Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неприключено по давност

Сенките на две полицейски убийства от края на 90-те продължават да тегнат над съдебната система




27317 прочитания

© Живко Ангелов


В една декемврийска вечер през 1998 г. червен "Фолксваген Голф" без номерa, със спукани задни гуми и надупчена от куршуми каросерия профучава покрай караулката на входа на София при "Ботевградско шосе". 

Колата е преследвана от микробус, в който има петима цивилни полицаи от Бюрото за оперативно издриване и Дирекцията на Националната полиция. Служителите на МВР се прибират от Червен бряг след неуспешна операция да задържат "опасни престъпници, обявени за общодържавно издирване", сред които Ганчо Въчков-Ганеца.

По пътя те забелязват голфа, който карал зад тях на дълги светлини и не ги изпреварвал. Опитали се да го спрат, но той избягал. Така започнало преследване, като четирима от полицаите, включително и шофьорът, изстрелват 21 куршума по бягащата кола.

 Гонката продължава и след като колите влизат в София. Голфът завива вдясно по една от преките на кв. "Христо Ботев". След няколкостотин метра от шофьорското място в движение изскача младо момче. Колата продължава по инерция и се забива в оградата на близката къща. От микробуса, който по нищо не личи да е полицейски - няма дори и син буркан, слизат петима полицаи, които догонват шофьора на голфа и му слагат белезници. Момчето е 19-годишният Айредин Мустафов от Славяново, Плевенско. Той не е престъпник, а млада футболна надежда с няколко мача в младежкия национален отбор. Няма книжка. Взел тайно колата, която баща му е купил от Швейцария. Пред полицаите Айредин казва, че не му е добре и го боли корема. Според свидетели изглеждал уплашен. На място идва екип на Бърза помощ, който го преглежда набързо - дори без да му свалят белезниците. Момчето е откарано в районното. Там състоянието му се влошава и той е закаран в "Пирогов", където ще стане ясно, че е бил прострелян и е загубил много кръв. Четири дни по-късно Айредин почива. 


Седем месеца по-късно -  на 6 юни 1999 г., до Френската гимназия в София спира тъмнозелена "Ланча". В колата има "Калашников" с два пълнителя, пистолет "Макаров" със заглушител, гранатомет, ръчна граната, 14 шперца и две черни маски. От автомобила слизат двама мъже, които отиват да играят футбол в двора на училището. Единият от тях е 28-годишният Ганчо Въчков-Ганеца, който от две години е обявен за общодържавно издирване. Медиите са го титулували като страшилището на подземния свят, но свидетелството му за съдимост е чисто. Срещу него има всичко на всичко три следствени дела - за грабеж, незаконно притежание на оръжие и кражба на автомобил. От 1996 до 1999 г. полицията провежда половин дузина операции в опит да го задържи, но без успех. 


Докато играе футбол, Ганеца забелязва, че е наблюдаван от цивилни полицаи. Бързо заедно с приятеля си се качва в автомобила, за да избяга от служителите на МВР. В центъра на София започва преследване. Колата се движи с над 100 км/ч, преследвана от няколко автомобила с цивилни полицаи. Движат се по "Раковска", а след "Гурко" започва престрелка с полицаите. Ганеца стреля с пистолет и автомат. Някъде в района на "Черковна" и "Оборище" колата на Ганеца спира, защото гумите й са спукани. Той започва да бяга пешком. Изоставя приятеля си, който е ранен в крака (според една от версиите той е бил прострелян от Ганеца). Прескача оградите на вътрешните дворове и влиза във входа на малка кооперация на ул. "Мърфи". Сградата е оградена от осем служители на МВР, като четирима от тях влизат в вътре. Следва престрелка и малко по-късно съседи ще видят, че Ганеца е изнесен от двама маскирани полицаи с рана в главата и... вързани за гърба ръце. 


Айредин Мустафов и Ганчо Въчков-Ганеца нямат нищо общо - първият е младо и скромно момче от провинцията с обещаваща футболна кариера, а вторият - титулуван от МВР и медиите като тежковъоръжен и агресивен престъпник с няколко висящи дела. Макар и събитията на тези два инцидента да са с 18-годишна давност, те още не са отишли в историята заедно с мутренския преход и вървящата в комплект с него бруталност на специалните служби. Близо 20 години след събитията нито гръбнакът на организираната престъпност е пречупен, нито някой е понесъл отговорност за действията и бездействията си - за невинните жертви, за нескопосано организираните полицейски операции и за манипулираните разследвания, от които лъха усещане за безнаказаност.

13 прекратявания, пет присъди и накрая избягал осъден

След смъртта на Айредин Софийската военна прокуратура започва разследване, което установява, че фаталният изстрел е произведен от шофьора на полицейския бус - 27-годишния тогава Александър Вълков. През 2000 г. той е предаден на съд. Процесът е секретен заради справките за длъжностната характеристика и плана по полицейската операция по задържането на Ганеца. В края на същата година той е осъден на четири години и половина за убийство в състояние на афект (бурно протичаща емоционално-волева реакция, при която съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя преди всичко от тях). Съдът приема абсурдната теза, че Вълков е бил толкова раздразнен от отказа на момчето да спре и да се подчини на полицейско разпореждане, че затова е стрелял по него. 

Половин година по-късно присъдата е отменена (през 2001 г.) от Военно-апелативния съд, който връща делото на прокуратурата. Правят се нови експертизи, огледи и следствени експерименти. Три години след инцидента следовател и адвокатите на семейството на загиналото момче правят оглед на автомобила. По него преброяват общо шест пробойни от куршуми. 

Ъгълът на стрелбата, както и намереният в облегалката куршум показват, че именно управлявалият буса шофьор е прострелял момчето. Въпреки това през следващите 11 години разследването е прекратявано 12 пъти от държавното обвинение, като всеки път съдът отменя прокурорските постановления. При едно от тези решения на съда през 2006 г. военният съдия полк. Стефан Илиев дава "задължителни указания делото да не бъде прекратявано на основание недоказаност на обвинението срещу обвиняемия лейт. Александър Вълков от БОИ-МВР". След като върволицата от прекратявания продължава и през следващите години (по делото са се произнасяли военни прокурори, които впоследствие са се издигали в кариерата си), през 2011 г. съдия полк. Цанко Георгиев отменя поредното прекратяване, като, явно афектиран, дава следните указания: "Полицейският служител, лишил от живот Айредин Мустафов, да бъде предаден на съд с оглед извършено от него престъпление с ясно и обосновано обвинение и в съответствие с многобройните доказателства по делото." През тези години прокуратурата непрекъснато сменя тезата си за това какво престъпление всъщност търси, като то е еволюирало от убийство в състояние на афект, през убийство, надвишаващо пределите на неизбежната отбрана, до причиняване на смърт по непредпазливост.

През 2012 г. делото най-накрая отново влиза с обвинителен акт в съда. В края на същата година Александър Вълков е осъден на три години затвор за причиняване на смърт в състояние на афект. Втората инстанция преквалифицира обвинението в убийство, извършено в превишаване пределите на неизбежната отбрана, и намалява наказанието с една година. Делото стига до ВКС, който отменя тази присъда и връща делото на Военно-апелативния съд. Втората инстанция този път приема тезата, че Вълков е виновен, но за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на служебните задължения. До наказание не се стига, тъй като… абсолютната давност за това престъпление е изтекла. Делото стига пак до ВКС, който отново отменя присъдата, защото един от съдиите в долната инстанция не е трябвало да участва в съдебния състав, тъй като преди това се е произнасял делото. 
Процесът започва отново във Военно-апелативният съд, който отново приема, че Вълков е виновен за причиняване на смърт поради непредпазливост и давността е изтекла. Делото стига за трети път до ВКС. И така за изненада на всички на 16 септември 2015 г. - 17 години след смъртта на Айредин, Атанас Вълков е признат за виновен за убийство и осъден на седем години лишаване от свобода.

Върховните съдии Елена Величкова, Румен Петров и Ваня Рушанова отсъждат, че няма как деянието да бъде квалифицирано като причиняване на смърт при професионална немарливост, защото "деянието е извършено след прекратяване на акция по задържане на опасни престъпници и след разпореждане на свидетеля Б. да не се преследва пострадалия, тъй като подсъдимият и колегите му в управлявания от него микробус не са оторизирани да извършват проверки за нарушение по Закона за движение по пътищата". 
"Подсъдимият не е имал право да преследва, още по-малко да стреля по нарушител на правилата за движение. Подсъдимият не е имал за цел да убие пострадалия, но предвид по-горе посочените факти – непосредствена близост до движещ се лек автомобил на разстояние 1.3–2 метра, стрелба в тъмната част на денонощието, с автоматично оръжие, без условия за точен прицел (двете МПС-та са в движение, микробусът, управляван от подсъдимия, е по-висок от лекия автомобил "Фолксваген Голф"), очевидно сочат, че може да бъде улучен и водачът на лекия автомобил, и се е отнесъл към това обстоятелство с безразличие", приемат още магистратите. По отношение на наказанието съдиите приемат, че дългата продължителност на разследването е причината на Александър Вълков да бъде наложена санкция много под минимума, предвиден в закона. 


Веднага след като чува присъдата в съдебната зала, Александър Вълков излиза на бърз ход от нея, разказва Александър Кашъмов, който защитава интересите на родителите на Айредин през тези 17 години. През следващите няколко седмици властите се опитват да открият бившия полицай (за когото е имало данни, че е работил в системата на МВР до последно), но без успех. Пет месеца след постановяване на присъдата Александър Вълков все още не е изтърпява присъдата си, съобщиха от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на запитване на "Капитал".

 От източници в правосъдната система научихме, че това е поне вторият случай на осъден ефективно за умишлено убийство служител на МВР, при който не се е стигнало до изпълнение на присъдата, защото престъпникът не е открит. 

Днес представителят на родителите на Айредин Александър Кашъмов подготвя дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради дългата продължителност на разследването и процеса. Според него една от причините разследването да зацикли във Военна прокуратурата е фактът, че дълго време защитник на полицая е бил Камен Ситнилски, който впоследствие става зам. главен прокурор. Адвокат Кашъмов все пак отчита, че благодарение на усилията на прокурор Едуард Владимиров и няколкото съдии, които не са допуснали делото да бъде прекратено, се е стигнало до осъдителна присъда за реално извършеното деяние.

И със Страсбург, и без…


Не такъв обаче е случаят с разследването на смъртта на Ганеца. Преследването и прострелването му е новина на първите страници на всички централни всекидневници, но информацията за това какво точно се е случило е повече от противоречива.

Пет дни след смъртта на Ганеца червеният тогава депутат Татяна Дончева отправя парламентарно запитване до вътрешния министър Богомил Бонев: "Кой и кога разпореди задържането на Ганчо Въчков-Ганеца и как бе организирана и проведена акцията по задържането, та стана така, че в продължение на час и нещо в центъра на София вървяха полицейски коли и се стреляха пред смаяния поглед на всички минувачи? Само, моля Ви, не ми казвайте за пореден път, че аз съм защитник на престъпността! Защитник съм на тези невинни граждани, които просто по едно чудо не бяха отвяни."
 Богомил Бонев отговаря с дълга биографично-полицейска справка за битието на Ганеца (който заедно с групата си по думите на вътрешния министър е извършил 150 грабежа, а през 1998 г. е открил огън с автомат по дискотека "Алиби", след като бил изгонен от охраната), която силно контрастира с факта, че до смъртта му срещу него е имало всичко на всичко три следствени дела. 

Три месеца след "ювелирната" полицейска операция Софийската военноокръжна прокуратура прекратява разследването. Обвинителите под пагон приемат, че, обграден от полицаите, Ганеца се е самоубил с джобен пистолет ПСМ, стрелящ с дебалансирани куршуми. Мястото на произшествието не е запазено, а съседите дори са почистили следите от кръв. Оръжието, с което се твърди, че е стрелял Ганеца, е предадено от неизвестен полицай на дежурния следовател в "Пирогов", завито в салфетка. Не са разпитани полицейските служители, които са участвали в акцията.

