Проблемът на Бокова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемът на Бокова

След дълга и тиха битка, Ирина Бокова успя да излезе напред в последната права преди избора на Съвета за сигурност. Ветото на Великобритания обаче може да се окаже голям проблем за нея.

Проблемът на Бокова

Едно вето стои между българския кандидат и поста в ООН, а битката не изглежда приключила

Огнян Георгиев
15776 прочитания

След дълга и тиха битка, Ирина Бокова успя да излезе напред в последната права преди избора на Съвета за сигурност. Ветото на Великобритания обаче може да се окаже голям проблем за нея.

© Reuters


В света на дипломацията "да" е "може би", "може би" е "не", а "не" не съществува. Това обобщение от френския дипломат Шарл дьо Тайлеран обяснява всичко, което трябва да знаете за започващата надпревара за поста генерален секретар на ООН. Това е история, в която никой не казва открито "не", а най-често използваните думи са "може би". Може би България има две кандидатури за поста? Може би и двете имат шанс, може би само едната, а може би никоя?

Тази седмица даде отговор поне на някои от въпросите. В понеделник пресцентърът на Министерския съвет пусна кратко и енигматично съобщение, в което се казваше, че еврокомисарят и зам.-председател на комисията Кристалина Георгиева е разговаряла с премиера Бойко Борисов и го е уверила, че "политическата ситуация в Европа, миграционната криза, обсъжданите реформи в Европейския съюз и сериозните въпроси, които предстои да се решават в рамките на нейния ресор – бюджет и човешки ресурси, я задължават да отдаде цялото си внимание на темите, за които е получила доверието на българското правителство, Европейския парламент и председателя на комисията Жан-Клод Юнкер".

Перифразирано, то значеше, че според МС Георгиева оттегля номинацията си за генерален секретар на ООН. Това беше неочакван ход, но последствията бяха ясни - само ден по-късно външно министерство съобщи в също така кратко изявление, че "във връзка с Решение №404 от 19 юни 2014 година на Министерския съвет МВнР изпрати писмо, с което номинира г-жа Ирина Георгиева Бокова (генерален директор на ЮНЕСКО) за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН)".

Зад тези две кратки съобщения стои доста по-мащабна интрига. Като начало не е ясно защо това се случи точно сега. Само дни по-рано външният министър Даниел Митов обясняваше пред журналисти, че "имаме време" за кандидатура и не бива да се бърза. Преди седмица Бойко Борисов обяви в Лондон, че кандидатурата на България за шеф на ООН ще е ясна "до края на март". Допреди това премиерът дори избягваше да споменава тази тема, която му предизвиква вътрешни и външни главоболия.

От една страна, кандидатурата на Бокова набираше сила в последната година и натискът ставаше все по-голям, включително заплахата на АБВ да се изтеглят от властта. От друга, Кристалина Георгиева, за която неформално стана ясно, че иска да се състезава за поста, също беше включила на втора в кампанията си и събираше подкрепа от държавите от Централна и Източна Европа, както и от Европейската комисия. Пред Борисов стоеше дилемата, че не може да каже "не" на никоя от двете, а "да" на която и да е щеше да се приеме зле от другия лагер.

В последната седмица нещо явно се е променило рязко. Внезапното съобщение от МС очевидно е хванало неподготвени хората около Георгиева, защото те нямаха представа за него, когато бяха потърсени за коментар от "Капитал". Интересно е да се отбележи, че самата тя не е давала никакъв публичен коментар по въпроса тази седмица, така че загадъчното мълчание не дава яснота каква ще е по-нататъшната й стратегия. От една страна, може да изглежда, че тя е загубила битката. От друга, както вече отбелязахме, дипломацията е игра със странни правила и нищо не е ясно, докато всичко не приключи.

Няколко плюса и един голям минус за Бокова

Тази битка изглежда тиха на повърхността, но зад кулисите се водят много активни маневри. Генерален секретар на ООН се избира бавно и сложно. Подготовката за това започва години по-рано, а източници твърдят, че и при двете претендентки - Бокова и Георгиева, намеренията са били ясни още в края на 2013 г. и началото на 2014 г. Такива кампании първо започват с тихо обикаляне и събиране на съюзници, докато влязат в последната си права, която започна в края на миналата и началото на тази година. Те имат нужда от финансиране, лобиране и партньори. И двата лагера имат такива, макар и за двата да не е публично известно откъде идва финансирането им, както и кой върши лобирането. Партньорите обаче са доста очевидни.

Ирина Бокова има на своя страна вътрешна подкрепа в лицето на АБВ, БСП, ДПС и царистите около Симеон Сакскобургготски, както и очевидно негласната подкрепа на Патриотичния фронт и "Атака". Като официална номинация на правителството тя ще получи 106 хил. лв., отделени в бюджета за нейната кампания, и подкрепата на външно министерство. Това надали са най-важните средства, на които Бокова ще разчита - досегашната й кампания не страда от липса на финансиране. Далеч по-важна е официална подкрепа, която получава - както самата тя заяви пред "Нова телевизия" през януари, "без подкрепата на държавата не бих и тръгнала. Формално мога, но не бих тръгнала да се боря за такъв пост" - тънък намек, че има начин кандидат да бъде издигнат от друга държава. 

Навън най-важният й коз е подкрепата на Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност. През декември тази подкрепа стана очевидна с изказването на руския представител в ООН Виталий Чуркин. "Сега (генерален секретар) задължително трябва да бъде член на групата от Източна Европа. В момента има няколко добри кандидати. От моя гледна точка това са много достойни хора, които могат да оглавят ООН. Сред тях има и жена – Ирина Бокова", каза Чуркин пред ТАСС. Малко по-рано в издания като "Газета.ру" и "Независимая газета" също бяха цитирани източници от Кремъл, които посочват генералния директор на ЮНЕСКО като човека, печелещ симпатиите на Москва. Излишно е да се споменава, че цялата мрежа от проруски уебсайтове, която се появи в последните години в България, също работи в полза на Бокова.

Но Бокова може би има подкрепа и от другата страна на океана. Преди дни в Wall Street Journal излезе статия, която посочва че Хилъри Клинтън вероятно не би имала против кандидатурата на българката, която е и близка позната с Марджъри Марголис - майката на съпруга на дъщерята на Хилари. Морголис и Бокова участват в събития заедно, а директорът на ЮНЕСКО е била гост на конференция на фондацията "Клинтън" през миналия септември.

Пред кандидатурата на Бокова обаче има един много голям и засега почти непреодолим проблем - Великобритания. Няколко източника потвърдиха пред "Капитал", че британците не подкрепят Бокова и дори в почти прав текст са заявили на българския премиер, че ще наложат вето, "ако се стигне до това".  Причината за отрицателното отношение на Лондон към кандидатурата на Бокова са два доклада. Първият изтече наскоро в "Бивол" и е вътрешен доклад на ЮНЕСКО за странния начин, по който е номинирана и назначена една от заместничките на Бокова - бразилката Анита Томпсън-Флорес. Според това, което е видно в "Бивол", докладът се занимава с потенциален конфликт на интереси и разширяване на изискванията за позицията, така че да паснат с профила на Томпсън-Флорес. Вторият доклад още не е станал известен и би трябвало да се появи през март. Това е преглед на дейността на организацията, който е разпространяван до страните, участващи в борда на ЮНЕСКО (България няма представител там). Според дипломатически източник, който е бил запознат с него, той ще бъде силно критичен към ръководството на Бокова.

Вероятно е това да са по-скоро формални причини. Може би някое от назначенията на Бокова не се е случило според правилата и е нарушило етиката на ЮНЕСКО (според дипломатическия източник британците използват думата корупция). Но още през 2010 г. в изтекла грама на Wikileaks зам. външният министър на Израел лобира зам. държавният секретар на САЩ да натисне Бокова, за да назначат израелец като неин заместник. С други думи, практиката на политически назначения в системата на ООН е публична тайна. Що се отнася до управлението на ЮНЕСКО, Великобритания има доклад от 2011 г. за това как се управляват средствата, които държавата отделя за помощи, и там ЮНЕСКО наистина е оценено като слабо. Но нищо от оценката не засяга конкретно Бокова, а обновената му версия от 2013 г. дори казва, че организацията е постигнала "прогрес и по въпроса за резултатите, и по отношение на управлението. Доверието в ЮНЕСКО се повишава". Това подсказва, че причината Лондон да не харесва Бокова е свързана повече с близостта й с руснаците - руско-британските отношения видимо охладняха в последните месеци. Това обаче не е причина, която те биха казали публично.

По-спекулативна е ситуацията със САЩ. Няколко източника твърдят, че американската администрация също не предпочита Ирина Бокова (вероятно отново по същите причини) и дори пристигналата наскоро в София Виктория Нюланд е имала разговор по темата с премиера Борисов. Тази седмица в Wall Street Journal се казва открито, че Бокова не е добър кандидат за САЩ, а София трябва да заложи на Георгиева. Причината е отдавна известният проблем с членството на Палестина в ЮНЕСКО, заради което Вашингтон спря финансирането на организацията. То обаче много трудно може да се припише като вина на Бокова, при положение че става дума за гласуване на страни - членки на организацията.

Дипломатически източник от чужда държава заяви дори, че вярва, че американците ще последват британците за вето, ако се наложи. Това не е задължително. Състезанието продължава до октомври-ноември, а преди време американската гледна точка е била, че ако има единна кандидатура на повечето държави от източноевропейската група, те ще се съгласят с нея. Това очевидно не е факт - вече има издигнати кандидати от Словения, Македония, Хърватия и Черна гора. Но САЩ вече веднъж подкрепиха Бокова в кандидатурата й за ЮНЕСКО, за да провалят неудобен за тях кандидат. Ако преценят, че има същата разстановка и в този случай, не е изключено да го направят пак.

Играта на Борисов и шансът на Георгиева

Борисов със сигурност знае за проблемите пред Бокова, защото британците са споделяли тази гледна точка с него, твърдят запознати със совалките покрай българската кандидатура. Въпросът е защо премиерът е решил така внезапно сложната ситуация. Едната хипотеза е да е било чисто импулсивно решение - желание да се отърве по-бързо от въпрос, който става все по-наложителен и парещ, и така да отметне тази задача и да приключи проблема с вътрешния натиск от Първанов. Другата е да има нови, засега неизвестни публично аргументи, които да са наложили този ход. Дали случилото се е резултат на някакви допълнителни обстоятелства, които са оказали натиск върху него извън заплахите на АБВ, или е чисто формално като жест на помирение към Москва, не е ясно.

Както винаги, механизмът на взимане на важни решения при Борисов остава забулен в мъгла. Дълго време премиерът, който попадна в странната ситуация да е единственият гласуващ в първичните избори за генерален секретар на ООН, искаше решението за българската кандидатура по възможност да се вземе от "големите началници". Запознат със ситуацията политик коментира, че германците дори са се оплакали от броя запитвания от страна на София коя от двете кандидатури биха подкрепили. Германия не е постоянен член на Съвета за сигурност и дори не участва в него към момента и логично е отказала да се ангажира с въпроса.

Ясно е обаче, че Борисов е преценил добре следното: евентуалната загуба или оттегляне на Бокова може да бъде прехвърлено като вина върху Първанов и компания, които са му наложили този избор. Дори съобщението на външно министерство говори за решение от юни 2014 г., т.е. на кабинета на Орешарски. Борисов си измива тотално ръцете и казва "ето ви, това е ваш кандидат, правете каквото знаете". Той обаче е същият човек, който през 2014 г. определи издигането на Бокова от Орешарски като "нахалство", така че този номер трудно ще мине.

Има и друга хипотеза. Това е Борисов да разчита повече на Кристалина Георгиева на настоящия й пост, вместо да иска да я хвърля в друга битка. В момента Георгиева е много важен лост за сближаване на българското правителство с еврокомисията. Нейното добро представяне в Брюксел поставя в добра светлина и правителството, което я е излъчило, а винаги е добре да имаш приятелско ухо в комисията, когато дойде времето за оценки на програми и евентуално спиране на фондове.

Като се има предвид мълчанието й в последните дни и евентуалните проблеми, на които би могла да се натъкне кандидатурата на Бокова, състезанието не изглежда привършило. Един дипломат посочва, че няма текст, който да казва колко хора може да номинира дадена страна. Няма и близък краен срок - разглежданията в съвета за сигурност ще започнат през лятото. В свой анализ влиятелният американски Съвет за външна политика поставя Бокова като водещ кандидат, но отбелязва, че остава неясно дали изборът на едната ще значи край на възможността другата да бъде номинирана от друга държава или обсъждането й от Съвета за сигурност на по-късен етап.

Като се има предвид все по-очевидната несигурност на Борисов и желанието му е да е добре с всички, няма да е изненадващо Бокова да не е последната номинация, която ще подкрепи.

В света на дипломацията "да" е "може би", "може би" е "не", а "не" не съществува. Това обобщение от френския дипломат Шарл дьо Тайлеран обяснява всичко, което трябва да знаете за започващата надпревара за поста генерален секретар на ООН. Това е история, в която никой не казва открито "не", а най-често използваните думи са "може би". Може би България има две кандидатури за поста? Може би и двете имат шанс, може би само едната, а може би никоя?

Тази седмица даде отговор поне на някои от въпросите. В понеделник пресцентърът на Министерския съвет пусна кратко и енигматично съобщение, в което се казваше, че еврокомисарят и зам.-председател на комисията Кристалина Георгиева е разговаряла с премиера Бойко Борисов и го е уверила, че "политическата ситуация в Европа, миграционната криза, обсъжданите реформи в Европейския съюз и сериозните въпроси, които предстои да се решават в рамките на нейния ресор – бюджет и човешки ресурси, я задължават да отдаде цялото си внимание на темите, за които е получила доверието на българското правителство, Европейския парламент и председателя на комисията Жан-Клод Юнкер".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    name.mg.forum avatar :-|
    name.mg.forum

    много печена !

  • 2
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    Сталинка изгоре, колкото и да е било "неочаквано"за газетката. Тя свърши каквото можа, затова е и поговорката, че на българският казан дяволи не му трябват. В русофобската си истерия сте пропуснали да отбележите,че освен с руска подкрепа, Бокова се радва и на мощна френска такава. Това е мнооого важно. Китай също има симпатии, така че остава англосаксонското дуо. Кристалинка беше откровено мюре и освен задължителните критерии, че е жена и е от ИЕ, не покрива нищо друго. Отделно и е твърде скромен багажецът. Невзрачна и с нулев международен авторитет. Попаднала е в ЕС на постовете единсвено заради квотния принцип. Ключов за избора е момента, че Русия няма да подкрепи никого, участвал в налагането на санкции. Вариантите не остават много...

  • 3
    sider avatar :-?
    сидер

    ,,Играта на Борисов и шансът на Георгиева,,

    Борисов има в ръкава си още един коз. И той се казва, Ленчито Поптодоровата

  • 4
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Ако Бокова е най-дстойния кандидат на България,егати държавата.

  • 5
    rambo3 avatar :-P
    rambo3

    Американските грантови медии в България и грантовите НПО-та побеснеха в дива истерия от възможността Бокова да оглави ООН. Пукайте се от яд душмани на България, чужди мекерета и подлоги, България може да прецени и сама кой да издигне, няма нужда да слушаме Нюланд и посолството.

  • 6
    krastitel avatar :-P
    krastitel

    Боко - танцуващият с вълци 😊

  • 7
    mils5656 avatar :-|
    mils5656

    За пореден път вместо да пръднем взехме че се насрахме ! Говоря нецензурно защото кандидатът ни е точно такъв !

  • 8
    mrtosh avatar :-|
    mrtosh

    Хайде до 9-то коляно я омаскарете сега.

  • 9
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#4] от "Роси":

    Защо
    Кога последно прочетохте нещо какво представлява Юнеско и какво е свършила Бокова там
    Не че аз прочетох или знам кой-знае какво също
    Но се опитвам да градя уважение към успеха на сънародници-независимо в какво - вместо злобно да обсъждам какъв е произхода и и дали случайно не я харесва Путин
    Как е започнала кариерата си не знам - но от един момент нататък заслугата да е там където е - е само нейна За което заслужава уважение България е много лош бранд принципно - за всеки- който се опитва да прави кариера в международни организации или корпорации Успелите са го направили въпреки това

  • 10
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    До коментар [#9] от "janeausten":

    Те не четат, по-важно за тях е какви опорни точки са им спуснали на партийната сбирка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK