Накъде Кунева ще поведе образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Накъде Кунева ще поведе образованието

Макар Тодор Танев да беше сменен от Меглена Кунева единствено от политически подбуди, рокадата е повод да си припомним реалните проблеми на образованието

Накъде Кунева ще поведе образованието

Пред новата министърка има два пътя - политическите схеми или качествените промени за училището

Люба Йорданова
11805 прочитания

Макар Тодор Танев да беше сменен от Меглена Кунева единствено от политически подбуди, рокадата е повод да си припомним реалните проблеми на образованието

© Надежда Чипева


Три и половина по шестобалната система - това беше оценката, която хората поставиха на училищното образование в социологическо проучване за предаването "Референдум" по БНТ тази седмица. С всички условности на социологията и факта, че навярно има разминаване между външното усещане за системата и реалната картина, мнението на извадката от населението е притеснително. То говори за липса на доверие към образованието, недоволство от качеството на обучението и училищната среда и съмнение, че политиците имат воля да променят нещо. Дупките в системата личат и от видими ефекти като ниските резултати на българските ученици на международни тестове, големите инвестиции в частни уроци и нежеланието на мотивирани млади хора да станат учители.

Това е състоянието на сектора, който тази седмица вицепремиерът и лидер на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева пое да ръководи. Макар смяната на министъра на образованието да имаше единствено политически подбуди (Тодор Танев беше отстранен след изкуствено създаден скандал в седмицата на доклада на Европейската комисия), рокадата поне е повод да си припомним реалните проблеми, които са прекалено фатални, за да продължават да се замитат под килима. Решенията на тези проблеми са свързани с непопулярни мерки, които няма как да се харесат на всички. И тук ще проличи какъв път е избрала Меглена Кунева - на страха и политическите игри или на смелите действия и освобождаването от зависимости. Изборът й ще се отрази не просто на образователната система, а на икономиката и обществото въобще - защото ако училището и университетът не възпитават активни и компетентни граждани, няма кой да движи страната после напред.

В блатото на лошото образование

Докато много хора спореха в шести или в девети клас да се учи "История славянобългарска", първия си срок завърши поредният випуск ученици, 40% от които международното изследване PISA в края на годината ще покаже като функционално неграмотни. Това означава, че могат да четат, пишат и смятат, но не разбират смисъла на текстовете и връзката с реалния живот. Оттам произлиза и неспособността им да се справят след училище и да се адаптират към променящия се пазар на труда.

Над 12 хиляди деца пък въобще няма да стигнат до теста PISA в девети клас, защото са напуснали училището още в основния етап. През учебната 2013-2014 г. общият брой на преждевременно напусналите образованието е близо 18 хил., а главната причина е неспособността на училището да отговори на нуждите на всеки ученик. Друга група деца, която статистиката не може да обхване, е на тези, които просто се водят записани - за да се отразят на училищния бюджет, формиран според броя ученици, но или не влизат в часовете, или не получават качествено обучение. "Образователната система в България сегрегира целенасочено учениците и вместо да помага за преодоляване на социалното неравенство, го задълбочава", обобщава Нели Колева, ръководител подготовка и подкрепа на учителите в "Заедно в час". Така учениците в най-уязвимите общности учат в най-лошите училища и цикълът на бедността, в който се намират от раждането си, само се задълбочава.

Дори да се абстрахираме от отпадналите ученици, картината не става по-добра, защото и останалите в училище не получават нужния за икономиката продукт. Наскоро доклад на Световната банка отново напомни несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда. И обърна внимание, че за работодателите важни са не само дипломите, а познавателни умения като функционална езикова и математическа грамотност и социално-емоционални като самодисциплина, настойчивост и работа в екип. Все неща, които училището в по-голямата си част не възпитава у учениците, а фиксацията върху конкретни дребни детайли от учебните програми не позволява дори да се вкарат в обществения дебат. Ефектът е тъпчене на едно място без поглед напред, макар да е много вероятно, когато днешните ученици завършат училище, част от сега съществуващите професии вече да ги няма. Или както добре описва промените в система директорът на Четвърто основно училище "Димитър Петров" в Сливен Силвия Аврамова, те "са догонващи, а не изпреварващи интересите, потребностите на учениците, техните желания и развитие".

