С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 6 фев 2016, 17:09, 11310 прочитания

Накъде Кунева ще поведе образованието

Пред новата министърка има два пътя - политическите схеми или качествените промени за училището

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Накъде може да тръгне образованието след избора на Меглена Кунева

Меглена Кунева е новият министър на образованието и науката

Вицепремиерът и лидер на ДБГ беше избрана благодарение на депутатите около Лютви Местан и с процедурна помощ от ДПС и "Атака"

Какъв трябва да е министърът на образованието

Макар смяната на Тодор Танев да не е свързана с проблемите на сектора, ето някои идеи за качествата на идеалния му бъдещ заместник

Пет идеи за новия министър на образованието

Мотивираните учители, обективните критерии за оценка и фокусът върху уменията на учениците са ключови фактори за промяната



Три и половина по шестобалната система - това беше оценката, която хората поставиха на училищното образование в социологическо проучване за предаването "Референдум" по БНТ тази седмица. С всички условности на социологията и факта, че навярно има разминаване между външното усещане за системата и реалната картина, мнението на извадката от населението е притеснително. То говори за липса на доверие към образованието, недоволство от качеството на обучението и училищната среда и съмнение, че политиците имат воля да променят нещо. Дупките в системата личат и от видими ефекти като ниските резултати на българските ученици на международни тестове, големите инвестиции в частни уроци и нежеланието на мотивирани млади хора да станат учители.

Това е състоянието на сектора, който тази седмица вицепремиерът и лидер на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева пое да ръководи. Макар смяната на министъра на образованието да имаше единствено политически подбуди (Тодор Танев беше отстранен след изкуствено създаден скандал в седмицата на доклада на Европейската комисия), рокадата поне е повод да си припомним реалните проблеми, които са прекалено фатални, за да продължават да се замитат под килима. Решенията на тези проблеми са свързани с непопулярни мерки, които няма как да се харесат на всички. И тук ще проличи какъв път е избрала Меглена Кунева - на страха и политическите игри или на смелите действия и освобождаването от зависимости. Изборът й ще се отрази не просто на образователната система, а на икономиката и обществото въобще - защото ако училището и университетът не възпитават активни и компетентни граждани, няма кой да движи страната после напред.


В блатото на лошото образование

Докато много хора спореха в шести или в девети клас да се учи "История славянобългарска", първия си срок завърши поредният випуск ученици, 40% от които международното изследване PISA в края на годината ще покаже като функционално неграмотни. Това означава, че могат да четат, пишат и смятат, но не разбират смисъла на текстовете и връзката с реалния живот. Оттам произлиза и неспособността им да се справят след училище и да се адаптират към променящия се пазар на труда.

Над 12 хиляди деца пък въобще няма да стигнат до теста PISA в девети клас, защото са напуснали училището още в основния етап. През учебната 2013-2014 г. общият брой на преждевременно напусналите образованието е близо 18 хил., а главната причина е неспособността на училището да отговори на нуждите на всеки ученик. Друга група деца, която статистиката не може да обхване, е на тези, които просто се водят записани - за да се отразят на училищния бюджет, формиран според броя ученици, но или не влизат в часовете, или не получават качествено обучение. "Образователната система в България сегрегира целенасочено учениците и вместо да помага за преодоляване на социалното неравенство, го задълбочава", обобщава Нели Колева, ръководител подготовка и подкрепа на учителите в "Заедно в час". Така учениците в най-уязвимите общности учат в най-лошите училища и цикълът на бедността, в който се намират от раждането си, само се задълбочава.



Дори да се абстрахираме от отпадналите ученици, картината не става по-добра, защото и останалите в училище не получават нужния за икономиката продукт. Наскоро доклад на Световната банка отново напомни несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда. И обърна внимание, че за работодателите важни са не само дипломите, а познавателни умения като функционална езикова и математическа грамотност и социално-емоционални като самодисциплина, настойчивост и работа в екип. Все неща, които училището в по-голямата си част не възпитава у учениците, а фиксацията върху конкретни дребни детайли от учебните програми не позволява дори да се вкарат в обществения дебат. Ефектът е тъпчене на едно място без поглед напред, макар да е много вероятно, когато днешните ученици завършат училище, част от сега съществуващите професии вече да ги няма. Или както добре описва промените в система директорът на Четвърто основно училище "Димитър Петров" в Сливен Силвия Аврамова, те "са догонващи, а не изпреварващи интересите, потребностите на учениците, техните желания и развитие".

Огромна пречка пред адекватното образование е и недостигът на мотивирани учители. Средната възраст на преподавателите е над 50 години и се увеличава всяка година. Прогнозите отдавна са повече от притеснителни - след по-малко от десет години ще имаме значителен проблем с това кой да влезе в класните стаи. Това вече се усеща при природните науки и чуждите езици, особено в по-малките населени места. Освен заради нестимулиращото заплащане младите професионалисти се отказват от учителската професия и заради липсата на подкрепа в класната стая. Те рядко има към кого да се обърнат в трудни казуси от ежедневната си практика, не са мотивирани да разчупват преподаването си и не виждат ефектите от усилията си. И нито базовата им квалификация, нито голяма част от допълнителните обучения по време на работа им помагат да отговорят на нуждите на съвременните ученици. "Учителите в България са обучавани за нуждите на една система, която отдавна не съществува", припомня Нели Колева.

Не помага и ужасната бюрократизация на училището, която изтиква на заден план творчеството за сметка на чиновничеството. И въпреки огромния брой документи, които учителите всеки ден попълват, няма никакви обективни данни за състоянието на учениците. Нито пък ясна визия какво искаме от образованието, което пък пречи на определянето на дългосрочни цели и измерването доколко се постигат. Красноречив пример са матурите, чиято скала за оценяване се обявява след полагането им и това прави невъзможно сравнението между постиженията на учениците през годините.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 3 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1222 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 3 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 871 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Стартиращи компании могат да кандидатстват за субсидия до 200 хил. евро

Проектът на фирмата трябва да е за продуктова или производствена иновация

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10