Вторият фронт на миграционната криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вторият фронт на миграционната криза

Антитрафикантската мисия на НАТО в Егейско море може да активизира отново сухоземния маршрут през българо-турската граница.

Вторият фронт на миграционната криза

При най-лошия сценарий България скоро ще трябва да се готви за по-мощна бежанска вълна през гръцката граница

Момчил Милев
18705 прочитания

Антитрафикантската мисия на НАТО в Егейско море може да активизира отново сухоземния маршрут през българо-турската граница.

© Reuters


"Смятам следващия месец отново да посетя България. Засилването на нашите външни граници е от изключително значение. Правата на мигрантите в България се спазват. Сега потоците от бежанци през България са все още ограничени, но знаем, че те могат да се променят. Приветстваме това, че България има план за действие, ако този натиск се увеличи." С тези думи еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос, който посети София в четвъртък, формално "потупа по рамото" българските власти за усилията, които страната ни полага за ограничаване на нелегалния трафик на хора от кризисните зони в Близкия изток. И действително след първоначалните критики в момента по отношение на миграцията България има репутацията на дисциплинирана и непропусклива държава. Съвсем скоро обаче неблагоприятната промяна на бежанските потоци, за която Аврамопулос намеква, реално може да се случи.

Първото събитие - катализатор на този рисков за страната ни процес, е на 15 февруари, за когато е насрочена среща на държавите от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в Прага. По време на форума, в който ще участва и българският премиер Бойко Борисов, се очаква въпросната група страни да поиска изграждане на "втора отбранителна линия" срещу мигрантите по северната граница на Гърция и затваряне на ГКПП-тата за кандидат-бежанци. За това се обяви и унгарският премиер Виктор Орбан по време да посещението си в София.

"В момента тази политика не изглежда приемлива и не отговаря на нашите виждания за справяне с проблема. Трябва да подкрепяме Гърция, защото те са наши партньори и съседи", коментира по този повод вътрешният министър Румяна Бъчварова след срещата си с Аврамопулос. Фундаменталният проблем с вишеградския план е, че той почти сигурно би довел гетоизация на Северна Гърция и превръщането й в своеобразна "ивица Газа номер две" в непосредствена близост до южната ни граница. А мигрантите, които прескочат тази "втора отбранителна линия", има шанс да се окажат блокирани в България (в момента под 1% от влезлите остават в страната), особено ако другите страни - членки на ЕС, започнат да изграждат трета, четвърта и т.н. прегради по границите си. Което със сигурност ще създаде дълготрайни и много сериозни проблеми за сигурността ни.

От Скопие с любов

Всъщност в случая българската позиция по евентуалното затваряне на граничните пунктове с Гърция не е чак толкова важна, колкото... македонската. В момента практически почти целият миграционен поток в региона преминава през югозападната ни съседка, а след това през Сърбия. Така огромният миграционен поток заобикаля страната ни. И ако в България за цялата 2015 г. са задържани около 31 хил. нелегално влизащи, излизащи или пребиваващи чужденци, за маршрута през Гърция, Македония и Сърбия това число е около 800 хил. души, тоест близо 26 пъти повече. На практика сега в Гърция "акостират" около 80% от всички хора, които нелегално се опитват да стигнат до Западна Европа, най-вече до Германия.

В момента държавите по маршрута през бивша Югославия са подложени на сериозен натиск от Вишеградската четворка и Австрия официално да спрат да допускат бежанци на своя територия. Ако властите в Скопие изтъргуват подкрепата си за вишеградския план "втора отбранителна линия" и официално затворят ГКПП-тата си за мигранти, въпросното човешко стълпотворение неизбежно ще започне да търси алтернативен маршрут за придвижване. И ако дори само малка част от него избере да направи това през южната ни граница, България ще бъде принудена да открие своеобразен втори фронт в битката си с миграционната криза. Защото основните сили и средства на българската Гранична полиция в момента са концентрирани по границата с Турция.

"Нашата гръцка граница е вътрешна – нито има огради, нито има техника, нито е подсигурена с броя хора, който би трябвало да са там, ако е външна", коментира за "Капитал" високопоставен служител от МВР. И добавя: "Проблемът, по който най-усилено се подготвяме, е, ако се случи ефектът на доминото и държавите по този маршрут, по който в момента минават по 2-3 хил. души на ден, затворят границите си. Това юридически е сложно за Сърбия, но за македонците като че ли няма проблем. Тоест македонците да кажат на Гърция: от ЕС бежанци не приемаме."

Съществува и теоретичен риск Гърция да бъде практически извадена от шенгенската зона. Само преди около две седмици (на 2 февруари) Европейската комисия излезе с доклад доколко югозападната ни съседка изпълнява ангажиментите си по споразумението във връзка с охраната на външната граница на ЕС. И заключението е, че има твърде съществени пропуски. Оттук нататък ЕК излиза с препоръки за отстраняване на проблемите и ако Гърция не ги изпълни до три месеца, ЕС може да замрази членството й в Шенген и да възстанови граничния контрол. Което може да доведе до така исканото от вишеградските страни "затваряне на границите".

Бягане с препятствия

При подобен сценарий първият вариант е мигрантите да се опитат да пресекат нелегално "зелената граница" на Македония. Тя е далеч по-леснодостъпна от албанската, която е разположена в планински райони и може да се мине единствено през 2-3 прохода. Някои от тях обаче вероятно ще предпочетат маршрута през България, възползвайки се от голямата дължина на границата ни с Гърция – около 470 км. От тях около 150 км са оценени от МВР като сравнително лесни за преминаване, като за охраната им са нужни поне още 2000 души. На практика това е личен състав, с които Гранична полиция в момента не разполага. Около 2000 служители са концентрирани на българско-турската граница, като освен тях са командировани още 450 охранителни полицаи, които се сменят на ротационен принцип. Миналото лято в пика на миграционния натиск броят на командированите е надвишавал 1000 души. Надеждата е, че след завършването на следващите участъци от граничната ограда няма да се наложи изпращане на допълнителни подкрепления. Ако обаче миграционният натиск от Турция се комбинира с аналогичен от Гърция, Гранична полиция вероятно трудно ще се справи без външна помощ. Това, което вероятно може да направи България непривлекателна за нелегално преминаване, е обстоятелството, че българската Гранична полиция (за разлика от гръцката) доста стриктно снема отпечатъците на заловените. След това те лесно могат да бъдат идентифицирани в западноевропейските страни и евентуално релокирани обратно у нас, а това е нещо, от което мигрантите сериозно се притесняват.

Покрай съвсем реалната перспектива миграционният натиск над страната ни да ескалира през тази седмица управляващите възродиха идеята за използване на армията при охрана на граничната зона. В момента военната техника на Сухопътни войски се използва само за логистична подкрепа на Гранична полиция по зелената граница, както и за демонстративни патрули в районите на ГКПП-тата. В сряда обаче вътрешният министър Румяна Бъчварова официално обяви след заседание на съвета на управляващата коалиция, че се готвят промени в статута и правомощията на военнослужещите. По всяка вероятност в скоро време те ще получат някакви ограничени полицейски правомощия, които ще им позволят да спират и задържат нарушители на границата и в мирно време. В момента армия може да изпълнява мисии по границата само в случай на извънредно положение. Според Бъчварова също така военните ще могат да използват оръжие "при много строги правила".

Евентуалното изпращане на армия заради миграционната криза няма да е прецедент в ЕС. Държави като Австрия и Унгария например вече прибегнаха до услугите на своите въоръжени сили, които подпомагат полицията при охрана на границата. Идеята за България е доста подобна, като военнослужещите евентуално ще участват в смесени патрули със служители на МВР, но вече не просто като хора с разузнавателни и логистични функции. За да се случи това обаче, професионалните войници ще трябва да минат през някаква кратка форма на полицейско обучение. Още през миналата годна министърът на отбраната Николай Ненчев обяви, че армията ни има готовност да изпрати 1000 души на границата.

Sic Vis Pacem Para Bellum*

Милитаризацията на бежанската криза продължи да ескалира и по линия НАТО, като това най-вероятно също ще има съвсем конкретни измерения по отношение на миграционния натиск над България. В четвъртък военните министри от страните - членки на Северноатлантическия алианс, взеха решение да изпратят своята Втора постоянна военноморска група в Егейско море, където тя ще се включи в борбата с трафикантите на хора. На практика в момента това е най-интензивно използваният маршрут за нелегален трафик на хора към Европа, като миналата година оттук са минали над 800 хил. от всичките около милион мигранти, достигнали ЕС. Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг върховният главнокомандващ ген. Филип Брийдлав вече е издал разпореждане за начало на операцията. В момента флотилията е разположена в района на Кипър. Става дума за пет бойни кораба, които скоро ще бъдат подсилени с още плавателни съдове от военноморските сили на страните членки.

Идеята е мисията на НАТО да бъде само патрулна, наблюдателна и разузнавателна. Ключовият детайл е, че се планира всички спасени от натовските кораби хора да бъдат връщани на турския бряг. Йенс Столтенберг изрично подчерта, че корабите на алианса няма да се занимават със спиране и отблъскване на лодки с мигранти, нито ще преследват трафиканти. Тяхната задача ще бъде да работят в тясно сътрудничество с бреговата охрана на Турция и Гърция, както и с европейската агенция за граничен контрол Frontex, като локализират бързо и своевременно опитите за нелегално пресичане на Егейско море и достигане на гръцките острови. Така че отново ключов елемент за бъдещия успех или неуспех на мисията ще бъде желанието и способността на турската гранична полиция да изпълни ангажиментите и функциите си.

Изпращането на военни кораби на НАТО в Егейско море, независимо колко ефективно ще е то, най-вероятно ще доведе до активизация на сухоземния маршрут по българско-турската граница. За щастие там е концентриран основният ресурс на граничната ни полиция в момента. Миналата пролет правителството одобри около 60 млн. лв. за строежа на още 70 километра гранична ограда, като преди две седмици отпусна втория транш от около 32 млн. лв. Освен защитното съоръжение са изградени около 120 км пътища, които позволяват на полицаите бързо да достигат до районите на евентуалните прониквания. Въпросната инфраструктура е важна, тъй като заради пресечения терен на един етап Гранична полиция не е имала възможност да ползва половината от своите около 200 високопроходими автомобила, които са се оказали повредени. Също така вътрешното министерство е решило проблема с енергозахранването на интегрираната система за видеонаблюдение, като е инсталирала компенсиращи устройства за реверсивна енергия. Така сметките за ток покрай охраната на границата са спаднали в пъти.

Предвижда се новият участък от граничната ограда да бъде готов до тази пролет. До края на годината пък заграждението трябва да достигне до Малко Търново. Останалата част от българско-турската граница върви по поречията на реките Резовска и Делийска и пресича изключително див и труднодостъпен район на Странджа. Това прави незаконното влизане в България оттам изключително трудно, опасно и почти невъзможно, особено когато става дума за големи групи мигранти. Въпреки това вътрешното министерство обмисля евентуално да постави там по-лека ограда. Това обаче ще може да се случи най-рано през 2017 г.

Развитието на миграционния натиск над България зависи основно от две неизвестни, като и двете са външни. На първо място това е поведението на Турция. На практика властите в Анкара разполагат с целия инструментариум да контролират бежанската криза – например, налагайки по-стриктни визови правила на страни като Ирак и Афганистан (в момента всеки пристигнал на летището в Истанбул на практика може да си "купи" виза на място). Но преговорите с Турция са трудни и въпреки усилията на ЕС да се споразумее с Анкара няма гаранции, че нещо няма да се обърка и в някой момент президентът Реджеп Тайип Ердоган да изпълни заплахите си да отвори вратите и да залее България и Гърция с бежанци. Другата неизвестна е какво се случва вътре в самия ЕС. Единият вариант е да продължат да циркулират популистки инициативи като тази на Вишеградската четворка, докато междувременно напрежението в крайни дестинации на мигрантите като Австрия и Германия се покачва. Тъй като в политически план тези страни едва ли ще могат да понесат още един милион новодошли от Близкия изток, в някой момент план Б за тях вероятно ще се окаже така неприятното за България "затваряне на границите". Вторият вариант е на срещата си на върха на 18 и 19 февруари ЕС да тръгне към общи и работещи решения за справяне с наплива.

По темата работи и Мартин Димитров

----------

*(лат.) Искаш ли мир, готви се за война 

"Смятам следващия месец отново да посетя България. Засилването на нашите външни граници е от изключително значение. Правата на мигрантите в България се спазват. Сега потоците от бежанци през България са все още ограничени, но знаем, че те могат да се променят. Приветстваме това, че България има план за действие, ако този натиск се увеличи." С тези думи еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос, който посети София в четвъртък, формално "потупа по рамото" българските власти за усилията, които страната ни полага за ограничаване на нелегалния трафик на хора от кризисните зони в Близкия изток. И действително след първоначалните критики в момента по отношение на миграцията България има репутацията на дисциплинирана и непропусклива държава. Съвсем скоро обаче неблагоприятната промяна на бежанските потоци, за която Аврамопулос намеква, реално може да се случи.

Първото събитие - катализатор на този рисков за страната ни процес, е на 15 февруари, за когато е насрочена среща на държавите от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в Прага. По време на форума, в който ще участва и българският премиер Бойко Борисов, се очаква въпросната група страни да поиска изграждане на "втора отбранителна линия" срещу мигрантите по северната граница на Гърция и затваряне на ГКПП-тата за кандидат-бежанци. За това се обяви и унгарският премиер Виктор Орбан по време да посещението си в София.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Още преди две години предложих за възтановяване на гранични и вътрешни войски.Кльоновете могат да се построят много бързо,а заставите да се възтановят с фургони,не с палатки.Гранични войски да бъдат освободени от отговорност при спиране на нарушителите!?България има право кого да пусне през КПП-та и най добре това да става с визи.Разходите при окрепване на границите ще се възтанови от разходите за издръжка на мигрантите.Които не искат да работят,само да консумират.На когото не му изнася да си стои в родината!?

  • 2
    reckless avatar :-P
    Consumer

    В случая наборната армия би свършила точната работа, нали си спомняте за десетте дена отпуск и за какво се даваха. Въпрос на мотивация.

  • 3
    ss avatar :-|
    SS

    Последен изход май ще е третиране на нелегалните като диверсанти и стрелба !

    На месо...

  • 4
    james1 avatar :-|
    james1

    Като махнахте кльона едно време и като ликвидирахте наборната служба тогава не мислихте!

  • 5
    destino avatar :-P
    destino

    Най-добрият вариант е сътрудничество с Турция.
    Дайте им ш..аните 5-6 милиарда евро, плюс безвизов режим за турски граждани, или каквото искат там.
    Също, ценя реверанса им към България, за малкият брой бежанци през 2015г.
    На тяхно място, бих пуснал ордите към Европа отдавно, за какво държат 2,7 мил бежанци? Нека Европа да се оправя, щом е толкова мекушава към Русия, която обърка всичко в последният момент.

  • 6
    germanec avatar :-P
    Germanec

    Разполагаме с 200 000 запасна Армия от ловджии .Като „ловци на глави“ще изчистят всички нелегални ,срещу кило ракия на заловен.

  • 7
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    Изкукуригалата германска бабичка със съучастието на нефелниците в Брюксел са на път да прецакат хубавата държавица на гърците, като на всичкото отгоре се опитват да внушават, че южните ни съседи са виновни за кризата с приижадщите варвари. А те просто се отзовават на поканата на бабата, нищо повече. Това е същата идиотка, която ходи да моли Ердо да ги спира и гълчи гърчолата, че не охранявали границите си подобаващо.
    А тя самата дори не е в състояние да осигури охрана за дупенцата на девойките в Кьолн.
    Пълна трагедия!
    (Между другото винаги съм бил и все още съм голям фен на ЕС.)

  • 8
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    "В момента тази политика не изглежда приемлива и не отговаря на нашите виждания за справяне с проблема. Трябва да подкрепяме Гърция, защото те са наши партньори и съседи", коментира по този повод вътрешният министър Румяна Бъчварова след срещата си с Аврамопулос. " - цитат.
    А какви са нашите виждания за справяне с проблема ?
    Съществува натиск за нелегално по българските закони преминаване на границата.
    Какво значи това ? Че сме суспендирали българския закон защото в Близкия Изток се бият какви ли не, а в Афганистан са спрели да гледат опиумен мак ли? Защо не се прилага българския закон? 3 год. за незаконно преминаване на границата. Ако сред тези дето напират се разчуе , а това ще стане бързо, че който го хванат тук отива в трудови лагери и 3 години полага принудителен труд - чука камъни или нещо друго, след което обратно по родните места и така меракът им да напират насам силно ще намалее. Да си изкарат прехраната с труд. НПО-тата да им помагат с дрехи, завивки. Държавата с едното настаняване.
    А сега какво ? Обгрижване - 800 лв. месечна издръжка - настаняване, ток, вода, храна, завивки, мед. обслужване (безплатно) че и малко джобни пари. Ама били страдалци. И ние сме страдалци. На баба Пена която цял живот е работила пенсията и е 150 лв.
    Така че идеите на Вишеградската група са си съвсем добри.
    НЕ са добре дошли у нас. Точка.
    На "мама Меркел" ако и трябва работна сила да си прати екипи в бежанските лагери в Турция, там да си правят подбора и след това да си ги вози със самолети до Германия. Германците имат тази възможност.

  • unforgiven

    Само дето официалните цифри за мигрантите от МВР са далеч занижени.Реалните са някъде 5 пъти по-високи.Разходите за един командирован полицай месечно са 1800лв.(от тях 1200 за нощувки)и това са командировъчни само.Отделно е заплатата+наднормените часове.Може ли някой да сметне какви суми са се развъртели от 2012 до сега.Отделно се плаща за гориво, за резервни части на автопарка и т.н.Защо не се назначиха обещаните бройки както беше предвидено?Дори парите да идват по линия на ЕС, това са пак пари на данъкоплатците....Такива злоупотреби се въртят, че просто главите ви ще се пръснат.

  • 10
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    никакъв популизъм не е, когато четири държави се обединят около една инициатива и поканят други две съвместно да я реализират. Би било популизъм, ако намерението останеше на думи, но по всички личи ще бъде изпълнено, което овладява инициативата за пръв път от т.нар. водещи държави в ЕС като Германия, Франция. Дойде време да се съобразяват и ни слушат по мигрантския въпрос.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK