С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
42 29 яну 2016, 17:03, 19883 прочитания

Идва развръзката за АЕЦ "Белене"

НЕК се очаква да бъде осъдена за 650 млн. евро по неосъществения проект за ядрената централа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вместо да разтопи леда в българско-руските енергийни отношения, идващата пролет по всичко изглежда, че ще ги замрази дори още повече. Както обикновено, виновникът за студения полъх ще бъде прословутият "Голям шлем" - АЕЦ "Белене", "Южен поток" и Бургас - Александруполис. Осем години след обявяването му София ще започне да усеща една от забележително верните грешки в превода. През 2008 г. на кореспондента на руския "Комерсант" Андрей Колесников му се беше причуло, че в резултат на договорките за трите проекта България вместо за голям шлем подписва за голям ч...

В края на март или април ще излезе решението на арбитража между НЕК и "Атомстройекспoрт" (АСЕ) за АЕЦ "Белене". То, по всичко изглежда, ще бъде негативно за българската компания. Според няколко независими източника арбитрите в Съда към Международната търговска камара в Париж са се обединили за сума между 500 и 650 млн. евро във вреда на НЕК. По същото време в края на април българското правителство ще се опита да обяви конкретните си планове за проекта за газоразпределителен център (хъб). "Той е възможен само при два ключови фактора - наличието на руска тръба или тръби в Черно море, т.е. морската част на "Южен поток", и бързото изграждане на интерконектора с Гърция, който ще осигури достъп до компресиран газ от танкери или каспийски газ", каза в четвъртък вицепремиерът Томислав Дончев в интервю за bTV. Руската част от схемата обаче, по всичко изглежда, няма да стане.


650 млн. евро назад

Решението за "Белене" все още не е окончателно взето, тъй като парижкият арбитраж е дал възможност на двете страни да постигнат извънсъдебно споразумение. Срокът за това изтича в края на януари, но вероятно това няма да се случи и ще има допълнителни преговори, които обаче едва ли ще доведат до особен резултат. За да се откаже от претенциите си, АСЕ настоява за възобновяване на проекта за АЕЦ "Белене", което едва ли е възможно. НЕК пък се опитва да преговаря за обратно продаване на поръчаното от руската компания оборудване, като така се намали дължимата сума. Сигнал за това са отделни изпуснати реплики като тази на премиера Бойко Борисов от миналата седмица, че реакторите за централата са заминали за Турция.

Арбитражът беше заведен от "Атомстройекспoрт" през юли 2011 г. първоначално за сумата от 58 млн. евро. След прекратяването на проекта за АЕЦ "Белене" от българското правителство през март 2012 г. руската компания увеличи иска си на 872 млн. евро. Мотивът за спирането на строежа беше финансовата невъзможност този проект да се осъществи.



Първоначалната реакция на българското правителство беше да твърди, че няма особени притеснения от арбитражната процедура. Министърът на финансите по това време Симеон Дянков дори каза: "Не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме."

Сега пляскането се връща, макар и не в пълния размер. Сумата, която арбитрите вероятно ще присъдят на руската страна, отговаря на неплатеното от НЕК по силата на четири анекса към Споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене" от 2006 г. Най-важният от тях е петият, с който през 2008 г. бяха поръчани детайлите с дълъг срок на производство на обща сума 673 млн. евро, въпреки че централата нямаше още одобрен окончателен проект, нито пък изградена инвестиционна структура. До спирането на проекта към АСЕ общо са били платени 384 млн. евро, а други 40 са били фактурирани. Сега ще трябва да бъде платен остатъкът, като ако наистина в полза на АСЕ бъдат присъдени около 600 млн евро, това ще е двойно повече от първоначалните очаквания. С решението на Министерския съвет от 28 март 2012 г. за спиране на проекта се признаваше, че НЕК е поръчала оборудване за над милиард лева, като част от него е вече платено.

След решението на арбитража не следва директно плащане, тъй като то трябва да бъде признато от български съд - т.нар. екзекватура. Процесът ще отнеме поне две години, като по-интересното е, ако съдът откаже да признае арбитража, за което има прецедент. Подобен трик обаче ще сложи кръст на всички съвместни проекти, но пък плащането на огромната сума ще увеличи и съпротивата срещу тях.

Газови миражи

Атомният арбитраж ще хвърли сянка най-вече над проекта за газов хъб, който наскоро беше преименуван в газоразпределителен център "Балкан". Той възникна от руините на газопровода "Южен поток", чието спиране  през декември 2014 г. беше обявено лично от руския президент Владимир Путин. Тогава Путин обясни, че "България не може да действа като суверенна държава" и "ако Европа не иска този проект да бъде завършен, той няма да се реализира".

"Южен поток" всъщност беше замразен по-рано - през 2014 г., тъй като "Газпром" не само категорично отказваше да се съобрази с европейското законодателство, но и строежът в България се беше превърнал в гигантска корупционна схема. Общата сума за изграждането на българския участък стигна малко над 4 млрд. евро (30% над първоначално предвиденото), 1.2 млрд. от които щяха да отидат към консорциума "Газпроект-юг" воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Както наскоро показаха изчисленията на кабинета, необходимата инфраструктура за хъба ще струва 2.2 млрд. евро, или половината от българския участък на "Южен поток".

Все пък въпреки първоначалния милиарден ентусиазъм в кабинета се чуха и по-трезви гласове. "Най-важното е да не се спъваме два пъти на едно и също място, нямаме намерение да повтаряме грешката с "Южен поток", каза преди два месеца Томислав Дончев. Малко преди това българското правителство изпрати писмо на Европейската комисия, в което очертава плановете си и моли за регулаторна помощ. В края на 2015 г. се създаде работна група, която вече имаше две заседания. Според Дончев до края на април групата "в общи линии трябва да е готова с всички технически, юридически и икономически детайли", като през пролетта на тази година се свика инвеститорска конференция.

От ЕК коментираха неофициално, че за такъв краен срок не знаят и че първата сериозна среща по хъба ще се състои през февруари, когато ще се обсъждат необходимите промени в българското законодателство. Тоест да се очаква, че към април ще бъде свършена работа, която отнема месеци, е нереалистично. "Тази група не одобрява нищо, тя дава техническа помощ. Проектът ще мине през нормалната процедура за одобрение по Третия енергиен пакет", допълниха от комисията.

По-важното обаче е видимото нежелание на Русия да се обвързва. Както Дончев подчертава, без газ от "Газпром" е нереалистично да се говори за хъб в България. Разговори с Москва вече са водени и висши държавни чиновници обясняват, че планът е руската газова компания да възстанови половината от "Южен поток" - 30 млрд. куб.м. Новите тръби щели да бъдат свързани с Румъния и Словакия през проекта "Истринг" и по този начин ще изпълни желанието на Русия за пълно заобикаляне на Украйна. "Няма как, ако пуснат "Северен поток 2", да не разрешат "Южен поток 2", казва същият източник. Но очевидно някой е приел желаното за реалност. Самата ЕК най-малкото не крие скептицизма си към "Северен поток 2".

След края на българско-руската междуправителствена комисия тази седмица водещият руската делегация зам.-министър на правосъдието Сергей Герасимов каза, че планът за газовия хъб у нас е обсъден детайлно и руската страна има интерес към него, но очаква одобрение от Брюксел. "Знам, че България действа активно по проекта и при получаване на съответните документи от ЕС ще го обсъдим и вземем решение дали да участваме", допълни той. В същото време Герасимов подчерта, че около закриването на общата компания между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за строежа на "Южен поток" все още съществуват взаимни финансови претенции, което е ясна индикация, че пробив няма.

Това, разбира се, е добре, тъй като ще охлади малко прекаления ентусиазъм. В момента при далеч по-малкия и много по-важен проект за българско-гръцката газова връзка има много проблеми, които не намират решение. Газопроводът IGB ще осигури реално и непрекъсваема връзка към алтернативни доставки, но в момента поради липса на интерес за пренос на газ по него (освен от "Булгаргаз" и гръцката DEPA) бъдещият му капацитет е зает едва една трета, което го прави съмнителен откъм икономическа логика. Например при посещението на американския помощник държавен секретар Виктория Нюланд в София миналата седмица тя е подтикнала правителството да поеме по-активна роля по проекта.

Остава да се види дали София има някаква по-сериозна стратегия. Ако усилията на кабинета да върне Русия в играта за "Южен поток" не са обвързани с намаляване на щетите по други проекти, това може да се окаже гигантска загуба на време, енергия и средства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 3 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1218 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 3 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 868 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой е главният заподозрян за интернет-атаките срещу референдума

Следите водят към руската хакерска група Sofacy

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10