С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 5 фев 2016, 16:57, 12827 прочитания

Откриване и закриване на легла

Какво означава въвеждането на Националната здравна карта за броя на лекарите и болничните структури

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ще има ли повече безплатни направления за преглед, линейката ще идва ли по-бързо и ще може ли свободно да се избира къде да се лекувам, без да чакам и да плащам?

Това са въпросите, които си задава всеки пациент, докато слуша за здравната реформа и здравната карта, а отговорът като цяло е "Не".


От миналата година държавата рязко смени правилата за лечение и инвестиции в сектора без преходен период и с много малък луфт за реакция на засегнатите лекари и пациенти. Намерението на здравния министър д-р Петър Москов е добро – пациентите да получават възможно най-качественото лечение най-близо до вкъщи. Проблемът е, че това намерение се осъществява, без държавата да има готовност да инвестира в повече лекари и линейки до всеки, а залага на това да предопредели кой, къде и колко да се лекува в рамките на предварително определен бюджет на здравната каса.
В същото време здравната система и допирът до нея са станали толкова сложни за пациента, че е изключително трудно човек да се ориентира сам.

Така въпросът какво точно означава предложената за обществено обсъждане през седмицата здравна карта засега означава, че правилата се променят, а дали във всяко конкретно населено място това ще бъде в полза на пациента, тепърва ще се види.

Какво представлява здравната карта


Това е документ, който дава яснота как по региони са разположени лекарите, медицинските специалисти, линейките, лабораторните структури и болниците. Тя би трябвало да е статистически инструмент, въз основа на който държавата да инвестира или да създава стимули за работа в регионите, в които няма достатъчна и навременна медицинска помощ. С поправките от миналата година в Закона за лечебните заведения здравната карта придобива мощта на инструмент, с който държавата орязва излишъка от медицински услуги там, където го има. Ако излизат извън лимита по места, лечебните заведения и лекарите няма да имат право да сключват договор за работа със здравната каса. Това на практика ги изхвърля от пазара, тъй като пациентите ще трябва да си платят в брой за услугата, при положение че са здравно осигурени и могат да се лекуват със средства от здравната си осигуровка.



От началото на здравната реформа през 1999 г. досега държавата не е поставяла никакви ограничения пред откриването на нови медицински центрове и болници. По закон всеки можеше да отвори нова болница или отделение, стига да отговаря на определени медицински изисквания, а здравната каса беше длъжна да започне да плаща услугата. Така в България се появиха около два пъти повече клиники от средноевропейските нива. В същото време най-големият собственик на болници остана държавата, следвана от общините, които пък от своя страна управляваха, инвестираха и развиваха лечебните си заведения. Държавата е тази, която пише правилата, по които трябва да работи системата, нейните органи контролират дали се спазват, а освен това доминираната от нея здравна каса плаща за услугата.

В крайна сметка министерството винаги е било наясно какво представлява здравната система и кои са дисбалансите в нея.

България няма добре работеща Спешна помощ, защото досега линейките бяха длъжни да отговарят на всеки сигнал, включително за абсолютно неспешни състояния. В сектора се инвестираше стихийно, а заплатите на спешните медици бяха обидно ниски. Пациентите се караха не в най-близката болница, а там, където има място, а спешните отделения в болниците преживяваха откривания и закривания и неособено голямо внимание, тъй като тази тежка дейност не се заплащаше.

В следващото ниво – личните лекари – от години има проблем. Те са недостатъчно като брой за цялата страна, особено в слабо населените региони, специалността не е особено привлекателна и добре платена, а работата е прекалено натоварена и изпъстрена с бумащина от здравната каса. Ролята на личните лекари да решават основни здравни проблеми без помощта на най-скъпото ниво в системата – болниците, обикновено не се изпълнява. Причината е, че липсват направления за изследвания и прегледи при специалисти, докато тези за болница обикновено са без лимит.
В болничната помощ заплащането за лечение се определя на база на бюджета на касата и влиянието на част от националните консултанти. Така средствата, които получава една болница, не отразяват истинската себестойност на лечението, нито пък усложненията и останалите придружаващи заболявания, а чистият късмет пациентът да се е разболял от по-скъпо платена клинична пътека или не. Така в клиниките има привилегировани специалности и такива втора ръка. Частните инвестиции в сектора следваха тенденциите за добро заплащане и така през годините се появиха клиники за уши-нос-гърло, след това АГ клиники и ортопедии, по-късно – множество инвазивни кардиологии, а в момента има бум на онкоотделенията. Конкуренцията на частния сектор с държавните болници по естествен път даде стимул инвеститорите да предлагат големи клиники, в които се лекува всичко. В същото време стремежът да продължава да се инвестира в добре платени от здравната каса специалности доведе до това да липсват възможности за продължително лечение. В момента например здравната каса плаща за лечение на инсулт до пет дни. По правилата на медицината пациентът би трябвало да продължи да бъде следен в болница – т.нар. продължително лечение или долекуване, но до момента никой не плащаше за това. Причина, поради която няма добре развита мрежа, която държавата в момента иска рязко да създаде.

В същото време бюджетът на здравната каса за поредна година не е предвиден да поеме цялата нужда от лечение и по статистиката на Световната банка България е една от държавите в света, в които плащането от джоба за медицински услуги и лекарства е най-голямо – 47% от общите средства, като здравната каса поема 40%.

Преструктурирането на здравната система наистина е наложително отдавна, тъй като реформите спряха още през 2001 г. Проблемът е, че държавата иска да го направи, без да влага допълнително средства, без да изчисти проблемите в собствените си лечебни заведения и оставя чувството, че иска да се побере в бюджета на здравната каса.

Лекари и сестри?

Въпросът ще се закриват ли лекарски практики и легла има ясен отговор – да. По-трудно е обяснението какво на практика значи това.
Според проекта за здравна карта в България на всеки 1500 души трябва да се пада един личен лекар, което означава в страната да практикуват 4856 лични лекари – бройка, надвишаваща сегашната. По новото законодателство част от дейностите в болница ще бъдат изнесени в извънболничната помощ (където ще струват по-евтино) и като цяло необходимостта от специалисти и лични лекари е над 11 хил. Медицинските сестри са изключително дефицитна специалност и здравната карта отчита техния недостиг. Според нея трябва да има 150 сестри на 100 хил. души, или общо 10 805. В момента на сто хиляди души се падат между 50 и 70 медицински сестри.
Здравната карта предвижда при 38 334 легла за активно лечение в болниците в момента да останат 35 316, а останалите да бъдат закрити или преструктурирани. Така като коефициент леглата отново надвишават средноевропейските критерии. Това означава, че болницата вече трябва да приема по-малко пациенти по съответните специалности. Преструктурирането означава, че леглото може да се превърне от хирургично в такова за долекуване, като за него клиниката естествено ще получава по-малко средства. Кои болници кои легла трябва да закриват или откриват ще решават областните и националните комисии по здравна карта, доминирани от държавата, по критерии, отново определени от нея.
"Този документ е отдавна чакан от пациентите, той трябва да бъде приет и политиците трябва да правят на негова база политика. Картата е в много по-лек вариант, отколкото очаквахме, и ясно показва, че има дублиране на структури, които са излишни, защото не работят с пълен капацитет и тежат на общия бюджет на НЗОК. Всички критики към нея са за реални числа за хоспитализация и миграция на населението и тя не е базирана на политически желания и търговски интереси", коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Здравният министър обяви, че това колко легла ще има в една болница и от какъв вид ще бъде записано в договора й със здравната каса, както и ще се договаря в Националния рамков договор с лекарския съюз. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев коментира, че по закон в него става дума за цени и обеми на медицински услуги и няма термин легла. Още повече че подобно споразумение лишава клиниката от гъвкавост в зависимост от това какви пациенти постъпват. В същото време министерството няма достатъчно средства да насърчи работата на медици в обезлюдени райони и призовава кметовете и областните управители да осигурят условия, за да могат да привлекат лекари. Така здравната карта се предвижда да влиза в сила с условието колкото - толкова, но с голямото съмнение дали медиците от съкратените или преструктурирани структури биха отишли да работят другаде и с констатацията, че държавата от години е наясно къде какви специалисти липсват, но не отделя средства за тяхното обучение, специализация и условия за работа.

Всъщност става дума за пари

Въпреки твърденията на здравния министър д-р Петър Москов, че в случая със здравната карта става въпрос за осигуряване на възможно най-достъпна и качествена медицинска помощ на всички граждани и че не дели медицинските практики на държавни и частни, за да толерира едните или другите, при всичко, което предстои да се случва, в крайна сметка става въпрос за пари.
Първото ниво – Спешната помощ, е разположено на здравната карта с доста благопожелания, тъй като там лекарите са недостатъчно.
"Изнесените екипи на "Спешна помощ" случайно съвпадат с предизборните обещания на кметовете по места и нямат нищо общо с достигането на екипите до пациентите, защото още не са въведени кодовете за спешност и няма анализ в колко от случаите е нужно да има екип, който да достига до 8 минути и къде да се разположат. Интересно какво ще правят 14-те екипа по бургаското Черноморие извън сезона, когато курортните селища обезлюдяват", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на Сдружението на работещите в Спешна помощ. Тя допълва още, че в картата на цяла София например има заложени само 10 спешни легла, докато само на "Пирогов" са нужни два пъти по толкова, за да се спази стандартът за спешно отделение с шокова зала, наблюдение и консултации. Така, докато първото ниво на системата не е готово да приема пациенти, второто – личните лекари, сестрите и специалистите в доболничната помощ са недостатъчни като бройка.
Има и условност за направленията. Министерството планира да пренасочи 40 млн. лв. в доболничната помощ от резерва на касата, за да може да няма лимит на направления. Все още няма Национален рамков договор, който трябва да влезе в сила от 1 април и не е ясно дали ще има нужда от допълнителна законова гимнастика, за да се преодолее сегашният лимит на направленията, който касата налага.

В последното ниво – болниците, цари истинска паника.

От една страна, държавата реши да не приватизира болници, но така и не успя да се справи по-добре с мениджмънта на лечебните си заведения. Общият размер на задълженията на държавните и общинските болници към края на ноември 2015 г. е 438.9 млн. лв., от които 171.8 млн. лв. са просрочени. На практика държавните и общинските болници влизат в новата ситуация с все същите недобре управлявани финансови потоци, неефективни договори с доставчици и огромна материална база, която трябва да се поддържа. В същото време разходите им за екипи специалисти са огромни и трябва да бъдат компенсирани, а това няма как да стане само със средствата от здравната каса. Освен това държавните клиники имат огромна, чисто пазарна конкуренция от частния сектор и евентуалното орязване на работата на частните клиники ще бъде в полза на държавните.

В частния сектор също има проблем както в доболничната, така и в болничната. Инвеститорите са строили болници, медицински центрове и лаборатории на практика на зелено, без каквито и да било ограничения. Въпреки множеството ограничения и лимити по линия на здравната каса, на пазара има множество частни лечебни заведения, които предлагат изключително качествено обслужване. Сега всички тези инвестиции и тяхната защита са под въпрос заради форсмажор – решение на държавата, която от своя страна ще определи и рамките на бъдещия им бизнес.
Самото намаляване или преструктуриране на легла означава по-малък прием на пациенти, а в комбинация с основния и допълнителния пакет и осигурената услуга по местоживеене означава, че пациентът ще има по-малък от сегашния избор, ще чака и евентуално ще плаща повече.

"В самия закон е записано кои болници да сключат договор и кои не. Разбирам, но не съм съгласен с начина. Не смятам, че държавата трябва да каже къде да бъде открита частна болница и не е неин проблем дали тя е ефективна. След като държавата е приела да заплаща за извършена дейност, няма значение колко са болниците и леглата, а лекуваните пациенти. Механизмът да се коригират изкривяванията е да се промени начинът на заплащане и лекарите сами ще разкрият легла, когато има търсене и покриване на дейността", коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването пред "Дарик радио".

"Не виждам как здравната карта решава здравните цели на нацията като общата смъртност. Виждам обаче как основната цел на картата е да покрие финансови критерии и да се включи в бюджета на здравната каса", коментира д-р Хасан Адемов, член на парламентарната здравна комисия по време на представянето на документа. 
Сега въпросът е дали отражението на здравната политика на министерството ще опровергае това съмнение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Атаката на Гешев срещу президента ескалира със записи до медиите; Китайският вирус заразява все повече хора Вечерни новини: Атаката на Гешев срещу президента ескалира със записи до медиите; Китайският вирус заразява все повече хора

И още: Руският монопол при газа в България няма да спре преди 2021 г.; Столичният общински съвет одобри аварийното водоподаване към Перник

28 яну 2020, 416 прочитания

Столичните общинари подкрепиха "доклад, писан на коляно" за водата, за да помогнат на Перник Столичните общинари подкрепиха "доклад, писан на коляно" за водата, за да помогнат на Перник

Планът на управляващите е неясен и в него липсват конкретика и финансови разчети, но съветниците го гласуваха почти единодушно в името на разрешаването на водната криза

28 яну 2020, 534 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Новата формула на властта

Старото управляващо мнозинство беше трудна конструкция, новото изглежда плачевно

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10