С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
44 19 фев 2016, 17:35, 19717 прочитания

Ще спасим ли Северозапада

Новата стратегия на правителството за западащите региони обещава 500 млн. лв., но не е особено впечатляваща

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Двубоят между мерки и проблеми в Северозапада

 
Един от основните проблеми на Северозападна България е лошата транспортна инфраструктура и липсата на добра комуникация с останалата част на страната. И наистина, слезеш ли от магистралата и тръгнеш ли към Мездра, лесно се забелязва как пътят не може да понесе трафика от камиони и тирове за Дунав мост 2. Това е и ключова пречка пред потенциалните инвеститори. Но стратегията няма да реши това. Инфраструктурата на Северозапада е толкова дълго западала и без необходимата поддръжка, че е извадена в стратегията съвсем отделно от планираните основни мерки. Държавата нито има парите, нито възможността да обнови пътищата на север толкова бързо.

Затова стратегията избира да гледа другаде - с "подобряване на икономическия пейзаж и укрепване на човешкия ресурс".


Емилиян Кадийски, който се връща във Враца, след като завършва в София, посочва очевидното - това, което може да задържи или привлече обратно хора в града, е добре платена и предизвикателна работа. Той е един от основателите на Vratsa Software School, което предлага безплатни курсове за програмиране, като целта е да се предостави възможностите на жителите на града да получат образование с възможности за развитие или преквалификация. Емилиян е оптимист и смята, че възможността да се работи дистанционно в ИТ сферата позволява на професионалисти да се връщат във Враца. Той посочва града като подходящ за младо семейство: "Има детски градини за всички деца, детето може само да ходи до училище, по-спокойно е, чистият въздух." Кадийски сподели пред "Капитал", че софтуерна софийска фирма скоро е отворила офис във Враца, а отделно има още две. Той прогнозира до 5 години да има поне четири ИТ компании с офиси в града.

Веселина Троева смята, че най-важната стъпка би била "самото популяризиране на тази програма, търсенето на съмишленици, обединяване на представителите от различни сектори и оперативни програми, включително и стимулиране на обмена на проектни идеи между новите кметове".

Къде може да се счупи моделът



Някои от мерките в стратегията са вдъхновени от чуждия опит с подобни практики за развитие на изостанали райони, например в Италия, Турция, Великобритания. Даден е и примерът от 80-те със Странджа-Сакар (виж допълнителния текст). Според самия документ обаче нито една подобна програма в чужбина не е постигнала успех или не е доведена докрай. В Италия мерките са довели до субсидиране на държавни предприятия, вместо да насърчат частния сектор, а в Латвия е имало "липса на стойностни проекти или капацитет за изпълнението им".

Явор Алексиев от Института за пазарна икономика е скептичен, тъй като според него ЦИП покрива твърде много общини, липсва достатъчно фокус, а и трудно може да постигне желаните ефекти насила. "Няма как цирк във всяко село... Няма как човек, който не иска да бъде там, да го накараш да бъде там в рамките на една пазарна икономика." Алексиев обяснява, че тенденциите на обезлюдяване в района са донякъде естествен процес. "Това, което последните години най-много възпрепятства възстановяването на този район, е това, което ние наричаме липса на "ос на развитие", взаимно подхранващи се икономически центрове, каквито имаме в Южна България – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас", обяснява Алексиев. Варна е този център за Северна България, но е далеч от Северозапада. 

Съживяване би могло да се постигне с пристигането на няколко големи инвеститора, но те ще се изправят пред друг проблем - в годините на западане работната ръка е изчезнала. В средата на февруари директорът на компанията "СЕ Борднетце – България" Маргарита Ангелова обяви пред "Дарик", че заводът, който произвежда автомобилни компоненти в Мездра, предстои да наеме 1000 души и всеки месец търси 10 - 15 работници. От справка в обявите за работа става ясно, че средното техническо образование е основно изискване за позициите - нещо, на което инвестиционната програма обръща внимание. Проблемът с липсата на кадри с такова образование не е само в Северозападна България. "В цяла България има търсене на професионални кадри, хора от професионални гимназии с разни занаяти, но те просто не излизат от професионални училища... Образователна система, структура на икономика, начин на мислене – всичко това допринася за слабата посещаемост в професионалните училища; на тях не се гледа с респект, както на гимназиите", смята Алексиев.

Земеделците също се сблъскват с подобни проблеми. Въпреки потенциала на селското стопанство в Северозападна България малко хора искат да са такъв тип работници, смята Николай Вълканов, управител на фондация "ИнтелиАгро". А това вече е проблем, за който стратегията не би могла да е панацея. 

