Защо се скараха България и Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо се скараха България и Турция

Reuters

Защо се скараха България и Турция

Конфликтът между двете държави носи само вреди, но засега напрежението остава сериозно

Димитър Пеев
44264 прочитания

Reuters

© Reuters


Автомобил на български дипломат, паркиран на търговска улица в Анкара, е залят със солна киселина. Друга кола, на консулството в Истанбул, също е атакувана. По служител от консулството е плисната кофа вода от преминаващ мотоциклет по начин, който имитира реално покушение...

Това не са сцени от шпионски роман, развиващ се по времето на студената война, а съвсем реални случки от последните седмици. Налага се българското Министерство на външните работи да реагира с нота, връчена на директора на протокола в Анкара. В нея се описва тревогата от "вандализирането" на двата български дипломатически автомобила. При приемането на нотата е заявено, че турската държава ще направи нужното разследване. Но не е изразено съжаление за оставящите лош вкус случки.

Всички това може и да са съвпадения. Известна доза параноя обаче е съвсем обяснима предвид славата на Турция на "твърда" държава, дирижираната антитурска кампания в България и факта, че София и Анкара са влезли в режим на шумно гонене на дипломати и полуобявени забрани за влизане на знакови фигури.

Скоростта и степента на обтягането на отношенията между България и Турция са не само неприятни, но и рисковани на фона на бежанската вълна, завиващата във все по-опасна посока война в Сирия и заплахата от внос на тероризъм в Европа от групировки като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Успокояване няма да има, докато външната политика както в София, така и в Анкара остава заложник на вътрешни игри. А също и докато липсата на ясна и дългосрочна стратегия на България към най-големия й съсед оставя вакуум, запълван от кресливи гласове, кафяви патриоти и бълбукане на исторически комплекси.

От Босфора шум се вдига

Допреди посещението на турския премиер Ахмед Давутоглу в София в средата на декември състоянието на отношенията можеше да бъде описано в най-добрия случай като застой. Очакването беше визитата - едва трета за Давутоглу навън след стратегическите за Анкара Северен Кипър и Азербайджан, което беше разчетено като положителен знак - да доведе до раздвижване. Така и стана, само че раздвижването прие формата на рязък срив.

Срещата на турския премиер с Бойко Борисов в София, на която е бил поканен и тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан, се превърна в катализатора, след който събитията започнаха да се развиват стремглаво. Малко преди Коледа Местан беше внезапно отстрелян от ръководството на партията. На 11 февруари дойде новината, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът Делян Пеевски имат наложена забрана да влизат в Турция. Десетина дни по-късно се случи и обявяването на турския аташе в Бургас за персона нон грата и реципрочното изгонване на български дипломат от консулството в Истанбул.

Парадоксът е, че напрежението не е предизвикано от някакви обективни трудности по линията София - Анкара. Между двете страни има въпроси, които трябва да се решават, но не и проблеми. Дори напротив - те печелят и могат да спечелят много повече от сътрудничеството си. Както казва бившият турски премиер Месут Йълмаз в интервю за "Капитал", "скорошното ненужно дрънкане на оръжия" поставя под риск всички постижения от последните години.

Всъщност изострянето е по-скоро резултат от превръщането на външната политика както в София, така и в Анкара в заложник на вътрешни игри. Те успешно са раздухвани от "групите за разваляне на отношенията" и в двете страни - хората, за които миналото е по-важно от бъдещето и чието съществуване може да се оправдава единствено на фона на конфликтите.

Конкретната причина за запалването на фитила вероятно са били разговорите между Давутоглу, Борисов и Местан, в които се е говорило за възможността турската фондация TIKA да финансира проекти у нас. Това е нещо, което България от години отхвърля и така или иначе едва ли щеше да се случи, но новината стига по някакъв изкривен начин до почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, който изведнъж вижда назначения като лидер Лютви Местан снабден с реален финансов ресурс. На срещата освен това Борисов за пореден път казва, че няма как да си сътрудничи с ДПС, ако в него видимо влияние има Делян Пеевски. Позицията на лидера на ГЕРБ не е тайна, дори от средата на 2014 г. изглеждаше, че той има някаква договорка в тази насока с Местан. Нещо, срещу което Турция не само не възразява, но и активно работи поне от края на 2013 г. Причината е както в обвиненията в контрабанда, които страната хвърля върху "Булгартабак", част от приходите от която отиват за кюрдските сепаратисти, така и в опита да се отпуши повече пространство в ДПС за Местан. По някаква странна комбинация на звездите точно в този момент външнополитическите интереси на Турция и вътрешнополитическата игра на ГЕРБ съвпадаха. Това естествено е нямало как да не изнерви сарайския кръг на Ахмед Доган.

След което последваха поредици от необясними грешки. Първо Местан не показа много материал за лидер. След като върху него се изсипа целият ченгеджийски апарат на държавата, той се укри в турското посолство, компрометирайки каквито и политически надежди да са възлагани на него. Турската страна отговори с полуофициалната забрана за влизане в страната на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Това изглеждаше силен ход, който би се приел добре дори от българската публика, ако не се оказа, че вероятно забрана има цялото ръководство на ДПС. Това вече показа, че ходът е предприет повече в подкрепа на обявената същата седмица партия на Местан. Това обаче е сериозна грешка, тъй като няма как дори сред българските мюсюлмани това да бъде добре прието. За капак двете страни обявиха за персона нон грата двама свои дипломати. За повечето хора това е може би някакъв забавен и екзотичен елемент от дипломацията. Но използването на този драстичен инструмент към дипломат от съюзническа държава - независимо от действията му, предполага огромен скандал. Данните, че турският аташе по социални въпроси Угур Емироглу от генералното консулство в Бургас се е занимавал с религиозна дейност и партийно строителство на новата формация на Местан, са достатъчно основание да бъде изпратен обратно. Наскоро генералният консул в Пловдив Алпер Акташ също беше изтеглен по сходни причини, но тогава нещата се случиха по друг начин - след консултации с Анкара той беше върнат тихомълком и назначен за съветник в президентството. Стигна се до дипломатически шамари, което не се е случвало между двете държави дори по времето на възродителния процес.

Показателно за нивото на истерия е създаването миналата седмица в парламента на "временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България". Инициативата за тази "безумна идея" и "дивотия" (по определенията на вицепремиера Ивайло Калфин) дойде от ДПС и бе подкрепена от депутати от ГЕРБ и БСП. Освен че изпраща ужасен сигнал навън, тя институционализира опорните точки, че завилото към Русия ДПС и прясно изпраният Ахмед Доган ще бранят родината да не бъде взета на абордаж от Ердоганова Турция и нейния човек Лютви Местан, който прави новата партия на Анкара в България.

Защо се получава така

За България дори в по-спокойни времена е трудно да се справя с големия съсед от юг. Сега, когато сблъсъкът между Турция и Русия и войната Сирия нажежават атмосферата, ситуацията излиза от контрол. Допускането конфликтът между Москва и Анкара да се проектира в България чрез заиграване с протурска и проруска политика е не само късогледо, но и опасно. Към това се прибавят публичните изказвания на премиера Борисов, че Турция му оказва "недопустим натиск", както и ненужно шумното изгонване на турските дипломати.

Освен резките движения в София отсреща също е настъпил дисонанс. Турция е изолирана и притисната, а външната й политика е сведена до функция на амбициите и страховете на президента Ердоган. Анкара е изгубила напълно инициативата в Сирия и не може да направи почти нищо срещу силите на режима в Дамаск, руските въздушни удари и нарастващата самоувереност на PYD (сирийската кюрдска Партия на демократичното единство, свързана с действащата в Турция ПКК). Докато насилието от Югоизточна Турция (където части от Диарбекир от месеци са под обсада) започва да прелива в големите градове, президентът сипе огън и жупел срещу съюзници като САЩ и очевидно е изплашен, че ако мирът в Сирия дойде в резултат на споразумение между Вашингтон и Москва, Анкара ще бъде най-големият губещ. Отчаянието прави Ердоган още по-непредвидим и труден партньор.

