Кой? Защо?

Решението за забрана на влизането на Делян Пеевски и Ахмед Доган в Турция вероятно е взето преди време и едва тази седмица стана публично през медии, чиято пъпна връв е здраво свързана с управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (АКП). Новината изтече първо във в. Star, който е нещо като жълтия вариант на официоза Sabah. Тоест въпросът е взет много лично и много навътре. Новината беше полупотвърдена от турското посолство, но без да се посочват мотивите за това.

Автор : Анелия Николова

Преглед на оригинала

По принцип подобни забрани не се обявяват публично, но явно Анкара не желае решението й да остане тих дипломатически удар. Това показва, че целите му са основно политически. За мотивите на турската страна обаче е трудно да се даде еднозначно обяснение. Ако идеята на забраната е да се помогне на отцепилия се от ДПС Лютви Местан, ходът по-скоро ще има обратен ефект – няма как политическите козове на който и да било политик в България да се вдигнат, след като е получил официално рамо от Анкара. Тоест, ако решението не е грешка, допусната от непознаване на българската политическа среда, причината трябва да се търси другаде.

Анкара отдавна се опитва да разклати позицията на Ахмед Доган и причините за това нямат нищо общо с обясненията за ислямизация на ДПС или създаването на пета колона у нас. Доган никога не е бил добре посрещан от южната ни съседка, която винаги го е загърбвала, когато интересите й са налагали това – и по време на Иван Костов, и в първия мандат на Бойко Борисов като премиер. Сега обаче ситуацията е различна. Това, което става на турско-сирийската граница, намира много глухо отражение у нас, но за Анкара събитията там са от жизненоважно значение. Гражданската война в Сирия и отново разпалената антикюрдска кампания в Турция правят залога за прекъсването на финансовите потоци към бунтовниците много голям. И точно тук се намесва тандемът Доган - Пеевски. Преди година и половина турските служби за сигурност изготвиха доклад за контрабандата на цигари в страната, в който посочиха, че около 50% от нея са свързани с марки, произвеждани от "Булгартабак". Формално приватизираната през 2011 г. от компании, близки на Делян Пеевски, фирма не прави нищо нередно - изнася за Близкия изток, а как оттам се реализират част от количествата не е нейна работа. Това правят и други световни производители на цигари. С приходите от контрабандата обаче се издържат някои от кюрдските сепаратисти. В доклад от миналата година на турската служба за борба с финансовите измами МАСАК, в който също се подчертава големият дял на цигарите от марки на "Булгартабак", се твърди, че българският производител продава законно цигари на фирми в Северен Ирак, контролирани от кюрдския гражданин Салам Кадир Фараж.

В началото на миналата година изглеждаше, че двете страни са постигнали някакъв компромис по въпроса. През март 2015 г. българските власти проведоха голяма операция за залавянето на контрабанди цигари, които влизаха на наша територия от Турция. На Капитан Андреево бяха арестувани 26 души, а турската преса отрази новината необичайно обилно. Вестник "Милиет" дори писа, че след операцията българските и турските власти са имали среща, за да дискутират по-нататъшни мерки.

От цялата тази активност обаче не последва нищо. Подготвяното през май 2015 г. посещение на турския премиер и голяма делегация беше дипломатично отклонено от българска страна. На 24 април пък българският парламент взе принципно правилното решение страната ни да почита всяка година на тази дата загиналите в масовото изтребление арменски поданици на Османската империя. То беше прието като предизвикателство от Анкара, но вероятно можеше да бъде преглътнато, ако имаше прогрес по другите въпроси (не само цигарите). Например през септември миналата година главният прокурор Сотир Цацаров посети Турция и получи среща, доста нетипична за поста му - беше приет от турския президент Ердоган. На 14 октомври пък Борисов имаше среща с колегата си Ахмет Давутоглу в Истанбул

Турски официални лица намекваха няколко пъти, че за тях липсата на прогрес в ограничаването на контрабандата от България може да се дължи само на високопоставено лобиране - процес, който естествено е познат и в самата Турция (в турската преса имаше доста убедителни материали, че синът на турския президент също е замесен в контрабанда). Явно в някакъв момент се е взело решение, че Лютви Местан трябва да бъде подкрепян по-сериозно, най-вече заради намеквания от него курс към отдалечаване на ДПС от Делян Пеевски и по-сериозно сближаване с ГЕРБ. Кулминацията беше по време на посещението на турския премиер Давутоглу на 15 декември 2015 г. На срещата му с Бойко Борисов се е присъединил и Лютви Местан. На нея се е говорило за възможността Турция по-активно да подпомага с инвестиции малки и средни предприятия в смесените райони на страната - процес, чието лице очевидно е трябвало да стане доскорошният лидер на ДПС. Това щеше да му даде реални лостове за влияние в движението, в което той беше "назначен председател" по думите му вместо лидер.

Вместо това само два дни по-късно Ахмед Доган произнесе реч по време на новогодишното тържество на елита на ДПС, в която заяви, че желанието на Турция да намери "новото си място в световния ред може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа", и обяви прочетената в парламента от тогавашния председател на ДПС Лютви Местан декларация в подкрепа на Анкара за сваления през септември от турската армия руски самолет за гаф. В речта имаше нападки към слабите НАТО и Европейски съюз, а за Русия се говореше като за една от държавите, която оспорва доминацията на САЩ и чието утвърждаване на световната сцена е необратим процес. С речта на практика Местан беше разжалван, а върху него се изсипа целият ченгеджийски апарат на държавата. Срещата между Местан и Давутоглу в държавната резиденция "Бояна" беше наречена конспиративна от кафявите медии, а инвестициите в смесените райони - план за откъсването им. Самият той показа, че няма особени лидерски качества, избирайки да се укрие в турското посолство, с което естествено лесно се компрометира.

Неофициално депутати от ДПС намекват, че Доган не е знаел за тази среща, а за нея научил постфактум чрез посредници. За такива се сочат близкият до Доган ректор на Университета по библиотекознание Стоян Денчев и бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на бившата Държавна сигурност Димитър Иванов.

Ефектът върху двустранните отношения

Кризата в ДПС с отстраняването на Местан вече създаде напрежение в отношенията между Турция и България. Още на 23 декември миналата година по думите на Бойко Борисов се проведе тежък телефонен разговор между двамата премиери. Според българския премиер той е отказал да се намесва във вътрешния спор в ДПС и е предупредил турския си колега, че не приема българите да страдат от политически пристрастия към Русия или Турция. Интересното в тази история е, че седмица по-рано Местан е бил едва ли не официално представен от Борисов на турския премиер и въпросът защо той е загърбен след проруска реч от Ахмед Доган със сигурност е бил част от разговора.  

Забраната за влизане в Турция на Ахмед Доган и Делян Пеевски обаче покачва напрежението на едно ниво по-нагоре. Преподавателят в НБУ Антоний Гълъбов смята, че въвеждането на такава забрана е суверенно право на всяка държава. "Важното разграничение за мен е, че забраната е за физически лица и не става въпрос за отношение към институции. Всеки опит това да се представя като някакъв институционален въпрос ми се струва некоректен", казва той. Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард", който от години следи турската политика, обаче смята, че последното развитие очевидно ще се отрази зле на двустранните отношение. "В Анкара са наясно, че Бойко Борисов е близък до Делян Пеевски и Ахмед Доган." Според Бечев българският премиер вероятно ще се опита да лавира и да прави жестове към Турция, без официално да се ангажира с престрелките между София и Анкара.

Това обаче ще му бъде трудно след постоянното натякване на кафявата медийна групировка, че Министерството на външните работи трябва да иска обяснение от Анкара за намесата й във вътрешните работи на България (всъщност питането на МВнР за забраната би било намеса в турските вътрешни работи). Кресчендото ще се засили и зад всеки ъгъл на двустранните отношения ще излиза я ислямист, я агент на МИТ.

Моментът за това естествено не можеше да бъде по-неподходящ. Обтягането идва в момент, в който отношенията с Турция са ключови заради бежанската вълна, непреставащата гражданска война в Сирия и Ирак и опитa за износ на тероризъм от страна на "Ислямска държава" към Европа. В средата на септември миналата година над 7000 бежанци бяха тръгнали към границите на България и Гърция, но след активна телефонна дипломация турските власти "взеха подходящи мерки" и миграционният натиск спадна драстично. Това беше и една от причините Борисов специално да благодари на Давутоглу за доброто сътрудничество месец по-късно.

Без Турция обаче българските специални служби ще бъдат почти слепи за евентуална заплаха от евентуални терористи, камо ли за контрабандните канали, които се прекъсват най-добре със сътрудничество. Това са достатъчни мотиви за работа с Анкара, дори и да оставим настрана немаловажния въпрос, че Турция е основен пазар и инвеститор за България.

По-всичко изглежда обаче, че се задава нов ледников период в отношенията между двете страни.