Като цяло е добре, че някой е започнал да мисли въобще за това дали някакви части на страната замират и какво може да се направи. Очевидно е, че това упражнение към момента е по-скоро лабораторно и няма съвсем ясни цели. Притеснително ще е, ако половин милиард лева се излеят без конкретни измерители и показатели в общините - същото направи и програмата на Орешарски и доказа, че ако не знаеш къде искаш да стигнеш, няма значение по кой път поемаш. Но най-важният въпрос е дали не е късно. Инвеститори ще дойдат, когато има специалисти, работна ръка, добри пътища. Хората пък ще продължават да търсят перспективи другаде, ако нямат възможности в собствения си град или село. Центробежната сила на София и свободното движение в ЕС са огромни магнити, чието действие няма да спре само защото някой е написал стратегия. Но песимизмът не е основание за бездействие - стратегията е добра първа стъпка.
 
Последният опит: Републиката на младостта

На 27 април 1982 г. Политбюро на БКП приема известното 22-ро постановление, с което иска да постигне "ускорено развитие на граничните райони в Странджанско-сакарския край". Програмата "Странджа-Сакар" беше наречена още Република на младостта. Идеята беше да се привлекат млади хора, които да се заселят трайно в този иначе красив, но обезлюдяващ се край на България. Тя предвиждаше и допълнително финансово стимулиране на млади семейства, на които се отпускат по 5 хил. лв. безвъзвратна помощ, ако семейството живее минимум 10 години в района, или по 2500 лв на човек, безплатен апартамент, освобождаване от данъци и други екстри. Предвидени са натурални субсидии (50% от стойността на столовото хранене, безплатни детски ясли и градини, безплатна закуска и обяд в училищата).
Освен лошата инфрастрктура, липсата на действащата икономика, повечето предприятия в района бяха дотирани от държавата, липсата на селско стопанство заради планинския характер общините към тях се добавяше и трудността на придвижване - Странджа-Сакар е граничен район и по законите на социализма, за да се влезе в района, се изискваше т.р. образец 12, специален достъп от МВР, който даваше достъп до Втора гранична зона на надежграждани, които няма да избягат зад граница (Първа гранична зона беше в 5 км участък между двете телени мрежи между държавната граница и кльона). 

След излизането на Постановление 22 в района бяха привлечени редица водещи индустрии, бяха създадени филиали на Института за кибернетика и роботика към БАН в село Граматиково, филиал на Техникума по електроника от София, цех заработническа козметика към "Арома" (идеята беше в неплодородните планински земи да се отглеждат технически култури, които да бъдат използвани във фармацията, като например магарешкият трън), подсилени бяха предприятията за мрамор и гранит, рудодобива, бяха доставени специални породи животни, които да се размножават в Странджа. Построени бяха 51 панелни блока в Малкотърновска община и 419 индивидуални къщи за новодошлите, построен беше виадукт над р. Велека, който съкрати пътя до Бургас с 8 км, самият път беше основно ремонтиран, бяха проведени десетки конференции и форуми, на които бяха изучавани културно-историческото наследство, природните ресурси на района, флората и фауната, тракийските паметници бяха експонирани в музея...

Постановлението имаше най-висок ранг и отменяше останалите разпоредби на Министерския съвет и БКП, като например това, че след висшето си образование човек трябва да работи по разпределение, където го прати държавата. Изобщо всички възможности на командно-административната комунистическа диктатура са впрегнати в това иначе нелошо като замисъл начинание. 

Ефектът обаче беше по-скоро обратен. От всички привилегии се възползваха основно такива, които взеха безвъзмездната помощ и след това изчезнаха, а трайно се заселиха предимно роми, които в момента доминират сред населението на общината. Малкото специалисти, които се преместиха със семействата си, също бързо се изселиха от района заради липса на възможности и необходими услуги. Самото местно население продължаваше да мигрира към окръжните градове и столицата и накрая постановлението беше тихомълком забравено, а с идването на 1990 г. и прекратено. В момента в района на Странджа населението рязко е намаляло и остаряло, а построените блокове, цехове и фабрики тънат в руини.
Между другото преди пет години беше съобщено, че из Странджа бродят подивели безстопанствени крави, които вероятно са носители на шап и  които бяха преследвани от ловни дружинки. Е тези точно крави са наследници на специалната порода херефорд, която беше докарана в Странджа за развитието на животновъдството в района по Постановление 22 заради изключителната й адаптивност и възможностите да се гледа целогодишно под открито небе.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 655 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2558 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мерки от Северозападната стратегия

Целта е да се привлекат инвеститори и кадри в Северозападния район

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години