Дори и децата в България се обучават малки, когато все още не са подвластни на разумния избор кое е забавно, дали е трудно, а и физиката им е по-подходяща. Защо това не работи повече?

- Прав сте, че децата се учат по-бързо. Обикновено се казва, че ако до навършването на 20 години не си се научил, никога няма да го направиш. Но когато си малък, трябва да отидеш с твоите родители. Те трябва да знаят да карат. Проблемът, който имаме дори и в Швейцария, е, че демографският ръст идва от емигрантите, повечето от които нямат никаква ски култура. В миналото имаше практиката децата да ходят за по една седмица на ски училища. Сега държавите имат по-ограничен бюджет и много от тях намалиха разходите за централизирани ски уроци - или ги премахнаха, или значително ги ограничиха. Децата не се обучават систематично от училище, а родителите не знаят да карат ски и не могат да те научат. Вече е прекъснат този кръговрат, който води до научаването на всеки младеж.

В Швейцария все още има зимна спортна ваканция от една седмица, която позволява на децата да бъдат в планината.

- Така е, но младото поколение вече има толкова алтернативи и различни оферти за почивката си. Преди 20, 30 или 40 години нямаше толкова много конкуриращи се възможности. Сега ако имат една седмица ваканция, хората избират друга дестинация - да отидат в топли държави, да се попекат на плажа или просто да остават у дома да играят видеоигри.

Високата цена на ски ваканцията проблем ли е, защото вече се оказва, че ски екипировката не е най-високият разход, а лифт картите?

- Най-скъпото нещо е настаняването, защото според проучванията за един франк, изхарчен за карта за лифта, се харчат шест франка в курорта за настаняване, храна и пазаруване. Цената е въпрос, който трябва да се вземе предвид, но днес вече трябва да говорим как хората избират къде да си похарчат парите. Младите хора казват, че ските са скъпи. Но когато излезе новият iPhone, си го купуват. А той не е безплатен. На практика с цената на един такъв телефон можеш да караш ски цял сезон. Както казах, е въпрос на приоритети. Хората използват интернет, за да проверят на уеб камерите дали времето е хубаво в ски курорта, и след това решават дали да тръгнат. Ако не е хубаво, просто продължават да сърфират на компютъра не отиват в планината.

Колко са важни климатичните промени?

- Мисля, че климатичните промени засега не повлияват на ски курортите. Тази зима например е с малко сняг в цяла Европа, но подобно нещо се е случвало и преди 40 години. Да, всички трябва да отчитаме, че ски бизнесът е пряко свързан с времето и с наличието на сняг. Но всички курорти са достатъчно високо в планината, за да не се притесняват. В някои страни, както и в Швейцария, преди 40 години построиха лифтове в ниските части, където вече не пада достатъчно сняг. Но това не е представително за целия ски бизнес.

Смятате ли, че точно тези по-ниски курорти ще изчезнат? Смята се, че няма ски бъдеще под 2000 метра.

- Първо, не може да се изведе общо правило. Зависи от различните страни, а дори и в една страна в различните планини ситуацията е различна. Има държави, в които курортите са между 0 и 700 метра – така е в Квебек и Норвегия. В Западна Европа тези, които са много ниско, вероятно ще затворят. Но в общия случай това са локални ски бази, построени от общината. Тяхното затваряне няма да повлияе на местната икономика, защото не са свързани с места за настаняване. Построени са отдавна и вече са се изплатили. Според мен поне в следващите 20 години няма опасност за курортите - тези, в които отиваме за по една седмица на ваканция. Те са достатъчно високо и няма да бъдат повлияни. А и прогнозите за промените в този период не са толкова ясни. Като казвам точно 20 години, имам предвид факта, че е прието амортизацията на лифта се прави за такъв срок. Т.е. ако днес си купиш лифт, трябва да сметнеш използването му поне за следващите две десетилетия.

Тогава кое е предизвикателството за ски бизнеса?

- Да намерят нови клиенти. Споменах, че Китай прави бум, но и там съществува същият проблем – как да научиш да карат ски хора, които никога не са се качвали, и то бързо. Защото може да дойдат веднъж и никога да не се върнат, ако им е скучно. Аз също търся решение и смятам, че трябва да се променят методите за обучение. Трябва да се направи така, че хората бързо да започнат да се забавляват, дори да не притежават най-добрата техника. Според мен в най-скоро време трябва да се подобри първото изживяване от качването на ски.

А понижаването на цените на лифт картите няма ли да направи ските по-достъпни?

- Трудно е да се каже заради баланса между разходи и приходи на курортите. Клиентите имат все повече изисквания. Те искат да се произвежда изкуствен сняг, всички писти да са отлично обработени, да има хубави лифтове. Преди 40 години се обработваха само пистите, където имаше навалял сняг, а машините не отъпкваха по цяла нощ. Разходите за поддържане на един ски курорт се увеличават непрекъснато и с много по-бързи темпове, отколкото цените на билетите. В момента има много курорти, чиято основна цел е да са на нулата и да не губят. Мисля, че няма място за намаляване на цените. Между другото в Европа е много по-евтино, отколкото в САЩ. Там картата за лифта е двойно е по-висока, а качеството на лифтовете е значително по-ниско.

Ако разходите за ски не са главният проблем, тогава вярна ли е посоката България да се рекламира като по-евтина алтернатива на западноевропейските курорти?

- Зависи от гледната точка. Ако се конкурирате на международния пазар, тогава по-ниските ценови нива са оправдани. Защото, ако искате да привлече британските туристи и им предлагате по-добро съотношение между цена и качество, те ще дойдат. Местните хора не сравняват цените с другите държави. Те просто искат да отидат да карат ски за един ден и да има условия.

Смятате ли, че в България има място за нови курорти, след като световната картина не е толкова добра?

- Статистиката ясно показва, че нивото на пенетрация на ски курорти е по-ниско от съседните страни - и като брой ски курорти, и като брой на новите лифтове през последните 10 години. По отношение на общия брой лифтове България е след страни като Румъния и Турция, а при новите инвестиции дори след Сърбия, Гърция и Украйна. Развитието на ски курортите не е достатъчно, дори бих казал, че България е недоразвита. Тя не е голям играч. Има три курорта, които показват, че страната може да е на международната сцена на зимния туризъм. Те успяват да привличат чуждестранни гости и предлагат необходимите стандарти. Но конкуренцията се развива и ако вие не се развивате, ще бъдете изхвърлени от пазара. Не виждам причина да не се правят нови курорти, въпреки че пазарът не е неограничено разтеглив.

Един от проблемите е непрекъснатото и непреклонно противоборство между инвеститорите и екологичните организации. Как се решава той в утвърдените ски държави?

- Изненадан съм, че строителството на нови лифтове е такъв екологичен проблем. В Швейцария имаме същия брой жители, но територията е два пъти по-малка от тази на България. Там има 2000 лифта, а тук само 100. У нас също много внимаваме за опазването на планините и природата, а тук има много и достатъчно високи планини. Лифтът е най-екологичният и най-устойчиво средство за транспорт, без вредни емисии, без шум и с добър капацитет. Това е най-екологичният начин да отидеш в планината. С колата замърсяваш повече, с нея може да убиеш животно. Кабинковият лифт не убива животни. Не всеки се качва в планината да кара ски, много хора отиват просто за разходка. Ако един лифт не ви трябва, просто го разглобявате и мястото постепенно се оформя както си е било преди. В Европа е рядкост да се разширяват курорти, защото повечето вече са изградени като инфраструктура и писти преди години. Но когато трябва да се направи нов лифт или да се смени стар, разбира се, се отрязват и дървета. Винаги има дискусии със зелените, но общото разбиране е, че развитието на зимния туризъм е нещо, от което всички печелят.