Родителите на Ганеца обжалват отказа за започване на разследване, но както Военно-апелативната прокуратура, така и Главната прокуратура отказват да отменят постановлението за прекратяване на разследването. Така казусът стига до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 2010 г. България е осъдена, тъй като съдиите приемат, че гарантираното от конвенцията право на живот е било нарушено. В решението четем: "Не е доказано, нито правителството твърди, че е имало някаква опасност или спешност, изискващи използването на въоръжена сила за ареста на Въчков. Ето защо съдът не е убеден, че е невъзможно за полицията например да се опита да предупреди Въчков за своите намерения или да преговаря с него да свали оръжието си, ако е въоръжен, и да се предаде, или по друг начин да се предотврати използването на смъртоносна сила, както и опит за самоубийство от негова страна. Вместо това, очевидно без да разглеждат какъвто и да било друг възможен курс на действие, служителите от Специализирания отряд за борба с тероризма влизат в сградата и започват престрелка", пише в решението на съда. И още: "Съдът не счита, че следва да прави оценка на доказателствата, събрани от органите на прокуратурата, и да прави заключение кой е произвел изстрела, довел до смъртоносната рана в главата на Въчков. Въпреки това, като има предвид съображенията по-горе, е на мнение, че не е доказано, че операцията по арестуването на Въчков е адекватно планирана или че използваната въоръжена сила, която по един или друг начин довежда до смъртта на Въчков, е пропорционална и абсолютно необходима."

Като нарушение съдът в Страсбург отчита отказа на властите да разпитат участвалите пряко в акцията барети, фактът, че мястото на стрелбата не е запазено, неяснотата около обстоятелствата, при които Ганеца е получил многобройни наранявания и кръвоизливи по главата и крайниците, и как оръжието е открито - няма събрани доказателства по отношение на точното място и положението, при което оръжието е намерено, и за това дали е манипулирано, преди да бъде предадено на следователите. От пистолета не са снети пръстови отпечатъци. Не е установено дали Въчков го е имал, преди да влезе в жилищната сграда.

Четири години след решението на Страсбург разследването за смъртта на Ганеца е възобновено с постановление на главния прокурор Сотир Цацаров. Като анонимни свидетели са разпитани участниците в акцията. Един от тях разказва, че чули изстрел от площадката, където е бил Ганеца, а след това хрипове и като се качили до него, са видели, че той е прострелян в главата. Държал пистолет ПСМ, който полицаите изритали от ръката му. Той се е опитал да стане и тръгне към оръжието, но служителите на реда го задържали. След това го закарали в "Пирогов", като по думите на полицая по време на пътуването "той ни броеше на глас, като твърдеше, че ще ни запомни. Беше в съзнание и контактен…". През октомври 2015 г. прокурор Елин Алексов отново прекратява следствено дело, като приема, че Ганеца се е самоубил.

Един месец по-късно съдия Цанко Грозев от Софийския военноокръжен съд, сезиран от адвоката на родителите на Ганеца - Наташа Добрева, отменя това постановление. Военният съд приема, че прокуратурата не дава отговор кой е причинил множеството наранявания по тялото, както и че "правдоподобна е развитата в жалбата версия, че е възможно установените наранявания да са били причинени от полицейските служители след поставянето на белезници и преди прострелването в слепоочието". И то, като цитира медицинска експертиза, която показва, че прострелването е било толкова тежко, че няма как Ганеца да е в съзнание и да извършва волеви движения - като да става и тръгва към пистолета или да заплашва полицаите.

Според съда по делото дори не е изяснено в крайна сметка колко полицаи са влезли в сградата и кои от тях са стреляли, а прокурор Елин Алексов влиза във вътрешни противоречия, като едновременно приема, че "или един служител е стрелял, или всички са се изреждали да стрелят с един пистолет". Отново не е установено как е предаден на властите пистолетът, като само е развита "една хронология на предаването на въпросния пистолет от ръка на ръка, като донякъде това е било оформяно с протоколи". В заключението си съдът приема, че "ефективно разследване означава обосновано с доказателства отхвърляне на една от двете възможни версии в настоящия случай - суициден опит от Въчков или убийство, маскирано като самоубийство". Това становище на съдия Ценко Грозев е потвърдено в края на януари и от Софийския военно-апелативен съд. Така делото за смъртта на Ганеца се връща отново в прокуратурата. Делото "Въчкови срещу България" в Страсбург е един от казусите, които Съветът на Eвропа наблюдава и редовно отправя запитвания до България за мерките, които държавата е предприела, както информация по движението на това разследване, но и какви общи мерки планира са взети - обучения на полиция, изменения в законите за притежание на оръжие и др.

Убийството на Айредин и смъртта на Ганеца са двете страни на един и същ проблем - нескопосани полицейски действия, които обаче се покриват със солиден магистратски чадър, който дори и да бъде повдигнат за малко, пак не помага за ефективното правосъдие. И така до ден днешен. Евентуалното издирване на осъдения за убийството на Айредин полицай ще даде ясен знак, че няма недосегаеми и подобно грубо посегателство няма как да остане ненаказано, или поне докато не изтече абсолютната давност. Обективното разследване за това какво точно се е случило при преследването на Ганеца и прострелването му в кооперацията не е акция срещу полицията, а гаранция, че случката няма да се повтори отново.


14 коментара
  • 1
    pavla avatar :-?
    ПАВЛА

    Да се чуди човек към какво ни е ... преходът?

  • 2
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    Зелената "Ланча"на Ганеца съм я виждал след престрелката. Цялата кола беще разпрана от автоматичната стрелба на калашника на Ганеца. В крайна сметка му бяха простреляли една от предните гуми и беше карал само по джанта известно време. След като го бяха обградили в една изба го бяха застреляли в главата. Какво друго да го правят, все пак стреля с автомат срещу полицаи, много ясно, че ще го убият.

  • 3
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    За първият случай може да се дискутира, но във вторият не виждам какво друго е трябвало да направят срещу тежко въоръжена мутра... Стрелба докато мърдат тея боклуци... Иначе някой мирен гражданин им свирне с клаксон и му избиват три зъба

  • 4
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    За първият случай може да се дискутира, но във вторият не виждам какво друго е трябвало да направят срещу тежко въоръжена мутра... Стрелба докато мърдат тея боклуци... Иначе някой мирен гражданин им свирне с клаксон и му избиват три зъба

  • 5
    dedo_andro avatar :-@
    дедо Андро

    Днешната полиция е като вчерашната милиция, чрез всяване на страх и трепет иска да установи върховенство, но не на закона, а над народа.

  • 6
    joan12 avatar :-|
    joan12

    До коментар [#4] от "Батков-вън":

    добре де като е толкоз оправдателен втория слуай и той е стрелял по полицаи, защо изобщо не са си свършили работата до степен, да не се полуават противоречиви тези и близките му да ни съдят в стразбурд. И дват аслуàя са меко казано абсурдни.

  • 7
    himler avatar :-|
    himler

    А какво е трябвало да правят полицаите?

  • 8
    lz73 avatar :-|
    lz73

    До коментар [#7] от "himler":
    Във втория случай да го застрелят и обявят това ясно. Т.е. убит при престрелка с полицията, а не разни анекдоти...

  • 9
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Избягалият полицай трябва да бъде намерен от неговите колеги. Най-вероятно никой не го търси. Пасивен бунт на една система срещу държавата.

  • 10
    ehl1456140346489758 avatar :-|
    Иван Банков

    До коментар [#4] от "Батков-вън":

    Не е важно дали това същество е трябвало да бъде гръмнато или не. Важното в случая е лекотата с която всички институции си сътрудничат за да замажат положението. Това не те ли кара да се притесняваш, че някой ден може и теб или някой твой близък да "самоубият" за да си покрият следите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK