Държавата ще изгражда Wi-Fi мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева
Пет от осемте терминала, част от проекта, вече са отдадени на концесия на компании, свързани с "Химимпорт", Кирил Домусчиев и Делян Пеевски
Държавата ще изгради безжична интернет мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева без ДДС. Проектът ще обхване портовете и терминалите във Варна, Бургас, Балчик, Леспорт и Несебър. В началото на февруари държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви обществена поръчка, с която трябва да се предостави безплатна Wi-Fi зона за всички, които ползват черноморските пристанища. Очакванията на държавното дружество са, че този проект ще се финансира по европейската оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" от новия програмен период 2014 - 2020 г.
Спорен момент обаче е, че държавата ще направи инвестиции в инфраструктура на отдадени на концесия терминали. Това са концесионираните терминали на пристанище Бургас, които се оперират от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви; пристанищата на север - Леспорт и Балчик, които се държат от холдинга "Химимпорт"; петролният терминал Росенец, където концесионер е рафинерията "Лукойл-Нефтохим Бургас", и морската гара в Несебър, която беше дадена на концесия на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързаната с Делян Пеевски "Водстрой 98", която би имала голяма полза да може да предостави подобна услуга.
От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" коментираха, че системата им обхваща толкова много концесионирани пристанища, с "тя е насочена към корабния трафик и към подобряване на услугите, предлагани на плавателните съдове", т.е. не към докерите, които отговарят за обработката на товарите. "Организацията по посещението на кораба е наша задача. Цялата информация минава през нас. Навигацията е наша. Ние водим кораба. Така просто надграждаме услугите, които предоставяме", допълват оттам.
В името на новите системи
Тъй като ДП "Пристанищна инфраструктура" отговаря само за пристанищата с национално значение, извън проекта за Wi-Fi ще останат регионалните като двете пристанища на Цветелина Бориславова в североизточната част на Бургаския залив например. Според публикуваната обществена поръчка на държавното предприятие трябва да се изгради безжична мрежа в осем обекта. Това са държавните терминали Бургас-изток, Варна-изток и Варна-запад и концесионираните Бургас-изток 2 и Бургас-запад, Росенец, Варна-изток, Варна-запад, Балчик, Леспорт и Несебър. Така се получава, че в пет от осемте пристанища се инвестира във вече отдадена на концесия инфраструктура.
Новата инфраструктура ще предоставя връзка както на служителите на портовете, така и на пътниците и морските екипажи на акостиращите кораби. Според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което е принципал на държавното дружество, целта на проекта е да помогне да се намали използването на хартиени документи и подобряване на качеството на обслужване на клиентите. Мрежата трябва да послужи на корабите за получаване на директна информация от системите, които обслужват морския транспорт в страната.
Wi-Fi и още много неща
Първоначално сумата на поръчката от 6 млн лв. без ДДС за изграждане на Wi-Fi се стори доста висока за представители на бранша. Заради многото съпътстващи дейности обаче е трудно да се даде еднозначен отговор дали е скъпа.
Проектът включва изграждане на нова оптична и захранваща инфраструктура около пристанищата, сървъри и системи за наблюдение на мрежата и др. - включително обучение и поддръжка. От транспортното министерство коментират, че където е невъзможно да се прокарат оптични кабели, ще се ползват радиорелейни станции. Цени за подобно оборудване на едро трудно могат да се намерят, отделно и може да има големи вариации в стойността. Всичко това затруднява се направи по-пълна оценка за цената само на базата на обявлението на поръчката. От транспортното министерство допълват, че прогнозната стойност е изчислена на базата на различни анализи, включително финансов и този на приходите и разходите за осъществяване на проекта.
По темата работи и Калина Горанова
