Ще ни залее ли миграционното цунами
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще ни залее ли миграционното цунами

Евентуалното верижно затваряне на границите на държавите по Западнобалканския път и най-вече на Македония би могло да генерира още един мощен поток от нелегално преминаващи - този път през слабо охраняваната ни граница със Северна Гърция.

Ще ни залее ли миграционното цунами

Българските власти и ЕС трескаво обмислят как да реагират на все по-вероятната нова бежанска вълна от Близкия изток

Момчил Милев
12791 прочитания

Евентуалното верижно затваряне на границите на държавите по Западнобалканския път и най-вече на Македония би могло да генерира още един мощен поток от нелегално преминаващи - този път през слабо охраняваната ни граница със Северна Гърция.

© Reuters


"Трябва да ограничим притока сега. Това е въпрос на оцеляване за Европейския съюз." Така вътрешният министър на Австрия Йохана Микл-Лайтнер драматично описа в сряда ситуацията с миграционната криза, която, по всичко личи, отново набира сила в края на необичайно топлата зима на Балканите.

Въпреки шумните протести на евроадминистрацията в Брюксел Микл-Лайтнер събра във Виена колегите си от деветте държави по така наречения Западнобалкански път в опит да инициира общ спешен регионален отговор на безконтролния приток на бежанци от Близкия изток. Според участниците във форума (Австрия, Словения и Хърватия, както и страните от бивша Югославия, които не членуват в ЕС), където България прие да e само наблюдател, търсещите защита вече не трябва да имат право да пътуват свободно към предпочитана от тях държава от ЕС, а също така трябва да получат убежище "колкото е възможно по-близко до местата, от които произхождат". Преди няколко седмици пък държавите от т.нар. Вишеградска четворка директно призоваха към затваряне на границите и изграждане на "втора защитна линия" по протежението на Северна Гърция.

Всичко това провокира гневната реакция на Европейската комисия (ЕК) и особено на Германия, чийто вътрешен министър Томас де Майциер определи австрийската инициатива като "грешен ход", който само може да пренасочи миграционния натиск по друг път. Пак в сряда българският вътрешен министър Румяна Бъчварова отново потвърди, че "категоричната ни позиция е за общоевропейско решение".

Соловата акция на Австрия пряко засяга България. Евентуалното верижно затваряне на границите на въпросните страни по Западнобалканския път би могло да генерира още един мощен поток от нелегално преминаващи - този път през слабо охраняваната ни граница със Северна Гърция. Там в момента се струпват хора, които не могат да влязат в Македония. Българско-гръцката граница от своя страна е с дължина 470 км, като около 150 от тях са сравнително лесни за пресичане. Според груби оценки за сравнително ефективната защита само на по-достъпните участъци са необходими поне още 2000 служители.

Причината българско-гръцката граница да е по-слабо охранявана е, че тя е вътрешна за ЕС. По нея също така няма нито възпрепятстващи съоръжения, нито пътна инфраструктура, нито интегрирана система за наблюдение. Изграждането на такива според МВР би струвало "стотици милиони левове", а също така би отнело твърде много време в контекста на светкавичния развой на ситуацията около бежанската криза.

А събитията през последните дни наистина се случват по-бързо, отколкото политиците успяват да взимат решения. През изминалата седмица властите в Скопие престанаха да допускат на своя територия мигранти от Афганистан, а Австрия въведе дневна квота от 80 кандидати за убежище и до 3200 транзитно преминаващи за Германия. Веднага след съвещанието във Виена пък Гърция протестира остро и "изтегли за консултации" своя посланик в Австрия, без да уточнява за колко време.

Всичко това накара ЕК да излезе с призив, че всички държави, през които мигрантите преминават, трябва да предприемат действия, които отчитат последиците за съседите им, и да се прекрати политиката по препращане. Опасението е, че заради липсата на координация може да се стигне до домино ефект и спонтанно затваряне на границите по Западнобалканския път, без да има някакво изрично политическо решение за това. И ако това се случи, по груби оценки може да се стигне до струпване на над 50 хил. бежанци и мигранти в Северна Гърция в рамките само на около 20 дни.

Заложник на Турция

Ден след противоречивия форум във Виена въпреки официалното несъгласие на ЕК да се действа зад гърба й и без нейна санкция в аналогична апокалиптична реторика влезе и еврокомисарят по миграционната политика Димитрис Аврамополус. В четвъртък той предупреди, че "през следващите 10 дни се нуждаем от видими и ясни резултати на терен, в противен случай рискуваме цялата система да се разпадне напълно". Според Аврамополус държавите в ЕС трябва да обуздаят притока на мигранти до 7 март, когато е предвидена среща на високо равнище с Турция по въпроса.

