Броят на заетите между 15 и 64 години е близо 3 млн. души към края на 2015 г. Предварителните данни на Националния статистически институт показват (НСИ) за последното тримесечие, че спрямо година по-рано има увеличение с 65.6 хил. души. Такъв годишен темп на растеж в края на годината не е отчитан от 2008 г. Всъщност след началото на кризата единствената друга година, в която статистиката е отчитала нарастване на новите работни места, беше през 2014 г. Преди това броят на заетите в икономиката спадаше постоянно.
От данните на НСИ се вижда още една положителна тенденция – безработицата е намаляла до 8%, каквото беше нивото в края на 2009 г. Година по-рано коефициентът достигаше 10.7%. Младежката безработица (при хората до 29 години) обаче отчита нарастване и през четвъртото тримесечие - 14.5% от хората в тази възрастова група са без работа. На годишна база нарастването е с 5.5 хил. души.
Закъсняла заетост
България е една от държавите в Европейския съюз, в които възстановяването на труда започна най-късно – едва през 2014 г. "Заради липсата на гъвкав пазар на труда заетостта при нас спадаше в продължение на 13 тримесечия. Това е нетипично за държавите в Централна и Източна Европа", коментира Лъчезар Богданов, икономист в "Индъстри уоч". Според него в България инерцията е прекалено голяма и хубавите неща стават по-бавно. Той дава пример с аутсорсинга, който започна да се развива динамично едва преди няколко години. "Това е бизнес, който навлезе в Полша преди 10 години, а при нас едва от 2-3 години", каза икономистът и добавя, че потенциалът само в този сектор е в рамките на няколко хиляди работни места.
Въпреки че икономиката е създала около 120 хил. нови работни места в рамките на две години, заетостта остава доста под нивото от 2008 г. Разликата все още е над 310 хиляди.
От данните по сектори се вижда, че най-голямо нарастване (20.5% на годишна база) има при сектора, свързан с информационните технологии. През последните години това е най-динамично развиващият се сектор. Проблемът тук е свързан основно с липсата на достатъчно квалифицирани кадри. В интервю за "Капитал" изпълнителният директор на SAP Labs - България, Радослав Николов каза, че недостигът за софтуерни разработчици в България е голям, което пък отказва потенциалните инвеститори в сектора.
Добра новина има от сектора с недвижимите имоти. Заради засилването на продажбите там заетостта се е увеличила с близо 18% на годишна база.
Растеж на заплатите
Освен заетостта в края на 2015 г. е имало и сериозно увеличение на заплатите. През последните три месеца на 2015 г. средната брутна заплата за страната за пръв път достига 915 лв. Спрямо същия период на предходната година средната заплата е нараснала с над 8%. В държавния сектор възнагражденията са средно 983 лв., докато в частния – 892 лв. Голямата разлика обаче се дължи на сивия сектор и недекларирането на пълния размер на възнагражденията.
Според Явор Алексиев, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), статистиката показва леко изсветляване на икономиката. Той прави този извод на база разликата между възнагражденията в частния и обществения сектор, която за пръв път от 15 години спада под 10%. Най-ниската разлика е достигната през първото тримесечие на 2015 г., когато заплатите в обществения сектор са едва 3.8% по-високи от тези в частния. По-голямата разлика към края на годината се дължи на по-високите средни годишни премии, които работещите в обществения сектор получават.
Броят на заетите между 15 и 64 години е близо 3 млн. души към края на 2015 г. Предварителните данни на Националния статистически институт показват (НСИ) за последното тримесечие, че спрямо година по-рано има увеличение с 65.6 хил. души. Такъв годишен темп на растеж в края на годината не е отчитан от 2008 г. Всъщност след началото на кризата единствената друга година, в която статистиката е отчитала нарастване на новите работни места, беше през 2014 г. Преди това броят на заетите в икономиката спадаше постоянно.
6 коментара
"Такъв годишен темп на растеж в края на годината не е отчитан от 2008 г. "
Тия какви диоптри са си сложили!?
ЗАЕТИ ЛИЦА НА 15 И ПОВЕЧЕ НАВЪРШЕНИ ГОДИНИ:
2003 г. - 2.834 млн. души;
2004 г. - 2.922 млн. души;
2005 г. - 2.980 млн. души;
2006 г. - 3.110 млн. души;
2007 г. - 3.253 млн. души;
2008 г. - 3.361 млн. души (ръст от 110 хил.);
2009 г. - 3.254 млн. души;
2010 г. - 3.053 млн. души;
2011 г. - 2.965 млн. души;
2012 г. - 2.934 млн. души;
2013 г. - 2.935 млн. души;
2014 г. - 2.981 млн. души;
2015 г. - 3.062 млн. души (спад с 300 хил. спрямо 2008 г.);
При това ръстът за 2015 г., тия почти 81 хил. души се дължи на ръст при заети лица на 55 - 64 години, които са 27.7 хиляди и намаляла безработица.
По-важното обаче е, че заетите лица на 15 - 24 години намаляват с 15.1 хил. Както и безработните лица на 15 - 24 години намаляват с 8 хил. Това предопределя спад на заетите между 24-29 г. с около 20 хил. души в следващите една-две години. А онова "дърташко" увеличение по-горе, ще е станало "новоотпуснати пенсии" с актуализарн по-висок размер.
Нивото на заетост през 2008 г скоро няма да може да бъде достигнато, но поне повече младежи да бъдат включени в програми и стажове.
Пропуснах да отбележа, че осигурените лица за 2014 г. са 2707397. Тоест има разминаване между статистиката с реалността с едно 273 хил. души освен, ако безработицата, 354.5 хил. души за 2014 г. не се брои двуяко.
До коментар [#1] от "wanderer":
Бъркаш. Има ръст от 81хил на годишна база (от 2014 до 2015). Това е най-големия ръст на годишна база от 2008ма, когато е бил 108хил (от 2007 до 2008).
А притеснителното в тази статистика е, че хората в трудоспособна възраст са намалели с 450хил за тези 7 години.
Икономически активните са 3.5 милиона (67.8% от всички хора между 15-64) през 2008. Сега са към 3.25 милиона (69.2% от всички хора между 15-64). Това показва, че между 2008 и 2015 всички хора между 15-64 са спаднали от 5.15 милиона до 4.7 милиона.
Но съм сигурен, че един по-добър икономически растеж ще върне доста имигранти през идните години.
Като махнат възрожденските произведения и робството от учебниците всичко ще се оправи.