Новата формула на властта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата формула на властта

Новата формула на властта

Старото управляващо мнозинство беше трудна конструкция, новото изглежда плачевно

16946 прочитания

© Юлия Лазарова


Все още не е ясно как и дали изборът на Меглена Кунева за министър на образованието ще повлияе на качеството му. За сметка на това назначението й тази седмица бележи официалния край на управленската формула 2+2 - ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепени от АБВ и Патриотичния фронт. Сам по себе си фактът, че Кунева стана министър със само пет гласа – далече от 38-те гласа мнозинство, с които беше одобрен съставът на кабинета на 7 ноември 2014 г., и с негативния вот на АБВ и ПФ, показва, че сигурната подкрепа си е отишла.

По-лошото за управляващите е, че дори този крехък резултат беше постигнат само благодарение на странна коалиция от сметки и интереси, в които самият вицепремиер и образованието не бяха водещи. Ако досегашната управленска формула, поне на теория, звучеше добре, наследилото я хаотично мнозинство, дори и при най-позитивен поглед, изглежда плачевно.

След парламентарните избори през 2014 г. на практика всички партии, които бяха малко или много срещу правителството на БСП, ДСП и "Атака", дало на България модела "Делян Пеевски", се обединиха. РБ даваше по-широка легитимност на ГЕРБ, ПФ трябваше да държи ДПС далеч от властта, а АБВ - да направи живота на премиера Бойко Борисов по-лесен, балансирайки реформаторите. Последните пък трябваше да преглътнат партията на бившия президент Георги Първанов срещу по-сериозното си участие във властта. Реално нищо от това не само че не проработи (Пеевски дори започна публична медийна и икономическа експанзия), но и инстинктът за доминация на ГЕРБ (и нуждата да се правят услуги на прокуратурата и ДПС) за по-малко от година и половина разби РБ (който на моменти изглеждаше сякаш само това и чакаше). В резултат на което реформаторите се разделиха на три фракции - във властта, извън властта и на ръба.

Разпадът на основния партньор в коалицията на пръв поглед бетонира управлението на партията на Бойко Борисов. Около нея сега гравитира политически обръч от формации и политици, чийто единствен raison d'être е да останат на власт. Тоест крепенето на статуквото и правителството е неизбежно и за разклащане на управляващата гарнитура не може да се говори. Обръчът обаче доста ще натежи на ГЕРБ. Партньорите му нямат много шанс в по-голямата политическа игра и ще защитават само тесните си интереси, което от своя страна постепенно ще свива и подкрепата за ГЕРБ. Така в настоящото управление е заложена бомба, която неизбежно ще доведе до неговата имплозия.

Анатомия на новата формула

Трусът, който доведе до разграждането на управленската формула от края на 2014 г., беше гласуването на промените в конституцията в края на 2015. Те първоначално бяха внесени от ГЕРБ и РБ и предвиждаха по-голяма роля в Народното събрание при назначаването на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет. Целта беше да се засили отчетността на държавното обвинение. Яростната съпротива на прокуратурата доведе до оркестриране на нови поправки, внесени от АБВ, които обезсмисляха цялото упражнение. След като бяха гласувани от парламента, те доведоха до оставката на главния архитект на промените - правосъдния министър Христо Иванов. Последва го лидерът на ДСБ Радан Кънев. Тогава главният тактик на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни пасивното поведение на парламентарната група (нито един техен депутат не се изказа в зала в полза на предложенията на собствената си партия) с факта, че просто са нямали мнозинство. Този ход обаче разбърка мнозинството, каквато вероятно е била и целта, тъй като това слагаше край на съдебните реформи, срещу които се водеше масирана кампания от медиите, свързани с Делян Пеевски.

Резултатите от хода бяха демонстрирани тази седмица.

Детайлният преглед на гласовете, които осигуриха министерското кресло за Меглена Кунева, показва, че подкрепата е повече резултат на аритметика и тънки сметки, отколкото на принципна договорка. Без отсъствието на част от депутатите от залата тя едва ли щеше да бъде избрана. Кандидатурата на новия министър на образованието беше прокарана с гласовете на ГЕРБ, РБ (във властта) и БДЦ, както и с дискретната помощ на две опозиционни партии - ДПС, "Атака", и шестима независими народни представители около изключения бивш лидер на ДПС Лютви Местан, чиито депутати отсъстваха от залата и това се оказа решаващо за избора й.

С това изборът на Меглена Кунева направи прецедент - за пръв път има такъв широк отпор срещу кандидатура на министър вътре в средите на управляващите. Нещо повече - за пръв път имаме избор на министър, в който решаващи се оказват гласовете на формалната опозиция. По-интересни са обаче мотивите на гласуващите, които показват как оттук насетне ще се провежда политиката на управляващото мнозинство.

