Неприключено по давност

В една декемврийска вечер през 1998 г. червен "Фолксваген Голф" без номерa, със спукани задни гуми и надупчена от куршуми каросерия профучава покрай караулката на входа на София при "Ботевградско шосе". 

Колата е преследвана от микробус, в който има петима цивилни полицаи от Бюрото за оперативно издриване и Дирекцията на Националната полиция. Служителите на МВР се прибират от Червен бряг след неуспешна операция да задържат "опасни престъпници, обявени за общодържавно издирване", сред които Ганчо Въчков-Ганеца.

По пътя те забелязват голфа, който карал зад тях на дълги светлини и не ги изпреварвал. Опитали се да го спрат, но той избягал. Така започнало преследване, като четирима от полицаите, включително и шофьорът, изстрелват 21 куршума по бягащата кола.

 Гонката продължава и след като колите влизат в София. Голфът завива вдясно по една от преките на кв. "Христо Ботев". След няколкостотин метра от шофьорското място в движение изскача младо момче. Колата продължава по инерция и се забива в оградата на близката къща. От микробуса, който по нищо не личи да е полицейски - няма дори и син буркан, слизат петима полицаи, които догонват шофьора на голфа и му слагат белезници. Момчето е 19-годишният Айредин Мустафов от Славяново, Плевенско. Той не е престъпник, а млада футболна надежда с няколко мача в младежкия национален отбор. Няма книжка. Взел тайно колата, която баща му е купил от Швейцария. Пред полицаите Айредин казва, че не му е добре и го боли корема. Според свидетели изглеждал уплашен. На място идва екип на Бърза помощ, който го преглежда набързо - дори без да му свалят белезниците. Момчето е откарано в районното. Там състоянието му се влошава и той е закаран в "Пирогов", където ще стане ясно, че е бил прострелян и е загубил много кръв. Четири дни по-късно Айредин почива.