Целенасочената инвестиционна програма съдържа разнообразни мерки, които засягат пряко икономиката или пък укрепването на човешкия ресурс в Северозападна България. Някои от тях са стари идеи, които в миналото не са успяли, други са нови начини за съживяване на областта.
Инфраструктурата
Не е нужна стратегия, за да е видно, че в този край на България пътната мрежа е в трагично състояние и се поддържа все по-трудно и все по-бавно от общините. Липсата на бързи пътни връзки (скоростни пътища и магистрали в добро състояние) и западащото състояние на жп транспорта предопределя проблемите пред развитието на региона.
Строителството и поддържането на пътища е скъпа задача. Модернизацията на жп линии - още повече. Тъй като основната част от тези разходи в България са съсредоточени в европейската програма "Транспорт", логично в стратегията за Северозапада няма заложени никакви инфраструктурни проекти в основната програма. В координиращата проектите изглеждат впечатляващо - над 3 млрд. лв. за бъдещи дейности. 76% от тези пари са за "Хемус" етап 1 (890 млн.), пътя Видин - София (970 млн. лв.) и жп линията Видин - Медковец (600 млн. лв.). От тези три проекта само последният е заложен за европейско финансиране и истината изисква да признаем, че той няма да помогне особено на региона, защото Медковец е едва на 73 км от Видин и на 30-ина километра от Дунава. Идеята за жп линия Видин - София пропадна под тежестта на нужните 2 млрд. лв., които няма откъде да дойдат, "Хемус" засега се отлага поради корупция и липса на финансиране, а пътят Видин - София дори още не е обсъждан като пари.
Всичко останало са малки проекти във всички общини за възстановяване и ремонт на пътища, за които тепърва също ще се търси финансиране.
С други думи, дупките засега ще се запълват с идеи.
Образованието
Знаете ли колко студенти има в Северозапада? Под 1% от всички учещи във ВУЗ-ове в страната са там. С други думи, на една шеста от територията на България, се пада само по 1 студент от всеки 100. Ето защо едната мярка в стратегията е предложение за университет в този регион - единствените ВУЗ-ове наоколо са икономическата школа в Свищов и Медицинският университет в Плевен.
Траян Траянов смята, че е нужен фокус върху качество и обхват на образованието, както и специално внимание за деца, идващи от условия на сериозна бедност, за да може възможно най-рано да бъдат създадени предпоставки за тяхното образователно развитие.
Жилищата за млади кадри
Тази мярка предвижда да се предоставя жилище срещу завръщането на специалисти в Северозападна България. Предвиденото финансиране е от държавния бюджет и засега е около 50 млн. лева. Детайлите около мярката предстои да бъдат уточнени: какви жилища се ползват, какъв ще е критерият за получаване и т.н. "Такъв тип политики са опитвани още едно време, когато един друг район – Сакар, е бил изкуствено заселван. В момента, в който са спрели, народът се изнася. Да не говорим, че най-вероятно ще става въпрос за фиктивни обитавания, доколкото имаме опит предишен с подобни програми", смята Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Според него, ако регионът успее да убеди и привлече голям инвеститор, това ще бъде по-доброто решение, тъй като той ще осигури жилища за специалистите, които ще докара. Това обаче трябва да е огромен производител, който предвижда да остане в региона за по-дълго време. "Младите хора не можеш да ги задържиш с нещо такова. Особено производителните от тях, които ще бъдат предприемачи. Тези млади хора с общинско жилище и стипендия няма как да ги задържиш" допълва Алексиев.Според тези, които предлагат мярката обаче, тази практика е имала успех в съседна Румъния. Остават няколко въпроса: жилищата в района така или иначе са евтини, не е ясно дали се предвижда ново строителство за тези пари, възможни са злоупотреби и вероятно ще трябва и други стимули, например данъчни.
Селското стопанство
В документа на ЦИП мерките, които засягат селскостопанския сектор, се занимават с подкрепа за зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството и биоземеделието. Реализация се търси основно чрез Програмата за развитие на селските райони, а не чрез държавни средства. Единственият предложен проект с държавно финансиране, който има връзка със селското стопанство, но все пак е в категория "Инфраструктура", е за изграждане на напоителни съоръжения на земеделски площи за зеленчукопроизводство в Кнежа. Съоръженията ще бъдат публична инфраструктура върху общинска земя на стойност 4.1 млн. лева. Според Николай Вълканов, управител на фондация "ИнтелиАгро", която се занимава с анализи и консултации в селското стопанство, това е може би единствената истински практична стъпка, описана в стратегията. Той смята, че останалите мерки са по-скоро пожелателни и липсва въображение.Не на последно място той подчертава и значението на транспортна инфраструктура в района, като лошото й състояние възпрепятства развитието и на сектор земеделие, както на много други неща. Достатъчно е да се види примерът покрай магистрала "Тракия" и по-малки градове като Сливен или Ямбол, където бизнесът е започнал да се развива по-усилено, смята Вълканов.
Съживена икономика
Приоритетът "Нови инвестиции - в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в предприятия" е с най-голямо държавно финансиране от държавния бюджет – малко над 120 млн. лв. В него са включени проекти с пряко отношение към икономическите условия в района. Проектите във Враца например са за изграждане на технологичен парк на стойност 19 млн. лева на мястото на бившата казарма в града и изграждане на център за инкубиране на иновативни МСП и трансфер на иновации на стойност близо 2 млн. лв. в промишлената зона. Кметът на Враца Камен Каменов разказва, че това са идеи отпреди години, които чак сега успяват да си пробият път. Каменов смята, че за технологичния парк мястото е добро откъм комуникации, тъй като е близо до пътя Е79 и има изграден достъп до електричество и вода така или иначе. За промишлената зона обяснява, че в момента изглежда "призрачно", но ако бъде развита, има потенциал, тъй като инвеститорите, които проявяват интерес към града, обикновено изпитват трудности с намирането на терен.Има и предложени проекти за разширяване на Северната промишлена зона във Видин, изграждане на предприятие за преработка на странични животински продукти в Угърчин или за индустриален парк в Мизия на мястото на бившия "КХЦ - Мизия".
Целенасочената инвестиционна програма съдържа разнообразни мерки, които засягат пряко икономиката или пък укрепването на човешкия ресурс в Северозападна България. Някои от тях са стари идеи, които в миналото не са успяли, други са нови начини за съживяване на областта.
12 коментара
тези проекти няма да успеят...
Най-лесно и бърз ефект ще има, ако се приложи китайският опит от последните 30-40 години. Става въпрос за следното: 1. привличането на инвеститорите с по-ниски данъци в западналите икономически райони на страната; 2. ако има инвестиции на зелено, след построяван на завода през първите години работниците да са хора от района; след 5-та година да има човек от района който да е на средно управленско ниво, а след 10-та година да има човек от района в висшия управленски състав; 3. да се създадат към фирмите професионални учебни центрове като изпита на техните възпитаници да е от други фирми, които са от същия бранш, а комисията да се избира на случаен принцип от информационна система. 4. да се насърчават фирмите (които искат) да създават развойни центрове, като за тези фирми да се намали данък печалба на 8%.
Тези идеи не изчерпват всички възможности, просто са едно добро начало... :)
Всички мерки са въздух под налягане. Не се вижда едно решение. Щели да дават общински жилища на специалисти. И? Човек с примерно 3000 доход в София ще се измести на по-ниско квалифицирана работа във Враца за 1000 плюс общинско жилище? Фирма ще почне във Враца при свободни 10 специалиста, ако в София очаква да има 1000? Инвеститорите навсякъде у нас бягат заради няколко неща- липса на кадърни кадри, корупция, неспазване на законите липса на сигурност. Решенията са образование, ниски данъци, работещи съд и полиция, спиране на ромските набези, корупцията. ИТ зона едва ли може да има в Северозапада. Но и там населението е останало с профил за селско стопанство, лека промишленост. Защо просто не се даде бюджет за подпомагане на земеделци, не се назначат повече общински полицаи(пъдари) и не се наблегне на реални присъди за набези? Това плюс стимули като поети част от осигуровките за няколко години, 0 данък за началото на инвестиция, улеснено лицензиране на бизнеса в региона би помогнало. И образование... Какъв е проблемът при наличен цех за нещо ученици да се пускат там на стаж за няколко месеца срещу примерно намаляне на данъка? Но строеж на хайтек парк за милиони, университет си е смешно. Безработни с 5ти клас(масовия профил на останалите по селата младежи и небягащи към София) ли ще работят там? Университетите не помагат. Кой е гледал статистика колко висшисти работят по специалността? Някой да е чел анализите, че бройката с висше не помага да се намерят кадърни за начало на кариера примерно за програмисти? Още бройки от още един университет просто ще увеличат броя на овчарите висшисти. Целта явно са просто едни пари по програми да се похарчат и са търсени "проекти". Така в Пловдив евреи "строиха" хайтек парк до братската могила. С месеци наемаха хора за ИТ. По някое време изчезнаха и се появиха пак, за да построят МОЛ и жилищен комплекс. Но пък получиха апетитен имот без пари...
Достатъчно бе да пуснат около 50 концесии за добив на природен газ между Ловеч и Дунав - няма да похарчат нито лев, а напротив бюджетът щеше да спечели, и щяха да се отварят доста добре платени места изяскващи почти никакво образование /справка Маришки лигнитен басейн/ Само че, за това се изисква да се натисне доста здраво лобито на Газпром.
Абе стига с тия простотии.
Първо направете нов квартал на високо в Мизия и дарете жилищата на засегнатите. Държавата трябва да си признае вината за наводнените къщи на хората и да си плати масрафа. Хората живеят във фургони и са забравени от всички. Който можа избяга.
Второ - на населението по цялото протежение на река Дунав е забранено да ползва реката. Всичко край реката извън регулация е публична държавна собственост забранена за ползване от нормални хора. Няма законни рибарски пристанища, няма законни яхтени пристанища, няма законни рибни борси, няма ферми за отглеждане на миди, риба, раци..., няма корабчета за разходка, няма речен транспорт, няма възможност за строителство на каквито и да са съоръжения... Има само петролни бази и петролни рафинерии на мутрите. Местните предприемачи ги гонят като мръсни кучета от река Дунав.
Трето - осигурете опазването на селскостопанската продукция и къщите на хората. Създайте подходящата инфраструктура - гравитачно поливане, малки консервни предприятия, изкупвателно заготвителни бази и тържища работещи на тръжен принцип. Ограничете ТИМ-аджии и всякакви октоподни организации. Спрете подпомагането на зърнопроизводството... Изобщо трябват истински мерки, а не просто да изхарчите едни пари. Хората трябва да повярват, че като работят добре - ще печелят също така добре. Иначе хората на Северна България са работливи, но само ги мачкат и броят само за балъци.
Така като гледам, от така наречените "мерки" в най-добрия случай ще намаже Плевен, може би - Враца... Понеже съм от Видин, мисля си, че за нас най-доброто решение е да минем към Румъния. Не се шегувам...
Единственото работещо в този регион са Винарните.
Земеделската продукция колкото и оскъдна да е, се изнася веднага след добив.
До коментар [#7] от "Nikolay Tsolov":
Ще сме 100 пъти по добре,там поне има закони,има добра инфраструктора и не е мутренска държава
А Монтана и Ловеч... кучета ги яли?