Защо се скараха България и Турция

Илюстрация Увеличаване [Reuters] Смаляване

Автомобил на български дипломат, паркиран на търговска улица в Анкара, е залят със солна киселина. Друга кола, на консулството в Истанбул, също е атакувана. По служител от консулството е плисната кофа вода от преминаващ мотоциклет по начин, който имитира реално покушение...

Това не са сцени от шпионски роман, развиващ се по времето на студената война, а съвсем реални случки от последните седмици. Налага се българското Министерство на външните работи да реагира с нота, връчена на директора на протокола в Анкара. В нея се описва тревогата от "вандализирането" на двата български дипломатически автомобила. При приемането на нотата е заявено, че турската държава ще направи нужното разследване. Но не е изразено съжаление за оставящите лош вкус случки.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всички това може и да са съвпадения. Известна доза параноя обаче е съвсем обяснима предвид славата на Турция на "твърда" държава, дирижираната антитурска кампания в България и факта, че София и Анкара са влезли в режим на шумно гонене на дипломати и полуобявени забрани за влизане на знакови фигури.

Скоростта и степента на обтягането на отношенията между България и Турция са не само неприятни, но и рисковани на фона на бежанската вълна, завиващата във все по-опасна посока война в Сирия и заплахата от внос на тероризъм в Европа от групировки като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Успокояване няма да има, докато външната политика както в София, така и в Анкара остава заложник на вътрешни игри. А също и докато липсата на ясна и дългосрочна стратегия на България към най-големия й съсед оставя вакуум, запълван от кресливи гласове, кафяви патриоти и бълбукане на исторически комплекси.

От Босфора шум се вдига



Допреди посещението на турския премиер Ахмед Давутоглу в София в средата на декември състоянието на отношенията можеше да бъде описано в най-добрия случай като застой. Очакването беше визитата - едва трета за Давутоглу навън след стратегическите за Анкара Северен Кипър и Азербайджан, което беше разчетено като положителен знак - да доведе до раздвижване. Така и стана, само че раздвижването прие формата на рязък срив.

Срещата на турския премиер с Бойко Борисов в София, на която е бил поканен и тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан, се превърна в катализатора, след който събитията започнаха да се развиват стремглаво. Малко преди Коледа Местан беше внезапно отстрелян от ръководството на партията. На 11 февруари дойде новината, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът Делян Пеевски имат наложена забрана да влизат в Турция. Десетина дни по-късно се случи и обявяването на турския аташе в Бургас за персона нон грата и реципрочното изгонване на български дипломат от консулството в Истанбул.

Парадоксът е, че напрежението не е предизвикано от някакви обективни трудности по линията София - Анкара. Между двете страни има въпроси, които трябва да се решават, но не и проблеми. Дори напротив - те печелят и могат да спечелят много повече от сътрудничеството си. Както казва бившият турски премиер Месут Йълмаз в интервю за "Капитал", "скорошното ненужно дрънкане на оръжия" поставя под риск всички постижения от последните години.

Всъщност изострянето е по-скоро резултат от превръщането на външната политика както в София, така и в Анкара в заложник на вътрешни игри. Те успешно са раздухвани от "групите за разваляне на отношенията" и в двете страни - хората, за които миналото е по-важно от бъдещето и чието съществуване може да се оправдава единствено на фона на конфликтите.

Конкретната причина за запалването на фитила вероятно са били разговорите между Давутоглу, Борисов и Местан, в които се е говорило за възможността турската фондация TIKA да финансира проекти у нас. Това е нещо, което България от години отхвърля и така или иначе едва ли щеше да се случи, но новината стига по някакъв изкривен начин до почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, който изведнъж вижда назначения като лидер Лютви Местан снабден с реален финансов ресурс. На срещата освен това Борисов за пореден път казва, че няма как да си сътрудничи с ДПС, ако в него видимо влияние има Делян Пеевски. Позицията на лидера на ГЕРБ не е тайна, дори от средата на 2014 г. изглеждаше, че той има някаква договорка в тази насока с Местан. Нещо, срещу което Турция не само не възразява, но и активно работи поне от края на 2013 г. Причината е както в обвиненията в контрабанда, които страната хвърля върху "Булгартабак", част от приходите от която отиват за кюрдските сепаратисти, така и в опита да се отпуши повече пространство в ДПС за Местан. По някаква странна комбинация на звездите точно в този момент външнополитическите интереси на Турция и вътрешнополитическата игра на ГЕРБ съвпадаха. Това естествено е нямало как да не изнерви сарайския кръг на Ахмед Доган.

След което последваха поредици от необясними грешки. Първо Местан не показа много материал за лидер. След като върху него се изсипа целият ченгеджийски апарат на държавата, той се укри в турското посолство, компрометирайки каквито и политически надежди да са възлагани на него. Турската страна отговори с полуофициалната забрана за влизане в страната на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Това изглеждаше силен ход, който би се приел добре дори от българската публика, ако не се оказа, че вероятно забрана има цялото ръководство на ДПС. Това вече показа, че ходът е предприет повече в подкрепа на обявената същата седмица партия на Местан. Това обаче е сериозна грешка, тъй като няма как дори сред българските мюсюлмани това да бъде добре прието. За капак двете страни обявиха за персона нон грата двама свои дипломати. За повечето хора това е може би някакъв забавен и екзотичен елемент от дипломацията. Но използването на този драстичен инструмент към дипломат от съюзническа държава - независимо от действията му, предполага огромен скандал. Данните, че турският аташе по социални въпроси Угур Емироглу от генералното консулство в Бургас се е занимавал с религиозна дейност и партийно строителство на новата формация на Местан, са достатъчно основание да бъде изпратен обратно. Наскоро генералният консул в Пловдив Алпер Акташ също беше изтеглен по сходни причини, но тогава нещата се случиха по друг начин - след консултации с Анкара той беше върнат тихомълком и назначен за съветник в президентството. Стигна се до дипломатически шамари, което не се е случвало между двете държави дори по времето на възродителния процес.

Показателно за нивото на истерия е създаването миналата седмица в парламента на "временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България". Инициативата за тази "безумна идея" и "дивотия" (по определенията на вицепремиера Ивайло Калфин) дойде от ДПС и бе подкрепена от депутати от ГЕРБ и БСП. Освен че изпраща ужасен сигнал навън, тя институционализира опорните точки, че завилото към Русия ДПС и прясно изпраният Ахмед Доган ще бранят родината да не бъде взета на абордаж от Ердоганова Турция и нейния човек Лютви Местан, който прави новата партия на Анкара в България.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Защо се получава така"