Европейски субсидии ще стимулират късите вериги на доставки на храна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейски субсидии ще стимулират късите вериги на доставки на храна

Дневник

Европейски субсидии ще стимулират късите вериги на доставки на храна

Общото финансиране ще бъде 8 млн. евро.

Мара Георгиева
7102 прочитания

Дневник

© Юлия Лазарова


През следващата година ще започне специална подмярка по програмата за развитие на селските райони, която ще подкрепи хоризонталното и вертикалното сътрудничество между участниците във веригата на доставки на храни. Крайната цел е изграждане и развитие на къси вериги на доставки и местни пазари. Това съобщи д-р инж. Мая Нинова, държавен експерт в дирекция "Развитие на селските райони" в Министерството на земеделието и храните, по време на конференцията "Фермерските храни. Как да съкратим пътя им от производителите до потребителя". Събитието се проведе в края на миналата седмица и беше организирано от "Икономедиа" и сп. "Регал" по проект, финансиран с подкрепата на ЕС.

Подкрепа на сътрудничеството

Мярката по програмата за развитие на селските райони ще подкрепи обединения, които изпълняват колективни проекти. В тези организации трябва задължително да влизат земеделски стопани (включително групи и организации на производители), малки и средни предприятия, търговци на дребно. При късите вериги на доставки целта е да се избягват посредниците между производители и клиенти. А местни пазари са тези, които са в радиус от 75 км от стопанството на произход на продукта - в това разстояние трябва да се осъществяват както преработката, така и продажбата му на крайния потребител.

Финансирането ще протече в две фази: за сформирането и за функционирането на обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар. Общият бюджет по мярката е 8 млн. евро. През първата фаза ще се финансират проучвания за приложимост на проекта за сътрудничество (5 хил. евро на година), както и стимулирането на интерес и разширяването на състава на обединението (10 хил. евро на година).

През втората фаза са предвидени субсидии за текущи разходи във връзка със сътрудничеството (35 хил. евро на година), за популяризиране (20 хил. евро), както и за изпълнение на проекта за сътрудничество, включително и за инвестиции.

Липсват информация и достатъчно места за пазаруване

По време на форума Ивайло Попов от екологичното сдружение "За земята" представи данни от социологическо проучване, според което 94% от българите са на мнение, че правителството трябва да подкрепя повече местната, устойчива и здравословна храна. То е направено в България и седем други европейски страни от TNS Opinion за Friends of the Earth Europe през октомври-ноември 2014 г. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат дали храната, която купуват, е произведена локално, а 71% смятат, че е трудно да намерят информация откъде могат да си купят местна храна. В същото време 61% твърдят, че няма достатъчно места, откъдето могат да закупят храна, произведена в района, в който живеят.

Все пак 43% от запитаните си купуват храна директно от фермерски пазар или фермерски магазин, но само понякога. Решението им да направят това е продиктувано от убеждението, че продуктите са свежи, не съдържат консерванти и защото по този начин подкрепят местните фермери, отчита друго представително социологическо проучване на TNS, проведено през декември 2015 г. по поръчка на "Регал".

Повече грижи за местните ферми

"Хората искат публичните пари (европейски и национални) да отиват за местни, малки и по-екологични ферми, а не за индустриално селско стопанство. И настояват за акцент върху местните ферми за местна храна, а не върху международна търговия и мултинационални компании", обобщи Ивайло Попов.

По думите му ползите от късите вериги на доставка, при които се избягват посредниците между производители и клиенти, са многобройни. Производството на фермерски храни стимулира местната икономика и повишава доходите на земеделските производители, които получават по–справедливи цени за своя труд.

Важен социален ефект от скъсения път до клиента е, че обезлюдяването на селата се ограничава, а част от хората дори вече виждат смисъл в това да се върнат на село. Като цяло се повишава информираността за ползите от чиста и прясна храна и се засилва уважението и доверието между фермери и потребители.

Въглеродните емисии намаляват поради скъсен транспорт, намалява и количеството отпадъци. Устойчивото земеделие (биосертифицирано, биодинамично, пермакултурно, традиционно без употреба на химикали и др.), характерно за малките фермери, води до запазване на почвеното плодородие и биоразнообразието, обобщи Попов.

Според него в сравнение с прекупвачите и с едрите земеделски стопанства дребните фермери са поставени в по-неблагоприятна ситуация пред кредитните институции и по отношение на европейските средства през миналия програмен период – 2007 - 2013 г. Новата обща селскостопанска политика 2014 - 2020 се опитва да коригира тази несправедливост и препоръчва на държавите членки да включат в своите програми за развитие на селските райони тематични подпрограми в подкрепа на малките ферми.

През следващата година ще започне специална подмярка по програмата за развитие на селските райони, която ще подкрепи хоризонталното и вертикалното сътрудничество между участниците във веригата на доставки на храни. Крайната цел е изграждане и развитие на къси вериги на доставки и местни пазари. Това съобщи д-р инж. Мая Нинова, държавен експерт в дирекция "Развитие на селските райони" в Министерството на земеделието и храните, по време на конференцията "Фермерските храни. Как да съкратим пътя им от производителите до потребителя". Събитието се проведе в края на миналата седмица и беше организирано от "Икономедиа" и сп. "Регал" по проект, финансиран с подкрепата на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Много е просто. Изграждат се 6-8 тържища разположени на различни места в България. Тия тържища трябва да имат складови помещения, лаборатории за сертификация и входящ контрол, инсталации за консервиране, сортиране, опаковане, разфасоване и етикитиране на стоките. Производителят докарва стоката си на тържището. Стоката минава входящ контрол, където получава анализно свидетелство / сертификат за качество от сертифицираната лаборатория. Производителят си наема брокер, който да играе на тръжната сесия от негово име и за негова сметка, като за това ще получи регламентирана комисионна от няколко промила плюс премия. При започване на тръжната сесия всяка стока се обявява отделно и брокерите на купувачите и на продавачите съгласно тържищния регламент определят справедливата продажна цена.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Купувача - например голяма западна търговска верига, си наема брокер, който да купува от нейно име и за нейна сметка стоки на различни дребни и едри производители отговарящи на зададеното качество и цени, и да осъществява регулярни доставки. Производителите продават своите стоки на крайни клиенти даже и в чужбина, въпреки, че произведените от тях количества не предполагат износ. След това тия стоки могат да се опаковат, сортират, разфасоват, етикират и складират по желание на купувача. Непродадените стоки могат по желание да се консервират. Така веригата между производител и потребител става най-къса, а държавата получава реална актуална информация за количества и цени.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Полски домати, италиански ябълки, гръцки дини стигат до България на почти нула цена, за да може фермерите да отчетат пласмент и да си приберат европейското доплащане. В същото време пак с европейско доплащане ще се спасяват късите вериги. Важното е да се въртят парите.

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#1] от "proizvoditel":

    Пак Крали Марко да направи и оправи, а робите (малките производители) само да прибират парсата... Всъщност е точно обратното. Малките да си намират начин да се сдружават (кооперират), иначе ще ги оправят ама с кавичките — ще ги "оправят"... ;)

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#4] от "gost22":

    Хабер си нямаш приятелю. Това е организиран пазар. Тържището е търговска инфраструктура създадена и контролирана от държавата с определена цел. Тя не формира печалба, а събира такси, с които да си плаща разходите. Комисионните на брокерите не са в проценти, а в промили. Само така малките производители могат да достигнат до крайния клиент и до големия платежоспособен пазар. Тия утопични идеи за сдружаване на дребни конкуренти може да ги лансира само човек дето не се е занимавал с бизнес. Във всички сдружения схемата е една и съща - АЗ и другите. Ти си помисли как се сдружават собственици на жилища в един вход, че да изхарчат подарените им от държавата пари за саниране.

  • 6
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#5] от "proizvoditel":
    Това ще си е точно държавна дотация и ще работи точно като държавна дотация — прецакващо. Първо ще прецака конкуренцията още от промилите за търговското звено, после ще има яка корупция, че дори и политически или мутренски натиск (да се прецакват тези дето не са от нашите, точно като с дотациите на тютюна), а накрая, ще имаш дребни производители дето са силно зависими от чиновници, и няма къде да ходят, което или ще ги затрие, или ще стане като с гръцките трактористи по границата — ще легнат на държавния бюджет и на помощи, щото иначе са фалирали.
    Както писах, кооперирането е майката и бащата, ама просто трябва още узряване в манталитета на българина, че да се получи свястна, конкурентна и жизнеспособна структура, която да обединява дребните производители в големи, общи структури единствено заради по-голямата печалба от мащаба. Дори пари мога да заложа, че докато държавата им организира кооперирането, ще са прецакани, а когато сами си го организират ще изплуват. Мда, виждал съм го в други области, как няколко от дребните производители, като се съюзят (без държавата) и направят нещо общо и им се получава.

  • 7
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#5] от "proizvoditel":

    Примера със собствениците на жилища в един вход не е по темата, защото собствениците са просто живеещи там, а не се занимават с бизнес и нямат съответната нагласа за печалба, което е коренно различно. Дай пример с вход, където всички са хазаи, да видим дали трудно ще се организират за да си спестят разходите.

  • 8
    adon avatar :-|
    RUSE

    До коментар [#6] от "gost22":

    Аман от безхаберни плямпала. Ние от българските оранжерии си продаваме от 40 години краставиците по точно такива тържища в Австрия, Германия, и т.н. През 1996г. Германия ни предлагаше да изгради 6 тържища в България, които да обсружват малките производители и да работят прозрачно по предварително заложени правила именно за да няма нико корупция, нито рекетиране. Виж сдружаването ти по интереси - синдикати, земеделски кооперации, стокови борси, земеделски камари, работодателски организации ... Къде то работи в интерес на всички свои членове. Навсякъде сдруженията са АЗ плюс индианците. Трябват публична, прозрачна държавна инфраструктура, която да работи по прозрачни и ясни правила. Аман от надприказване. Обърни една права лопата в градината си и повече ще научиш от тия книги.

  • 9
    gost22 avatar :-|
    gost22

    [quote#8:"RUSE"]Обърни една права лопата в градината си и повече ще научиш от тия книги.[/quote]
    Гледам пълно с копачи професори-бизнесмени, само дето чакате на онези с книгите да ви оправят търговията... И като си продавате продукцията по чужбинските тържища, що тук няма такова нещо, а? Защо там има, а тук не? Бягай да обръщаш с лопатата. Всъщност като ходиш по чуждите тържища, вгледай се в местните им кооперации. Подозирам че и там си пропуснал нещо да видиш.
    И за справка, отдавна зарязах лопатата, щото няма ли копчета, няма файда.

  • 10
    proizvoditel avatar :-(
    proizvoditel

    До коментар [#6] от "gost22":

    Смятам, че няма какво повече да ти пиша. Ако беше прочел някаква книжка по въпроса или някога беше работил нещо в бранша, щеше да схванеш какви са задълженията на държавата да пази пазара, да създава контролни органи гарантиращи конкуренцията, да инвестира в пазарна инфраструктура, която концентрира търсене и предлагане в една точка, с което ще се постигне справедлива пазарна цена и ще се скъсят посредническите вериги. Аз бях до тук


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK