Коя е Ирина Бокова
Официалната номинация на кабинета "Борисов" за ръководител на ООН има дълга кариера, посветена на стремежа към подобен пост
Ирина Бокова е официална номинация на българското правителство за генерален секретар на ООН, стана ясно вчера след кратко съобщение от Министерство на външните работи.
Стремежът на Бокова към международната организация започва още след като завършва руския МГИМО. Тя започва кариерата си като трети секретар в отдел "ООН и разоръжаване" на МВнР през 1977 г. По-късно става трети секретар и в постоянното представителство на ООН в Ню Йорк, а до идването на демокрацията продължава да работи в същия отдел. След събитията от 1990 г. става депутат във Великото народно събрание, а по-късно като кадър на БСП става зам.-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов. Най-забележителният момент в тогавашната й дейност е да убеди Виденов България все пак да подаде молбата си за членство в ЕС - това става на 15 декември 1995 г., а Бокова минава за част от про-европейското крило в БСП (комичен елемент, свързан с този момент от биографията й е, че книжата за тази молба са толкова много, че Бокова ги внася в МС в количка и при внасянето без да иска я обръща).
През 1996 г. е кандидат за вицепрезидент заедно с Иван Маразов и губи изборите от Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев.
След тази загуба идва момент, който по-късно ще бъде използван за поразкрасяване на CV-то на настоящия български кандидат за генерален секретар на ООН. Според официалната й биография, след опита си да стане вицепрезидент, тя става външен министър в кабинета на Виденов до падането му през 1997 г. Всъщност, това технически не е вярно - Георги Пирински подава оставка през 1996 г., за да се кандидатира за президент, но Бокова не е избирана за негов заместник от парламента. Преди няколко месеца първо онлайн-изданието "Бивол", а по-късно германския "Ди Велт" посочиха, че Бокова е разкрасила биографията си, преди избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО.
Всъщност, в стенограмата на правителството на Виденов от съдбоносния 10 януари 1997 г., самата Бокова признава това. Когато Виденов предлага тя да отиде да посрещне завръщащия се от чужбина президент Жельо Желев, Бокова казва "Не възразявам да отида на летището, но не съм министър."
През 2005 г. Ирина Бокова става посланик във Франция и постоянен представител на Република България към ЮНЕСКО. Звездният й миг е в края на 2009 г., когато настъпва момента за преизбиране на генерален директор на организацията. Българката активно изтъква кандидатурата си пред управляващата по това време тройна коалиция. Да спечели подкрепа не е особено сложно, предвид връзките й в БСП. И външният министър Ивайло Калфин, и президентът Георги Първанов активно лобират в нейна подкрепа, МВнР е впрегнато в солидна кампания, която струва на държавата официално около 100 хил. лева. Тогава президентът Първанов направи обиколки в различни екзотични дестинации, за да търси подкрепа за Бокова (и самолетът му аварира заедно с куп главни редактори на Азорските острови).
Големият й късмет обаче е в провала на фаворита в надпреварата - египтянинът Фарук Хосни. Една непремерена реплика на Хосни, който пред парламента казва, че ще изгори всички книги на иврит в египетските библиотеки, му носи заклеймяване и му коства поста в ЮНЕСКО. На 22 септември 2009 година Ирина Бокова е избрана начело на организацията с 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет. Основна роля за това избиране имат САЩ, които заради Израел подкрепят противника на Хосни. Това ще стане ясно през 2010 г. в една от изтеклите грами на Wikileaks, в която зам.-външният министър на Израел Дани Аялон моли за съдействие американския зам.-държавен секретар Джейкъб Лю, по повод назначаването на израелец като зам.-генерален директор в ЮНЕСКО. Това е част от стратегията на Израел за излизане от изолация, и според Аялон, американците могат да натиснат Бокова, тъй като "тя ви дължи живота си, момчета" (очевидна препратка към избора й).
Американците обаче ще се скарат с Бокова година по-късно. През 2011 г. САЩ прекратяват финансирането си за ЮНЕСКО, което е около 22% от годишния бюджет на организацията, тъй като Палестина е приета за пълноправен член, а американски закон забранява финансирането на организации, които дават статут на Палестина без да има споразумение с Израел. Бокова трудно може да бъде обвинена за това - гласуването е от всички държави членки и е с мнозинство, а самата Бокова обикаля американския Конгрес, за да лобира против спирането на средствата. По-късно тя направи всичко възможно да не отчуждава Израел, като например посещава концлагера Аушвиц малко след гласуването за Палестина.
Настоящата номинация явно е резултат от активната и дори агресивна кампания на Бокова и нейните поддръжници в последните две години. Правителството на Пламен Орешарски в последния си ден преди да падне от власт номинира Бокова като кандидат за генерален секретар, но тъй като надпреварата не беше формално започнала, правителството на Борисов трябваше да я потвърди тази година. Това се оказа доста по-сложно, отколкото нейните привърженици са очаквали, защото в надпреварата влезе и Кристалина Георгиева - зам.-председател на Европейската комисия. Наложи се политически партньори на Борисов като Георги Първанов да излизат публично и да поставят ултиматуми - че ще се оттеглят от правителството, за да реши най-накрая премиерът да подкрепи Бокова. Това обаче не изглежда краят на тази битка: Борисов все още не е казал нищо по темата, а време до избора има достатъчно. Между Бокова и поста на генерален секретар стоят също така и гласовете на петте постоянни членки на Съвета за сигурност, които далеч не са сигурни. Единственият ясен от тях засега изглежда този на Русия, чийто официален представител в ООН Виталий Чуркин каза, че Бокова "е подходяща да бъде следващия генерален секретар".