Турският прах пере най-добре Доган

Засега най-видимият ефект от отстраняването на Местан е, че за пръв път някой, свързан с ДПС, дава такъв сериозен отпор на почетния председател. През годините имаше немалко опити за оспорване на политиката на Доган, но той се справяше с лекота с противниците си вътре в партията, независимо на какви позиции са били, като обикновено ги отстраняваше, без това да предизвика видими сътресения в партията. Засега освен петимата депутати миналата седмица от ДПС си тръгна и дългогодишният народен представител Ахмед Юсеин, който в последните години беше връзката на ДПС с изселническите дружества в Турция. Твърде вероятно е да го последват и други фигури от партията. След като гръмна новината за санкцията на Турция срещу Пеевски и Доган, сред депутатите в парламента усилено се говореше, че другата стъпка от турска страна може да е свързана със забрана на депутатите от ДПС на достъп до турското посолство в София. Подобна санкция може да бъде въведена и за кметовете на движението.   

Голямата щета за ДПС обаче не е заради личността на Лютви Местан - като председател на движението той не се ползваше с чак толкова голям авторитет сред активистите и симпатизантите на партията, а по-скоро заради аргументите, с които той беше отстранен от партията. Смяната в движение на курса на партията от Доган от про ЕС и НАТО към Русия не може да бъде обяснена само с международното положение. Той звучи и неубедително, а и повечето от избирателите на ДПС са наясно, че едва ли това е истинската причина за отстрелването на Местан. Освен това Местан има на своя страна представителите на мюсюлманското вероизповедание, което има съществено влияние върху мюсюлманите в България. Още по-абсурдна пък е ситуацията на избор между Русия и Турция, в която Доган постави избирателите си, повечето от които имат роднини, които живеят в югоизточната ни съседка.

В този смисъл наложената от Турция забрана на Доган и Пеевски да влизат в страната е и знак към избирателите на ДПС, че не са срещу партията, а срещу политиката на почетния председател и икономическия му аватар Пеевски. В четвъртък по обяд, когато новината за забраната гръмна в българските медии, депутатите от ДПС изглеждаха доста объркани. Част от тях твърдяха, че това са "спекулации" в турските вестници, други пък отказваха коментар. Единственото официално изявление беше на единия от тримата съпредседатели, Четин Казак, който заяви, че ще има коментар, когато забраната бъде потвърдена от официалните институции в Турция.  

Фактът обаче, че новината за забраната на Доган и Пеевски да влизат в Турция съвпадна по време с анонсирането на новата партията на Лютви Местан - "Демократи за отговорност, свобода и толерантност", всъщност направи лоша услуга на бившия председател на ДПС. И даде повод на кафявите медии около Пеевски да доразвият тезата си, че Местан е турски шпионин. Сега интерпретираха забраната като показателна, че "Пеевски и Доган работят за националните интереси". За защитник на националните интереси се обяви и самият Пеевски. Той реагира на наложената му забрана да посещава Турция с писмено изявление, в което преповтори опорните точки на медиите си и обяви, че "нищо не е в състояние да го откаже да защитава националните интереси".

Операцията по преопаковането на Доган в "национален спасител" продължиха и политици от останалите партии. Бившият лидер на БСП Сергей Станишев определи Доган като "български политик, който никога не е позволявал ДПС да се ръководи отвън". И заяви, че актът на Анкара може да се изтълкува като израз на симпатия към изключения от ДПС Лютви Местан. В същата посока беше и изказването на депутата от ГЕРБ Цвета Караянчева. "Местан има такава подкрепа, която не е оказвана досега на никой друг", заяви тя пред bTV. Преди да бъде разпространена новината за забраната, бившият президент, сега лидер на АБВ, Георги Първанов, определи речта на Доган, която предшестваше свалянето на Местан от председателския пост, като "национално отговорна".

Протягането на ръка към ДПС от основните партии отдясно и отляво не е случайно. Колкото и премиерът Бойко Борисов да се опитва на думи да се разграничава от ДПС, на практика в парламента почти всички спорни решения в управляващото мнозинство се прокарват от ГЕРБ с гласовете на депутатите на Доган. Затоплянето на отношенията между БСП и ДПС пък беше демонстрирано тази седмица с внасянето на вот на недоверие срещу кабинета "Борисов" за политиката в сферата на здравеопазването. Акциите на ДПС тепърва ще се вдигат и заради предстоящите през есента президентски избори. Така че цялата тази акция по "препирането на Доган" има  вътрешнополитически подтекст и цели превръщането на ДПС в приемлив коалиционен партньор както за ГЕРБ, така и за левицата.   

Как това ще се отрази на ДПС е спорно. Скандалът обаче ще отправи поредица от нови неудобни въпроси към Бойко Борисов. Например дали българските служби следят разследванията в Турция и правят ли нещо у нас? Кой им заповядва и кой прави международни интриги у нас? И всъщност има ли премиерът някакъв контрол върху тях?