона, а на неспазването на закона", посочва Томислав Дончев. "Това е в правомощията на контролните органи и е резултат от недобросъвестност на възложителя." В този смисъл не може да се очаква, че новият ЗОП ще унищожи корупцията с магическа пръчка. За това са нужни малко повече няколко пренаписани текста и правилник. И по този въпрос ЕК има мнение - вижте го в този текст.
НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОМЕНИ
Подизпълнители Подизпълнителите ще могат да получават плащания директно от възложителя. Това ще става в случаите, когато изпълняваната от тях част от поръчката може да се предаде като отделен обект. Главният изпълнител има право да оспори цялата или част от заявената от подизпълнителя сума, тъй като отговорността за целия проект е негова. Този текст е деликатен, призна министър Дончев, тъй като може да се приеме като намеса на свободния пазар. От друга страна може, да има натиск върху изпълнители да работят с определени подизпълнители. Може да има прецизиране, каза министърът.Единен електронен документ за обществени поръчки ЕЕДОП е електронно досие с общата информация за участниците в процедури. Досието може да се изисква и подава само по електронен път и ще бъде по образец, унифициран за всички държави членки. Европейските директиви дават срок на ЕК до април на 2018 г. да изготви образец на ЕЕДОП. Те предвиждат още в средата на 2018 г. базите данни с досиетата на участниците на всички държави членки да имат пряка и безплатна връзка.
Електронни сертификати За разлика от Единния европейски документ, за който трябва да чакаме до 2018 г., електронните сертификати влизат в сила веднага след приемането на закона. Вместо с купища хартиени документи участниците ще могат да докажат личното си състояние и съответствие с критериите за подбор с електронен документ, издаден от сертифициращ орган. Сертифициращите органи за определени дейности, видовете сертификати, условията за издаване и др. тепърва ще се определят от Министерския съвет.
Образци на документи/типови договори Агенцията по обществени поръчки ще подготви образци на документи за провеждане на всички видове процедури: открита, ограничена, с обявление и др. По-същественото е, че ще има специфични образци за поръчки в пътното строителство, железопътния, водния сектор и др. Това са така наречените типови условия по договорите, за които браншът настоява от години. Подобни образци са разработени от JASPERS преди време, но трябва да се редактират предвид промяната на законодателството, обясни Томислав Дончев.
Гаранции Гаранциите за участие в процедурите отпадат. Ще се изисква само гаранция за изпълнение на договора, която се увеличава от досегашния 1% от стойността на поръчката до 5%. За кооперациите за хора с увреждания гаранцията е до 2%. Гаранцията вече ще може да се представи и под формата на застрахователна полица освен досегашните парична сума и банкова гаранция.
Централни органи за покупки Група от възложители например общини от даден регион могат да се обединят в изграждането на централизиран орган за покупки: платформа за електронни търгове по подобие на вече съществуващата към Министерството на финансите. Общините ще запазят свободата си да възлагат отделни процедури. Националното сдружение на общините вече подготвя концепция за такава платформа. Изцяло електронният обмен на информация при търгове, провеждани от централни органи, става задължителен от началото на 2017 г.
Има близо осем милиарда причини за някои хора Законът за обществените поръчки (ЗОП) да е по-важен дори от конституцията. Това е сумата в левове (около 9% от БВП на страната), която се е разпределила с договори за обществени поръчки през 2014 г. За 2015 г. още няма обща статистика, но вероятно сумата е дори по-голяма. За такава държавно движена икономика, каквато е българската в момента, ЗОП е един от най-важните закони – той задава правилата за харчене на обществените пари и еврофондовете.
Ето защо е особено важно какви промени се предлагат в изцяло новия ЗОП, който се гласува на второ четене в парламента в момента. В основата си този документ е революционен от гледна точка на либерализацията на пазара. Той въвежда електронни досиета на кандидатите, електронни сертификати за съответствие с изискванията на възложителя, типови договори в областта на строителството, водния сектор и др., въвежда застраховката като начин за обезпечение на изпълнението на договора, защитава правата на подизпълнителите и много други нововъведения. Някои от текстовете обаче будят притеснение най-вече заради факта, че в България злоупотребите с публични средства са по-скоро принцип, отколкото изключение.
0 коментара