С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 15 фев 2016, 18:42, 18077 прочитания

Защо няма да има държавни имейли за 24 млн.лв.

И други важни въпроси за предстоящите проекти за електронно управление

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ако сте следили новините в последните пет дни, вероятно сте разярени от факта, че 24 млн. лв. ще бъдат похарчени за създаването на държавни имейли на всеки български гражданин. Последваха репортажи от пенсионерски клубове и въпроси "ще се справят ли хората с имейлите". Гневът става съвсем основателен, ако проследим и другите заглавия: "3.5 млн. лв. ще струва само документацията за е-управление", "Държавата прави имейл на всеки българин, плаща 24 млн. лева", "90 млн. лв ще бъдат похарчени за електронното правителство до 2020 г.", "200 млн. лв. ще струва е-управлението за 4 г.", "Близо 300 млн. лв. ще бъдат похарчени за електронно управление до 2020 г."

От информационната буря не се разбра нищо, освен че никой вече не вярва, че електронното управление е възможно и не може да си представи какво точно е това. Това е съвсем разбираемо - десетки или стотици милиони (официална информация липсва, но преди година "Капитал" се опита да ги подреди в една графика) вече са изтекли за десетина години в проекти със сложни имена, но опашките пред гишетата и навъсените държавни служители са си съвсем същите както и преди. Ефектът е, че вече медиите (а с тях вероятно и техните зрители и читатели) изпадат в ужас при възможността отново да се харчат пари за електронно управление.



Миналата седмица Министерският съвет пусна за обществено обсъждане пътна карта за изпълнение на стратегията за електронно управление в годините до 2020 г., преди да я приеме окончателно. Тя е само инструмент към приетата преди две години Стратегия за развитие на електронно управление, според която след пет години администрацията трябва да работи ефективно като бизнес, да спре да е фрагментирана и затворена за информацията, която събира, и да предоставя услуги "по всяко време, на всяко място и през различни устройства". Пътната карта разписва една по една стъпките, които, според настоящото правителството, ще успея да подредят трупания с години хаос в електронните системи на администрацията.

В плана няма записан проект за "държавен имейл за 24 млн. лв." До края на 2016 г. трябва да се случат почти 30 проекта, а до 2020 г. - още 20, след които би трябвало да има нещо, което по-спокойно може да наричем електронно управление.

Какво все пак представлява тази пътна карта?



Това е списък с всички по-важни проекти, които трябва да се случат, за да има след няколко години работещо електронно управление. То няма как да стане изведнъж с едно-единствено скъпо и важно усилие. Вместо това ще се наложи различни институции - КАТ, съдилищата, общините, Агенцията по вписането и стотици други, да променят системите си така, че те да могат да се свързват една с друга. Много администрации все още си разменят информация на хартия, чрез copy-paste, чрез бюлетини и имейли - на тяхно място ще трябва да се напишат системи, които да обработват информацията автоматично.

Отговорът на въпроса "това не го ли направиха вече" често се оказва "не", защото повечето пари до сега са похарчени на парче и често няма обединяваща логика зад различните проекти. Идеята на пътната карта е точно такава - да анализира кои ще са най-важните градивни елементи, без които няма как да се случат следващи етапи в електронното управление. Например в момента почти всяка институция пази адресна информация за физически или юридически лица, която се записва във всевъзможни форми. За това ще трябва да бъде създаден Адресен регистър, който да класифицира местата и адресите, така че да може да се използват от всички държавни системи.

България има задължения по различни вътрешни закони и европейски регламети да електронизира някои процеси, което също е отразено в пътната карта. Например Търговският регистър ще трябва да бъде интегриран с Имотния регистър, с Централния регистър на особените залози и с Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност. В пътната карта е заложен такъв проект.

Какъв е случаят с държавните имейли?

Проектът, който причини скандалните заглавия, всъщност е за развитие на пилотната система за електронна идентификация. Такава поръчка беше пусната още 2012 г., но на практика без работещ резултат и до днес. Идеята е с новия проект да се надгради сигурността на съществуващото до сега и да се създадат регистри на новосъздадените електронни идентификатори (всички граждани, които са взели чип за е-идентификация), на центровете, които издават такива чипове, на институциите, които могат да работят с е-ид на гражданите, както и регистър на всички действия, събития и трансакции по дадена електронна "партида" на гражданина. Много, много малка част от това ще е свързана със система, по която гражданите да бъдат известявани за определени събития, услуги и трансакции на тяхно име в интернет.


Защо това ме интересува изобщо?

От пътната карта разбираме нещо много по-голямо - как администрацията смята да оптимизира ресурсите и процесите си, какви конкретни услуги можем да очакваме в следващите пет години, както и в какво ще бъдат вложени голяма част от средствата по оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ).

Проектите засягат и гражданите, и бизнеса, и администрацията. Ето няколко примера (Виж карето за списък с по-важните проекти):

- За гражданите: Ще бъде създаден регистър на пълномощните, чрез който всеки да преглежда издадените от него пълномощни и при нужда да ги прекратява по електронен път.

- За бизнеса: Фирмите ще могат да подават годишните си финансови отчети на едно място, вместо в няколко различни институции, както е в момента. Ще бъде създаден централизиран регистър на запорите на физически и юридически лица.

- За администрацията: Ще има единно сървърно пространство, което да използват - т.нар. "Държавен хибриден частен облак" (т.е. споделено сървърно пространство, в което обаче всяка администрация ще има свое обособено и защитено "частно" пространство). В различните институции в момента използват общо над 7200 сървъра на всевъзможни места, 65% от които са на над пет години. Идеята е вместо "отварянето" на ново пространство за съхранение на данни да отнема между 6 и 12 месеца заради нуждата от обществена поръчка, институцията да получава собствено пространство на държавния облак, което може да се устрои в рамките на 1-2 дни.

Защо са подбрани точно тези проекти?

В пътната карта има два типа проекти. Първите са краткосрочни и трябва да се реализират до края на 2016 г., а някои от тях вече са започнали. Идеята е, че без тях няма как да се изпълнят по-големите проекти като въвеждане на електронна идентификация.

В първата група проекти влизат одитът на съществуващите до момента ресурси, създаване на нови регистри, уреждане на техническата част около електронната идентификация, обезпечаването на държавното облачно сървърно пространство. Във втората фаза трябва да заработят по-цялостни процеси като система за управление на плащанията и държавните такси, реализация на електронното здравеопазване.

В картата има проекти за одит за 3 млн. лв. Досега са правени безчет такива, защо е нужно отново?

Идеята на инвентаризацията на информационно-комуникационната структура на аминистрацията и правосъдната система е, буквално, да се проверят и преброят всички активи - компютри, сървъри и помещенията, в които се намират, софтуерните лицензи, базите данни, както и квалифицираният ИТ персонал в администрацията. Досегашните одити са свързани с доклади и нормативна база, а за много от гореспоменатите неща няма практическа информация.

Колко ще струва всичко това?

За проектите до края на 2016 г. са отделени общо 90 млн. лв., 85 млн. от които ще дойдат от ОПДУ, а останалите - от МВР. За по-дългосрочните проекти в периода 2016 - 2020 г. има още 200 млн. лв. - 10 млн. от държавния бюджет, 68 млн. по оперативната програма за развитие на селските райони, и 122 млн. по ОПДУ.

Няма гаранция дали всичко записано в пътната карта ще се случи, но е гарантирано, че финансиране по ОПДУ ще получат само проекти, които са записани в картата.
Някои от по-важните проекти в Пътната карта за електронно управление

Инфраструктура:

- Създаване на държавен хибриден частен облак - облачна инфраструктура за съхранение на данните на всички държавни институции (максимална стойност: 24 млн.лв.)
- Създаване на облачна инфраструктура за съдебната система (максимална стойност: 5 млн.лв.)
- Развитие на системата за електронна идентификация чрез създаване на нужните регистри и инфраструктура (максимална стойност: 24 млн.лв.)

Регистри и информационни системи
- Създаване на информационна система "Гражданска регистрация" - една система, в която се съдържа информация за физически лица на мястото на локалните бази данни на ЕСГРАОН (максимална стойност: 1.6 млн.лв.)
- Създаване на информационна система за съдебен статус - подобна информация в момента се събира и попълва ръчно чрез изпращане на бюлетини (максимална стойност: 1.4 млн.лв.)
- Създаване на Адресен регистър (максимална стойност: 450 хил.лв.)
- Създаване на регистри "Годишни технически прегледи" и "Свидетелства за правоуправление" - електронна база данни за наличните контролни точки за водачите, която в момента се съхранява на хартия (максимална стойност: 1 млн.лв.)
- Интеграция на Търговския регистър с Имотния регистър, Централния регистър на особените залози, Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел и платформата за обмен на данни между търговските регистри в ЕС (максимална стойност: 950 хил.лв.)
- Интеграция на имотния регистър с Кадастралния регистър и предоставяне на допълнителни е-услуги (1.5 млн.лв.)
- Създаване на регистър на запорите (максимална стойност: 450 хил.лв.)
- Създаване на регистър на пълномощните (максимална стойност: 660 хил.лв.)
- Създаване на регистър на административно-наказателните постановления с връзка между различните институции, където всеки може да провери задълженията си (максимална стойност: 350 хил.лв.)
- Създаване на регистър на професионално квалифицираните лица - вещи лица, оценители, адвокати, заклети преводачи, медиатори, синдици (максимална стойност: 1 млн.лв.)


Прозрачност:
- Система за мониторинг на изпълнението на всички оперативни програми (максимална стойност: 750 хил.лв.)
- Регистър на проектите за електронно управление (максимална стойност: 600 хил.лв.)
- Създаване на система за анализ на корупционния риск, която автоматично ще използва данни от различни източници и може да бъде внедрена във всяка администрация (максимална стойност: 1 млн.лв.)

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 774 прочитания

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 1698 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Tрима сирийци, опитали да се присъединят към Ислямска държава, остават в ареста

Те идвали от Германия, като крайната им цел била сирийският град Дейр ез-Зор

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10