Александър Шпатов: Каква оценка би получила класна работа, ако в нея пише, че Елин Пелин е скучен?
Младият писател пред "Капитал" за това каква трябва да е ролята на литературата в училище
Александър Шпатов
©
Георги Кожухаров
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил
Александър Шпатов е писател и юрист, инициатор на проекта "ЧитАлнЯта" в Градската градина пред Народния театър. В свой текст през 2014 г. той се включва е дебата за програмата по литература в училище и обръща внимание, че тя е фокусирана върху едни и същи автори от далечното минало. Разговаряхме с него за актуалния въпрос около програмите и ролята на литературата в училище. Интервюто е взето преди решението на премиера Борисов да поиска оставката на образователния министър Тодор Танев.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
24 коментара
Младият автор смята, че четенето, явно, трябва да започва от неговите текстове... Няма да се чете Елин Пелин, Вазов, Каравелов, защото са стари. А Юго, Чосьр, Данте? Проблемьт не е в епохата, а в ценностите и в начина на преподаване.
И резултатът е ясен - програмата по литература и начинът на преподаване са почти същите както по времето на нашите родители, но без лустрото на откровената идеология.
Напълно вярно, за съжаление. Например в 7-ми клас се готвих за часовете по литература от едни анализи, по които е преподавала баба ми през 70-те. И малко ми се вярва, че в момента положението е различно.
Александър Шпатов е абсолютно прав за целта. Липсва ни основната рамка - какво целим с нашето образование? Ако си отговорим на върпоса какво целим и започнем да гоним съответните цели бихме постигнали успехи. Ако просто се "балтаем" в автори, отпадания, думи и т.н. не правим нищо а поколения нечетящи израстват.
Когато бях ученик точно по схемата цел-средство-резултат рязко вкараха в програмата потресаващо скучна книга - "Разораната Целина" на Михаил Шолохов. Дали е прав друг скучен класик, че "историята ни учи, че не се учим от историята"?
Помня как след седми клас аз бях чел половината произведения, но не разбирах и малка част от тях истински. Всички бяхме съсредоточени да четем анализите на тези същи произведения от "експертите" и да бъдем насаждани с техните мисли, които вероятно не са променени в последните 30-40 години.
Всеки трябва сам да тълкува какво разбира от казваното от авторът - за някой ще са скучни неща, за други вълнуващи. Не трябва да оценяваме маймуната по това дали може да свири и чучулигата как се катери по дървета...В живота няма само един верен и най-правилен отговор, защо в литературата трябва да има.
много ми хареса изразът, ползван от Калин Янакиев - "литературни аятоласи" :-)
"Каква оценка би получила класна работа, ако в нея пише, че Елин Пелин е скучен?"
Зависи от толкова много неща. От личността на учителя, от аргументите на ученика, от отношението на първия към литературата и преподаването и от отношението на втория към четенето. За писател, при това млад, г-н Шпатов твърде много обича да поучава, да обобщава и да поставя етикети. Не всеки, който оценява родения разказвач Елин Пелин е стар и задръстен и не всеки, четящ Пруст, е интелектуалец. А ако разчитаме на училището да създаде навици за четене и мислене у децата, тежко ни!
Да се забрани жанрът литературно-интерпретативно съчинение/ отговор на литературен въпрос (или както там се казва сега, ако т.нар. критици не са въвели ново име, за да изтупат прахта от тази ужасия). Нищо в живота ми досега не ме е отегчавало повече от това да уча наизуст или направо да преписвам мисли на самозабравили се и увлечени от собственото си величие критици. Това уби всякакъв интерес към литературата и мен, защото го възприемах като скачен съд със самата литература. Интерсната част - произведението и неминуемо след това наказанието, за това че ти е било интересно - развиване на тема. Това е бичът в обучението по литература и произвежда функционална неграмотност, защото говори на непознат, изтъркан с клишета и претенции за висока интелектуалност език. Това е все едно да слушаш деветата симфония в час по музика и от теб да се очаква да напишеш 10 страници музиковедски анализ. Ами естествено, че ще намразиш музиката! Силно се съмнявам, че някъде в развития свят съществува подобно издевателство и честно казано ме е яд, че училището не събуди никакъв интерес у мен да чета, още по-малко пък да чета български автори. Българското школо е инкубатор на посредственост, незаинтересованост и смазване на индивидуалността, критиката и стремежът сам да търсиш пътя.
Първо, не разбирам какво има предвид младият писател с този въпрос Каква оценка би получила класна работа, ако в нея пише, че Елин Пелин е скучен? Дали има предвид селските разкази? А дали няма предвид Ян Бибиян? Или "Под манастирската лоза"? После младият, (не съм го чел, дори и няма да го потърся след подобна глупава забежка), не е лошо да вземе да се изразява малко по-точно и ясно, щото така и ще си остана само поредния млад кодкудякащ писател. Трето, има класически произведения, с които лесно от педадогическа гледна точка може да се покаже на децата какво е добро, какво е лошо, какво е красиво, кое е истинското красиво. Ако им преподаваме като основа съвремената литература, вдъхновена от модерния воистващ хедонизъм/егоизъм и консумеризъм, в какво общество ще ги превърнем след 20 години? И последно аз съм на близо 40, и "451 градуса по Фаренхайт", и "1984" за първи път ги прочетох като ученик, никой не ми е попречил да го направя, въпреки че в училищите изучавах автори, които не са снимани цветно. Това с цветното е интерсна фигура, но също и толкова несполучлива, щото Джордж Оруел също няма снимки на цветно.
В повечето случаи такава класна работа би получила оценка според обосноваността на тезите и правописа вътре.
Безсмисленото провокиране не е нищо друго освен безсмислено провокиране - това към автора.
А оценката, че нещо е скучно, не е научна оценка, а въпрос на вкус. Затова и трудно би могла да бъде критично обоснована в съчинение.
Затова заглавието, а и тезите на автора леко глупеят. Извинете ме!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.