В този контекст отново в четвъртък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди, че пет бойни кораба от Втора постоянна военноморска група на алианса вече са разположени в Егейско море и изпълняват мисията по пресичане на незаконния трафик на хора към гръцките острови. Според най-новия миграционен доклад на ЕС по въпросния маршрут от средата на декември до края на януари са минали около 110 хил. души, което е около 99.2% от влезлите в ЕС бегълци от Близкия изток за въпросния период. Столтенберг опроверга твърдението на Гърция, че Турция саботира операцията. Той също така потвърди, че всички мигранти, които бъдат спасени от корабите на алианса, ще бъдат връщани на турския бряг.

Така че именно властите в Анкара държат в ръцете си най-важния ключ към спирането на притока от бежанци към Европа или най-малко ограничаването му в някакви поносими граници. В замяна на активните мерки за намаляване на миграционния натиск към ЕС Турция трябва да получава всяка година по 3 млрд. евро помощ, с които да финансира интеграцията на бежанците от военните конфликти в Сирия и Ирак. Битката за пресичането на мирантската вълна още в югоизточната ни съседка е стратегическата цел, за която се бори и България, тъй като превръщането на Гърция в огромен бежански лагер би могло да има непредвидени и катастрофални последствия върху сигурността на страната ни. "Основен приоритет трябва да бъде спирането на притока мигранти на турските граници с ЕС", коментира и българският вътрешен министър Румяна Бъчварова по време на заседанието на съвет "Правосъдие и вътрешни работи" в Брюксел в четвъртък.

Въпреки сериозните критики, че не е достатъчно ефективна в борбата с миграционния натиск, Турция все пак започва да постига някакви резултати в спирането на прилива на бежанци към нея. Например Анкара е въвела визови ограничения за пристигащите в страната сирийци, което е свалило броя на влизащите от около 41 хил. за седмица на около 1000. Аналогични визови ограничения са наложени и за влизащите иракчани. Това ефективно е намалило прилива на мигранти в Турция, но за момента не се отразява на броя на хората, напускащи държавата. В момента в страната има около 2.5 млн. бежанци. Новите визови правила обаче все пак са намалили притока на още бегълци през Ливан и Йордания. Властите в Анкара също така твърдят, че са арестували около 1500 трафиканти на хора за около месец.

Българският отговор

Отново в четвъртък, когато вътрешните министри от ЕС за пореден път разгорещено спориха в Брюксел какъв трябва да бъде общият европейски отговор на миграционния натиск, партиите в българският парламент единодушно одобриха законова промяна, която разрешава използването на военнослужещите от българската армия в операции по охрана на граничната зона. Според нея евентуална подобна мисия може да започне по решение на Министерския съвет, ще бъде "под шапката" на МВР и Гранична полиция, а правомощията и начините на действие на войниците ще се определят от военния министър по предложение на началника на отбраната.

По информация на "Капитал" първоначално е говорено за изпращане на около 150 военнослужещи, чиято численост евентуално може да бъде увеличена при неблагоприятно развитие на ситуацията. Още преди няколко месеца военният министър Николай Ненчев твърдеше, че при нужда армията има готовност да се включи в операцията по охрата на границата с около 1000 души. За момента не е решено военните да минават през някаква форма на допълнително полицейско обучение, като се разчита на това, че голяма част от тях са минавали през подобна тактическа подготовка във връзка с евентуални задгранични мисии в държави като Ирак и Афганистан. Те ще участват в съвместни патрули, най-често в двойки с граничен полицай. На този етап в дейностите по границата ще участват военнослужещи от военните поделения в Благоевград, Смолян и Белене.

Всъщност без много излишен шум страната ни от няколко седмици се готви за събитията, които има голяма вероятност да се разиграят заради безконтролния приток на хора от Близкия изток в Гърция, и предстоящото включване на армията в охраната на границата е само най-видимата част от това. По информация на "Капитал" от няколко източника вече има детайлно разписани планове, включително с осигуряване на съответните материални, човешки и финансови ресурси как ще се процедира при развитие на ситуацията по един или друг начин.

Вариантите за развие на ситуацията обаче са най-разнообразни, а неизвестните – твърде много. При най-лошия сценарий Македония може да затвори напълно своята граница за мигранти, което да доведе до прехвърляне на целия бизнес в ръцете на каналджиите, до огромно струпване на хора, тъй като не всички ще могат да си платят за подобни услуги, и в крайна сметка до хуманитарна катастрофа. По повод подобно евентуално развитие на ситуацията гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви тази седмица, че няма да позволи страната му да се превърне в "склад за души".

Гръцкият външен министър Янис Музалас пък коментира в четвъртък в Брюксел, че страната му "няма да приеме да бъде превърната в европейски Ливан". През миналата година над 800 хил. кандидати за убежище са минали през Гърция по пътя си към Западна Европа. Евентуално верижно затваряне на границите би имало много неприятен ефект за всички държави в нашия регион, защото огромни маси мигранти може да се окажат блокирани по маршрута, тъй като нямат средства да си платят на трафикантите на хора.

Според източници от МВР обаче има реален шанс до подобно развитие на ситуацията да не се стигне, тъй като Германия не подкрепя австрийския подход за затваряне на границата и може да упражнява много по-силен контранатиск върху Македония и Сърбия. Двете ексюгославски републики са кандидатки за членство в ЕС и по тази линия са силно зависими от волята на администрацията в Берлин. Също така дори в австрийската инициатива не се говори за пълно затваряне на границите, а за "значително намаляване на мигрантския поток" и недопускане на хора без редовни документи. Както изглежда, идеята на властите във Виена е да неутрализират негативния ефект от призива на канцлера Меркел от миналото лято, че Германия е готова да приеме всички кандидати за убежище, като изпратят ясен контрасигнал, че балканският път не е високоскоростна магистрала за желаещите да получат наготово западноевропейски жизнен стандарт.

"Трябва да ограничим притока сега. Това е въпрос на оцеляване за Европейския съюз." Така вътрешният министър на Австрия Йохана Микл-Лайтнер драматично описа в сряда ситуацията с миграционната криза, която, по всичко личи, отново набира сила в края на необичайно топлата зима на Балканите.

Въпреки шумните протести на евроадминистрацията в Брюксел Микл-Лайтнер събра във Виена колегите си от деветте държави по така наречения Западнобалкански път в опит да инициира общ спешен регионален отговор на безконтролния приток на бежанци от Близкия изток. Според участниците във форума (Австрия, Словения и Хърватия, както и страните от бивша Югославия, които не членуват в ЕС), където България прие да e само наблюдател, търсещите защита вече не трябва да имат право да пътуват свободно към предпочитана от тях държава от ЕС, а също така трябва да получат убежище "колкото е възможно по-близко до местата, от които произхождат". Преди няколко седмици пък държавите от т.нар. Вишеградска четворка директно призоваха към затваряне на границите и изграждане на "втора защитна линия" по протежението на Северна Гърция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    tihob avatar :-|
    Otchuzden

    Македония, Сърбия, Хървати, Словения вече въведоха дневна квота от 580 човека преди малко. Така, че с това приключи първата част от драмата.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    В какво "общоевропейско решение" на миграционния проблем продължава да си крие главата българското правителство?

    Нещата са прекрасно видими и за лаиците. Заплахата с мигрантски натиск е новото средство за дестабилизация, както на конкретни държави, така е на ЕС като цяло. Ердоган майсторски изви ръцете на слабите европолитици и изкара пари.
    Турция неофициално извозва десетки хиляди мигранти към Гърция, която ги транспортира до македонската граница, следва трафик през Сърбия, Хърватия, Словения и ...Стара Европа, която доскоро радушно ги канеше.
    По една или друга причина засега България не бе на пътя на вълната. Но при охладнелите отношения с Гърция покрай блокадите на границата и с Турция покрай етническите партии, консулите и имамите, и двете страни могат да ни изсипят на КПП-тата внушително количество бежанци.
    Има ли готовност да ги посрещне българската държава?
    Съмнявам се, като чета клишетата на вътрешната министърка.

  • 3
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Положението все повече изглежда безнадеждно.

  • 4
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Още една добра причина фермерите в Гърция да блокират крайбрежието вместо сухопътната граница.

  • 5
    mils5656 avatar :-|
    mils5656

    България не може да реши нито един свой проблем , камо ли този с мигрантите ! Та ние с нашите мангали да не би да се оправихме - та те се размножават като марокански скакалци и вече осраха почти цяла Европа и показаха какво представляват българите ! Въпросът с мигрантите не могат да го решат и в Брюксел ! Там трябваше още в началото да кажат, че мигрантите не са добре дошли и че който дойде ще бъде връщан обратно , а по нарушителите ще се стреля , ако не разбират от дума ! Ама еврочиновниците са такива мазници, в началото Меркел каза че ще ги приеме , после даде на заден , сега никой не ги иска , но пак не го казват в прав текст и по-важно е че не се вземат адекватни мерки и така ще се довлече тук половината измет от двата континента !

  • 6
    himler avatar :-|
    himler

    Да минират границата! Хем е по-бързо, хем е по-ефтино, хем е по-ефективно!

  • 7
    aleko avatar :-|
    aleko

    Ако маляките спрат да ги извозват до материка, положението по нападнатите острови първо ще се влоши драстично, но след месец ще се оправи напълно. Собствениците на имоти ще ги компенсират с имоти на на сушата.

  • 8
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    Ох, с тази безплатна техника по границата с Гърция ще им дойде дюшеш на клетите мюсюлманските души в Гърция.

  • 9
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    С тоя близкоизточен калабалък взех да завиждам на живеещите в... Нова Зеландия!

  • 10
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    сатията е опит за внасяне на успокоение, но тревогата се засилва


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK