С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 18 фев 2016, 14:06, 11330 прочитания

Без дебат и след тайни договорки парламентът избра съдебни инспектори

Промените в конституцията дадоха ключови правомощия на Инспекторатa към ВСС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Без дебат и след предварителна тайна договорка Народното събрание избра в четвъртък десетимата съдебни инспектори. За постовете имаше 19 кандидата, но след договорки, в които основна роля според източници на "Капитал" е имал бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, са били "селектирани" десетима магистрати. Одобрението е станало и с ключовото участие на ДПС.

Нито един народен представител не пожела да се изкаже за кандидатите и така не стана ясно с какви мотиви един е предпочетен, а друг - не. По време на гласуването се чуваше, че по-осведомените народни представители подсказват на колегите си кой следва да бъде подкрепен. За да има валиден избор, беше необходимо наличието на квалифицирано мнозинство (две трети от всички депутати, т.е. 160).


Инспекторатът към ВСС беше създаден по настояване на Европейската комисия през 2006 г., но след силното начало и няколко проверки институцията не успя да оправдае очакванията като уместно успяваше да прикрива данни за корупционни практики, а в същото време се саморазправяше с неудобни магистрати.

С приетите в края на миналата година промени в конституцията правомощията на институцията се разширяват значително, като тя вече ще проверява не само движението на делата, но и ще извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси, на имуществените декларации, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и нарушават независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

"Поредният договорен избор, който показва нагледно, че публичността не означава прозрачност.Избрани бяха 5 на 5 - пет съдии и пет прокурори/следователи, като по този начин се пренебрегна призивът както на Главния инспектор, така и на ССБ за по-голям брой на съдиите в Инспектората" коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегерцедер.



Според нея "наличието на предварителна договорка (най-вероятно на председателски съвет, както обикновено става) се доказва с факта, че инспекторите бяха избрани без никакви дебати, без нито една гласно обявена мотивация защо предпочитанието е за един пред друг кандидат". Биляна Гяурова-Вегерцедер е на мнение, че "това е ситуация напомняща ужким отминалите социалистически времена, в които се гласуваше под строй и по предварително спуснати списъци с имена. Днешната ситуация обаче е още по-абсурдна, защото показва двуличието на политическата власт и явното нежелание да се търсят реални гаранции за независимостта на съдебната власт. Днешната ситуация е дори опасна, като се има предвид завишените правомощия на ИВСС след последните промени в Конституцията."

"И още нещо - за първи път при избора на инспектори имаше да я наречем условно "магистратска квота" - магистрати номинирани от депутати, но излъчени от самите магистрати. Те бяха 8.  От тях бяха избрани 3-ма. Разбира се, парламентът не е длъжен да ги избере, но при положение, че ИВСС следва да работи за магистратите, а не за депутатите и подкрепящите ги кръгове, дори и без тази сметка, човек почва да си задава въпроси. Сега остава работата на ИВСС да бъде следена в детайли, за да не се превърне той в наказателен отряд." завършва коменатара си Биляна Гяурова-Вегерцедер.

Сред ибзраните има петима съдии и петима следователи и прокурори. Осем от назначените са възпитаници на Софийския университет. Трима са на пределната възраст за заемане на магистратски пост.

Александър Мумжиев е на 47 години и е завършил право в Софийския университет. От 1996 г. до 2004 г. е следовател в Столичната следствена служба. От 2004 г. до 2008 г. е ръководител на Специализираното транспортно отделение на Столичната следствена служба, а от 2008 до 2012 г. влиза в първия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет. След това се връща в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Предложен е от Чавдар Георгиев от БСП. Името на Мумджиев се свързва с дело за мандатни жилища на депутати от 37-то Народно събрание, по което призовава с телеграма бившия премиер Иван Костов да свидетелства. Мумджиев тогава твърди, че е бил отстранен от случая заради Костов, но е възможно причината да е било проточилото се повече от 2 години следствие.

Генадий Георгиев е на 50 години и е завъшил право в ТУ-Варна. От 1989 г. до 1994 г. е офицер в Българската армия, а след това помощник следовател в Окръжната следствена служба в Плевен. От 1998 до 2002 г. е началник на затвора в Плевен, а след това до 2008 г. е адвокат в същия град. През 2008 г. става прокурор в Софийска градска прокуратура, а през 2012 г. е повишен във Върховната административна прокуратура. Кандидатурата му е внесена от ГЕРБ. През 2009 г. е кандидатствал за военно-окръжен прокурор на Плевен, но не събира нужната подкрепа от ВСС.

Игнат Георгиев е на 49 години и е завършил право в Академията на МВР. Кариерата си започва като прокурор в Радомир, а през 2002 г. става ръководител на РП-Трън, но след по-малко от година става съдия в РС-Радомир. През 2007 г. е назначен за ръководител на Административен съд-Перник Кандидатурата му е внесена от депутати на Реформаторския блок и е подкрепена от съсловната организация на административните съдии.

Лидия Стоянова е на 65 години и е завършила право в Софийския университет. Започва кариерата си като районен съдия в Костинбродския районен съд, а от 1981 до 1988 г. е магистат в Софийския районен съд. От 1991 до 1994 г. е съдия от Софийски градски съд, а след това и досега - наказателен съдия във Върховния касационен съд, II наказателно отделение. Номинирана е от ГЕРБ. Съдия Стоянова е докладчик по делото за възобновяване на процеса за смъртта на Ангел Димитров – Чората, а също и срещу нападателя на Ахмед Доган Октай Енимехмедов.

Любка Кабзималска е на 51 години и е завършила право в Софийския университет. Кариерата си започва през 1998 г. като следовател в Трето следствено отделение на Столичната следствена служба, а от 2006 г. е прокурор в СРП. През 2013 г. е назначена за зам.-ръководител на същата структура. Номинацията й е издигната от ДПС. Името й беше замесено в скандала с дисциплинарното уволнение на члена на ВСС Камен Ситнилски през 2014 г., като Кабзималска стана един от четиримата прокурори, свидетелствали срещу него. Ситнилски беше сред опониращите на лобито около главния прокурор Сотир Цацаров.

Любомир Крумов е на 47 години и е завършил право в Софийския университет. От 1995 до 1999 г. е следовател и помощник следовател в Столичната следствена служба. От 2000 г. е съдия в РС-Сливница, чийто председател става през 2003 г. Три години по-късно е назначен за редови съдия в Наказателното отделение на Софийския окръжен съд. Той беше кандидат за председател на Апелативния специализиран съд. Предложен е от ГЕРБ. През 2009 г. е обвиняван от лидера на "Атака" Волен Сидеров, че е пуснал с мярка "подписка" трима роми, арестувани за зверско убийство. Тогава Сидеров напада магистрата от парламентарната трибуна и говори за корумпираната и прогнила съдебна система. Крумов успява да осъди депутата на 15 000 за нанесени вреди.

Мария Нейкова е на 57 години и е завършила право в Софийския университет. От 1984 до 1995 г. работи като юрисконсулт, а през 1995 г. е назначена за следовател в Столичното следствие. През 2006 г. за половин година е прокурор в Софийската районна прокуратура, а от 2006 до 2011 г. - в Софийска градска прокуратура. Впоследствие се мести в Апелативната специализирана прокуратура, за да бъде назначена през 2014 г. от ВСС за нейн зам.-административен ръководител. Номинацията е издигната от Патриотичния фронт.

Стефка Мулячка е на 54 години и е завършила право в Софийския университет. От 1991 до 1999 г. е следовател в Столичното следствие, а след това в Националната следствена служба. Издигната е за кандидат от БДЦ и е подкрепена от Камарата на следователите. Тя е водила разследванията за смъртта на българския студент в Париж Мартин Борилски и срещу рапъра Мишо Шамара за станалия печално известен текст на песента "Бяло зелено червено".

Теодора Нинова е на 65 години и е завършила право в Софийския университет. От 1975 до 1982 г. работи като съдия-изпълнител в Софийския районен съд, а от 1982 до 1992 г. е съдия в същата инстанция. От 1992 до 1994 г. е съдия в градския съд, а оттогава е съдия във ВКС. Кандидатурата й е предложена от АБВ.
През 2011 г. е избрана за член на ВСС от съдийската квота (където заема мястото на Галина Захарова и Капка Костова, подали оставка заради несъгласие с непрозрачната кадрова политика, провеждана от мнозинството членове). Тогава съдилищата в София и Благоевград, както и ВКС, бойкотират процедурата по избор на нови членове, а самото заседание на ВСС минава без дебати и излагане на концепции. Нинова беше един от членовете на ВСС, които предложиха образуване на дисциплинарно дело срещу председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, след като тя беше припозната за основен противник от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.

Юрий Кръстев е на 65 години и е завършил право в Софийския университет. През 1980 г. става ръководител на РС-Ботевград, а от 1990 до 1997 г. е съдия и зам.-председател на Софийския окръжен съд. Оттогава е наказателен съдия във Върховния касационен съд, II наказателно отделение. Той е кандидатура на ГЕРБ. Бил е съдия по делата срещу енергийния бос Христо Кочавачки, срещу бившия министър на икономиката Лидия Шулева и срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове 1 Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове

И още: ЕК разреши помощ от 3.2 млрд. евро за 7 държави за развитие на батериите за коли; президентите на Русия и Украйна започват разговори за решения на конфликта в Украйна

9 дек 2019, 1682 прочитания

Президентът поиска решения за недействителните гласове и по-тежки наказания за контролирания вот 2 Президентът поиска решения за недействителните гласове и по-тежки наказания за контролирания вот

Радев обсъди проблемите на проведените избори с институции и експерти и призова за по-тежки наказания

9 дек 2019, 1170 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавата ще вземе 2 млрд. евро нов външен дълг

Министерството на финансите избра четири международни банки, които ще посредничат при продажбата на еврооблигациите през март

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10