С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 17 фев 2016, 17:30, 15428 прочитания

Как заводът от село Горно Ботево осъди парламента и ВКС

Институциите са погазили задължителното за България право на Европейския съюз

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Може ли Ямболският окръжен съд да осъди Върховния касационен съд (ВКС)? А заедно с него и Народното събрание (НС) и Агенцията по приватизационен и следприватизационен контрол (АПСК)? И то по иск не на фирма, свързана с лица с влияние върху съдебната система, а на съвсем обикновено предприятие за гумени уплътнения? Отговорът на тези въпроси е положителен, а конкретният казус повдига за пореден път темата доколко България има капацитета да прилага правилно и ефективно разпоредбите на действащото право на Европейския съюз.

Началото на сагата е в далечната 1998 г., когато дружеството "ЗКУ-98" АД придобива чрез приватизация малко под 20% от завода за каучукови уплътнители край село Горно Ботево. През 2004 г. капиталът на дружеството е увеличен, делът на "ЗКУ-98" АД спада до 11%, а впоследствие в управлението на предприятието влизат и други частни лица.


През 2008 г. се оказва, че "ЗКУ-98" е спряло да плаща вноските си по сключения приватизационен договор, което кара АПСК да заведе иск срещу него. Той е уважен, а дяловете на дружеството в завода биват запорирани – дотук нищо нередно. Последвалите събития обаче са причина казусът да достигне до Европейската комисия, а Народното събрание спешно да приеме промени в законодателството.

Да те принудят да плащаш наем за собствения си завод

Параграф 8 на действащия Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) оправомощава АПСК директно да удовлетвори своята претенция от имуществото на фирмата-купувач на приватизираното държавно дружество. Това означава, че АПСК директно може да наложи ипотека върху всички имоти на приватизирания завод, независимо от това, че недобросъвестната фирма притежава само 11% от него. Така и става.



През 2008 г. всички имоти на завода са продадени на публична продан, а останалите акционери, притежаващи 89% от предприятието, са принудени да плащат почти 6000 лв. наем всеки месец на новия купувач. В противен случай предприятието, което само допреди месец е притежавало имотите, за които плаща наем сега, освен всичко, ще трябва и да затвори врати, а неговите над 70 служители да останат без работа.

Акционерите започват да водят дълги дела, за да обявят ипотеката за нищожна и да си върнат контрола върху имотите на завода. Първоначално Старозагорският окръжен съд прогласява ипотеката за нищожна, но следващите две инстанции – Пловдивският апелативен съд (ПАС) и ВКС отхвърлят решението на първата инстанция и я оставят в сила. На собствениците на завода не остава нищо друго, освен да сезират Европейската комисия за нарушение на чл. 63 от Договора за функционирне на Европейския съюз, по който България от влизането си в ЕС е страна и който по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от действащото право на страната. А българските съдилища не вземат въобще предвид приложимостта на тази разпоредба, въпреки нейната задължителност при прилагане на българското право.

ЕК: Законът да се измени

Въпросната разпоредба защитава свободното движение на капитали в ЕС. Адвокат Михаил Екимджиев, чиято кантора работи по делото, хвърля повече светлина върху това. "Понятието движение на капитали в европейското право не се възприема в буквалния смисъл като движение на стоки и услуги, а като защита на капиталите на дружествата, функциониращи на територията на ЕС", коментира той. Според Екимджиев въпросният параграф 8 от ЗИД на ЗПСК, оставя без защита направените инвестиции от акционерите, защото само заради неплатени задължения на едно дружество, държавата може да посегне върху имуществото на всички. Според него текстът улеснява държавата, когато са открити следприватизационни нарушения, но без да се вземе предвид, че по този начин може да се посегне и на лица, които нямат нищо общо с извършеното нарушение.

След като България става член на ЕС, всички съдилища са длъжни да следят по служебен път за подобни нарушения на европейското право и съответно да прилагат приложимата норма на ЕС, а Народното събрание да ги взема предвид при изготвянето на своите закони. През 2013 г. Европейската комисия, във връзка с отправената към нея жалба, изпраща официално писмо до акционерите, с което ги уведомява, че е изпратила становище до НС за промени в българското законодателство, които да прекратят съществувалата до този момент порочна практика. Според ЕК въпросният параграф 8 "нарушава интересите на инвеститорите и е неподходящ за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация и равнопоставеност на инвеститорите". През май 2013 г. НС уведомява Европейската комисия, че е взело мерки срещу разпоредбата, а през юли промените вече се гледат на първо четене от ресорната комисия в парламента.

Първи стъпки на правото на ЕС в България

За целия този период обаче заводът - заради това, че българските институции са отказали да прилагат действащото европейско право, е акумулирал значителни материални загуби със съвсем реално парично изражение – 712 115 лв. В тази сума влиза стойността на продадените на публична продан имоти, общата сума на даденото по договора за наем, както и направените преди това съдебни разноски.

Предприятието насочва иска си срещу Върховния касационен съд, Пловдивския апелативен съд, Народното събрание и Агенцията по приватизация. Позовава се отново на правото на Европейския съюз – за причинени вреди от държавни органи, действали в разрез с неговите разпоредби, а делото се гледа от съдия Росица Стоева от Ямболския окръжен съд. Макар делото да е подсъдно на съда в Стара Загора, то се води в Ямбол, тъй като в противния случай на втора инстанция ще се реши от Пловдивския апелативен съд, който е и заинтересована страна по делото.

Адвокат Катина Бончева, която води делото, разказва, че за да бъде доказан искът, от кантората не са могли директно да се позоват на процедурна норма от правото на ЕС. Това, което те правят, е да се позоват на практиката на Съда на ЕС, която въвежда общ правен принцип, според който държавите дължат обезщетение, когато нарушат права на свои граждани или юридически лица, произтичащи от правото на ЕС. В края на 2015 г. съдия Стоева излиза с решение. В него тя обширно се аргументира с примери от практиката на Съда на ЕС, посочва задълженията на българските институции да прилагат служебно европейското право (което те в този казус не са направили) и в крайна сметка присъжда 708 от поисканите 712 хил. лв. от завода в с. Горно Ботево. Осъдени да платят сумата са Народното събрание, ВКС и АПСК.

Михаил Екимджиев определя постигнатия успех като първи стъпки за утвърждаване на прилагането на правото на ЕС от всички български съдилища. И коментира: "Правото е машина, която върви най-добре по утъпкани коловози, закони и практики. Това, което правим, са само първи стъпки в двуметрови преспи. Очаквам да стане пъртина, после и магистрала, защото тази машина се прави и управлява от хора".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Министерство на икономиката предлага данъчно облекчение за развойна дейност Министерство на икономиката предлага данъчно облекчение за развойна дейност

Желанието е да се привличат повече подобни инвестиции, но идеята не е съгласувана с финансовото ведомство

21 яну 2019, 50 прочитания

Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си

И още: Форумът в Давос започва; Прокуратурата е прекратила разследването срещу Ивайло Московски; ЕС със санкции срещу ГРУ

21 яну 2019, 194 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бойко Борисов: Не искам никакво съмнение, че нещо не е както трябва

Из стенограмата на заседанието на Министерски съвет

Загърни се с "Шевица"

Шаловете на Гергана Станкова се продават в Цюрих, Прага, Лил, Москва, Лос Анджелис, Мелбърн

Може ли Лондон да излезе от ЕС с "гръм и трясък"

Вероятността Великобритания да напусне ЕС с едностранно решение засега е малка, но в Брюксел вече кипи подготовка

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Аз (вече) не пия

Как и защо се променя отношението към алкохола по света и у нас

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си

Емисия

DAILY @7PM // 21.01.2019 Прочетете