Влошаване по никое време

За България обтягането носи съвсем конкретни рискове. Както казва високопоставен източник от МВнР, ако отново се стигне до ситуация като преди няколко месеца, когато голяма група сирийски бежанци от лагерите в Турция се насочи към българската граница, ние пак можем да се обадим на валията на Одрин с молба да ги спре и върне. Само че не знаем дали този път той ще получи инструкции от Анкара да го направи. Другата голяма опасност е по линия на сътрудничеството между службите. Както се разбра покрай атентатите в Париж, месеци по-рано турското разузнаване е предупредило френските си колеги за един от извършителите, но никой не е обърнал внимание на сигнала. Ако ритането по кокалчетата на дипломатическо ниво се пренесе надолу към практическото сътрудничество по охрана на границата, което българските власти определят като чудесно, или затрудни комуникацията и обмена на информация между службите, България ще е по-големият губещ.

Кризата като възможност

Кризисната ситуация създава и възможности за поставяне на по-ясни рамки в отношенията с Анкара. По думите на високопоставен дипломат сега се отваря уникален шанс по три причини - ДПС е скарано с Турция, Турция е затънала в Сирия и същевременно е в конфликт с Русия. Това се вижда в София като подходящ момент например за спиране на турската намеса в религиозното и образователното финансиране в България. Същевременно отстраняването на ДПС от комуникацията между София и Анкара дава възможност тя да тече по по-нормален начин. "ДПС имаше голямо влияние, сега може би проблемът ще се реши. Ще се намери начин да се продължат отношенията, само някои канали ще се сменят. Те не са затворени, вече има и други варианти, включително директни контакти между двете правителства", казва пред "Капитал" Хаяти Коркмаз, бивш почетен консул на България в Бурса и бивш председател на групата за приятелство между двете страни в Меджлиса.

Именно допускането на Местан твърде близо до разговора между двете държави доведе до това отстраняването му да бъде тълкувано в Анкара като удар срещу нея от Русия на българска територия. Едно от предположенията е, че за объркването може би е допринесла и твърде голямата близост между Местан и турския посланик. "България няма никакъв интерес да гони Гьокче, той е изолиран, прави грешка след грешка, не дава верни анализи и вреди на собствената си държава", твърди източник от МВнР. Което вероятно обяснява защо Анкара не разбира, че с подкрепата си за Местан си прави лоша услуга.

Всъщност теорията, че българско-турските отношения са заложник на ДПС, е по-скоро съзнателно развит мит. Както посочва дипломат, работил в Анкара, "сериозните турски бизнесмени дефинитивно се въздържат при инвестиране в България да търсят ДПС. Да, поддържат контакти с общини и местни власти, но се държат настрани от политически партии."

Изчистването на ненужни посредници и преките разговори между партньори на едно ниво от двете страни може да помогнат за сваляне на напрежението. Но няма да запълнят празнината от това, че България не изглежда да знае какво иска от Турция и как да го постигне. Както посочва бившият външен министър Соломон Паси: "Турция има дефинирани интереси към почти всяка държава в света, а ние към почти никоя. Как очаквате да намерим общия интерес?! За нас важи правилото на Мечо Пух: ако не знаеш накъде пътуваш, ще стигнеш другаде."

Няма как България например да търси сътрудничество в енергийната сфера, като същевременно всеки път, когато Турция поиска нещо, да й бъде отговаряно, че първо трябва да се решат висящите проблеми. Със сигурност е възможно всичко да се решава паралелно, защото напредък в една област ще помогне за решенията в други. Просто отношенията между двете страни не трябва да бъдат оставяни в ръцете на хора, за които противоборството и миналото са по-важни от настоящето.

Автомобил на български дипломат, паркиран на търговска улица в Анкара, е залят със солна киселина. Друга кола, на консулството в Истанбул, също е атакувана. По служител от консулството е плисната кофа вода от преминаващ мотоциклет по начин, който имитира реално покушение...

Това не са сцени от шпионски роман, развиващ се по времето на студената война, а съвсем реални случки от последните седмици. Налага се българското Министерство на външните работи да реагира с нота, връчена на директора на протокола в Анкара. В нея се описва тревогата от "вандализирането" на двата български дипломатически автомобила. При приемането на нотата е заявено, че турската държава ще направи нужното разследване. Но не е изразено съжаление за оставящите лош вкус случки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

56 коментара
  • 1
    virakocha avatar :-|
    EU defender

    Целият зор е, че копанята на Доган е все по-празна и един от основните донори в нея - Турция спря кранчето.
    За отношенията между двете държави говори бизнеса - Турция е един от най-големите ни външнотърговски партньори.
    "Развалянето" на отношенията са игри на руската агентура тук.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Авторът методично пробутва тезата, че българо-турските отношения са станали заложник на ревността на Доган към Местановото заиграване. Това едва ли е обяснението. Пък и от отзоваванета на съветници в консулства на двете страни едва ли могат да се направят генерални изводи за отношенията между двете страни.

    В момента Турция е в много обтегнати отношения с ВСИЧКИТЕ си съседи (с изключение на България): Иран, Ирак, Сирия, Кипър, Гърция, Армения Грузия. Хладни са отношенията й с НАТО, САЩ и Израел. Ердоган извива ръцете на ЕС. Показва мускули на Русия... Единствената топла връзка е със сунитските монархии С.Арабия, Катар, ОАЕ.

    България с нищо не е агресирала спрямо Турция. А и е глупаво междудържавните отношения да се оприличават с кръчмарска свада, след която участниците не се поглеждат до края на живота си.

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Късият отговор - защото Турция отново засънува османската империя. И се скараха с всички, дори с Израел.Точно както Путин сънува Руската империя и също се скара с всички. Хулиганеят. Фрустрираните граждани на третокласните държави обаче са патриоти, това им е единствената гордост или за такава я смятат провалените не-личности. По традиция ще се сбият. Традиционно печелим от това, но историята никога не се повтаря. Може пък кюрдите да уцелят печеливщия билет в мазните борби между Путин и Ердоган. Разликата е че единия е постоянен член на съвета за сигурност и има ядрен аресенал, който му гарантира че никой няма да го застреля. Другия има фабрики за дънки и перални, т.е. трици от гледна точка на конфликта. НАТО няма да играе турската игра (която не е точно защитна) и по-скоро ще се разпадне, отколкото да проверява дали след ядрен взрив хлебарките оцеляват ;-) Дългия отговор е много дълъг. И двата не включват България по-серизно от продавач на синтетична дрога, трафик на цигари и леко стрлково оръжие. Не уцелихме на съседи :-)

  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Между другото, не напразно си имаме нов американски посланик. При изслушванията му в конгреса беше категорично антируски настроен, което би значило че по-скоро ще търси успокояване на южния фланг в полза на консолидация срещу Русия. Няма да му се получи, по ред причини, като простата е че БГ съществува заради Руско-Турската война и НАТО не може да промени този факт. Точно заради Турция НАТО почти е отписала Гърция и рискува същата грешка с БГ. На всичкото отгоре, БГ е края на европейската цивилизация и разлома става много по-голям, отколкото НАТО моеж да преодолее. Още повече с Ердоганова Турция. Отделно че Ердоган държи горно до и към САЩ, което си е основателна причина да изпадне. Така че ако Обама има грам ум, ще се дистанцира от Ердоган точно толкова, колкото и от Путин. Коеот би било добре за БГ, но някак си не разичтам на Обама. Не оставам с впечатление че знае какво прави в тази част на света.

  • 6
    voklev avatar :-|
    voklev

    А, това са провокации с "дългата ръка" на Москва . Отношенията ни в момента са повече от добри и затова Москва се дразни , тъпи комунета , използват стари съветски прийоми . В момента заедно двете страни , "разформироват" дпс , щото пречи и на двете страни , вече тече последен етап. На статията може да вярва само овца-избирател , т.е. тълпата , амии , то тва е и работата , да я мотат :)

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    По предсказания на Осман Октай, с ДПС е свършено. Ако излезе прав, половината проблем ще се реши от самосебе си. Ако и когато Ердоган падне от влст и евентуално Турция вместо да се ислямизира, вземе че започне да се европеизира, ще отпадне и другия проблем. Особено и ако ние, вместо тезите на ГРУ на РФ вземем да си гледаме нашия интерес.
    ДПС, Атака и БКП неса български партии и вредят на БГ. А премиера ни е тъпак.

  • 8
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Интересно като информация, която другаде не съм срещала.

  • 9
    pavla avatar :-?
    ПАВЛА

    И всичката патаклама ... заради една розова свиня, най-вече.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    В статията има верни изводи и разсъждения, но има и погрешни, какот и някои противоречия, апоред мен. Например цитирането на някакъв анонимен източник:

    "Едно от предположенията е, че за объркването може би е допринесла и твърде голямата близост между Местан и турския посланик. "България няма никакъв интерес да гони Гьокче, той е изолиран, прави грешка след грешка, не дава верни анализи и вреди на собствената си държава", твърди източник от МВнР. Което вероятно обяснява защо Анкара не разбира, че с подкрепата си за Местан си прави лоша услуга."

    Това са неточни, да не кажа несериозни твърдения на или повърхностен и незадълбочен човек, или умишлено подвеждащ. Ако този анонимен източник от МВнР не знае елементарни неща, то на него рабоата му явно не е там, а да не говоря за позоаване на мнението ми, и е наистина добре за него, че е анонимен, и най-добре ще е - пак за него - и анонимен да си остане.
    Защото е всеизвестно, че:
    1) Турските служби се спраяят много, с пъти по-добре от българские, за съжление, и
    2) Ако този не знае и наистина допуска, че "турската държава се позовава само и единствено на анализите на посланика си в България", при положение че става дума за важна за нея съседна страна, в която турските служби и държава имат ТРАДИЦИОННО ГОЛЕМИ МРЕЖИ И ВЛИЯНИЕ, ОТ ГОДИНИ И ДЕСЕТИЛЕТИЯ, и само на тази база си прави съответните изводи, значи наистина мястото му не е в МВнР.
    В статията се изтъкват "сериозни грешки" сред които правилно се посочва, че за злощастие отношенията на България с Турция години наред са били прерогатив - поне като задължителният посредник в тях - на ДПС, но не се посочват причините на отказа и отстъпването на държавата и институциите й от ред свои основни задължения и функции, вкл. в отношенията с други държави, и например има ли това, което в момента, чак сега се констатира по отношение на ДПС като дългогодишен посредник с Турция някакъв паралел с доминацията на БКП (БСП) в десетилетните ни отношения на България например с Русия. с други диктаторски режими по света?
    Обтягането на отношения ни с Турция от страна на сарайско-библиотекарската мафия по "вътрешни причини" граничи с национално предателство, според мен, а за изключително неподготвени и безотговорни изказвания на Борисов, че турският премиер и държава го натискали по недопустим начин и че се месели във вътрешните работи СЛЕД КАТО ТОВА "МЕСЕНЕ" НЕ Е ОТ СЕГА, ОТ ГОДИНА ИЛИ ДВЕ, А ОТ МНОГО ГОДИНИ И ДЕЦАТА ЗНАЯТ ЗА НЕГО, само искам да попитам дали за е замислял Борисв, какво означават за самия него тези признания и обвинения на турския президент и някой да му обясни защо точно него се опитват да притискат турското ръководство!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK