С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 26 фев 2016, 15:53, 5910 прочитания

Нов доклад, стари проблеми

Брюксел отчита "ограничен" напредък по макроикономическите препоръки към България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По-значителен напредък има при банковия сектор и бюджета

Банковият сектор и публичните финанси са стабилизирани. В годината, в която дългът расте, а банките ще минат през пълна оценка на активите, подобно заключение е смело от страна на Европейската комисия. Но според новия доклад за макроикономическите дисбаланси, който ЕК прави за всички държави в съюза, тези два проблема са решени в България, за разлика от всички останали. Бюрокрация, корупция, некачествено образование и съдебна система, често сменящо се законодателство, остават.

Комисията е отчела действията на правителството относно отправените през март 2015 г. препоръки и при почти всички оценява напредъка като "ограничен" или "някакъв". Това на витиеватия език на Брюксел означава, че правителството е обявило стартирането на определени мерки, но те или са недостатъчни, или прилагането им не е започнало, а може и да не започне.


Добрата новина е, че страната ни вероятно ще бъде извадена от графата "Прекомерни дисбаланси", което е последната крачка преди започване на процедура, предвиждаща корективни мерки и евентуални санкции. През миналата година за първи път паднахме до "Ниво 5", предимно заради банковата криза през 2014 г., но и изтърваването на дефицита в държавния бюджет.

Финансова стабилизация

Брюксел отчита, че по препоръките от 2015 г., свързани с проблемите във финансовия сектор, е постигнат "някакъв" напредък, което всъщност е най-добрата констатация в доклада. Причината ЕК да постави България в графата "Прекомерни дисбаланси" през миналата година бяха притесненията за практиките в банките с местна собственост, които можеха да имат значителни последствия за финансовия сектор и макроикономическата стабилност. През тази година се отчита постигнатият напредък при процедурата за извършване на преглед на качеството на активите в банковия сектор. В края на октомври 2015 г. Българска народна банка избра "Делойт България" за консултант при предстоящата оценка на качеството на активите и стрес-тестовете на българските банки. В средата на февруари 2016 г. бяха публикувани указания по организацията и управлението на оценката.



Като положителна стъпка е отчетен изборът на ново ръководство на БНБ, въпреки че двама от подуправителите – Калин Христов и Димитър Костов, работеха и в предишния мандат. От ЕК изтъкват подготвения план за реформа и развитие на банковия надзор, изграден на база препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Той би трябвало да намали риска от концентрация на кредити и големи експозиции към свързани лица. Депутатите успяха бързо да приемат Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, което също е отчетено като положителна стъпка.

При небанковия финансов сектор (застрахователи и пенсионни фондове) обаче нещата не са толкова добре. Според комисията е постигнат "ограничен" напредък при решаването на проблема със свързаните лица. Според експертите от Брюксел предстоящият преглед на активите трябва да се извърши по такъв начин, че тези практики да бъдат ясно идентифицирани. След което да бъдат направени необходимите промени в законодателството и надзорните практики.

Комисията отчита мерките на правителството да намали бюджетния дефицит и да повиши събираемостта на данъците. През 2015 г. бюджетният дефицит на начислена основа (който се следи от ЕК) намаля до 2.5%, докато предварителната прогноза бе за 2.8% от БВП. Най-важните моменти според комисията са значителният напредък, отчетен при мерките за контрол на акцизните стоки, по-голямата събираемост на косвените данъци и подписаните споразумения с други държави за обмяна на данъчна информация (всичко онова, което Бойко Борисов обобщава като "контрабандата"). Въпреки това Брюксел е оценил напредъка като "някакъв", тъй като доброволното спазване на данъчното законодателство остава проблем, а времето, необходимо на бизнеса да изпълни данъчните си задължения - твърде голямо.

Корупция и бюрокрация

Напредъкът на финансовия фронт не е трудно да се постигне предвид сгромолясването през 2014 г. Но при останалите мерки за икономически напредък държавата като че ли не желае да реагира. В доклада се посочва, че пред икономическия растеж на България има няколко сериозни бариери, които общо взето са описвани във всички доклади през годините – прекомерни регулации и административна тежест, неефективна съдебна система, некачествено законодателство, особено при процедурите по несъстоятелност и ширеща се корупция.

Дългите процедури по несъстоятелност водят до обезценяване на активите и губят както кредиторите, така и длъжникът. Затова компаниите предпочитат да трупат просрочени задължения, вместо да влизат в процедура по несъстоятелност. Това създава несигурност и намалява цялостната атрактивност на икономиката за инвеститорите, пише в доклада. Некачественото законодателство пък води до правна несигурност, както и до непрозрачни и непредвидими процедури. Липсата на независима, качествена и ефективна на съдебната система отблъсква инвеститорите, е заключението на ЕК. Това трудно може да мине за изненада.

Бюрокрацията, корупцията и политическата нестабилност са сред най-големите препятствия пред възможността за правене на бизнес в България. Процедурите са сложни, дълги и скъпи, основно при изпълнението на договори, външната търговия и свързването към електрическата мрежа. Често променяната регулаторна рамка пък създава несигурност в бизнес средата.

Пазар на труда

Остават и старите проблеми с пазара на труда.
Отчетени са "определени стъпки" в посока реформа на системата на образование и обучение, но въпреки това те остават неадекватни спрямо изискванията на пазара на труда. Това възпрепятства създаването на квалифицирани кадри в икономиката, което пък работи срещу инвестициите в някои сектори.
Почти липсва прогрес относно интеграцията на маргинализираните групи – хората с ниско или никакво образование, както и на младежите, които нито искат да учат, нито да работят. "Ограничен напредък" се отчита и при определянето на минималната работна заплата (МРЗ) и минималните осигурителни доходи (МОД). Правителството планира да установи критерии, по които социалните партньори да определят МРЗ за отделни икономически дейности, вместо да се договарят прагове. Тази система трябва да заработи от 2017 г., но засега няма индикации в тази посока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново движение за "Хемус" и за пътя Асеновград-Кърджали Ново движение за "Хемус" и за пътя Асеновград-Кърджали

Докато премиерът обикаля страната предизборно, пътната агенция ударно пуска поръчки

20 май 2019, 2765 прочитания

Вечерни новини: Google с тежък удар срещу Huawei, вторични трусове в Австрия след "Ибисагейт" 1 Вечерни новини: Google с тежък удар срещу Huawei, вторични трусове в Австрия след "Ибисагейт"

И още: Борисов - от сутрин до вечер в предизборни прояви; Новоизбраният украински президент разпусна парламента

20 май 2019, 2032 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
А какво мислят българските турци

В Кърджалийско все още трудно се ориентират в разцеплението в ДПС

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света