Позицията на ГЕРБ е ясна. Подкрепата за Кунева е не само бърз начин да се стабилизира правителството, укрепвайки проправителствената част от Реформаторския блок, но и удар по отцепниците от блока, които претендират, че с тях си е отишла и моралната основа на управлението. Депутатите от ДСБ и гражданската квота в РБ, които се обявиха за опозиционери, гласуваха срещу бившата си съратничка, като в отрицателния си вот виждат отмъщение за това, че колегите им останаха с Бойко Борисов. Твърдото "не" на БСП и твърдото "да" на РБ (във властта) също са лесно обясними. Ролята на останалите формации обаче се оказа решаваща.

В началото на седмицата лидерът на НФСБ (едната половинка от ПФ) Валери Симеонов заяви, че становището им ще стане ясно след среща с Кунева, но все пак допусна, че тя вероятно ще бъде подкрепена. С депутати от ПФ дори е говорено формацията да получи зам.-министър в образователното министерство. В крайна сметка ПФ гласува срещу Кунева, тъй като тя не срещала подкрепа от патриотичните среди. Това може и да е опит за вдигане на акциите на ПФ. Аритметиката показваше, че кандидатурата на вицепремиера ще мине, и в такава среда е удобно да се пошуми, без да се рискува особено много. Но пък може и да е искрена позиция, тъй като Валери Симеонов и Красимир Каракачанов от години виждат в Кунева олицетворение на брюкселската бюрокрация, която налага я закриване на ядрени реактори, я стопляне на отношенията с Турция.

Жокерите в случая се оказаха АБВ, депутатите около Лютви Местан, които се отцепиха от ДПС, както и самото движение, което винаги е било основен въжеиграч в Народното събрание. Първоначално депутатите на Георги Първанов обявиха, че ще подкрепят Кунева. В понеделник депутатът от АБВ Мариана Тодорова каза: "Нагласата засега е да подкрепим номинацията на Меглена Кунева." След намесата на бившия президент позицията на партията се преобърна. Официалният мотив за това е, че Кунева не познава ресора, като в същото време отговорностите й в борбата с корупцията са твърде важни, а там напредък няма. Но неофициално от партията коментират, че никой не е благоволил да се консултира с тях. По-важното е, че отказаната подкрепа към Бойко Борисов е ясен сигнал какво може са се случи при други важни гласувания, ако Ирина Бокова не бъде внесена в ООН като официална българска кандидатура за генерален секретар на организацията или пък ако всички партии не се обединят около единна кандидатура за президент - странната идея на Първанов, който явно визира себе си като политическия обединител.

За да се парира липсата на гласове, няколко депутати от ДПС просто не влязоха в залата, докато колегите им иначе гласуваха против. Това свали броя на необходимите депутати, с които да се постигне мнозинство от 50+1 гласа за Кунева, с който движението за пореден път доказа, че може едновременно да бъде в опозиция и в управление и е явният коз за ГЕРБ. Същото направи и групата около Местан - шестимата депутати около него можеха да се окажат решаващи, но предпочетоха мълчаливо да подкрепят кабинета. Въпреки че доскорошният председател на ДПС едва ли има за какво да е благодарен на Бойко Борисов (службите играха ключова роля за водевилната шпионска история през декември, с която се целеше Местан да бъде компрометиран), приятелството му със заместника на Кунева в ДБГ - Даниел Вълчев, явно е оказало влияние. Тази връзка се оказа скритият коз за РБ (във властта), но в бъдеще явно ще бъде използван доста трудно.

В новата управленска формула, както винаги, най-забавна ще е ролята на "Атака". Лидерът на прокремълската партия Волен Сидеров иначе е върл противник на Кунева, но все пак депутатите му не гласуваха, с което й помогнаха. Отсъствието им от залата беше най-добре коментирано от народен представител от ПФ: "Ако досега над Волен тегнеше заплаха за ефективна присъда, той вече си изпроси условна." Намекът е за повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу Сидеров и Десислав Чуколов за хулиганство и причиняване на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му.

Какво ще се случи с РБ - извън и във властта

Напускането на Радан Кънев и ДСБ от управляващото мнозинство не наруши много стабилността на правителството. Но със сигурност засегна много премиера Бойко Борисов, тъй като последната останала жизнена издънка на някога славното СДС се ползва с ограничена, но за сметка на това гласовита подкрепа. На всичкото отгоре оставката на Христо Иванов и декларацията за излизане в опозиция на Кънев заради неуспеха на предлаганите от тях конституционни реформи е рядко срещан принципен жест в българската политика, който резонира добре там, където на подобни постъпки се гледа с добро око - Брюксел, Вашингтон или Берлин. Това вече сериозно сваля акциите на Борисов, който е наясно, че външен натиск може да разклати неговото управление.

И пред двете части на РБ има сериозни предизвикателства. РБ (във властта) вероятно ще се преформатира в конфедерация, което няма реално да промени състоянието на блока, който така и не успя да стане един организъм. Засилването на ролята на ДБГ обаче ще увеличи центробежните сили, тъй като останалите партии вече се притесняват, че по-лесно ще бъдат обезличени. Дори в СДС вече тлее опозиция срещу лидера на партията Божидар Лукарски. Тя все още няма как да се прояви, тъй като националната конференция, която трябваше да се проведе веднага след парламентарните избори през 2014 г., не се насрочва от ръководството. Напрежение има и между другите две по-малки формации - БЗНС и НПСД. Заради управленски решения на Николай Ненчев като министър на отбраната от формацията на Корман Исмаилов заплашват да оттеглят зам.-министъра Орхан Исмаилов. Корман Исмаилов даже намекна, че ако не се стигне до решение на проблема, не е изключено партията му да оттегли политическото си доверие от министър Ненчев.  

От ключово значение обаче е и как ще се развие вторият проект - около Радан Кънев и ДСБ. В средата на март предстои да се проведе национално събрание на партията, като една от основните теми на дискусията ще бъде дали формацията да остане в Реформаторския блок, или да го напусне. В ДСБ не крият, че в момента и двете тези имат привърженици в партията и трудно може да се прогнозира коя от тях ще надделее. Не е изключено министърът на здравеопазването и бивш зам.-председател на партията Петър Москов, който отказа да напусне поста си във властта, да се опита да оглави линията на привържениците на оставането в РБ, както и на недоволните от решението на ръководството за излизане в опозиция. Неотдавна Москов заяви, че свързва политическото си бъдеще с бъдещето на Реформаторския блок. Нещо повече - в средите на реформаторите вече се говори неофициално, че той може да бъде предложен за съпредседател на РБ.

По всичко изглежда, че почвата не е особено добра за алтернативата, която Кънев се опитва да формира. Възможните скандали в ДСБ лесно могат да потушат енергията, която беше събрана с оставките на Христо Иванов и символичното напускане на Радан Кънев. В следващия месец ще се види дали отцепниците от РБ имат сила да направят нещо повече, което да послужи като нов гравитационен център на десницата.

Ефектът върху управлението

Ако трябва да потърсим нещо хубаво в тази ситуация, то е, че поне в нея можем ясно да видим ясно истинските лица на отделните политици и партии. Лошото е, че цената ще я платят данъкоплатците.

Все още не е ясно как и дали изборът на Меглена Кунева за министър на образованието ще повлияе на качеството му. За сметка на това назначението й тази седмица бележи официалния край на управленската формула 2+2 - ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепени от АБВ и Патриотичния фронт. Сам по себе си фактът, че Кунева стана министър със само пет гласа – далече от 38-те гласа мнозинство, с които беше одобрен съставът на кабинета на 7 ноември 2014 г., и с негативния вот на АБВ и ПФ, показва, че сигурната подкрепа си е отишла.

По-лошото за управляващите е, че дори този крехък резултат беше постигнат само благодарение на странна коалиция от сметки и интереси, в които самият вицепремиер и образованието не бяха водещи. Ако досегашната управленска формула, поне на теория, звучеше добре, наследилото я хаотично мнозинство, дори и при най-позитивен поглед, изглежда плачевно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Парламентарно представените партии не са готови да отидат на избори.
    Това е отговорът защо кандидатурата на Кунева мина и на схемата с декларираната неподкрепа, а тактично отсъствие от залата на премерено количество депутати от ДПС, Атака и Местановите. Тънките сметки с ниския кворум гарантираха оцеляването на правителството, а и този парламент в частност.
    Защото, ако кандидатурата не събереше мнозинство, това означава бламиране на правителството и избори. Ако изборите са скоро, нито Атака, нито Местан ще попаднат в следващото НС. ДПС не си е стегнало редиците и иска още време.

    Ако Радан не успее да се пребори на конференцията с ренегатите около Москов, просто дясното ще деградира и в съзнанието на хората за дълги години то ще се свързва с властовата всеядност на политически номади като Кунева, Зеленогорски, Корман Исмаилов, Касим дал, Борислав Великов и пр.
    Дясното е превзето от чужди кукувици, които снасят яйцата си в синьото гнездо. И го цапат.



  • 2
    Access_Limited avatar :-|
    Напуснал Поради ОграниченДостъп

    Къню в "новио" проект явно ще кани атакизи.
    Първо други глупаци няма, второ - пробва ги в Лондон, добре клатят власта, значи стават.
    Абе, на къде с тея куци коне - направо незнам.

  • 3
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    Млади и интелигентни българи, мили набори... Моля ви, емигрирайте в цивилизования свят на запад, развийте потенциала си там, погрижете се и близките ви и роднините ви да ви последват, нека всички се спасим заедно от този кенеф наречен Българи.Нека покажем дружно среден пръст на ББ, ЦЦ, метко доган, дебелия кюфтак, агентите от ДС, мутрите и всички човекоподобни изроди, които са хванали здраво икономическата и политическа власт в страната и ни **** вече 70 години.

    България не става за нищо и няма дори малък лъч надежда в блатото, 25 години тъпчем между подарените евро пари и откраднатите милиарди в калта.

    Нека оставим тъпия ни премиер да управлява няколостотин хиляди цигани и да му гледаме сеира...да видим от къде ще разпределят кеш тогава с дебелия и турчина.

    Тази агония продължи твърде дълго, време е читавите хора да се спасят и да не стават заложници на новите поробители - мутрите и пеевците.

  • 4
    balla avatar :-|
    balla

    До коментар [#3] от "hkm28483845":

    Браво, да развеем белия байряк, хем да избягаме от собствената си държава, хем така да победиме свинята, като и дадем да преяде. Аз такава свинска смърт от преяждане не съм виждал.
    Друг е изхода:
    Излезте на вън, образовате се, научете се, попийте малко добродетели и самочуствие, вижте какво значи демокрация, какво значи гражданско общество, какво значат европейски цености.
    Какво значи солидарност, колко са безмислени парите и проумееш, че корема се храни с пари, но душата не.
    Па се върнете и изметете кочината си, защото сме стигнали до тука заради всеки един от нас, всеки един допуснал да стигнем дъното на духовността е виновен, всеки аз, всеки българин имащ нещо българско.

  • 5
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Ужас.
    Това сметкаджийство в политиката, никога не е водило страната към по-добро.

  • 6
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    Аз така направих.Обиколих половината свят и се опитвам тук да разпространявам нормалността...ама дръшки.Не става, защото критичната маса от населението е престъпно затъпяла, неморална и консервативна.

    България е бита карта и без да искам да драматизирам, ще ви кажа какво ще се случи според мен, за да не се изненадате неприятно.

    До3-4 десетилетия населението ще се стопи до около 5 млн, от които 1 млн. ще са нискообразовани, нископродуктивни и до голяма степен част от престъпен контингент цигани.2 млн ще са пенсионери.Ние сме умираща нация и противно на предсказанията на Нострадамус, баба Ванга и маг вили от канал 3 няма да пребъдем, а ще бъдем асимилирани основно от Турция.

    Аз лично не мисля да се боря за каузата БЪлгария, огромно усилие би ми струвало.

  • 7
    its32487564 avatar :-|
    дебелият

    До коментар [#6] от "hkm28483845":

    Твое право си е да се предадеш. Аз гледам нещата от друг ъгъл - големите промени(революции) се правят от малки групи хора. Масата просто следва течението. Също така мисля, че последните 25 години стандарта на живот в България е в пъти по-добър. Частично заради развитието на технологиите, но най-вече заради падането на комунизма и отварянето на границите. Политиците имат минимална заслуга за това, разбира се.
    Вместо да мисля за лошия сценарий предпочитам да работя, да се образовам, да образовам хората около мен, когато съм в състояние да го направя, а през останалото време да се наслаждавам на живота. Разходете се днес, времето ще е хубаво :)

  • 8
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    До коментар [#7] от "дебелият":

    За всичко си прав.По-добре живеем, защото комунизма си отиде, но сянката му още е надвиснала над България със страшна сила и докато сме живи все ще тегне над нас.

    Помни ми думата, след 25 години пак ще сме на дъното на всички класации, пак ще сме с разбити некачествени пътища, занемарена градска среда, мръсен въздух, ежедневно емигриращи стотици хора, кражби за милиарди, фалиращи банки, разкъсвани между крадлива русия и запада, олигархична корумпирана клоака.Колкото и да се развият технологиите, все ще сме на дъното.

    Помни ми думата и остани същия оптимист, но не обричай децата си на мизерия, а ги прати да се изучат в нормалния свят и да се равиват там.Защото до 2-3 десетилетия границите още повече ще се размият, принадлежността към дадена държава ще изчезва с бързи темпове (за щастие), а с това и нелепата носталгия и прехласване по "прекрасните" ни планини и плажове ще изчезне.

    Ако искаш да бъдат щастливи разбира се.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK