С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 19 фев 2016, 17:33, 9603 прочитания

Дефектен ръст

България е една от малкото държави в ЕС, които растат бързо. Зад цифрите обаче се крият проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Икономиката расте с темпове, невиждани от 2008 г. През четвъртото тримесечие реалното годишно увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) достигна 3.1%, а експертите очакват за цялата година увеличението да е поне 2.8%. С резултатите си България се нареди сред шестте държави в Европейския съюз с най-голямо покачване. Има и още добри новини - почти няма икономически показател, който да не се подобрява спрямо 2014 г. Заетостта продължава да се увеличава, строителството се съживява, делът на необслужваните кредити се свива, потреблението се раздвижи, а износът и преките чуждестранни инвестиции отново започнаха да растат.

Влизайки в детайлите обаче, нещата не изглеждат чак толкова блестящо. Както вече неведнъж е ставало дума, от данните за брутния продукт се вижда, че икономиката е все по-зависима от държавата. Това прави растежа неустойчив, зависим от индивидуални политически решения, а благата се разпределят неравномерно между участниците в стопанския живот. Да вземем пример от последната седмица. В нея премиерът еднолично реши и спря поръчки за над 1.7 млрд. лв. В конкретния случай причината може да е полезна - отърваване от зависимости, но какво гарантира, че не може да го направи и по други причини и по всяко време? Тази несигурност е опасна.


Вижда се, че частната инициатива остава слаба, а повечето икономически данни, които на пръв поглед изглеждат добри, всъщност показват дефекти. Така например чуждите инвестиции се дължат почти изцяло на една компания, а заетостта расте основно при по-възрастните, докато младежите без работа се увеличават. Намаляването при необслужваните заеми се дължи почти изцяло на счетоводни операции при банките, които искаха да изчистят балансите си преди стрес тестовете, а за капак - кредитирането продължава да се свива.

Държавна намеса

Ако погледнем компонентите на растежа, макар и все още да няма детайлни данни, се вижда, че основната причина се дължи на намесата на държавата. Най-значителното повишение се вижда при т.нар. корективи - 14.2% през последното тримесечие, но растежът на годишна база не падна под 10% и през четирите тримесечия. Този компонент е в пряка зависимост от събираемостта на косвените данъци, както и на нетния лихвен доход на търговските банки (разликата между лихвите по кредитите и по депозитите).



"Това, че се събират повече данъци и акцизи, е добър показател, защото не може да има събуждане на икономиката, без да се събират данъците", смята икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Той обаче е на мнение, че това влиза в графата на еднократните ефекти и подобни ръстове могат да бъдат поддържани в рамките на една или две години. "Постепенно лихвите по кредитите ще започнат да падат, а подобрението на данъчната събираемост не може дълго да стои на тези нива", добавя той.

Вторият най-силно покачващ се компонент на БВП е крайното потребление. С експресните данни НСИ не предоставя разбивка на участието на домакинствата, бизнеса и държавата в този компонент, но косвено може да направим заключението, че голяма част от постигнатите 2.5% ръст се дължи на правителствените харчове. През 2015 г. публичните разходи се увеличиха с близо 2.2 млрд. лв. спрямо предходната година. От данните се вижда, че само в рамките на месец декември правителството е изхарчило 5.2 млрд. лв., една трета от които са под формата на капиталови разходи. Тези разходи се отразяват в крайното потребление и брутното капиталообразуване на основен капитал (инвестиции), които според експресните данни нарастват с 1.4% на годишна база.

Според Лъчезар Богданов, икономист в "Индъстри уоч", поведението на правителството има най-голямо влияние върху растежа и е причината за резките движения нагоре и надолу. "Заради ниската инвестиционна активност в частния сектор и относително ниския приток на чужди инвестиции именно разходите на правителството влияят върху размера на растежа", смята икономистът.

Косвено доказателство за стагниращите частни инвестиции е фактът, че от изпълнението на бюджета се вижда, че държавните инвестиции само през четвъртото тримесечие на 2015 г. са с 1.5 млрд. лв. (80%) повече от същия период на предходната година. Въпреки това общите инвестиции в икономиката са се увеличили с едва 1.4%. "Виждаме огромен ръст на публичните разходи, но въпреки това общият ръст на инвестициите е много нисък", казва Богданов. Според него това е доказателство, че държавата измества частния сектор, а икономиката става все по-зависима от публичните инвестиции.

Добрата новина - силен износ

Да не бъдем обаче прекалени песимисти при такива данни. Най-добрата новина е по линия на износа на стоки. Предварителните данни за 2015 г. показаха, че годишното нарастване е над 5.2% и за пръв път в историята надхвърли 45 млрд. лв. - двойно повече спрямо предкризисното ниво. "Експортът работи много добре въпреки падащите цени на суровините", казва Лъчезар Богданов. Според него това е другият двигател на растежа (освен държавните разходи), без който нямаше да бъде възможно постигането на сегашния резултат.

Според Георги Ангелов причините продажбите навън да са толкова добри са няколко - ускореното възстановяване на Европа, поевтиняването на еврото и петрола. "Икономиката на ЕС достигна най-високите темпове на растеж от 2010 г. насам, съответно безработицата спадна до най-ниските нива от 2009 г. насам. Това доведе до стабилно покачване на българския износ към страните от ЕС, който компенсира останалите негативни външни фактори", смята икономистът.

Единната валута се обезцени с около 10% спрямо долара, което прави продукцията на държавите в ЕС по-конкурентна по света. Това означава, че те разполагат с повече ресурс, с който да купуват. Допълнителен доход остава и по линия на евтиния петрол, чиято цена спадна с близо 45% през 2015 г.
Според вицепремиера Томислав Дончев основният двигател на икономиката е експортът, който изпреварва еврофондовете като основен фактор на растежа. "През 2015 г. някои анализатори посочват, че един от факторите за растежа са били изключително големите суми, платени от еврофондовете, аз ще си позволя да не съм докрай съгласен. Бих го сложил на второ или трето място. Според мен основният двигател е експортът. Това трябва да продължи като тенденция през 2016 г. Това, което допълнително би могло да засили ефекта, е увеличено вътрешно потребление", каза Дончев по време организиран през тази седмица бизнес форум.

Безработицата намаля и в България, но за съжаление и при пазара на труда има лоши новини. От данните на НСИ се вижда, че през 2015 г. са създадени над 72 хил. нови работни места, като подобно нарастване не се е случвало след кризата. Вижда се обаче, че близо 90% от нея е за хора над 45 години. "Много е хубаво, че хората в предпенсионна възраст успяват да си намерят работа, но за да расте икономиката, има нужда от млади и квалифицирани хора", смята Богданов. А от дан- ните на НСИ се вижда, че при младежите между 15 и 24 години дори има загуба на 15 хил. работни места. Това е дългосрочен проблем, защото младежката безработица е драматична навсякъде в ЕС и има дори специален фонд, който се бори с нея.

За Дончев основното предизвикателство пред българската икономика е да привлича и задържа качествените специалисти. "Това отдавна не е демографски, не е социален, даже не е емоционален, това е въпрос на конкурентоспособност на икономиката. Без качествена работна ръка икономиката ни няма как да расте. В този смисъл и икономическа задача включително е да се научим да задържаме и да привличаме качествена работна сила", каза вицепремиерът.

Липсващите звена

Основното липсващо звено, което би могло да направи растежа устойчив и да намали зависимостта на икономиката от държавата, са преките чуждестранни инвестиции. През 2015 г. статистиката отчете ръст от 22.5%, а общата им стойност достигна 1.6 млрд. евро, което е най-високото ниво от 2009 г. Още по-добрата новина е, че три четвърти от тях са били в дялов капитал, т.е. инвеститорите създават или придобиват компании в България, както и сключват сделки с имоти. И тук обаче добрите новини са само привидни, а когато БНБ представи данните по отрасли, може да се окаже, че реално те са по-малко и от 2014 г.

Причината се крие в това, че огромна част от общата стойност на привлечените чуждестранни инвестиции (приблизително 60%) се дължи на рафинерията на "Лукойл", а 80% от дяловия капитал е всъщност преобразуван дълг. На общо събрание на акционерите в края на юни бе взето решение дълг на стойност 900 млн. евро (1.76 млрд. лв.) да бъде преобразуван в капитал посредством апорт на вземане на компанията майка - регистрираната в Холандия Lukoil Europe Holdings. По този начин българското дружество вдига капитала си, който заради загубите, регистрирани всяка година, щеше да стане отрицателен в един момент.

Инвестициите в рафинерията са реални и те ще й помогнат да повиши производителността и рентабилността си. Те обаче не дават значителен ефект при създаването на нови работни места.
Другият елемент на работещата икономика е възможността един бизнес да се финансира. От статистиката на БНБ се вижда, че и през 2015 г. обемът на отпуснатите кредити за нефинансовите предприятия и домакинствата продължава да се свива. "Лихвените равнища са изключително добри, а банките са добре капитализирани, поради което пред бизнеса не стои въпросът за финансирането", смята Дончев. Според него проблемът е в липса на достатъчно добри предприемачески инициативи. Това е и погледът на банките. Но той невинаги съответства на реалността - понякога условията са така затегнати, че преминаващи през ситото почти няма.

Къде сме ние

Въпреки че има доста дефекти в ръста си, България може да се похвали, че расте в доста подходящ момент. Тя е сред едва шестте държави в Европейския съюз с реален растеж над 3%. Като изключим Испания, всички останали (Унгария, Полша, Чехия, Румъния и Словакия) са от Централна и Източна Европа и са бивши държави от комунистическия блок.

В свой анализ Financial Times изтъква, че всички тези държави са успели да се възползват от поевтиняването на петрола, тъй като са нетни вносители на енергийни ресурси. "Проучвам този регион от 15 години и никога не съм виждал растеж от 3-4% и никаква инфлация", казва Маркъс Сведберг, главен икономист в East Capital, мениджър на активи на развиващи се пазари, намеквайки за факта, че инфлацията навсякъде е под 1%. "Регионът всъщност постига добри резултати през последните пет години. Те отбелязват ръст от 3-4% реално без увеличение на кредитите и с все още слаба еврозона", добавя той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Валери Симеонов критикува ГЕРБ; Борис Джонсън пак иска да предоговаря Брекзит Уикенд новини: Валери Симеонов критикува ГЕРБ; Борис Джонсън пак иска да предоговаря Брекзит

Притеснението за рецесия насочва вниманието към лихви, акции и облигации

18 авг 2019, 1032 прочитания

Министерството на финансите публикува нова доза предложения за промени в Н-18 1 Министерството на финансите публикува нова доза предложения за промени в Н-18

Основните изменения са свързани със сроковете за фирмите, които използват софтуер за управление на продажбите

18 авг 2019, 1528 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ще спасим ли Северозапада

Новата стратегия на правителството за западащите региони обещава 500 млн. лв., но не е особено впечатляваща

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда