Неприключено по давност

В една декемврийска вечер през 1998 г. червен "Фолксваген Голф" без номерa, със спукани задни гуми и надупчена от куршуми каросерия профучава покрай караулката на входа на София при "Ботевградско шосе". 

Колата е преследвана от микробус, в който има петима цивилни полицаи от Бюрото за оперативно издриване и Дирекцията на Националната полиция. Служителите на МВР се прибират от Червен бряг след неуспешна операция да задържат "опасни престъпници, обявени за общодържавно издирване", сред които Ганчо Въчков-Ганеца.


По пътя те забелязват голфа, който карал зад тях на дълги светлини и не ги изпреварвал. Опитали се да го спрат, но той избягал. Така започнало преследване, като четирима от полицаите, включително и шофьорът, изстрелват 21 куршума по бягащата кола.

 Гонката продължава и след като колите влизат в София. Голфът завива вдясно по една от преките на кв. "Христо Ботев". След няколкостотин метра от шофьорското място в движение изскача младо момче. Колата продължава по инерция и се забива в оградата на близката къща. От микробуса, който по нищо не личи да е полицейски - няма дори и син буркан, слизат петима полицаи, които догонват шофьора на голфа и му слагат белезници. Момчето е 19-годишният Айредин Мустафов от Славяново, Плевенско. Той не е престъпник, а млада футболна надежда с няколко мача в младежкия национален отбор. Няма книжка. Взел тайно колата, която баща му е купил от Швейцария. Пред полицаите Айредин казва, че не му е добре и го боли корема. Според свидетели изглеждал уплашен. На място идва екип на Бърза помощ, който го преглежда набързо - дори без да му свалят белезниците. Момчето е откарано в районното. Там състоянието му се влошава и той е закаран в "Пирогов", където ще стане ясно, че е бил прострелян и е загубил много кръв. Четири дни по-късно Айредин почива. 


Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Седем месеца по-късно -  на 6 юни 1999 г., до Френската гимназия в София спира тъмнозелена "Ланча". В колата има "Калашников" с два пълнителя, пистолет "Макаров" със заглушител, гранатомет, ръчна граната, 14 шперца и две черни маски. От автомобила слизат двама мъже, които отиват да играят футбол в двора на училището. Единият от тях е 28-годишният Ганчо Въчков-Ганеца, който от две години е обявен за общодържавно издирване. Медиите са го титулували като страшилището на подземния свят, но свидетелството му за съдимост е чисто. Срещу него има всичко на всичко три следствени дела - за грабеж, незаконно притежание на оръжие и кражба на автомобил. От 1996 до 1999 г. полицията провежда половин дузина операции в опит да го задържи, но без успех. 


Докато играе футбол, Ганеца забелязва, че е наблюдаван от цивилни полицаи. Бързо заедно с приятеля си се качва в автомобила, за да избяга от служителите на МВР. В центъра на София започва преследване. Колата се движи с над 100 км/ч, преследвана от няколко автомобила с цивилни полицаи. Движат се по "Раковска", а след "Гурко" започва престрелка с полицаите. Ганеца стреля с пистолет и автомат. Някъде в района на "Черковна" и "Оборище" колата на Ганеца спира, защото гумите й са спукани. Той започва да бяга пешком. Изоставя приятеля си, който е ранен в крака (според една от версиите той е бил прострелян от Ганеца). Прескача оградите на вътрешните дворове и влиза във входа на малка кооперация на ул. "Мърфи". Сградата е оградена от осем служители на МВР, като четирима от тях влизат в вътре. Следва престрелка и малко по-късно съседи ще видят, че Ганеца е изнесен от двама маскирани полицаи с рана в главата и... вързани за гърба ръце. 


Айредин Мустафов и Ганчо Въчков-Ганеца нямат нищо общо - първият е младо и скромно момче от провинцията с обещаваща футболна кариера, а вторият - титулуван от МВР и медиите като тежковъоръжен и агресивен престъпник с няколко висящи дела. Макар и събитията на тези два инцидента да са с 18-годишна давност, те още не са отишли в историята заедно с мутренския преход и вървящата в комплект с него бруталност на специалните служби. Близо 20 години след събитията нито гръбнакът на организираната престъпност е пречупен, нито някой е понесъл отговорност за действията и бездействията си - за невинните жертви, за нескопосано организираните полицейски операции и за манипулираните разследвания, от които лъха усещане за безнаказаност.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "13 прекратявания, пет присъди и накрая избягал осъден"