С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 26 фев 2016, 16:26, 8925 прочитания

Коалицията срещу е-вота затяга редици

Въпреки референдума въвеждането на електронно гласуване не е никак сигурно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В последните месеци електронното гласуване се превърна в двуглава ламя - от едната страна носи надежда, че ще реши много от хроничните проблеми на изборите, а от другата сковава със страх част от избирателите, че ще позволи хиляди гласове да бъдат изкупени или откраднати. В средата на седмицата идеята за електронен вот порасна още малко, след като прескочи още едно стъпало към прилагането й на практика. Депутатите в комисията по правни въпроси приеха на първо четене две предложения - на ГЕРБ и на Реформаторския блок, за това как точно да се случва гласуването по интернет.

Въпреки това бъдещето на електронното гласуване остава под въпрос. През октомври 1.8 милиона души поискаха правото да гласуват онлайн, но в началото на тази година депутатите си дадоха едва три седмици да измислят как нормативно да разрешат подобно нещо. Резултатът беше, че постъпиха едва два проекта за онлайн избори. Комисията обаче ги пропусна напред с хладен ентусиазъм, а бъдещето им изглежда крехко. Текстът на ГЕРБ, който е взет от Изборния кодекс на Искра Фидосова отпреди няколко години, получи 11 гласа "за". Този на Реформаторския блок мина на косъм - първо беше отхвърлен, но след прегласуване един глас го пропусна напред. Дотук всъщност няма новина - идеята за електронния вот ще трябва да оцелее поне още едно гласуване в комисия и две в пленарната зала на парламента.


От реакциите на депутатите през януари и тази седмица обаче стават ясни поне две неща. На първо място, много от аргументите против е-гласуването са лесно оборими, но БСП и другите опоненти на идеята стоят твърдо зад тях. Въпросът е извън ръцете на гражданите и сега е ред на ГЕРБ и РБ, които единствени напълно (поне на думи) подкрепят идеята, да доведат промените в Изборния кодекс докрай. А това изобщо не е сигурно предвид това, че дори коалиционните партньори АБВ и Патриотичният фронт по-вероятно няма да ги подкрепят.

Второ, много е възможно двете предложения да бъдат обединени в едно, а не е изключено да оцелее и само един от двата проекта. За това в момента е трудно да предвидим как ще изглежда текстът накрая, ако изобщо бъде приет. За да се случи онлайн вотът, ще трябва изцяло нова, неизползвана досега технология, както и съществена реорганизация в Централната избирателна комисия. Разбираемо, всеки детайл тук ще е важен. Не е изключено двете партии да изпуснат подводни камъни, които да саботират целия процес впоследствие. ГЕРБ вече има един такъв опит. В Изборния кодекс още преди три години имаше един текст за електронното гласуване - на Искра Фидосова, но той беше отменен от Конституционния съд.

Две партии управляват, две партии предлагат



Първоначално двете управляващи партии са обмисляли да се явят с едно предложение за това как да се случва електронното гласуване. Впоследствие обаче по думите на председателя на парламентарната комисия по правни въпроси Данаил Кирилов (ГЕРБ) реформаторите са проявили "по-голяма ревност и желание да изпъкнат с тяхната разработка". Според Кирилов не е лошо да има два проекта, защото засега "нито един не е по-близо до истината" и тепърва ще трябва да се конкретизират техническите изисквания към системата. Предвид доста острата опозиция срещу електронното гласуване в парламента обаче ГЕРБ и РБ не изпращат най-убедителния знак, че знаят какво правят и вярват в него безусловно.

В предложенията им има някои прилики, но и съществени разлики. Те въвеждат онлайн избори първо експериментално, а най-рано след 2018 г. и действително. И двете търсят гаранции за тайната на вота, всеки избирател да подава само по един глас, както и защита срещу външна намеса в софтуера. "Предложението на Реформаторския блок е много по-детайлно, а това на ГЕРБ - много по-занаятчийско", обаче отличава разликите Стефан Манов от инициативния комитет за референдума миналата година.

Според ГЕРБ резултатите от експерименталното гласуване не трябва да влияят на изборния резултат. Системата ще има собствен начин да разпознава гражданите, който не зависи от това дали държавата ще въведе електронната идентификация. Вместо това тя ще разпраща на онлайн избирателите парола по пощата чрез препоръчано писмо. Въвеждат и няколко забрани - избирателят да не може да променя гласа си повече от три пъти, само един човек да може да гласува от един и същ IP адрес, да не могат да се използват прокси сървъри. Според политолога Даниел Стефанов предложенията на ГЕРБ са разумни. "Всяко от тези неща е гаранция, че няма да има търгуване на пароли. Аз дори бих въвел още по-големи рестрикции. В някои държави много повече се ограничава периодът - може да се гласува във времеви отрязък от 3 часа в рамките на една седмица. Това прави много трудно някой да купи 1000 ПИН кода и да гласува", коментира той. Източници на "Капитал", които са работили по текстовете на РБ, пък се притесняват дали предложението на ГЕРБ не е твърде общо, което остава много вратички да не се случи изобщо.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) смята, че е добре да има две паралелни предложения, както и че промените ще бъдат приети до май.

Фотограф: Георги Кожухаров
Реформаторите имат друг подход. Според тяхното предложение трябва да се създаде изцяло нова комисия за електронно дистанционно гласуване към ЦИК, която да избере критериите за създаване на системата за гласуване по интернет и да я поддържа. Рестрикциите са по-малко. Разпознаването на това кой гласува става чрез електронен идентификатор, както е описано във все още неприетия закон за електронна идентификация. Електронните гласове се зачитат като реални. Всяка стъпка - от заседанията на комисията до броенето на резултатите, трябва да се излъчва онлайн. Детайлите според ГЕРБ може и да не са предимство. "Аз с нашите експерти съм настоявал за по-общо и принципно описание. Тогава по-малко можеш да сгрешиш. Важните неща са искаме ли да има неприкосновена тайна на вота, да може да се връща вотът или да не може да се връща, да може да се идентифицира кой е гласоподавателят или да не може", коментира Данаил Кирилов.

Според Даниел Стефанов планът на реформаторите електронният вот да бъде въведен до 2-3 години е прекалено амбициозен. "В това предложение има сериозно избързване. Един такъв проект трае между пет и осем години в някои държави и невинаги завършва положително", смята той. "Основната причина е, че ти трябва да минеш през различни етапи на тестване на системата - първо изкуствено гласуване, например за студентски съвет, за бизнес организации. После се прави доклад и минаваш на следващия етап - в някоя община, но без да се зачита. Така на няколко етапа повишаваш сигурността на системата и доверието в нея. Така, когато ПИК напише нещо или хакнат сайта на ЦИК, хората няма да сметнат, че са им съсипали изборите", довършва Стефанов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1912 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 771 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Неприключено по давност

Сенките на две полицейски убийства от края на 90-те продължават да тегнат над съдебната система




Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов