Праволинейният претендент

Близо два месец след като почетният председател Ахмед Доган брутално отстрани Лютви Местан от лидерския пост в ДПС и от партията, в движението цари пълна мъгла около неговия наследник. Националната конференция най-вероятно ще е в края на април, но никой в ДПС - нито от ръководството, нито депутатите, не се наема да каже кой ще седне на горещия стол на Местан. В публичното пространство се лансират имената на евродепутата Филиз Хюсменова, на народния представител Тунчер Кърджалиев, на колегата му Четин Казак. Заради зачестилите медийни изяви на Мустафа Карадайъ покрай включването му във временното ръководство заедно с Казак и Рушен Риза списъкът се допълва и с неговото име. Всички те обаче са по-скоро медийни спекулации, отколкото плод на някакво заявено сериозно намерение. Филиз Хюсменова е евродепутат и трудно ще съвместява работата си в Брюксел и София, ако бъде избрана на поста. Тунчер Кърджалиев пък отказа да стане временен председател след изключването на Местан по семейни причини. Депутати от движението твърдят, че Казак и Риза са споделяли в неофициални разговори, че не проявяват интерес към поста. 

Независимо как ще бъдат излъчени номинациите за наследник на Местан - дали от областните структури на партията или на самата конференция, последната дума кой ще застане начело на партията ще има Доган. А за поста най-вероятно ще се търси човек, какъвто се очакваше да бъде Местан, но с времето почетният председател разбра, че не е. Първо - да признава ръководната роля на Доган в партията и да му е верен безпрекословно. Да познава структурите на ДПС и те да го одобряват. Да е в добри отношения и с двете крила в движението. Особено с бизнес крилото (т.е. Делян Пеевски), което всъщност в повечето случаи определя политиката на ДПС. Той ще трябва да противодейства и на евентуалното разцепление на движението, макар че засега изглежда, че ходът на Лютви Местан да основе своя парти (ДОСТ) едва ли ще доведе до това. И най-важното - да няма претенцията, че може да се еманципира и да прокарва собствена политика, различна от тази на почетния председател.