Това отново доведе познатата до болка ситуация с Банско на същото място, където се върти вече години наред. От едната страна един концесионер, скрит зад офшорни дружества, който не признава никакви нарушения и твърди, че "зелени октоподи" му пречат да се развива, плаща за хвърлянето на кал по тях и така пречи на една добра за природата кауза. От другата все по-втвърдяващо се ядро от противници, които не искат да приемат каквато и да било сделка с хората отсреща, независимо какви са исканията им и дали имат икономически и социален смисъл. И по средата един премиер, който очевидно не иска да се занимава с казуса, защото ще му навреди и от двете страни. Това е рана в планината, която не може да продължава вечно.

Няма отговори, няма консенсус

Какво точно предвиждаше отложения от Борисов анекс с "Юлен", предизвикал толкова вълнения? Увеличение на концесионната площ от 99.55 хектара на 1069.58 хектара и удвояване дължимата към държавата такса, която в момента е от порядъка на 260 хил. лв. годишно. Казано с други думи - десетократно увеличение на територията за упражняване на дейност от оператора и двукратно увеличение на цената. Подобна промяна би отпушила изграждането не само на втора кабинка, но и на неизвестен брой нови писти и лифтове. Сам по себе си, този жест не би бил толкова скандален - ако имаше ясен план и ясна стратегия какво ще се случва в Банско. За съжаление години наред държавата не може да изчисли каква е максималната зона, на която в Пирин е позволено да има лифтове и ски туризъм, и единственото, на което се опира в момента, е териториалноустройствен план на ски зона с център Банско с площ 1070 хектара. И там, където свършват отговорите на държавата, започва сивата зона.

Има напълно основателни съмнения, че в миналото същият концесионер е надвишил позволената му площ. Договорът от 2001 между МОСВ и "Юлен" определя концесионна площ от 99.55 ха, заети от спортни съоръжения - съществуващи и планирани. При изграждането и разширението на писти и лифтове операторът излиза от позволените му граници, твърдят природозащитници. Между 2008 и 2010 г. в МОСВ са заведени жалби от Франческо Бардин, директор на центъра по световно наследство към ЮНЕСКО, Българска фондация "Биоразнообразие", коалиция "За да остане природа" и др. МОСВ назначава геодезическо заснемане и установява, че площта, използвана от "Юлен", е 164.78 хектара. "Има основания за съмнения, че е превишена концесионната площ и че заложената в договора методика за изчисление на концесионното възнаграждение е в голяма степен неприложима", се казва в становище на юрисконсултите на екоминистерството Мирослав Калугеров и Мерин Кючюкова от февруари 2015 г.

"Юлен" не приема експертните становища с мотива, че негови представители не са присъствали на замерването и че в анализа са включени обекти на трети лица. Това са лифтове, които са били в активите на държавното дружество "Академика". Те са закупени от "Юлен" с цел изпълнение на концесионните задължения, а компанията от своя страна ги е прехвърлила на основния си акционер - регистрираното в Кипър дружество "Маренго трейдинг". "По принцип тези обекти попадат сред обектите за концесиониране. От друга страна обаче, собствеността на трети лица върху тях ги изключва от обекта на концесията... Налице е правен абсурд - съоръженията на практика са предоставени за ползване на концесионера, без да са собственост на държавата, и се ползват от концесионера, без да са негова собственост. Въпросът със собствеността е от значение за определянето на концесионното възнаграждение", пише в становището, а юристите са на мнение, че тези неясноти трябва да се изчистят с допълнителна проверка. С други думи, държавата е позволила прехвърлянето на лифтове, които би трябвало да са в обекта на концесията, в офшорно дружество, което за разлика от "Юлен" не е обвързано с договор, да прехвърли обратно всичко на държавата след края на концесията.

"Юлен" не вижда правен проблем. "Обвинението, че се прехвърлят вещи, които са концесионни, до такава степен е нелепо и глупаво, за мен звучи хумористично. Не може вещ, която в момента на изграждането й става публична държавна собственост, да е обект на прехвърлителни сделки. Разбирате ли по какъв глупав начин се манипулира обществото. Няма как концесионна вещ да бъде продадена или прехвърлена... Да се каже, че ще откраднем или сме заграбили територия, която винаги по-принцип остава държавна, е глупост", отговори на обвиненията адв. Петър Петров от директорския борд на дружеството в интервю за "Капитал" през ноември 2015 г.

Дори Сметната палата в одит от 2013 отправя препоръки към екоминистъра "да се изясни окончателно въпроса с използваемата площ". Това обаче не се случва. "Работната група и "Юлен" са имали различни становища и не са достигнали до съгласие", лаконично посочват държавните служители. Концесионерът продължава да плаща минималното възнаграждение от 260 хил. лв. на година.

Панацеята "втора кабинка"

През 2002 г., когато започва строежът на първия кабинков лифт, в Банско има около 3000 легла за туристи. Сега по различни оценки са между 25 и 50 хиляди. Тази база, естествено, не се запълва изцяло, но е факт, че посетителите на курорта са повече от това, което могат да поемат лифтовете, без да ги има изнервящите опашки. Проблемът е, че подходът "строим хотели, после изчисляваме капацитета на необходимите писти и лифтове" вкарва всички в един омагьосан кръг, който води до нуждата от все повече и повече ски съоръжения. А както вече е ясно, ако държавата е вдигнала ръце от регулирането и не може да въдвори елементарен ред в тази зона, то е напълно логично да се притесняваме как би го правила в бъдеще. На този фон решението за десетократно увеличение на площта на концесията с двукратно увеличение на плащаната такса изглежда, меко казано, странно.

"Факт е, че натрупаните проблеми, които се дължат на промените в законодателството и непрецизните разпоредби на договора, водят до противоречиви тълкувания и спорове, съответно и съмнения в гражданското общество, които бяха изразени последните дни", каза екоминистърът Ивелина Василева на правителственото заседание тази седмица. Тя обясни, че анексът, довел протестиращите под прозорците на Министерския съвет, е целял "прецизиране, слагане на договора на ясна основа, залагане на санкционни механизми и не на последно място - промяна на методиката за формиране на концесионната такса с цел нейното увеличаване".

С други думи, МОСВ признава, че не може да измисли правен начин да "замаже" годините бездействие, и затова постфактум трябва да преформатира договора. Без съмнение това трябва да се случи - раната в планината не може да стои и гноясва вечно. Но както с всяка рана, за да заздравее окончателно, й трябват въздух и светлина - да бъдат признати нарушенията, да бъдат коригирани и санкционирани, за да има поне зачатък на доверие, че оттук нататък ще има адекватен контрол на концесията.