Пет идеи за новия министър на образованието

Мотивираните учители, обективните критерии за оценка и фокусът върху уменията на учениците са ключови фактори за промяната

"Дължим на учениците си да ги направим мислещи и реализирани хора и отговорни граждани, за да можем всички да живеем по-добре." Мнението на учителя от СОУ "Любен Каравелов", Копривщица, Ивелина Пашова ясно илюстрира целта, която би трябвало да води политиките в образованието. А според изследване за икономическите ползи от образованието, ако реформата се случи в тази посока, т.е. ако се затвори пропастта в постиженията и се наблегне на уменията, това би добавило 1% към БВП на страната на година. "Какво по-хубаво за икономическия растеж от това", пита Ивелина Пашова.

За да се стигне дотам обаче, има много път, по който нито едно правителство през последните години не е направило реална заявка, че иска и може да тръгне. Промените в сектора се правят на парче, вторачени в дребни детайли и далеч от голямата картина. Смяната на образователния министър тази седмица - макар и несвързана с проблемите на образованието, е нов шанс да се тръгне смело по този път. Ето няколко идеи за спирки по него.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mtzvetkov avatar :-|
    mtzvetkov
    • - 1
    • + 67

    бих добавил и затягане на дисциплината на самите ученици...

    Нередност?
  • 2
    bjw1454752501487872 avatar :-|
    Neli Pelovska
    • + 30

    Трябва да се започне от идея 5. Не може да се реализира нито една от останалите, когато при проверка експертът казва "Урокът беше добър" и след това се започва едно двучасово сравнение дали разпределението е написано по образец, след това се търси отговарят ли точно темите в разпределението на тези в тетрадките. И ако си предвидил 4 часа, а си реализирал 3, защо причините не са изрично описани. За каква творческа свобода и квалификация на учителя да говорим?Искам и да попитам кой контролира програмата за квалификации. Всичко вече е толкова смешно. Обучаващите обикновено са неподготвени за аудиторията. Четат се доклади, които най-често дори нямат връзка с темата или представят отдавна вече известни факти. Квалификационните курсове се превърнаха в безцелно набиране на средства. От първата година като учител се квалифицирам . В последните десетина години курсовете ми носят само разочарование. А какво се случва с всички точки, които съм набрала до момента от всякакви квалификационни форми? Експертите ще станат ли учители-методисти? И защо да не изнасят по един открит урок годишно?

    Нередност?
  • 3
    karabastun avatar :-|
    karabastun
    • - 6
    • + 13

    Първата идея , от която трябва да се започне, е премахването на 12 тия клас !

    Нередност?
  • 4
    baxter avatar :-|
    baxter
    • - 1
    • + 12

    Не мисля че проблемите с образованието опира само до мотивацията на учителите. То е тотално сгрешено особено средното образование. Трябва задължително един гимназист да завършва с някаква професия и след това, ако има акъл и желание да продължи образованието си. Така както е в момента повечето деца се стремят към университетите, защото нямат друг шанс за да си намерят читава работа. Това, разбира се е свързано и с развитие на индустриалния сектор. Няма как да вървят реформите в образованието, ако всичко останало е пълен провал. Така ще се произвеждат специалисти за чужбина, а тук всичко ще се разпада.

    Нередност?
  • 5
    lz22 avatar :-|
    lz2
    • - 3
    • + 10

    "Това побутване могат да бъдат различни стимули (съвсем не само финансови), но най-вече навременна и ефективна подкрепа. "

    И преди всичко не финансова подкрепа! Усмивка пред строя! Снимка пред Знамето! Похвала по радиоточката!
    Тия комунисти много ги разбират тия неща!

    Нередност?
  • 6
    a.nice avatar :-|
    hope
    • + 56

    Ако не дадат по-широки правомощия на учителите за наказания при неспазване на дисциплината в час, всички мерки до тук ще са без никакъв ефект.
    Дъщеря ми споделя, че учителка е напуснала час, защото не може да ги "озапти". Училището е държавно, в топ 15 на ОУ в София.

    Нередност?
  • 7
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5
    • - 1
    • + 34

    Институционализиране на участието на бизнеса в изготвянето на учебните програми, нещо като поставянето им на обществено обсъждане от браншовите бизнес организации, също би било от полза.

    Нередност?
  • 8
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel
    • - 4
    • + 11

    БРАВО на Капитал!!!
    Най-после да прочета една статия по темата реформи в образованието, с която да съм напълно съгласен. Бих добавил само, че задължителен индивидуалният подход към ученика.
    Аз бих започнал с идея № 3.
    Информацията в света се увеличава лавинообразно. Учителите трябва да учат децата как да я намират, отсяват и използват рационално за постигане на някакво знание или можене. Учителят не трябва да оценява ученика, а да работи заедно с него за подобряване на знанията и уменията му. Прогресът на ученика трябва да е оценка за дейността на учителя.

    Нередност?
  • 9
    cai avatar :-P
    cai
    • + 13

    първа идея...ОСТАВКА.

    Нередност?
  • 10
    glog avatar :-|
    glog
    • - 1
    • + 27

    Ще коментирам само второто предложение, да се преподава можене вместо знание. Което така, както е написано като подзаглавие, е просто глупаво. Защото истина е, че знание без можене ни пет пари не струва, но също толкова вярно е, че бе знание няма как да има можене. Ако не говорим за елеменарно можене, което го може всеки и без училище.Много бих искал да видя как авторът, примерно казано, ще може да реши по алгебра една система от двайсет уравнения с двайсет неизвестни, ако не знае как се решават задачи от подобен вид. Или как ще може да направи един сравнително сложен системен анализ на някаква система, ако не познава законите и предпоставките за правилното мислене.

    Така че в училище трябва да се дават знания, но трябва да се дават (възпитават) и умения как да се използват тези знания. Иначе ние ще създадем бъдещи впрегатни говеда, които имат умение да правят това, за което са ги привикнали, но няма да могат да правят нищо друго и не биха могли да проявят никаква инициативност за нищо. Тоест, ще възпитаме не граждани, а стадо говеда, които не мислят за нищо друго, освен за работата и за яденето. Или ще обучим празни многознайковци, които могат да плямпат така, както плямпат нашите политици, но няма да могат да направят нищо полезно, така че си умрат от град, ако няма кой да ги храни. Така че ако искаме да имаме граждани, които са ефективни не замо в плямпането, но и в професията, училището трябва да дава не само знания, но и умения. Не само умения, но и знания.

    Едни от знанията, които правят от хората не само профессионналисти, но и граждани, е историята, която в момента е най-одумваната у нас. Спори се за две неща: Дали България е била под робство, дали е била под владичество, дали е имало само някакво присъствия на друга народност или просто е имало съжителство. И ако все пак сме били под робство, какво е било то: турско или османско.

    И двата въпроса имат лесен отговор, ако зад тях не се крият прекалено големи държавни и наддържавни политически, а и икономически интереси. Поради което на практика се спори не по това, какви са били историческите факти, а за това, как те така да бъдат манипулирани, че една или друга държава да има политическа и/или икономическа изгода от това. При което хората от петата колона естествено се опитват да ни наложат това, което е неизгодно на нас, но е изгодно за техните донори и спонсори.

    И наистина, имало ли е робство? Ами да, имало е. Само че това робство не е било икономическо и/или битово, а политическо. Защото в империята, независимо дали тя е била турска или османска, различните народности с различна религиозна принадлежност не са имали еднакви граждански и политически права. Те са били РАЯ. Тоест, хора от втора категория, и дори не хора, а стадо добитък. Е, имало е и съжителство, но то е било, така да се каже, такова съжителство, каквото е имало на времето между селянина и неговия добитък. Съжителство между господстващата народнос/религия и стадото (РАЯТА).

    Турско или османско е било това робство? Ами дайте да попитаме хората от онова време, не само българите, но и хората от върховете на европейската политика, дали държавата, която ни държи под робство е била Османскаата или е бела турската държава. За целта е достатъчно да вземем един международен договор, страна в който е и Турция. Защото в международните договори имената на държавите са такива, каквито официално са и държавите.

    Отворим ли обаче Санстефанския договор или Берлинския трактат, ще видим, че в тях няма нито Османия, нито Османска държава, нито Османска империя. Има ТУРЦИЯ. Само в началото на Санстефанския договор е казано нещо за ИМПЕРАТОРА НА ОТОМАНИТЕ (но не и на османите). Така поне е записано в превода на тези договори, публикувани през 2000 година в ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. Така че за европейските политици от всички нива и държави и на самата Турция държавата, от която се освобожздаваме от политическо робство, е Турция. А не Османската империя.

    Нередност?
Нов коментар