Минималните адвокатски възнаграждения да не важат за услугите, които синдиците ползват при делата по банкова несъстоятелност, тъй като така може да се изхарчат значителни суми от масата на несъстоятелността и накрая да не остане много за разпределяне между кредиторите. Това е една от промените, които депутатите се готвят да направят в движение, засичайки несъвършенства в специализирания закон покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). В бързането обаче те рискуват да поставят в неравностойно положение другите участници в съдебните спорове, тъй като при тях минималните адвокатски възнаграждения се запазват. Законът е внесен вече в парламента и предстои гледането му в комисии и след това в зала.

Друга съществена корекция ще бъде направена по отношение на активите, които се осребряват за попълване на масата на несъстоятелността. Информацията на колко точно се оценяват те ще е известна само на синдиците и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да може да се подсигури, че няма да има изтичане на информацията и на търговете ще се постига максимално висока цена.

Редом до редакциите на стари текстове в закона, който никога досега не е бил прилаган, депутатите се готвят да направят и някои поправки на поправките от последните месеци. Една от тях е в ежеседмичното отчитане на синдиците, което трябваше да е инструмент за контрол върху тях и да удовлетвори високия  обществен интерес. Макар, че в случая на КТБ екипът не е малък, подаването на справките всеки петък явно е затормозявало тримата синдици. Затова схематичните им отчети, от които трудно може да се проследява напредъкът в работата им, ще се публикуват по веднъж в месеца.

Изключителна привилегия

Минималните възнаграждения за труда на адвокатите са задължителни за всички, които ползват услугите им, а конкретните ставки за видовете услуги са разписани в наредба на Висшия адвокатски съвет и са гарантирани от Закона за адвокатурата. Колкото по-голям е материалният интерес, толкова по-високо е дължимото възнаграждение. В случая с КТБ вече има заведени множество искове, чийто материален интерес е за стотици милиони евро, а от това произтичат задължения за адвокатски хонорари в размер на милиони евро. Съгласно сега действащия закон тези разноски са за сметка на масата на несъстоятелността, от която кредиторите се надяват да съберат поне част от вземането си. През миналата година депутатите съобразиха, че следва да я опазят от ненужни харчове, като забранят предварителното събиране на държавни такси по изпълнителни дела и ограничат размера на тези разноски до 30 хил. лв. Сега е ред на адвокатските хонорари, като предложението е синдикът на банка в несъстоятелност да може да договаря адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от предвиденото в наредбата за минималните прагове. Законодателят обаче не е предвидил същата възможност и за другите страни в подобни дела, с което директно ги дискриминира.

Ако се направи компромис само за синдиците, това ще увреди потенциалните ответници по дела, заведени от тях. Например КТБ спокойно ще може да предявява искове с интерес за стотици милиони евро дори без да има достатъчно основание, защото синдиците ще могат да договорят адвокатски хонорар от например 5 хиляди лева. В същото време насрещната страна по такъв иск, за да защити интереса си, ще трябва да плаща поне минималните адвокатски възнаграждения, които могат да се окажат в размер от няколко милиона евро, тоест да са непосилни за тях. "В този смисъл с нарушаването на изискването и двете страни да плащат еднакви минимални адвокатски възнаграждения се нарушава достъпът до справедлив съдебен процес за ответниците по искове, заведени от КТБ, които искове, пак повтарям, могат да са напълно неоснователни", коментира юрист пред "Капитал".

Въпросът притопля стар спор за това необходими ли са минималните ставки за услугите на адвокатите. "Тази протекция изкривява пазара на правни услуги и колкото и да се твърди, че така се гарантирала качествена работа на адвоката, това не е вярно", е коментарът на професионалист от гилдията.

Другите новости

Съществени са и други промени, които депутатите се готвят да направят в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Почти изцяло се пренаписва чл. 80 за оценката на вещи и права. Такава ще може да се прави само от специализирано одиторско предприятие, а с данните от нея ще разполагат единствено синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. До останалите кредитори ще се изпраща доклад с обобщена информация, за да се гарантира, че няма да има изтичане на информация и при търговете за продажба ще се постига максимално висока цена. По същия начин ще се процедира и с ликвидационния баланс, когато бъде съставен.

Важно за лицата, които имат възражения по списъците с приетите и неприетите вземания, е, че ако смятат да ги отнесат и до съда, то ще се образува отделно производство за всяко възражение. Страните ще се считат за редовно призовани чрез публикация в Търговския регистър (в случая по партидата на КТБ), което е различно от практиката с изпращане на призовки. Това би трябвало да доведе до забързване на процесите и по-скоро достигане до финалните фази с разпределяне на осребреното имущество от масата на несъстоятелността. Отделно съдът ще е длъжен да се произнесе по такива производства в срок от един месец независимо от броя им.    

Ако бъде прието от парламента, синдиците вече няма да се отчитат както досега ежеседмично, а веднъж в месеца, което било достатъчно за осъществяване на ефективен контрол върху работата им. Фондът за гарантиране на влоговете в банките пък вече няма да може да си начислява като разход упражняването на контрол върху синдиците, тъй като това не е някаква услуга, а законово задължение. Още повече че и разходът за него е за сметка на  масата на несъстоятелността.