Праволинейният претендент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Праволинейният претендент

Праволинейният претендент

Един от най-вероятните наследници на Лютви Местан като председател на ДПС е Мустафа Карадайъ

Велина Господинова
7039 прочитания

© Надежда Чипева


Близо два месец след като почетният председател Ахмед Доган брутално отстрани Лютви Местан от лидерския пост в ДПС и от партията, в движението цари пълна мъгла около неговия наследник. Националната конференция най-вероятно ще е в края на април, но никой в ДПС - нито от ръководството, нито депутатите, не се наема да каже кой ще седне на горещия стол на Местан. В публичното пространство се лансират имената на евродепутата Филиз Хюсменова, на народния представител Тунчер Кърджалиев, на колегата му Четин Казак. Заради зачестилите медийни изяви на Мустафа Карадайъ покрай включването му във временното ръководство заедно с Казак и Рушен Риза списъкът се допълва и с неговото име. Всички те обаче са по-скоро медийни спекулации, отколкото плод на някакво заявено сериозно намерение. Филиз Хюсменова е евродепутат и трудно ще съвместява работата си в Брюксел и София, ако бъде избрана на поста. Тунчер Кърджалиев пък отказа да стане временен председател след изключването на Местан по семейни причини. Депутати от движението твърдят, че Казак и Риза са споделяли в неофициални разговори, че не проявяват интерес към поста. 

Независимо как ще бъдат излъчени номинациите за наследник на Местан - дали от областните структури на партията или на самата конференция, последната дума кой ще застане начело на партията ще има Доган. А за поста най-вероятно ще се търси човек, какъвто се очакваше да бъде Местан, но с времето почетният председател разбра, че не е. Първо - да признава ръководната роля на Доган в партията и да му е верен безпрекословно. Да познава структурите на ДПС и те да го одобряват. Да е в добри отношения и с двете крила в движението. Особено с бизнес крилото (т.е. Делян Пеевски), което всъщност в повечето случаи определя политиката на ДПС. Той ще трябва да противодейства и на евентуалното разцепление на движението, макар че засега изглежда, че ходът на Лютви Местан да основе своя парти (ДОСТ) едва ли ще доведе до това. И най-важното - да няма претенцията, че може да се еманципира и да прокарва собствена политика, различна от тази на почетния председател.

Народни представители предполагат, че не е изключено моделът със съпредседателите да бъде запазен. Не в сегашния формат на триумвират, но примерно с двама съпредседатели. Единият от тях много е вероятно да бъде Мустафа Карадайъ.

По скалата на Доган

По тази скала Карадайъ се нарежда някъде в първата половина на възможните кандидати за стола на Местан. Свързан е с ДПС още от създаването на движението в началото на 90-те години. Първо като един от активистите в Академичното дружество към ДПС. Участвал е в подготовката на почти всички национални конференции на ДПС. "В първите като технически персонал. Носехме материалите. Бях разносвач", казва Карадайъ. Впоследствие два мандата беше лидер на младежката организация на ДПС (МДПС). Има дългогодишен стаж в администрацията в партийната централа на "Стамболийски" 45 в София. Втори мандат депутат и член на централното оперативно бюро на ДПС. Верността му към партията е изпитана - в продължение на шест години, след като губи битката за трети мандат за лидерското място в младежката организация на ДПС от Салиха Емин, той не заема партийни постове и е само редови член на движението. В продължение на осем години е очите и ушите на ДПС в Централната избирателна комисия като неин секретар. И по-важното - преклонението му пред Доган граничи с идолопоклонничество. Дори се опитва да му подражава, казват негови колеги от младежката организация. Към това работили с него в МДПС прибавят още - привърженик на партийната дисциплина, спазването на партийната йерархия и добър изпълнител. Все качества, с които Карадайъ се вписва идеално в една авторитарната структура на ДПС.  

Праволинеен и арогантен пък са другите определения за него, които дават колегите му от останалите партии в парламента. Депутати си спомнят, че пред категоричността му да защитава на всяка цена позициите на ДПС при обсъждането на Изборния кодекс в предишния парламент в нередки случаи отстъпвала дори не по-малко праволинейната социалистка Мая Манолова, под чието ръководство тогава се изработваха изборните правила. Именно Карадайъ успя да наложи в пленарната зала текста в Изборния кодекс, според който, ако избирателят не отбележи в бюлетината преференция за даден кандидат от листата, този глас да се зачита в полза на водача й. И така на практика се гарантира избирането на водачите на листи за парламентарните избори и във вота за общински съветници. "Ако под праволинейност разбирате принципите, идеите и каузата на ДПС, да, праволинеен съм. Мога да кажа, че и занапред ще бъда праволинеен, защото тези 25 години показаха, че това са ценности, които следва да бъдат отстоявани. Бих препоръчал и на другите, независимо от това каква е политическата им идеология, да обърнат внимание на тези ценности на ДПС", отговаря Карадайъ.

Апартаментът

От началото на този парламент  Карадайъ е в остър конфликт с председателя на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Валентин Николов от Патриотичния фронт (ПФ). В средата на ноември миналата година депутати  разказаха как по време на заседание на комисията двамата едва не стигнали до бой и в продължение на петнадесетина минути си крещели един на друг. Повод за разпрата станало намерението на Николов да огласи пред журналисти имената на хора, заемали публични длъжности в периода 1997 - 2015 г., които са си купили ведомствени апартаменти. Причината за острата реакция на Карадайъ била, че неговото име фигурира в този списък. Става въпрос за закупен от него ведомствен апартамент през 2003 г., когато е бил зам.-председател на Агенцията за следприватизационен контрол. Жилището е 100 кв.м и за него Карадайъ е заплатил 24 654 лв. Като 6136 лв. е заплатил в брой, а останалите 18 491 лв. - с компенсаторни записи. Според изготвената справка на експерти към комисията апартаментът не е продаден по пазарни цени, както предвижда правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост, а тя към оня момент съгласно статистиката на Националния статистически институт е била 85 605 лв. за тази квадратура. По това време областен управител на София е бил Росен Владимиров, който тогава беше в ръководството на ДПС.

Сигналът до комисията е внесен от депутатите Методи Андреев от ГЕРБ и Валентин Касабов от ПФ и изпратен в прокуратурата. Оттам обаче са отказали да разследват случая заради изтеклата давност от 10 години. В сигнала е посочено и че за да бъде закупено такова жилище, лицето трябва да отговаря на определени условия, като например да не притежава имущество. А това се доказва с удостоверение от съответната община. Такова удостоверение в преписката на Карадайъ липсва. Декларирал е липса на жилищно-спестовен влог. Според сигнала обаче само след три години той посочва в декларацията си по Закона за публичност на имуществото, че притежава банков влог от 175 000 лв. от продажбата на дялове и заеми, а съпругата му има доход от 122 000 лв. от продажба на акции, дялове и други участия.

Валентин Николов твърди, че агресивното поведение на Карадайъ в комисията по повод сигнала за апартамента му не е изключение, а практика. "По време на заседанията той постоянно апострофира, говори демонстративно по мобилния си телефон и се опитва да саботира работата ни", казва той. Колегата на Карадайъ от ДПС в комисията Янко Янков пък твърди, че намерението на Николов да огласи случая на Карадайъ с апартамента пред медиите е било тенденциозно, защото комисията е разглеждала цял списък от над 70 души, които са си купили ведомствени жилища в този период. Според Иван Иванов от Реформаторския блок още от самото начало на работата в комисията между Николов и Карадайъ се е появила неприязън, нещата са станали лични и това е причината за войната между двамата.

Карадайъ смята, че от една година председателят на комисията и определени нейни членове водят целенасочена кампания срещу него. Причината по думите му е, че се опитал да обясни, че представеният от Николов правилник за работа на комисията не отговаря на функциите й. Направил предложения за промени, но те не били приети. След две заседания обаче, когато станало ясно, че комисията не може да работи по този правилник, същите неща, предложени от други членове от комисията, били одобрени. "Оказа се, че понеже тези предложения са на Карадайъ, това е нещо грешно и трябва да бъде анатемосано", казва той. "Една година се занимават с мен, защото видяха, че комисията не е телевизия СКАТ, нито е място, където някой да си задоволява емоционалните потребности, а за работа", добавя още той. По повод апартамента си казва, че го е закупил съгласно действащото към оня момент законодателство. Добавя и че през 2004 г. след публикации в медиите по същия случай Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е направила ревизия на всички закупени по този начин жилища. "Някои от тези сделки бяха развалени. Имаше такива, на които им бяха коригирани цените. За моя апартамент не е имало никаква корекция. Така че тази тема е приключена от легитимен държавен орган. И в един момент след 10 години всички медии гърмят, че Карадайъ си купил апартамент. Аз търпя това вече една година. Но какво да направя? Да ходя да се оправдавам? Защо да се оправдавам, като няма кой да ме чуе", заявява Кардайъ. И добавя, че има документи и всеки, който иска да разбере истината, може да провери. А по повод на обявените му в декларацията доходи казва, че те са от фирма за електроматериали, на която той е бил съсобственик и е продал дяловете си.  

Мустафа и медийният Карадайъ

Карадайъ смята, че има разминаване между действителния му образ и образа, който му е създаден в медиите. "Образа на Карадайъ го рисувате вие, медиите и публиката, и той е различен от този на Мустафа. Аз съм си Мустафа", казва той. Определя разликата между действителния и медийния му образ засега като "приемливо малка". "Но може да дойде време, когато Мустафа и Карадайъ ще се гледат в огледалото и няма да се познаят", казва той.

Според част от колегите му проблемът идва от неумението на Карадайъ да комуникира с хората. "Той е темпераментен, но рядко показва чувствата и емоциите си", казва бившият лидер на МДПС, сега депутат, Джейхан Ибрямов. Определя го още като "инат човек, но когато става въпрос за работата в партията, е принципен - не взема прибързани решения и не отсича веднага". Ибрямов казва още, че Карадайъ "мрази табелкаджиите в партията, които са влезли в ДПС само заради постовете". "Смята, че всеки трябва да извърви търпеливо пътя си в партията и че всеки трябва да си знае мястото в движението. Голям работохолик е, за него няма ден и нощ. Аз съм се учил от него", казва Ибрямов. Той не изключва вероятността, ако областните структури номинират кандидата за председател на ДПС, ловешката организация, чийто председател е Джейхан Ибрямов, да издигне Карадайъ. На изборите през 2013 г. Карадайъ беше водач на листата на ДПС в Ловеч.

Единият от тримата временни съпредседатели - Рушен Риза, изтъква като едно от достойнствата на Карадайъ това, че "не е склонен да прави интриги, а когато има нещо да казва на някого, го прави директно". Карадайъ и Риза са заедно още от академичните дружества и впоследствие и в МДПС. При спечелването на втория мандат на Карадайъ начело на младежката организация Риза се отказва от битката за лидерския пост в полза на Карадайъ. Според депутати - под натиска на Ахмед Доган.        

Нашето ДПС не е онова ДПС

Карадайъ смята и че има разминаване между публичния образ на ДПС и партията в действителност. "Всеки се упражнява на гърба на ДПС и се опитва да рисува какви ли не образи. Те обаче не са ДПС. Всеки има свободата да оценява ДПС както си иска, но ние си отстояваме нашите ценности и си вървим напред", казва той. И продължава: "Нашето ДПС не е онова ДПС. И политици, и медии могат да коментират каквото си искат за ДПС, важното е ние вътре в ДПС какво правим. Естествено е да се съобразяваме и с външните оценки, но те не би трябвало да влияят на развитието на партията. Пътят на ДПС си е избор на ДПС", смята той.

По същия начин Карадайъ отговаря и на въпроса дали присъствието на скандалния депутат Делян Пеевски не вреди на партията. "Като гледаме развитието на ДПС, очевидно според ДПС не вреди. За да има нещо вреда, трябва да има отрицателен резултат от дейността му върху системата. Когато обаче тя увеличава положителния си резултат, вреди не е точната дума", казва той. И добавя: "Един бизнесмен гледа да бъде колкото се може по-успешен. Една политическа партия иска да бъде колкото се може по-успешна. Всеки иска да е по-успешен в сферата, в която се развива. Не съм адвокат на никого, но се опитвам да облека тези внушения в моята персона, за да видя с какво аз ще съм грешен. Аз също съм се занимавал с бизнес, както и голяма част от депутатите, които са в парламента. Аз не мога ли да бъда председател на ДАНС", пита риторично той.

ДПС има лидер, търси се председател

По повод предстоящия избор на лидер на ДПС казва, че той е ясен. "За длъжността председател на ДПС има разписани функции и тях все някой трябва да ги изпълнява. ДПС може да има много председатели, но лидерът се казва Ахмед Доган", смята Карадайъ. Убеден е и че дори и след 50 години Доган пак ще бъде символът на ДПС. "Eдно е някой да изпълнява определени функции, които трябва да се изпълняват, заемайки определена длъжност в партията, съвсем друго е да си лидер", уточнява Карадайъ. Спомня си и първата си среща на четири очи с почетния председател на движението. По време на предварителните избори в СДС за президент между Желю Желев и Петър Стоянов през 1996 г. работил в екипа в централата на партията, който обработвал резултатите. "След изборите имах среща с г-н Доган и след нея ме взеха на работа в централата", казва той. По това време преподавал информатика в Нов български университет. През 2009 г. Доган го предлага за член на ръководството на движението с ресор административен секретар, който отговаря за централата и финансите на партията - постът, който заемаше самоубилият се в сарая в Бояна Ахмед Емин. Карадайъ не крие, че с Емин са били близки. Даже когато дошъл в София, Емин  първоначално ползвал неговия кабинет. Категоричен е обаче, че покрай инцидента в Бояна много хора са си направили визитки от това. "Във всяка една партия има човек, който отговаря за финансите й", казва той. Такава функция е изпълнявал и Емин с тази разлика, че сега постът е политически. "Другата ми функция е административният процес вътре в партията", добавя той.

От партийната централа разказват, че малко след като заел поста, Карадайъ се опитал да въведе строг ред в централата, като въвел работно време и следял стриктно кой не го спазва. Опитал се да редуцира и отпуските на служителите, с което предизвикал брожение в централата. Опитът за налагане строг ред бил прекратен след намеса на тогавашния зам.-председател, впоследствие изключен от ДПС, Христо Бисеров. "За да функционира една система, трябва да има ред. Ред не е на някого нещо да се налага, а да има едни общи принципи за общите дейности и тези принципи да се спазват. От тази гледна точка - да, аз съм човек на реда, защото искам принципите да се спазват", отговаря Карадайъ.   

Карадайъ не иска да си спомня за случая с нападението на Доган по време на националната конференция на ДПС през 2013 г. Тогава той беше първият от седящите в президиума, който реагира и се хвърли срещу нападателя Октай Енимехмедов. "Наскоро гледах документален филм, в който даваха с пример как човек представя един и същ факт след час, след седмица, след месец и след година по различен начин. Човек така е устроен, че даже понякога е склонен и да лъже. Аз имам моите спомени, но кадрите са ясни и всеки може да ги види", казва той. Определя станалото като "грозен акт".

ДПС над всичко

Карадайъ казва, че 25 години живее с ценностите на ДПС и не разбира хората, които постоянно си ги променят и се преориентират към други формации. Добавя и че тези ценности за него вече са начин на живот. Дава пример със себе си - след като губи битката за трети мандат за председателския пост в младежката организация, в продължение на шест години е бил редови член на ДПС. "Даже за този период бях много по-активен", казва Карадайъ. Участвал е във всички кампании за различни избори, но става депутат едва в предишния парламент. "Имало е избори, когато за ДПС са гласували и 500 хил. души и всеки един от тях заслужава да бъде депутат. Не може на едно място да седнат 500 хил. души", отговаря той защо по-рано не е станал народен представител. Възприема партията като организация на членовете й и общите им действия, а партийните постове според него са, за да има координация между тях.

"Има различни типове хора, казва Карадайъ, такива, които не могат да спечелят едно състезание, цялата вселена им е крива и за тях животът сигурно приключва със загубата на едно състезание. В спорта за един спортист има случаи, когато губи състезания и когато печели. И човек трябва да приема както спечелването на едно състезание, така и загубата. Това е процес и животът не свършва."

Близо два месец след като почетният председател Ахмед Доган брутално отстрани Лютви Местан от лидерския пост в ДПС и от партията, в движението цари пълна мъгла около неговия наследник. Националната конференция най-вероятно ще е в края на април, но никой в ДПС - нито от ръководството, нито депутатите, не се наема да каже кой ще седне на горещия стол на Местан. В публичното пространство се лансират имената на евродепутата Филиз Хюсменова, на народния представител Тунчер Кърджалиев, на колегата му Четин Казак. Заради зачестилите медийни изяви на Мустафа Карадайъ покрай включването му във временното ръководство заедно с Казак и Рушен Риза списъкът се допълва и с неговото име. Всички те обаче са по-скоро медийни спекулации, отколкото плод на някакво заявено сериозно намерение. Филиз Хюсменова е евродепутат и трудно ще съвместява работата си в Брюксел и София, ако бъде избрана на поста. Тунчер Кърджалиев пък отказа да стане временен председател след изключването на Местан по семейни причини. Депутати от движението твърдят, че Казак и Риза са споделяли в неофициални разговори, че не проявяват интерес към поста. 

Независимо как ще бъдат излъчени номинациите за наследник на Местан - дали от областните структури на партията или на самата конференция, последната дума кой ще застане начело на партията ще има Доган. А за поста най-вероятно ще се търси човек, какъвто се очакваше да бъде Местан, но с времето почетният председател разбра, че не е. Първо - да признава ръководната роля на Доган в партията и да му е верен безпрекословно. Да познава структурите на ДПС и те да го одобряват. Да е в добри отношения и с двете крила в движението. Особено с бизнес крилото (т.е. Делян Пеевски), което всъщност в повечето случаи определя политиката на ДПС. Той ще трябва да противодейства и на евентуалното разцепление на движението, макар че засега изглежда, че ходът на Лютви Местан да основе своя парти (ДОСТ) едва ли ще доведе до това. И най-важното - да няма претенцията, че може да се еманципира и да прокарва собствена политика, различна от тази на почетния председател.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK