Арбитражът беше заведен от "Атомстройекспoрт" през юли 2011 г. първоначално за сумата от 58 млн. евро. След прекратяването на проекта за АЕЦ "Белене" от българското правителство през март 2012 г. руската компания увеличи иска си на 872 млн. евро. Мотивът за спирането на строежа беше финансовата невъзможност този проект да се осъществи.

Първоначалната реакция на българското правителство беше да твърди, че няма особени притеснения от арбитражната процедура. Министърът на финансите по това време Симеон Дянков дори каза: "Не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме."

Сега пляскането се връща, макар и не в пълния размер. Сумата, която арбитрите вероятно ще присъдят на руската страна, отговаря на неплатеното от НЕК по силата на четири анекса към Споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене" от 2006 г. Най-важният от тях е петият, с който през 2008 г. бяха поръчани детайлите с дълъг срок на производство на обща сума 673 млн. евро, въпреки че централата нямаше още одобрен окончателен проект, нито пък изградена инвестиционна структура. До спирането на проекта към АСЕ общо са били платени 384 млн. евро, а други 40 са били фактурирани. Сега ще трябва да бъде платен остатъкът, като ако наистина в полза на АСЕ бъдат присъдени около 600 млн евро, това ще е двойно повече от първоначалните очаквания. С решението на Министерския съвет от 28 март 2012 г. за спиране на проекта се признаваше, че НЕК е поръчала оборудване за над милиард лева, като част от него е вече платено.

След решението на арбитража не следва директно плащане, тъй като то трябва да бъде признато от български съд - т.нар. екзекватура. Процесът ще отнеме поне две години, като по-интересното е, ако съдът откаже да признае арбитража, за което има прецедент. Подобен трик обаче ще сложи кръст на всички съвместни проекти, но пък плащането на огромната сума ще увеличи и съпротивата срещу тях.

Газови миражи

Атомният арбитраж ще хвърли сянка най-вече над проекта за газов хъб, който наскоро беше преименуван в газоразпределителен център "Балкан". Той възникна от руините на газопровода "Южен поток", чието спиране  през декември 2014 г. беше обявено лично от руския президент Владимир Путин. Тогава Путин обясни, че "България не може да действа като суверенна държава" и "ако Европа не иска този проект да бъде завършен, той няма да се реализира".

"Южен поток" всъщност беше замразен по-рано - през 2014 г., тъй като "Газпром" не само категорично отказваше да се съобрази с европейското законодателство, но и строежът в България се беше превърнал в гигантска корупционна схема. Общата сума за изграждането на българския участък стигна малко над 4 млрд. евро (30% над първоначално предвиденото), 1.2 млрд. от които щяха да отидат към консорциума "Газпроект-юг" воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Както наскоро показаха изчисленията на кабинета, необходимата инфраструктура за хъба ще струва 2.2 млрд. евро, или половината от българския участък на "Южен поток".

Все пък въпреки първоначалния милиарден ентусиазъм в кабинета се чуха и по-трезви гласове. "Най-важното е да не се спъваме два пъти на едно и също място, нямаме намерение да повтаряме грешката с "Южен поток", каза преди два месеца Томислав Дончев. Малко преди това българското правителство изпрати писмо на Европейската комисия, в което очертава плановете си и моли за регулаторна помощ. В края на 2015 г. се създаде работна група, която вече имаше две заседания. Според Дончев до края на април групата "в общи линии трябва да е готова с всички технически, юридически и икономически детайли", като през пролетта на тази година се свика инвеститорска конференция.

От ЕК коментираха неофициално, че за такъв краен срок не знаят и че първата сериозна среща по хъба ще се състои през февруари, когато ще се обсъждат необходимите промени в българското законодателство. Тоест да се очаква, че към април ще бъде свършена работа, която отнема месеци, е нереалистично. "Тази група не одобрява нищо, тя дава техническа помощ. Проектът ще мине през нормалната процедура за одобрение по Третия енергиен пакет", допълниха от комисията.

По-важното обаче е видимото нежелание на Русия да се обвързва. Както Дончев подчертава, без газ от "Газпром" е нереалистично да се говори за хъб в България. Разговори с Москва вече са водени и висши държавни чиновници обясняват, че планът е руската газова компания да възстанови половината от "Южен поток" - 30 млрд. куб.м. Новите тръби щели да бъдат свързани с Румъния и Словакия през проекта "Истринг" и по този начин ще изпълни желанието на Русия за пълно заобикаляне на Украйна. "Няма как, ако пуснат "Северен поток 2", да не разрешат "Южен поток 2", казва същият източник. Но очевидно някой е приел желаното за реалност. Самата ЕК най-малкото не крие скептицизма си към "Северен поток 2".

След края на българско-руската междуправителствена комисия тази седмица водещият руската делегация зам.-министър на правосъдието Сергей Герасимов каза, че планът за газовия хъб у нас е обсъден детайлно и руската страна има интерес към него, но очаква одобрение от Брюксел. "Знам, че България действа активно по проекта и при получаване на съответните документи от ЕС ще го обсъдим и вземем решение дали да участваме", допълни той. В същото време Герасимов подчерта, че около закриването на общата компания между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за строежа на "Южен поток" все още съществуват взаимни финансови претенции, което е ясна индикация, че пробив няма.

Това, разбира се, е добре, тъй като ще охлади малко прекаления ентусиазъм. В момента при далеч по-малкия и много по-важен проект за българско-гръцката газова връзка има много проблеми, които не намират решение. Газопроводът IGB ще осигури реално и непрекъсваема връзка към алтернативни доставки, но в момента поради липса на интерес за пренос на газ по него (освен от "Булгаргаз" и гръцката DEPA) бъдещият му капацитет е зает едва една трета, което го прави съмнителен откъм икономическа логика. Например при посещението на американския помощник държавен секретар Виктория Нюланд в София миналата седмица тя е подтикнала правителството да поеме по-активна роля по проекта.

Остава да се види дали София има някаква по-сериозна стратегия. Ако усилията на кабинета да върне Русия в играта за "Южен поток" не са обвързани с намаляване на щетите по други проекти, това може да се окаже гигантска загуба на време, енергия и средства.