С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 30 яну 2016, 12:14, 15790 прочитания

Бойко Пенчев: Учителят трябва да бъде освободен от принудата да тъпче в главата на младите ненужна информация и клишета

Обучението по литература трябва да изгражда знания и умения за четене, разбиране и себеизразяване, казва литературоведът пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Доц. Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател по нова българска литература в СУ "Св. Климент Охридски". От ноември м. г. е декан на Факултета по славянски филологии на СУ. Доц. Пенчев е част от работната група експерти, която консултира Министерството на образованието и науката по повод промените в учебните програми от 1 до 12 клас. Разговаряхме с него за това защо дебатът около програмите излезе от полето на образованието, как да се върнем на него и какво трябва да дават часовете по литература на учениците. Интервюто е взето преди решението на премиера Борисов да поиска оставката на образователния министър Тодор Танев.

Общественият дебат по повод промените в учебните програми се води повече на полето на "българското самосъзнание", отколкото на образованието. Защо според вас обсъждането тръгна в тази посока?

Защото това е езикът, но който си говорят политиците и повечето медии – клишета, на които се отговаря с контра-клишета. Карат ни да мислим себе си като общество през призмата на историята и геополитиката, така както те се разбират в кръчмата. Да си спомним как вътрешно корпоративните турбуленции в ДПС бяха стилизирани като геополитически конфликт "Русия – Турция" с действащи лица "патриоти" и "предатели".


Има две схващания за смисъла от занимания с литература (и въобще хуманитарни предмети) в училище. Според едното схващане литературата не е нищо повече от списък с автори и произведения, които децата трябва "да знаят". Така литературата се свежда до знаци, които указват към стереотипните представи за миналото, в центъра на които стои прочутото "турско робство". Не  е нужно въобще да четеш , защото онова, което е важно да се знае, се знае предварително.

Второто схващане вижда литературата като комуникация, в която обогатяваш собствения си опит, съпоставяйки го с опита, преживяванията и идеите, отложени в литературния текст. Учиш се да разбираш другите и по този начин разбираш по-добре себе си. Звучи малко сложно, но всъщност именно около подобно виждане е обединена по-голямата част от експертната общност на хората, занимаващи се с литература, включително с литературата в училищното образование. И проблемът тук даже не е сложността, а в това, че няма враг, оттам няма и новина. Единственият враг е собствената умствена леност, но това не е бързо ликвидна медийна стока.

Какви въпроси всъщност трябва да си задаваме, когато говорим за учебната програма по литература?



Първо трябва да се питаме какво искаме да постигнем с тази "реформа", за да може да се формира и някакъв обществен консенсус около нуждата от промяна. Вторият, още по-важен кръг от въпроси, е как ще бъде постигнато онова, което е записано в програмите и стандартите. Много важно е например да се следи какви ще бъдат форматите за оценяване, защото това на практика управлява училищното всекидневие. Учи се не това, което се иска от програмата, а онова, което се проверява от матурата. Въпросът въобще не е в това кои автори "влизат" и  кои "излизат", а как знанието за тях да не се свежда до пасивна информация, проверявана с ограждане на правилния отговор с кръгче. И не на последно място – как да бъдат стимулирани учители и ученици да общуват и мислят в часа по литература. Това е проблем не само на литературата, а на училището въобще. Как да се насърчава мисленето, а не репродуктивността?

Как според вас институциите, медиите и обществото могат да стигнат до истинския дебат?

Когато на мястото на аранжираните истерии и откровени спекулации застанат въпросите какво всъщност искаме да постигнем и по какви пътища това може да стане. По втория въпрос много важна роля ще имат професионалните общности – на първо място учителите. Първото и задължително условие за дебат обаче е наличието на пълна информация – за стандартите и програмите за всички класове, за формата на външното оценяване и т.н.  Тук ще се осмеля да заявя, че работната група, към която се числя, си е свършила работата и сме предали на МОН доста отдавна своето предложение, включващо всички учебни програми от 1 до 12 клас.

Основните фитили на обществените спорове отново са свързани с далечното минало на България. Как според вас можем да погледнем обективно на това минало, за да затворим и страницата, свързана с него?

Не мисля, че можем да стигнем веднъж завинаги до окончателното знание и да "затворим страницата". По-скоро ми се струва важно да не стоим на една и съща страница или при една и съща книга.

Ако се върнем на обучението по литература в училище, какво трябва да дава то на учениците?

То трябва да изгражда знания и умения за четене, разбиране и себеизразяване. Да мислят и чувстват като съвременни хора със своя индивидуалност.

Как изглежда за вас един ценен за учениците и учителите час по литература?

Учителят трябва да бъде освободен от принудата да тъпче в главата на младите ненужна информация и клишета от рода на "чисти чувства" и "драматично раздвоение". За да стане това, той трябва да разполага с времето да задава въпроси и да изслушва отговорите. От друга страна не по-малко важно е формата на матурите и външното оценяване да бъде такава, че да стимулира такъв тип работа в клас, а не пасивното запаметяване на нужна и ненужна информация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Срокът за ERM II се изтегли за средата на годината 3 Срокът за ERM II се изтегли за средата на годината

В Брюксел неофициално се заговори за отлагане още в началото на седмицата, а една от причините е неяснотата около рекапитализацията на ПИБ

20 фев 2020, 1846 прочитания

Вечерни новини: Борисов смекчи малко позицията за еврозоната, златото е на 7-годишен връх заради коронавируса Вечерни новини: Борисов смекчи малко позицията за еврозоната, златото е на 7-годишен връх заради коронавируса

И още: София дава по 500 хил. лв. за пътища без винетки, АПИ иска 8 млн. лв.; България ще се опита да купи два медицински хеликоптера с пари от ЕС; В Брюксел започват тежките преговори за разпределението на общия бюджет

20 фев 2020, 1613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пет възможни стъпки за бърза реформа

Управляващите все пак имат шанс да подобрят поне с малко съдебната реформа

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10