Българите са в дъното на класация за започване на свой бизнес

Едва 3.5% от активното население в страната започва или управлява нов предприемачески проект

Търговията е най-предпочитаният сектор за българския предприемач
Търговията е най-предпочитаният сектор за българския предприемач    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Търговията е най-предпочитаният сектор за българския предприемач
Търговията е най-предпочитаният сектор за българския предприемач    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
В Европа най-активни са предприемачите в Латвия, Естония и Румъния, а в края на подреждането освен страната ни са Германия и Италия.

 

Изследването проучва средата и факторите, които влияят върху предприемачеството, а изводите могат да послужат за национални политики за стимулиране на личната бизнес активност.

Предприемачеството в България е начинание, в което малцина се впускат, макар да носи висок обществен статус и възможност за професионално израстване. Бизнес предприемат едва 3.5% от икономически активните хора. При близо половината от проектите, които пропадат, причината е, че са нерентабилни. Това показва изследването "Глобален предприемачески мониторинг" (GEM), което за пръв път обхваща и България. Неговата цел е да проучи средата и факторите, които влияят върху предприемачеството, и изводите да помогнат при изготвянето на национални политики за стимулиране на личната бизнес активност.

Особености на собствения бизнес

За да направят профил на предприемачеството в България, от българския екип по GEM са провели две изследвания. Първото обхваща над 2 хиляди души на възраст между 18 и 64 години, които дават представителност на картината за нагласите, стремежите и възможностите за бизнес инициативност в България. Второто изследване е проведено сред 45 национално признати експерти от девет области, каквито са например научноизследователската и развойната дейност, финансиране на предприемачеството, търговска и обслужваща инфраструктура. Съгласно унифицираната глобална методология на GEM получените данни служат за съставянето на индикатори, благодарение на които може да се правят съпоставки с предприемачеството в различните държави. Съдейки по основните от тях, България е в дъното на класациите с фрапираща липса на инициативност сред икономически активното население.   

Любопитно е, че бюрокрацията или трудният достъп до финансиране не са основните причини, които възпират предприемчивостта, поне в отговорите на анкетираните. Нещо повече - почти 70% от тях твърдят, че не се боят от провал, което е силна спирачка например за германците или гърците (виж таблицата). Според експертите страхът е социална и културна пречка, която обаче за България не е проблем. "Не можем да изолираме една причина, която води до слабия резултат на България, но можем да кажем, че тежат културни особености и недостатъци в образованието. От друга страна, българският предприемач е опортюнист и е смел, което също са отличителни черти", каза Искрен Кръстев, който е ръководител на екипа на GEM в България.

Изследването показва още, че българинът добре осъзнава потенциала за стартиране на бизнес, но не го използва. Около 33% от анкетираните са посочили, че имат възможност да предприемат свой проект, но едва 3.5% се впускат в такъв. За сравнение - европейските страни, в които този индикатор е с най-високи стойности, са Латвия (14.1%), Естония (13.1%) и Румъния (10.8%). Средното съотношение за Европейския съюз е 7.8%, а има страни като Ливан, където този индикатор TEA е 30.1%. В Европа освен в България в Германия и Италия под 5% от активното население започва или управлява нов бизнес.

България е интересна и с това, че основната част от предприемаческите проекти са в областта на търговията, не създават допълнителна заетост, не водят до иновации на пазара и рядко успяват да пробият на чужди пазари.

Според Искрен Кръстев има няколко ключови сфери, в които трябва да се изострят националните политики, за да може да се повиши предприемчивостта сред хората. Не само в страната, но и за Европа ключово е насочването на ресурси към изследователските дейности и трансфера на технологии. По думите му най-добрите практики в това отношение могат да се видят в Холандия, Ирландия и Швейцария. Друго предизвикателство е обучението по предприемачество, което трябва да стане още в началното и средното училище. От GEM посочват, че сравняването на индикатори винаги трябва да се прави в определен контекст, тъй като една ниска стойност сред определен кръг държави може да е нормална, но на глобално ниво да отразява по-тежка ситуация или обратното. В същото време някои от ниските стойности може да са предимство, ако се разглеждат от гледна точка на чужди предприемачи, идващи тук, например.

Как е по света

В глобален мащаб GEM показва, че 42% от работещото население в изследваните 62 държави преценява като добри възможностите за започване на собствен бизнес, като 21% от анкетираните заявяват готовност да стартират бизнес в следващите 3 години. Жените са по-склонни да се впуснат в предприемачески проект, подтикнати от необходимостта, докато при мъжете е по-скоро въпрос на желание.

В индустриализираните икономики близо половината от предприемаческите проекти са в сферата на търговията, докато в икономиките, които залагат на иновациите, преобладават комуникаците, финансите, здравето, образованието. Няколко държави в Европа (Люксембург, Швейцария, Хърватия и Словения) се открояват с предприемачи, които успяват да постигнат международни продажби.

България се включва в GEM на седемнадесетата година от старта на проучването благодарение на малък екип, който иска да осигури качествени данни за състоянието на бизнес средата. Той е подпомаган от технологичната компания Telerik и социолозите от Market Test. В средата на годината екипът ще представи детайлен анализ за предприемчивостта в България. Надеждите са, че той ще бъде ползван от хората, провеждащи държавни политики, и така ще се подобри средата и екосистемата от прездприемачески инициативи. В глобален мащаб изследването е давало насоки за облекчаване на регулаторни режими, подобряване на данъчните закони, правната уредба, реформи в образователната система.