Огромна пречка пред адекватното образование е и недостигът на мотивирани учители. Средната възраст на преподавателите е над 50 години и се увеличава всяка година. Прогнозите отдавна са повече от притеснителни - след по-малко от десет години ще имаме значителен проблем с това кой да влезе в класните стаи. Това вече се усеща при природните науки и чуждите езици, особено в по-малките населени места. Освен заради нестимулиращото заплащане младите професионалисти се отказват от учителската професия и заради липсата на подкрепа в класната стая. Те рядко има към кого да се обърнат в трудни казуси от ежедневната си практика, не са мотивирани да разчупват преподаването си и не виждат ефектите от усилията си. И нито базовата им квалификация, нито голяма част от допълнителните обучения по време на работа им помагат да отговорят на нуждите на съвременните ученици. "Учителите в България са обучавани за нуждите на една система, която отдавна не съществува", припомня Нели Колева.

Не помага и ужасната бюрократизация на училището, която изтиква на заден план творчеството за сметка на чиновничеството. И въпреки огромния брой документи, които учителите всеки ден попълват, няма никакви обективни данни за състоянието на учениците. Нито пък ясна визия какво искаме от образованието, което пък пречи на определянето на дългосрочни цели и измерването доколко се постигат. Красноречив пример са матурите, чиято скала за оценяване се обявява след полагането им и това прави невъзможно сравнението между постиженията на учениците през годините.

Какво може (още) да се обърка

Проблемите на българското образование са толкова дълбоки и сраснати във всички сфери, че битката с тях няма как да мине без жертви. И големият въпрос сега е дали новият министър Меглена Кунева е способна да ги даде. Те минават през стимули, но и по-високи изисквания за учителите, което неминуемо няма да се хареса на немалка част от тях. Продължават със скъсването на вредните връзки между образованието и корпоративни интереси, като тези на издателствата на учебници или на частните школи например. И завършват с по-добрата отчетност в системата, което ще извади наяве дългогодишни злоупотреби на директори, инспекторати, а вероятно и общини. Един от ключовете към модерно образование е и модерна администрация, която работи за него. В държавните и общинските ведомства обаче от години са се настанили удобно и сигурно хора, които не позволяват завои от установените практики в нереформираните институции.

Смелостта за такива промени може да дойде само ако министърът има стабилния гръб на цялото правителство и мнозинството в парламента. Засега това не изглежда да е факт. Меглена Кунева беше избрана с крехко предимство от само пет гласа разлика и след очевидно политическо инженерство - сваляне на кворума и въздържане от гласуване на конкретни депутати. Самото й номиниране на поста също не беше убедително - кандидатурата й не беше подкрепена от целия Реформаторски блок, нито пък се разбра визията й за развитие на образованието. Впечатление прави и пасивната роля на най-голямата партия - ГЕРБ, чиято реформа всъщност сега трябва да бъде приложена на практика. Формацията на Бойко Борисов по-скоро изглежда да събира дивиденти от трудностите на партньорите си от РБ и образованието остава на заден план. Председателят на управителния съвет на "Център за образователни инициативи" Цветан Цветански описва политическите игри със следната аналогия: "Към образованието постоянно има изключително нечестно отношение - като към жена, която лъжеш, че искаш да се ожениш за нея, само за да спиш с нея, а след това я оставяш." Според него секторът постоянно се заявява като приоритет, но всъщност е разменна монета за баланс на интереси.

Ако политиците отново решат да го използват с тази цел, още в близките месеци ще има за какво да се хванат. Огромна опасност може да надвисне над ефективното използване на 1.3 млрд. лв. средства от новата оперативна програма за образование и наука например. Работата по нея досега върви добре и прозрачно, но дали това ще продължи в същия дух зависи от промените в администрацията, които ще направи новият министър.

От приетия в края на миналата година нов закон за предучилищното и училищното образование също произтичат ключови промени, които имат шанса да преобразят системата или да я съсипят, ако не бъдат въведени умно. Например създаването на независим Национален инспекторат по образованието, чиято цел е обективната оценка на резултатите, но и чиито ресурс и капацитет съвсем не са ясни все още. Или пък преминаването на осми клас към гимназиалния етап, което може да се отрази пагубно на по-малките училища. Потенциален риск са и законовите срокове за въвеждането на промените, срещу които вече се бунтуват различни гилдии. Между другото всички тези опасности можеха да се предвидят и минимализират, ако преди приемането на новия закон му беше направена оценка на въздействието - нещо, което законодателят често пропуска.

Досега министерството и парламентът не показват, че имат желание да работят заедно за прилагането на реформата. "Гилдията няма необходимата степен на убеденост във всичко, което ще се прави по новия закон, камо ли гражданското общество", коментира Павлин Петков, директор на Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" - Варна. Според него взимащите решения са пропуснали една важна част от налагането на промените - да се прилагат първо в места, където нещата са устойчиви и може да се експериментира, а навсякъде другаде - след внимателен анализ. Подобно мнение изразява и заместник-деканът на педагогическия факултет на Пловдивския университет проф. Галин Цоков - добре е различните педагогически идеи да се тестват в системата и ако докажат ефективността си, да се наложат, като чартърните училища в САЩ например. "И сега има училища, които правят интересни неща, но това не е обобщено и те не участват при правенето на политики", смята проф. Цоков.

Павлин Петков не вижда и достатъчна ангажираност на всички общности - не само учители, ученици и родители, но и на медиите, синдикатите и общините. "Не си личи подкрепа на някакво дело, а непрекъснато противопоставяне на нещо, което някой друг е направил. Това няма как да дърпа напред сектор като образованието", смята директорът.

И къде са шансовете

И все пак настоящият момент дава много възможности за промяна. "В България има милиони хора, заинтересовани от това системата да се подобри", смята Мирослав Стойчев, финансов и оперативен директор на "Заедно в час". Според него министърът трябва да намери начин да спечели тези хора на своя страна, и то проактивно, "за да не могат дупките по пътя му лесно да го преобърнат". Това минава през много добро обяснение на идеите и целите на всяка промяна - преди тя да се появи в публичното пространство, а не за потушаване на скандали.

Новият училищен закон направи първата крачка към по-голяма автономия за учителите и директорите, което може да подобри преподаването и средата в училище. Оперативната програма предоставя средства за конкретни идеи в образованието и науката, които системата досега трудно можеше да си представи. Започнатите промени във висшето образование, свързани с финансиране според качеството, също могат да изтеглят студентите и преподавателите напред, което пък да се отрази на икономиката. А дори и изкуствено създаден, дебатът за образованието все пак влезе в дневния ред на обществото и е добре да остане там и да упражнява полезен (вече) натиск за промени. Защото, както казва проф. Галин Цоков, "иновативният процес не свършва с приемането на закона". Дори напротив, тежката работа идва след това.

Още по темата:

Пет идеи за новия министър на образованието - Мотивираните учители, обективните критерии за оценка и фокусът върху уменията на учениците са ключови фактори за промяната

Три и половина по шестобалната система - това беше оценката, която хората поставиха на училищното образование в социологическо проучване за предаването "Референдум" по БНТ тази седмица. С всички условности на социологията и факта, че навярно има разминаване между външното усещане за системата и реалната картина, мнението на извадката от населението е притеснително. То говори за липса на доверие към образованието, недоволство от качеството на обучението и училищната среда и съмнение, че политиците имат воля да променят нещо. Дупките в системата личат и от видими ефекти като ниските резултати на българските ученици на международни тестове, големите инвестиции в частни уроци и нежеланието на мотивирани млади хора да станат учители.

Това е състоянието на сектора, който тази седмица вицепремиерът и лидер на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева пое да ръководи. Макар смяната на министъра на образованието да имаше единствено политически подбуди (Тодор Танев беше отстранен след изкуствено създаден скандал в седмицата на доклада на Европейската комисия), рокадата поне е повод да си припомним реалните проблеми, които са прекалено фатални, за да продължават да се замитат под килима. Решенията на тези проблеми са свързани с непопулярни мерки, които няма как да се харесат на всички. И тук ще проличи какъв път е избрала Меглена Кунева - на страха и политическите игри или на смелите действия и освобождаването от зависимости. Изборът й ще се отрази не просто на образователната система, а на икономиката и обществото въобще - защото ако училището и университетът не възпитават активни и компетентни граждани, няма кой да движи страната после напред.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    yori756 avatar :-|
    16bit

    Наникаде... Тоест натам, нъкъдето я водеше и Танев. Отдавна образованието не е приоритет в тази държава.

  • 2
    georgigv avatar :-?
    georgigv

    Ми как къде - на Кукуво Лято...

  • 3
    georgievp avatar :-|
    georgievp

    Няма никакво значение кой ще бъде министър - Кунева, Танев, Вълчев, Гери-Никол или бабаГица от Големо Малово.
    Всички документи - стандарти, програми и пр., се подготвят от експертите от ниските нива. След това се гледат от началниците на отдели, директорите, заместник-министъра и министъра. Но колкото по-високо е в йерархията съответния управленец, толкова по-малко има представа за какво точно става дума. И могат да бъдат убедени, че това, което им се предлага, е най-доброто.
    И за да се направи някаква истинска реформа Авгиевите обори трябва да се изчистят. Само че експертите са защитени - почти без изключение те са държавни служители.
    Така че в обозримото бъдеще можем да очакваме едно НИЩО. Вярно - от сърще, и все пак нищо.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Посоката се очертава като кръгово движение. Жалко за системата.

  • 5
    sow29372525 avatar :-|
    sow29372525

    На времето имах един шеф, който знаеше точно къде се намира четвъртото измерение, даже го беше виждал - право напред и леко в лево...

  • 6
    voklev avatar :-|
    voklev

    А, има една схема - да се обеси , сама , ами ДНК на комунистите е вредно до девето поколение и да го направи в МС , да не се плашат децата :)

  • 7
    rde32513083 avatar :-|
    rde32513083

    Предполагам - на никъде. В най-добрият случай - към извисяване на самата Кукувелова в собстения и поглед. Е, разбира се и към опит за измисяване на имиджа и.

  • 8
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    По-добре да не прави нищо! По пътя на еволюцията ще стане каквото трябва. Рано или късно по-голяма част от сегашните учители ще се пенсионират. Част от училищата ще се закрият порад илипса на учители и ученици. Родителите вече масово емигрират, полека-лека и децата им ще ги последват. Конкуренцията между останалите държавни и частни училища ще вдигне стандарта, а инспекторатът и съответният министър ще се хвалят с поредните успехи. - Ако тръгне да прави нещо, със сигурност ще се намерят защитници и на Паисий,

  • 9
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    ... и на Робинзин Крузо - в разделено общество като българското винаги има "за" и "против", два отбора, които играят за да прецакат другия. Най-странно е, че в България няма дух на национално разбирателство за основни въпроси като образование, национална сигурност, солидарност. Всяка коза за свой крак. Така че каквото и да направиш, все е погрешно!

  • 10
    knb avatar :-|
    knb

    Поставянето на непрофесионалист за министър е голяма грешка. Промените в образованието се вижда дали са правилни, когато завършилите ученици започнат да работят. И ако се направят реформи навсякъде на "юруш", грешките от това са пагубни, защото никога не се улучва във всичко. Времето за да видим един първолак работещ е 15 г., така че ще видим грешките след 15 г. и ще може да ги оправим за още 15 г. Ако не се направи нищо за демографската катастрофа ще ги видим, когато вече е прекалено късно.

    Слагайки непрофесионалист, обвързан с Европа и изкуствени европейски искания като например малцинства, ще е фатално. Кунева не е специалист. Все едно химик специалист по храни да го сложим на мястото на главния готвач или обратното.

    Относно тестовете Пица -- вредно е да се смята че е критерий. Приемайки го като нещо, което трябва да се постигне прави учениците единствено способни да решат теста и нищо повече.

    Много ученици напускат -- не е трагедия. Важно е добрите да могат да продължават, защото те носят печалбата. Колко са хората, които са измислили грамофона? Важно е системата да е такава, че този, който може да измисли грамофон да може да учи. Освен това не трябва да се забравя че всички не могат да бъдат вишисти. За да се запази качеството на висшето образование филтъра трябва да с епостави на IQ 120--130, което означава че само 10% могат да са вишисти и ако се допуснат повече качеството на висшето образование ще падне. Затова трябва да се работи по-усилено в леглото. За да има повече хора, способни да ни издърпат от батака.

    Изобщо в САЩ се формитра модел, който разходите, кредитите за учене и нивото на заплатите стимулира и прави възможно две части от населението да имат поколение: бедните, които са завършили средно образование, които могат само да изпълняват инструкции и тези с университетско образование, които имат мастер. Всички останали -- незавършили средно, техникуми приравняващи се към университетски степени (grade), докторати, са в положение при което ако искат да имат деца не могат да плащат или кредитите, които са взели или самата издръжка за семейство с деца. Там разбира се е особено, могат да си внесат научни работници.

    Очаквам много тъжни решения от Кунева. Обвързване с европейски, съседски и не дотам съседски договори, които ще ни донесат контрол, който ще е фатален и поставяне на цели който ще ни поставят в пълно подчинение на цели, които не са национални.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK