България ще може да внася газ и от Румъния

8-12% ще е увеличението на потреблението на газ в региона на Централна и Източна Европа до 2023 г.

България ще може да получава до 1.5 млрд. куб. метра природен газ годишно през газовата връзка с Румъния от 2019 г. Това ще стане възможно с изграждането на компресорна станция на територията на северната ни съседка, за която вече има осигурено европейско финансиране. Съоръжението ще започне да се строи през 2017 г. и е необходимо, за да може да се преодолее различното налягане в газовите системи на двете страни, което засега е пречка за вноса на природен газ към страната ни. В момента по бъдещата интерконекторна връзка ще може да се доставя газ само в посока Румъния.

Това коментира за "Капитал Daily" съветникът на изпълнителния директор на румънския газов оператор Transgaz Каюс Рапану, който беше един от лекторите на конференцията Great Energy Summit, която се проведе на 17 и 18 февруари във Варшава. Събитието беше организирано от UK Trade & Investment (UKTI), която помага както на британски компании да инвестират в чужди страни, така и на чуждестранни компании да инвестират във Великобритания.

Българско-румънският интерконектор трябваше да бъде завършен още през 2013 г., но поради технически проблеми, свързани с изграждането на подводната част, които предстои да бъдат отстранени, все още не може да влезе в експлоатация. Преди седмица българският министър на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че "Булгартрансгаз", която ще оперира газопровода на наша територия, е избрала за изпълнител, който да довърши съоръжението австрийската компания Habau. Междусистемната връзка е с обща дължина 25 км, а подводният преход е малко над 2 км. Максималният капацитет на интерконектора е 1.5 млрд. куб. метра газ, което е приблизително половината от потреблението на България, което се очаква да достигне 4.6 млрд. куб. метра годишно до 2023 г. Газови (раз)връзки

Според Рапану Румъния има много повече количества газ, отколкото са й нужни за вътрешното потребление, като той има предвид и потенциала на залежите в Черно море, непосредствено до българския блок, който се разработва от Total, и още няколко малки газови полета. За да могат да се изнасят, страната трябва да изгради интерконекторни връзки със съседите си.

На този фон Унгария вече има изградени такива газови връзки с шест от съседите си, а до 2020 г. предстои да бъде завършен газопроводът и със Словения, коментира Януш Фехер, изпълнителен директор на FGSZ, която е оператор на газовата инфраструктура на Унгария.

Полша също инвестира значителни средства в изграждането на междусистемни връзки през последните години.

Тепърва в Европа предстои да бъдат изградени междусистемни газови връзки на стойност 14 млрд. паунда, а потреблението на газ в региона до 2023 г. се очаква да нарасне между 8 и 12%. В този контекст много важно е газовата система в региона да стане двупосочна, източниците да се диверсифицират и на газовия пазар да заработят пазарните условия, коментираха участниците в конференцията. Това съответства на плановете на Европейската комисия, която представи през миналата седмица мерки за повишаване на енергийната сигурност на ЕС.

Ядрени предизвикателства

Една от възможностите за постигане на нисковъглеродна енергетика е използването на ядрени мощности. Енергийният министър на Великобритания Амбър Ръд, която беше сред официалните гости на конференцията, посочи, че преходът към намаляването на въглеродните емисии трябва да е плавен и по джоба на потребителите. Тя отбеляза, че в момента във Великобритания около 7% от електроенергията се доставят от ВЕИ мощности, в които са вложени инвестиции за около 50 млрд. паунда. По думите й в бъдеще държавата трябва да се съсредоточи към подпомагането не на цели отрасли, а на конкретни проекти.

Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че за изграждането на нови атомни централи има сериозна подкрепа от страна на обществеността, но основните предизвикателства пред подобни проекти са парите и политиката. За това са нужни дългосрочни национални стратегии и механизми за подкрепа за изграждането на нови ядрени блокове.

Иновативни решения

Огромният размер на инвестициите в енергийния сектор на ЦИЕ прави региона изключително атрактивен за британските енергийни компании. По време на конференцията бяха представени няколко водещи иновативни решения на английски компании, които могат да бъдат използвани както за развитието на нови енергийни проекти, така и за вече съществуващи съоръжения.

Едно от тях е така нареченият робот змия, който е конструиран, за да работи в ограничени и опасни пространства в много индустрии, включително ядрената. Той е произведен от фирмата OC Robbotics.

Друга иновация е мащабно решение за съхранение на енергия, което използва втечнен въздух като среда за съхранение. Съоръжението може да съхранява от 5 до 100 мегавата енергия в зависимост от нуждите. Системата е разработена от английската компания Highview Power Storage Ltd, основана през 2005 г.

Специално създаден дрон може да осигури надежден мониторинг на електроенергийната и газоразпределителната система в случай на аварии или за самата поддръжка на съоръженията. Изобретението, представено по време на конференцията, е на фирмата VTOL Tehnologies.

Компанията Versarien plc представи графен батерия и графен засилена PV клетка. Иновативният материал графен беше изолиран за пръв път от Университета в Манчестър през 2004 г., а през 2010 г. неговите откриватели получиха Нобелова награда за физика. Предимствата на материала са в това, че той е ултралек и 200 пъти по-здрав от стоманата и в същото време гъвкав.