С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 5 фев 2016, 17:15, 22532 прочитания

Пет идеи за новия министър на образованието

Мотивираните учители, обективните критерии за оценка и фокусът върху уменията на учениците са ключови фактори за промяната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Накъде може да тръгне образованието след избора на Меглена Кунева

Какъв трябва да е министърът на образованието

Макар смяната на Тодор Танев да не е свързана с проблемите на сектора, ето някои идеи за качествата на идеалния му бъдещ заместник

Накъде Кунева ще поведе образованието

Пред новата министърка има два пътя - политическите схеми или качествените промени за училището

Меглена Кунева е новият министър на образованието и науката

Вицепремиерът и лидер на ДБГ беше избрана благодарение на депутатите около Лютви Местан и с процедурна помощ от ДПС и "Атака"

3. Оценка според истинските резултати

"Не можем да говорим, че променяме преподаването, ако не променим оценяването", категоричен е председателят на управителния съвет на "Център за образователни инициативи" Цветан Цветански. Според него то трябва да е гъвкаво и да взима предвид както знания и умения, така и прогреса на ученика. Защото, казва Цветански, "скокът от нула до 50 процента, макар там все още да си в зоната на негативното оценяване, е по-голям от скока от 3 до 6".

"Ако целият свят се съгласява, че не е важно да знаеш факти, а да можеш да мислиш и да се оправяш в заобикалящия те свят, тогава защо нашето образование не мери важните неща", пита Наталия Митева, програмен директор "Образование и библиотеки" на фондация "Америка за България". Според нея отговорът е, че всъщност не сме си поставили реално за цел да научим децата на важните неща. Тя дава пример с Полша, където част от образователната реформа е промяната в меренето на изхода - външните оценявания се ориентират към функционални умения, когнитивни и социални компетентности и т. ар умения на XXI век. "По този начин ще насочим цялата система към постигане на тези резултати", смята Митева. Условие за въвеждането на това оценяване са адекватните учебни програми, които да позволят на учителя да има време и инструментариум за постигане на тези нови образователни цели.


Неадекватното оценяване минава през цялата система, включително и през работата на директорите. От тях се изисква просто документална изрядност, но не и истинска визия за развитие на училището, път как да се постигне и периодичен анализ докъде са стигнали. В същото време добрите образователни системи отдавна са намерили обективните критерии за качество и няма нужда България да открива топлата вода. Сред тях са например това доколко завършващите се реализират на пазара на труда, колко продължават образованието си и в какви области, колко от учениците са функционално грамотни.

Когато е ясно какво търсим, ще бъде и много по-лесно да се оцени и работата на учителите и да се мотивират тези, които постигат целите за учениците си. Нели Колева предупреждава, че оценката на работата на учителя не трябва да бъде възприемана като санкция, а като механизъм - с него преподавателите могат да обсъдят помежду си нуждите, да видят кое се случва добре и къде има нужда от подобрение, а след това да набележат конкретни стъпки.

4. И финансиране за конкретни цели



Търсеният ефект трябва да е и базата за инвестициите в публичното образование, смята изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева. "Дали ще е в технологии, дали ще е в обучения, дали ще е в инфраструктура - тези решения трябва да се взимат на база на регулярен анализ на резултатите, които постигат учениците, на реализацията им на пазара на труда и на причините защо са в ситуацията, в която са", категорична е тя.

Според Ивелина Пашова съществен процент от финансирането на училищата трябва да е на база добавена стойност на съответното училище, т.е. какъв напредък постигат учениците за годините, които учат там. "Изключително важно е тези резултати на ниво училище да са публични и родителите да могат да взимат информирано решение къде да запишат децата си", смята преподавателката. Финансовият и оперативен директор на "Заедно в час" Мирослав Стойчев допълва, че е добра идея училищата да могат да покажат какъв напредък са постигнали през годината и да се награждават тези с доказана най-голяма добавена стойност, а най-интересните примери да се описват и споделят за вдъхновение на други училища.

Всички директори на училища, с които "Капитал" разговаря, са и на мнение, че системата на делегираните бюджети трябва да се доусъвършенства. "Сега в училище няма значение какви са резултатите, важно е да имаш повече на брой ученици", казва д-р Георги Тренчев, директор на Начално училище "Яне Сандански" в Разлог. Към финансирането трябва да се подходи по-смело, допълва колегата му от Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна Павлин Петков - например да се помисли за смесена форма, в която държавата да отделя задължителния базов стандарт, а училищата да могат да набират останалото от допълнителни източници.

5. Победа над бумащината

Над 40 - толкова е броят на институциите, които според различни разпоредби трябва да проверяват училищата. И то не за това колко качествена работа вършат, а най-вече колко изрядно са попълнили купища хартиени формуляри. Учителите и директорите ежедневно са потънали в документация, която няма нищо общо с основната им образователна и социална функция, но губи голяма част от времето им, което може да бъде прекарано с учениците или пък в подготовка на по-разчупени уроци. "Чиновничеството е сложило похлупак над училището и това води до обезличаване, обезсърчаване и на моменти до невъзможност да се изпълнят очакванията", е тежкият извод на директора на Четвърто основно училище "Димитър Петров" в Сливен Силвия Аврамова. На този фон, добавя тя, някои от нормативните актове, които училищата трябва да изпълняват, си противоречат. Министерството на образованието например разрешава определена форма на извънкласни дейности между първа и втора смяна, но наредба на здравното ведомство налага ограничения. "Понякога се чудим кой документ е по-меродавен", споделя Силвия Аврамова и препоръчва на министерствата да си сътрудничат помежду си.

Колегата й д-р Георги Тренчев потвърждава, че свръхцентрализацията на управлението на училищното образование, подплатена с голям обем законови инструкции, дава дефекти. Според него системата трябва да се движи към адекватна и добре подготвена децентрализация, която взима предвид демографските прогнози и в сътрудничество с местните власти и общности.

Показателно е също, че броят на служителите на образователното министерство се е увеличавал стабилно през годините. Според устройствения правилник на ведомството за 2004 г. например общият брой на персонала е 357 щата, а през 2014 г. вече е 460, като в двете основни дирекции за училищно образование работят 56 души. За сравнение, във Финландия с въпросите на задължителното основно образование (което е до 9 клас вкл.) във финландското Министерство на образованието и културата се занимават точно 16 души. Между другото, докато България не може да се раздели с "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" от часовете по литература, Финландия експериментира с намаляване на часовете по конкретни предмети за сметка на преподаване на междупредметни връзки и важни феномени, като климатичните промени например. Откривате ли разликите?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика

Централната банка залага на увеличение на БВП от 3.7%, което е с 0.1 пр.п. над предходната прогноза

21 авг 2019, 398 прочитания

Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък

ЕС отказа на Борис Джонсън промяна в сделката за Brexit; САЩ обмислят мерки срещу рецесията; Още спекулации около мистериозния взрив край Северодвинск

20 авг 2019, 1290 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо строим "фабрика за паспорти"

Поради 484 милиона причини (без ДДС)

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство