С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
44 19 фев 2016, 17:35, 19686 прочитания

Ще спасим ли Северозапада

Новата стратегия на правителството за западащите региони обещава 500 млн. лв., но не е особено впечатляваща

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бившата казарма във Враца е с един от най-големите терени в страната. Някогашна гордост на северния град, сега от нея са останали няколко сгради насред празен терен в близост до склоновете на Врачанския Балкан. Подобно е положението в промишлената зона на града, която е също толкова призрачна, колкото и гробището до нея. До няколкото останали там предприятия е трудно да се стигне заради разбитите улици.

Не по-малко трудно е да си представиш как на това място ще изникне технологичен парк и иновационен център за малки нови бизнеси. Но това е идеята, която врачанската община иска да изпълни. Не че Враца има пари за подобно нещо или има кой знае какъв частен интерес към него. Но се надява да получи от държавата, след като влезе в сила Целенасочената инвестиционна програма (ЦИП) за слабо развити райони. В тази графа влизат освен Северозапада още Родопите и Странджа–Сакар. Програмата мина през обществено обсъждане в края на миналата година и след активни обсъждания в засегнатите общини и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), миналата седмица беше приета на Съвета за развитие и предстои да бъде внесена в Министерския съвет. 


Накратко, явно идва спасението на Северозапада? Надали. Истината е, че въпреки помпозното си заглавие програмата представлява странен микс от държавни обещания, местни надежди и финансови кръпки. Тя отговаря на обществените очаквания властта да направи "нещо" за изоставащите и все по-западащи части от страната, които започват да приличат на призрачни места. Но би било наивно оптимистично да се смята, че предложените мерки (виж текста) ще ревитализират градове като Враца, Монтана или Видин.

Как се строи стратегия

За инициативата се заговори още преди изборите за парламент, когато ГЕРБ я сложиха в предизборната си програма. Причината беше очевидна: седем години след влизането на България в ЕС няма особено подобрение в ситуацията на места като Северозапада. През 2008 г. регионът е бил на 28% от средния БВП на глава от населението в ЕС, а през 2013 г. - 30%. Той продължава да е най-изостаналият регион в целия съюз по този показател, но лошата новина е, че влече със себе си и съседния - Северен централен.



Регионалният министър Лиляна Павлова назначи като свой заместник бившия кмет на Мездра Иван Аспарухов, който трябваше да наглежда движението на програмата. За изготвяне на идеи за мерки МРРБ възлага обществена поръчка, която Националният център за териториално развитие печели. Текстът минава през някои промени и е завършен в края на 2015 г. На различните етапи програмата се обсъжда на заседания на регионалните съвети за развитие в районите и Съвета по регионална политика. Общините имат ключова роля - от тях се очаква да предлагат проекти, които имат икономическо значение и може да надхвърлят мащаба на собствената им територия. Събуждането, така да се каже, е дело на самите заспали. Целта на всичко това е да се "преодолее икономическата изостаналост", като се привличат инвестиции и се повишава заетостта в тях.

В Северозападния район се включват областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. Веселина Троева, изпълнителен директор на Националния център за териториално развитие, ръководи екипа, който подготвя стратегическия документ, и обяснява, че само с мерки за икономическо развитие няма да се постигне голям успех. Привличането на частния сектор, продължително действие на програмата и инвестиции в човешкия ресурс е сместа, която според нея ще успее.

В началото МРРБ получава проектни идеи, в които съвсем очевидно липсва нужното въображение. "Несериозно е да ми се яви кмет на община с предложения за 19 улици да бъдат асфалтирани за развитие на региона. Имаше и такива", разказва пред "Капитал" Иван Аспарухов. Друг интересен проект е този за "закрито стрелбище" на най-бедната община в България - Бойница. Стратегическото мислене е закърняло на много места, а и нуждите са толкова огромни, че е трудно да се прецени откъде може да се започне.

По оценка на Аспарухов впоследствие предложенията стават по-добри. Врачанските идеи, смята той, са от този тип. "Подобни проекти трябва да се финансират не просто с поредния социален ефект, който впоследствие ще бъде в тежест и издръжка на общината и държавата, а да се мисли за такива, които имат икономически ефект", споделя Камен Каменов, кмет на Враца. Той твърди, че местата за правене на бизнес не са достатъчни, а желание от инвеститори имало. "В момента има близо 2000 души, жители на нашия град, които работят в Мездра, Ботевград, Монтана, Козлодуй. Това са хора, които пътуват всеки ден към други населени места в областта, защото не могат да намерят достатъчно добра работа", твърди Каменов и се надява проектите да привлекат инвеститори и да задържат хората в града. Максималните цели на Каменов са проектите да бъдат одобрени още тази година, за да се започне скоро проектирането на терените.

Самите общини са насърчавани да се допитват до бизнеса и други участници, за да стане ясно от какво имат нужда. Каменов твърди, че проектите във Враца са обсъждани и с представители на бизнеса, и с местната общност, за да бъдат максимално съобразени с нуждите на града. 

Парите за приетите проекти трябва да дойдат от няколко източника. Някои идеи влизат в т.нар. инвестиционна част, където финансирането е с държавни средства. Предварителните данни (преди някои проекти да влязат в последната версия на програмата) са за общо около 500 милиона лева, твърди Аспарухов, като според документа около 240 млн. са за Северозападния район. Отделно са групирани и проектните идеи по координиращата част, където парите идват от други източници като оперативни програми и т.н. Там също така са изсипани всички проекти, които общините са предлагали, така че това е по-скоро пожелателната част на програмата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 1167 прочитания

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 881 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мерки от Северозападната стратегия

Целта е да се привлекат инвеститори и кадри в Северозападния район

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи