Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 5 фев 2016, 17:38, 11518 прочитания

Бюджетът през 2015: Добри данни, влошаваща се структура

Министерството на финансите разчита на множество "трикове", които временно да прикриват несгодите при приходите и разходите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Голяма част от допълнителните данъчни постъпления се дължат на европейските пари и на икономическия ръст

1.9 млрд. лв. повече са събрали НАП и митниците спрямо 2014 г.

Състоянието на бюджета се подобрява. Поне ако съдим от официалните данни за изпълнението на фискалните цели през 2015 г. Такава е и оценката на самия финансов министър Владислав Горанов. Такава е и оценката на много икономисти и финансисти, които отчитат 2.8-милиардното подобрение в приходната част, запазването на дефицита под 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, както и задържането на номиналния размер на дълга близо до нивата от предходната година. Това определено е стабилизация в сравнение с предходните две години, когато финансите на държавата буквално бяха изтървани.
 
Всичко това обаче е на повърхността. Поглеждайки малко по-дълбоко, отвъд стабилизацията, се вижда, че структурата и философията на бюджета дори се влошават. Бюджет 2015 г. ще остане в историята с рекордно много приходи, но и с невиждани досега разходи. Ще бъде запомнен с това, че НАП и митниците събраха с 1.9 млрд. лв. повече спрямо 2014 г., но въпреки това дефицитът намаля само с 600 млн. лв. През миналата година управлението на държавните финанси се върна във времената от преди кризата, когато приходите се планираха прекалено консервативно, а впоследствие се отчиташе преизпълнение, което пък се харчи за каквото прецени правителството. Тази година ще бъде запомнена и с рекордните разходи, които бяха направени в рамките само на един месец – 5.2 млрд. лв. през декември. А от тук идва друг логичен въпрос – този, свързан със способността на Министерството на финансите да планира. На база плана и резултатите можем да заключим, че през 2015 г. експертите са нямали година, защо не успяха да улучат нищо.
 
Ръст, евтин петрол и фискални трикове
 
Една от най-големите гордости на кабинета е рязкото увеличение на събираемостта на данъците, за които отговарят двете приходни агенции. През миналата година приходите, събрани от НАП, са достигнали 15.7 млрд. лв., в които влизат преките и косвените данъци, както и осигурителните вноски. На годишна база управляваната от Бойко Атанасов структура отчита увеличение от 1.6 млрд. лв. (11.5% повече) спрямо предходната година. Агенция "Митници" също може да се похвали, че е внесла повече приходи в бюджета. От ДДС при внос, акцизи, мита и глоби са постъпили общо 8.1 млрд. лв., или с около 3% повече от предходната година. Управляваната от Ваньо Танов агенция изостава с около 7% при събирането на ДДС, като обяснението там е свързано със спада в борсовите цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни – петрол сорт "Брент" (47.5%), желязна руда (43.0%), никел (27.2%), мед (18.1%), олово (14.4%), алуминий (7.8%).
 
Увеличение беше отчетено при неданъчните приходи, както и при постъпленията от европейските средства, с което числото на общите консолидирани приходи за пръв път в историята надхвърли 32 млрд. лв.

Агенция "Митници" обясняват в годишния си доклад, че са успели да постигнат своя резултат "благодарение на приложения комплекс от мерки и дейности, насочени към повишаване събираемостта на приходите, прилагането на модерни методи за оценка и анализ на риска, както и на комплекс от мерки, засягащи движението на стоки, подлежащи на забрани". От НАП обясниха за "Капитал", че "постигнатите резултати в данъчната администрация се дължат на иновативните мерки, на оптимизираните процеси и на начина на ръководене на екипите, предприети от НАП в периода 2014 – 2015 г.".
 
Постиженията на двете приходни агенции наистина трябва да се отчетат, тъй като ръстът е осезаем. Да се твърди обаче, че по-голямата част от допълнителните приходи са от борбата с контрабандата е, меко казано, преувеличено. През 2015 г. се съчетаха няколко благоприятни фактора, които поне логично носят повече приходи в хазната. На първо място това е ръстът на икономиката, който пък беше подпомогнат от поевтиняването на горивата, силния долар и увеличаването на заетостта. Очакванията са статистиката да регистрира 3% реален ръст на БВП, колкото е и очакваното номинално увеличение. "Важно е да се уточни, че от гледна точка на бюджета е важен номиналният ръст на икономиката или, с други думи, с колко пари расте стокооборотът, колко стоки се внасят, произвеждат, измерени в левове или евро. Това е базата, която облага държавата", обясни икономистът от "Индъстри уоч" Георги Стоев.


"Икономическата ситуация е по-добра от очакваното и е нормално да има повече приходи", смята икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. Странно е обаче огромното преизпълнение в сравнение както със закона за бюджета, така и с актуализацията му, която беше внесена само два месеца преди края на годината.

Според Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет, преизпълнението на приходите в сравнение с 2014 г. е впечатляващо, но то няма как да се отдаде само на мерките срещу сивата икономика. Неговото обяснение е, че освен ръста на икономиката и увеличения брой работни места сред причините за впечатляващата събираемост са още европейските средства и някои фискални "трикове", извършени от финансовото министерство. "Само от икономическия растеж и от увеличения брой работни места би трябвало в бюджета да дойдат около 1.1 млрд. лв. И това е при положение, че не се предприемат никакви мерки, а се запазва статуквото", каза финансистът. Той продължава сметките и обяснява, че непланираният ДДС в бюджета по линия на европейските проекти е около 400 млн. лв. "Дотук имаме около 1.5 млрд. лв., а към тях трябва да добавим и няколкостотин милиона приходи от ДДС, които не бяха събрани през декември 2014 г., а през януари", каза Дацов. Според него борбата с контрабандата се изразява в около 100 - 150 млн. лв.
 
От данните за изпълнението на бюджета се вижда, че през декември 2014 г. държавата е събрала едва 415 млн. лв. от ДДС. Статистиката показва, че толкова малка сума през този месец не е постъпвала през последните пет години. Тя е реално с 205 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано, което също е рядко срещата разлика, особено като се има предвид, че през декември 2013 г. събираемостта не е била необикновено висока, за да се твърди, че базата е висока. А, поглеждайки към януари 2015 г., виждаме, че събираeмостта скача с 320 млн. лв. – число, което не се вижда никъде в наличната статистика. "Няма икономическо обяснение на това, значи можем да предположим, че е административно решение", смята Дацов.
 
Тук може да се търси политическо обяснение, свързано с необходимостта държавата да отчита излишъци през годината, както се и случи през 2015 г. Статистиката на МФ показва, че през последните три месеца на миналата година също има забавяне при събираемостта на ДДС. Тук също може да се търси подобна причина, особено на фона на впечатляващия излишък от над 940 млн. лв., регистриран през януари 2016 г. Т.е. има вероятност администрацията умишлено да е спряла да събира приходи, защото вече е било ясно, че целите са били постигнати и е добре поне статистически приходите да се водят през тази година.
 
От гледна точка на разходите, там нещата са малко по-ясни. Макар че в последния момент Министерството на финансите записа чрез актуализацията на бюджета за 2015 г. допълнителни разходи на стойност около 400 млн. лв. При обсъждането на ревизията министър Горанов обясни, че средствата са необходими за успешното завършване на проектите по европейските програми и за корекции при общините. В крайна сметка номинално дефицитът остана приблизително на първоначално планираното ниво, което значи, че някои разходи не са се осъществили.

Интересното при разходите за 2015 г. е, че през декември бяха струпани над 5.2 млрд. лв. "Общите разходи в края на годината в крайна сметка са с близо 190 млн. лв. по-големи, дори при сравнение с актуализирания бюджет. Значително превишение на плана има при субсидиите, социалните разходи и най-вече при капиталовите разходи", каза Калоян Стайков.



"Явно е, че капиталовите разходи се дължат на европейските проекти, но не е ясно защо всичко е струпано в края на годината – едва ли проектите са планирани да приключат точно през декември", казва Стайков. Струпването на големи разходи в края на годината, особено капиталови, означава лошо планиране, непрозрачно харчене и забавяне на разплащанията от държавата.

Ниски лихви и продължаващ дефицит
 
В крайна сметка консолидираният дефицит през 2015 г. също надхвърли заложените в средносрочната бюджетна прогноза цели. Това надхвърляне се дължи на общините, които през 2015 г. са отчели дефицит по бюджетите си на обща стойност над 220 млн. лв. Статистиката отчита отрицателен резултат при местните власти за пръв път от 2011 г.
 
"Теорията за управление на публичните финанси показва, че в сегашното състояние на икономиката дефицитът трябва да е под 1%, а според мен дори не трябва да го има", смята Любомир Дацов. Според него регистрираните през миналата година близо 3% говорят за наличие на сериозен структурен проблем. "Това означава, че в някакъв сравнително кратък срок ще ни се наложи да намалим разходите с около 2.5% от БВП или да увеличим данъците със същия процент", добавя той.

Наличието на дефицит през 2015 г., на фона на изненадващо по-доброто изпълнение на приходите, е притеснителен за бюджета както от гледна точка фискалното правило за касов дефицит от 2%, което е нарушено, така и от гледна точка на бъдещето справяне с дисбалансите. При висок икономически растеж правителството не съумява да свие редица разходи, които не са свързани с европейски проекти, като субсидии и социални разходи.

А добрите времена много бързо могат да свършат предвид трудната геополитическа ситуация и забавянето на някои ключови световни икономики. Към това трябва да добавим очакваните по-слаби трансфери от Брюксел. В зимната си икономическа прогноза Европейската комисия очаква българският растеж да бъде около 2.2%. Което е една от най-оптимистичните прогнози на международните институции. "Има реален риск икономическите тенденции в България и света да се обърнат, а ние няма да имаме пространство за маневриране, защото в добрите времена сме били на ръба на допустимия дефицит", смята Дацов. Според него при такава ситуация няма да остане нищо друго, освен да се стигне до вдигане на данъците, което пък допълнително би задълбочило икономическите ни проблеми.
 
А както знаем, дефицитът води след себе си дълг. Въпреки удвояването на правителствените задължения през 2014 и 2015 г., нивото на публичната задлъжнялост в България е сравнително ниско. "Нямам забележки по дълговата политика на Министерството на финансите. Важно е да се ограничават в рамките на правомощията, гласувани им от Народното събрание", смята Дацов.
 
През 2015 г. дългът на държавата нарасна номинално с по-малко от 700 млн. лв. Толкова малък ръст не е имало от 2012 г., когато почти нямаше промяна в нивото. През миналата година дори има падане на дела на публичните задължения като дял от БВП, което обаче се дължи основно на нарастването на икономиката. При дълга Министерството на финансите приложи множество "тактики", за да успее задържи нивото му сравнително ниско, а в същото време да успее да погаси всички задължения, които се бяха струпали в края на 2014 и началото на 2015 г.
 
Данните за изпълнението на бюджета показват, че лихвените разходи през миналата година са били 700 млн. лв., или с около 20% по-ниски от предварително планираното. "Лихвените проценти по държавния дълг намаляха значително. При последните аукциони бяха постигнати рекордно ниски нива на лихви. За- 3 и 5-годишен дълг лихвата е около 0.5 – 0.8% годишно, а дори за 10-годишен дълг лихвените нива са около 2 – 2.5% годишно. Ниските лихви намаляват тежестта на дълга - България е сред страните, които заделят най-малък дял за плащане на лихви", пише в свой анализ Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".
 
Грешно планиране
 
Едно от нещата, които се забелязаха през миналата година, особено с предложението за актуализация на бюджета, е невъзможността на експертите на МФ да планират с достатъчно голяма точност приходите и разходите. От статистиката се вижда, че при почти никои пера на приходите и разходите няма достатъчно точна прогноза. Дори при актуализацията не излязоха сметките, въпреки че срокът, за който трябваше да се планира, бе под два месеца.

"Актуализацията беше приета през ноември, два месеца по-късно се оказва, че при приходите има разминаване с 550 млн. лв. По-голямата част от ръста се дължи на приходи от Европейския съюз, но и това показва, че планирането не е добро", смята Калоян Стайков. Според него се връща практиката от преди кризата – прогнозиране на твърде ниски ръст на БВП и бюджетни приходи, за да могат след това управляващите да се хвалят с преизпълнението на целите и да увеличат разходите.

Според Любомир Дацов, който е бил зам. финансов министър в две правителства, Министерството на финансите винаги досега е правило коректни прогнози и те са се отклонявали незначително. "Ако нещо не се случва, както е прогнозирано, обикновено не е защото няма експерти, а защото има други фактори", смята той.

Когато се тегли чертата, видно е, че Министерството на финансите се е справило добре с подобряване на състоянието на държавните приходи и разходи, особено на фона на 2013 и 2014 г. Но прекаленият оптимизъм е пресилен, тъй като, ако политиката на увеличаващи се разходи продължи, това в крайна сметка може да вкара България в сериозни финансови затруднения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 1 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 804 прочитания

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

Това е една от целите на зам.-кмета по дигитализация Владимир Данаилов

24 май 2020, 2178 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Големи неприятности в Южен Кенсингтън

Срещата на Бойко Борисов с българите в Лондон ескалира в словесна буря, организационен хаос и шикалкавене по болезнените теми

Още от Капитал
Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10