С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 19 фев 2016, 16:37, 9657 прочитания

А поръчките в съдебната система?

Какво всъщност НЕ прави Бойко Борисов, за да има борба с корупцията и реформа в прокуратурата и в съда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Войната срещу Пеевски

Война или цирк?

Обявената офанзива срещу Делян Пеевски няма да е ефективна, ако спре само с няколко обществени поръчки

Ако в 41-ото Народно събрание и при първия мандат на Бойко Борисов ГЕРБ имаше депутат, който да помага със знаци на колегите си да се ориентират "за" или "против" трябва да гласуват, това беше Искра Фидосова.

Кога с шарен маркер, кога със знак, подаден на колегите, или чрез помощта на по-гръмогласен колега, Фидосова задаваше законодателния уклон на парламентарната група на управляващите.
Шест години по-късно, когато ГЕРБ отново са на власт, отсъствието на Искра Фидосова е осезаемо. В четвъртък, докато парламентът гласуваше кандидатите за съдебни инспектори, звуковият фон в залата силно напомняше този на класна стая по време на контролно. "За, за" подсказваха си депутатите, когато се чудеха този ли номиниран им беше казано вчера да подкрепят или друг.


За по-малко от час, без никакъв дебат и без никой да разбере защо един кандидат е предпочетен пред друг (за десетте места имаше 19 номинации), с над 160 гласа народните представители попълниха състава на институцията, чиито правомощия бяха значително разширени с последните промени в конституцията. Реформа, която беше приветствана от Европейската комисия. С нея инспекторатът получи мандат да проверява съдии, прокурори и следователи за конфликт на интереси, разминаване в декларирано и реално притежавано имущество, нарушения на Етичния кодекс и т.н.

Сред избраните инспектори например е съдията от ВКС Теодора Нинова, която през 2011 г., докато беше член на ВСС, изнесе съществена част от атаката срещу председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Нинова беше сред вносителите на предложението за дисциплинарно производство срещу Тодорова, която към онзи момент Цветанов беше припознал като основен противник. Нинова става известна и с репликата си: "Случаите с Красьо Черния, Приморско и лобистките скандали не са опетнили репутацията на ВСС."

В инспектората влезе и прокурорката Любка Кабзималска, която имаше важна роля в саморазправата на главния прокурор Сотир Цацаров с члена на ВСС Камен Ситнилски. Друг - Александър Мумджиев, беше в първия му състав, който не само не оправда очакванията на обществото, но се превърна в бухалка срещу неудобните.



Разширяването на правомощията на съдебния инспекторат до голяма степен беше обезсмислено от непрозрачния избор на съдебни инспектори - решение, което идваше да покаже, че острите оценки в мониторинговия доклад за липсата на напредък в България бързо са били забравени от управляващите.
През последната седмица ЕК няколко пъти даде знак, че следи внимателно случващото се в България, и напомни, че обещанията все още се дължат.

Именно в този контекст, но яростно отричайки да действа под външен натиск, Бойко Борисов обяви спирането на серия от обществени поръчки за няколко милиарда лева, заяви се за разсекретяването на доклада на КТБ и обяви началото на "влизането" на експерти от ЕС в прокуратурата.

Претупването на процедурата по конституиране на съдебния инспекторат, за която на няколко пъти Европейската комисия заяви, че внимателно ще следи, е един от знаците, които управляващите дадоха само тази седмица, че публично изявената политическа воля за промяна най-вероятно отново ще остане само на думи.

Външен натиск - няма такова нещо
Миналата седмица в Брюксел е приключило изготвянето на заключенията на най-висшия орган в ЕС - Съвета по мониторинговия механизъм за България и Румъния. Това е стандартна процедура след всеки доклад, която представлява оценка на всички 28 членки на ЕС за процеса по сътрудничество и проверка. Този документ, чието окончателно приемане ще се случи след около две седмици, е политическата оценка за състоянието на двете държави.

В приетия в края на миналата седмица вариант по настояване на шест-седем държави (Франция, Англия, Германия, Холандия, Великобритания и т.н.) изрично е било записано, че България трябва положи усилия, за да премахне съмненията за политическа намеса в съдебната власт.

Въпреки перфидността на изказа подобна констатация, сравнена и с предходните доклади, и с тона по отношение на Румъния, всъщност представлява критична оценка от най-високо политическо ниво в ЕС.
В реакцията на съвета е акцентирано още върху нуждата от независим анализ на прокуратурата, присъства и дежурната реплика за засилване на борбата с корупцията по високите етажи на властта, като изрично е добавено, че това трябва да включва и прозрачност на обществените поръчки.

Външна експертиза на прокуратурата? Няма проблем, ще ви удавим с глупости
Въпросът за външна експертиза на прокуратурата, върху който тази седмица акцентираха и Борисов, и правосъдният министър Екатерина Захариева, всъщност беше поставен от премиера още в края на миналата година.

Източници на "Капитал" от правителството разказват, че още тогава е имало остра съпротива към тази идея от главния прокурор Сотир Цацаров, а когато през януари българските власти са получили черновата на мониторинговия доклад на Европейската комисия, най-острите им възражения са били насочени именно към препоръката за външен одит на държавното обвинение с обяснението, че такъв не е бил предвиден в стратегията за продължаване на съдебната реформа, приета от правителството преди година.

В крайна сметка препоръката остана в окончателния вариант и часове след публикуването му главният прокурор Сотир Цацаров вече приветстваше идеята, но натъртвайки, че външният мониторинг трябва да се случи в рамките на механизма за сътрудничество и проверка.

През седмицата представители на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК - новосъздадена структура, която изпраща експерти в държави членки, за да подпомогнат реформите (например Гърция и Кипър), са били на посещение в София.

При срещата с тях правосъдният министър Екатерина Захариевa директно е поискала съдействие за външния одит на прокуратурата. Правосъдният министър, научи "Капитал", е предоставила конкретни искания, които били толкова широки, че видимо разфокусирали същинските проблеми на държавното обвинение. Предвиждали се дори исторически анализ и сравнително правно изследване между българската и другите прокуратури в Европа.

Ентусиазмът на правосъдния министър е контрастирал както с намеренията на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК за срещата (която била по-скоро опознавателна), така и с полето й на компетентност, в което правосъдието не влиза.

Голямото опасение на комисията е, че изпращането на външни експерти в прокуратурата може да бъде използвано от българските власти, първо, като опит за легитимация на статуквото и, второ, като опит за прехвърляне на отговорност.

Показателно е, че както Захариева, така и премиерът Бойко Борисов, но и цялата управляваща коалиция (в подписания меморандум между Реформаторския блок и ГЕРБ темата за реформа на прокуратурата отсъства изцяло) всячески бягат от назоваването на проблемите в държавното обвинение, а именно факта, че дела за корупция се образуват избирателно и се използват за шантаж.

При този страх изглежда малко вероятно възложителят на външния одит да насочи експертите към същинските дефицити в работата на държавното обвинение.

От "Яневагейт" до "Янегейт"
Основният акцент както в януарския доклад на ЕК, така и в оценката му от Съвета на ЕС, е за нуждата от изчистване на съмненията за политическо влияние в съдебната власт. Такава нужда ЕК извежда от скандали като този със записа на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, станал известен като "Яневагейт".

През седмицата няколко членове на ВСС направиха предложение прекратената при противоречиви обстоятелства проверка (както констатира ЕК) да бъде възобновена. Решението беше отхвърлено само с няколко гласа, които дойдоха от споменатите в разговорите членове на съвета като Ясен Тодоров, Димитър Узунов, Милка Итова, Светла Петкова.

След представянето на доклада през януари парламентарната група на ГЕРБ се опита да си скъса опашката, наречена ВСС, като поиска оставката на кадровия орган на съдебната власт. Този ход на управляващите беше проява на лицемерие - само месец по-рано, при приемането на промените в конституцията, именно по настояване на ГЕРБ изрично беше записано, че настоящият състав на съвета ще довърши мандата си въпреки предвиденото разделяне на две колегии - съдийска и прокурорска.

Оставка не само не последва, но мнозинството в съвета дори назначи нов представляващ съвета - Димитър Узунов, разпознаван от колегите си като офицера за връзка с премиера Бойко Борисов. Димитър Узунов е близък до премиерския съветник Яне Янев, който от няколко месеца обикаля студиата, за да громи тези магистрати и членове на ВСС, които се опитват да се противопоставят на статуквото. Така например Яне Янев откри война срещу ръководството на градския съд, след като то постави под съмнение професионалните качества на назначените там съдебни помощници (сред които е и съпругата на Янев).
Последната акция на премиерския съветник беше отпреди седмица, когато ръководената от него партия излезе със становище, с което нападна директно съдията от Софийския районен съд, който осъди Яне Янев по воденото срещу него дело за клевета.

В четвъртък, след като беше призован за реакция от Съюза на съдиите, ВСС осъди поведението на Яне Янев, като против гласува само Димитър Узунов.

На законодателния фронт - все нещо ново
В четвъртък премиерът презавери твърдата воля на управляващите да приемат антикорупционния закон, но и разкри, че авторите на проекта работят по нова идея, която предвижда новосъздадената структура, която ще се занимава с борбата с корупцията, да погълне и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Ако сте забравили, преди пет месеца парламентът отхвърли проекта за антикорупционен закон на Меглена Кунева и тогава Бойко Борисов каза, че точно след три месеца текстовете ще бъдат внесени отново и дори ще бъдат още по-радикални. Това трябваше да се случи преди два месеца, но проектът все още дори не е представен за обществено обсъждане. Именно разписването на тази нова хрумка в проекта, както и още няколко други въпроса са причината за забавяне на закона.

Всъщност решението за вливането на комисията буди въпроси най-малкото защото дейността й е много по-близко до наказателния процес и борбата с престъпността, отколкото до превенцията на корупцията.
Запознати с противоречивата идея, която е дошла именно от премиера, коментираха, че подобен ход е мотивиран главно с желанието да се използва изграденият през годините капацитет в Комисията за установяване на незаконно придобито имущество да установява реално притежавани активи от проверяваното лице. Идеята била той да се използва и при проверка на имуществото на лица, заемащи висши държавни постове.

Въпросът е, че всеки месец забавяне на проекта води до отдалечаване на конституирането на новия антикорупционен орган (ако въобще текстовете бъдат приети от парламента). В същото време с мотива, че изчакват приемането на закона, управляващите са блокирали работата на други важни органи като Комисията за конфликт на интереси, която на практика не работи от близо две години, тъй като рядко събира кворум, за да може да взима решения.

Антикорупционният закон най-вероятно ще бъде изпреварен от друг проект - промените в Закона за съдебната власт, които ще детайлизират разделянето на ВСС на две колегии. Според Екатерина Захариева проектът, който е съгласуван с парламентарните групи, ще бъде внесен в Народното събрание до две седмици. В него също е заложена бомба - идеята политическата квота в двете колегии да има блокиращ глас, тъй като се въвежда изискване кадровите решения да се взимат с квалифицирано мнозинство, което противоречи на международните стандарти за независимост на съда, което изисква тези решения с мнозинство от съдии, избрани от съдии.

Дори и да изключим този факт, усилията на правосъдния министър да ускори разделението, а на премиера да подсили проекта за антикорупционен закон изглеждат нелепо на фона на всички поразии, които управляващите и техните адепти във ВСС сътвориха само за седмица.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1506 прочитания

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци 5 Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на Административен съд - София-град

14 дек 2019, 11496 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Война или цирк?

Обявената офанзива срещу Делян Пеевски няма да е ефективна, ако спре само с няколко обществени поръчки

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10