Мерки от Северозападната стратегия

Целенасочената инвестиционна програма съдържа разнообразни мерки, които засягат пряко икономиката или пък укрепването на човешкия ресурс в Северозападна България. Някои от тях са стари идеи, които в миналото не са успяли, други са нови начини за съживяване на областта. 

Инфраструктурата
Не е нужна стратегия, за да е видно, че в този край на България пътната мрежа е в трагично състояние и се поддържа все по-трудно и все по-бавно от общините. Липсата на бързи пътни връзки (скоростни пътища и магистрали в добро състояние) и западащото състояние на жп транспорта предопределя проблемите пред развитието на региона.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Строителството и поддържането на пътища е скъпа задача. Модернизацията на жп линии - още повече. Тъй като основната част от тези разходи в България са съсредоточени в европейската програма "Транспорт", логично в стратегията за Северозапада няма заложени никакви инфраструктурни проекти в основната програма. В координиращата проектите изглеждат впечатляващо - над 3 млрд. лв. за бъдещи дейности. 76% от тези пари са за "Хемус" етап 1 (890 млн.), пътя Видин - София (970 млн. лв.) и жп линията Видин - Медковец (600 млн. лв.). От тези три проекта само последният е заложен за европейско финансиране и истината изисква да признаем, че той няма да помогне особено на региона, защото Медковец е едва на 73 км от Видин и на 30-ина километра от Дунава. Идеята за жп линия Видин - София пропадна под тежестта на нужните 2 млрд. лв., които няма откъде да дойдат, "Хемус" засега се отлага поради корупция и липса на финансиране, а пътят Видин - София дори още не е обсъждан като пари.
 
Всичко останало са малки проекти във всички общини за възстановяване и ремонт на пътища, за които тепърва също ще се търси финансиране.
С други думи, дупките засега ще се запълват с идеи. 

Образованието

Знаете ли колко студенти има в Северозапада? Под 1% от всички учещи във ВУЗ-ове в страната са там. С други думи, на една шеста от територията на България, се пада само по 1 студент от всеки 100. Ето защо едната мярка в стратегията е предложение за университет в този регион - единствените ВУЗ-ове наоколо са икономическата школа в Свищов и Медицинският университет в Плевен.
На тази идея дори зам.-министърът на регионалното развитие (и бивш кмет на Мездра) Иван Аспарухов донякъде се е противопоставил. "Знам, че трудно поставих тази тема на едно от съвещанията, но ако може да ми се отговори каква е потребността, какво ще готви това висше учебно заведение, за кой сектор, коя от стопанските структури ще употребява...", обясни той.
Затова и този проблем е решен "технически" - с включването на Плевен в регионалната стратегия. Така освен медицинския вътре влиза и факултет "Авиационен" в гр. Долна Митрополия на Национален военен университет "В. Левски" – гр. Велико Търново. В документа остава идея за Северозападен университет по хуманитарни, обществени и приложни науки, но финансиране по проекта няма.
Друг проект, свързан с висшето образование, е изграждането на интеруниверситетски кампус с технологичен парк в Плевен, който ще струва 15 млн. лв. Парите трябва да дойдат от държавния бюджет. Идеята е за "бизнес инкубатор, логистичен център за връзка между бизнеса и образованието", разяснява проф. д-р. арх. Веселина Троева от Националния център за териториално развитие - един от авторите на стратегията.
Другият фокус е върху обновяване на оборудването и учебните програми в синхрон с това, което МОН готви като стратегии. Идеята за дуално образование, която кметът на Враца например подкрепя, може да създаде добра връзка между професионалните гимназии и потенциалните инвеститори и бизнеси в района. Дори в момента заводът на "СЕ Борднетце" в Мездра търси почти 1000 души с различни професии – трактористи, леяри, шофьори.
Според Траян Траянов, програмен директор на организацията "Заедно в час", професионалното образование в настоящия си вид има сериозни недостатъци, защото не предлага развитието на други ключови умения у учениците. "Имаше изследване на Световната банка наскоро за трите вида важни умения: технически, когнитивни и социално-емоционални умения... Аз смятам, че социално-емоционалните и когнитивните умения ще се развият само ако имат достъп до стажове", обяснява Траянов. Тук именно идва и опцията за дуалното обучение, което обаче не е успяло в страни като Англия въпреки по-големия административен капацитет за провеждане на реформи, посочва Траянов. Надеждата е в частния сектор. "Фирмите започват да използват формата за дуално образование, за да си намират евтина работна ръка", обяснява той. Изоставащ регион като Северозапада има потенциал да заложи на подобна форма на обучение, за да осигури работа на завършващите училище, които имат желание за това.
Траян Траянов смята, че е нужен фокус върху качество и обхват на образованието, както и специално внимание за деца, идващи от условия на сериозна бедност, за да може възможно най-рано да бъдат създадени предпоставки за тяхното образователно развитие. 

Жилищата за млади кадри

Тази мярка предвижда да се предоставя жилище срещу завръщането на специалисти в Северозападна България. Предвиденото финансиране е от държавния бюджет и засега е около 50 млн. лева. Детайлите около мярката предстои да бъдат уточнени: какви жилища се ползват, какъв ще е критерият за получаване и т.н. "Такъв тип политики са опитвани още едно време, когато един друг район – Сакар, е бил изкуствено заселван. В момента, в който са спрели, народът се изнася. Да не говорим, че най-вероятно ще става въпрос за фиктивни обитавания, доколкото имаме опит предишен с подобни програми", смята Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Според него, ако регионът успее да убеди и привлече голям инвеститор, това ще бъде по-доброто решение, тъй като той ще осигури жилища за специалистите, които ще докара. Това обаче трябва да е огромен производител, който предвижда да остане в региона за по-дълго време. "Младите хора не можеш да ги задържиш с нещо такова. Особено производителните от тях, които ще бъдат предприемачи. Тези млади хора с общинско жилище и стипендия няма как да ги задържиш" допълва Алексиев.  
Според тези, които предлагат мярката обаче, тази практика е имала успех в съседна Румъния. Остават няколко въпроса: жилищата в района така или иначе са евтини, не е ясно дали се предвижда ново строителство за тези пари, възможни са злоупотреби и вероятно ще трябва и други стимули, например данъчни.

Селското стопанство
В документа на ЦИП мерките, които засягат селскостопанския сектор, се занимават с подкрепа за зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството и биоземеделието. Реализация се търси основно чрез Програмата за развитие на селските райони, а не чрез държавни средства. Единственият предложен проект с държавно финансиране, който има връзка със селското стопанство, но все пак е в категория "Инфраструктура", е за изграждане на напоителни съоръжения на земеделски площи за зеленчукопроизводство в Кнежа. Съоръженията ще бъдат публична инфраструктура върху общинска земя на стойност 4.1 млн. лева. Според Николай Вълканов, управител на фондация "ИнтелиАгро", която се занимава с анализи и консултации в селското стопанство, това е може би единствената истински практична стъпка, описана в стратегията. Той смята, че останалите мерки са по-скоро пожелателни и липсва въображение.
Според Вълканов основният проблем за земеделието в района, а и в страната е липсата на сигурност и опазване на правото на собственост. "Няма кой да те защити от набези на местното население, когато си засадил 30 дка овощна градина и на следващия ден тях ги няма, защото някой ги е извадил и продал", посочва той. Това е особено голям проблем за Северозапада, където все повече малки населени места страдат от застаряващо население, по-висока популация от ромско население и засилване на кражбите. Преди време около Монтана дори започнаха да правят доброволни нощни патрули, за да се пазят, тъй като се падаше по един полицай на няколко села.
Зеленчукопроизводството например създава повече работни места, отколкото други култури, но и в този аспект се срещат изпитания. "Обезпокоителна е липсата на работна ръка, от една страна, и нежеланието на хората да бъдат заети като работници в този сектор", обяснява Вълканов. Една подобна стратегия няма как да преодолее този проблем, допълва той.
Не на последно място той подчертава и значението на транспортна инфраструктура в района, като лошото й състояние възпрепятства развитието и на сектор земеделие, както на много други неща. Достатъчно е да се види примерът покрай магистрала "Тракия" и по-малки градове като Сливен или Ямбол, където бизнесът е започнал да се развива по-усилено, смята Вълканов. 

Съживена икономика
Приоритетът "Нови инвестиции - в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в предприятия"  е с най-голямо държавно финансиране от държавния бюджет – малко над 120 млн. лв. В него са включени проекти с пряко отношение към икономическите условия в района. Проектите във Враца например са за изграждане на технологичен парк на стойност 19 млн. лева на мястото на бившата казарма в града и изграждане на център за инкубиране на иновативни МСП и трансфер на иновации на стойност близо 2 млн. лв. в промишлената зона. Кметът на Враца Камен Каменов разказва, че това са идеи отпреди години, които чак сега успяват да си пробият път. Каменов смята, че за технологичния парк мястото е добро откъм комуникации, тъй като е близо до пътя Е79 и има изграден достъп до електричество и вода така или иначе. За промишлената зона обяснява, че в момента изглежда "призрачно", но ако бъде развита, има потенциал, тъй като инвеститорите, които проявяват интерес към града, обикновено изпитват трудности с намирането на терен.
Смисълът зад подобни проекти според Каменов се крие именно в това, че те могат да помогнат да се развиват различни бизнеси, съответно да се привлекат и хора, които да работят там. Това е доста пожелателно мислене - дори софийският Тех парк все още стартира бавно и с трудности, но би имало повече шанс, ако се поправят други недостатъци като липсата на капитал и липсата на инфраструктура.
Има и предложени проекти за разширяване на Северната промишлена зона във Видин, изграждане на предприятие за преработка на странични животински продукти в Угърчин или за индустриален парк в Мизия на мястото на бившия "КХЦ - Мизия".