Имаме уникалния шанс да създадем туризъм с висока добавена стойност

Кирил Петков е завършил Harvard Business School, основател и преподавател в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет (известните Харвардски курсове в СУ). Той е акционер в "Провиотик", компанията с разработената в България хранителна добавка Proviotic, една от най-популярните и скъпи в САЩ. Управлява Jumbo Plaza, ритейл парка на изхода на София в посока магистрала "Хемус". Сред проектите на предприемача е "Волаком" - компания, която разработва система за предотвратяване на сблъсъците на птици с вятърни перки, самолетни турбини и др. Кирил Петков е член на гражданските организации "Да запазим Корал" и MoveBG.

По предложение на членове на гражданско сдружение "Да запазим Корал" депутати от ГЕРБ и РБ внесоха поправки в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които вадят Корал, Иракли и Карадере от списъка с плажове, които могат да се отдават под наем или на концесия. На тях няма да може да се извършва стопанска дейност, тоест няма да има заведения, платени чадъри, шезлонги и др. Как това ще допринесе за запазването на плажовете?
 
- Най-лесно е да се отговори на този въпрос, като се отвори програмата на Google Earth, която показва реални сателитни снимки през времето. Ако отворите сателитните снимки на северния  край на Слънчев бряг през 2003 и след това погледнете през 2013, ще видите как едни дюни се превръщат в огромни хотели, а плажната ивица се покрива с чадъри, но и доста временни постройки от бетон също изникват по целия плаж. Същото е и за плаж Оазис, където даже една цяла река си сменя коритото, докато множество дюни се превръщат в басейни пред големи хотели.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така би се променил и Корал, ако поправката не се приеме. Още през март хазартен бизнесмен от Слънчев бряг подписва договор за наем за 5 години с държавата, защото той има спечелена процедура за наем, която не го ограничава по никакъв начин да опазва плажа. Той трябва да плати за този наем 60 000 лв. и после има фиксирани разходи поне 130 000 лв. на сезон за спасители, медицински пункт, сметоизвозване и други. За да избие тези над двеста хиляди лева, той веднага трябва да уплътни плажа с чадъри, шезлонги и да отдаде под наем място за максимално голям брой заведения и нощни клубове. За да може да върви целият бизнес, трябва да направи пътищата, да направи места за паркинг и да облагороди част от дюните, като ги заравни и премахне всякакви "ненужни" растения. В момента, когато плажът вече почне да заприличва на Слънчев бряг, той по една случайност има и 60 дка отзад, върху които иска да направи "хубави" многоетажни хотели с възможно най-много апартаменти. Правейки инфраструктурата, вече е изгодно и 130 дка да бъдат изкупени от испанската фирма "Ибердрола", която отдавна си търси купувач на доста по-ниска цена, от която са купили тези имоти, особено след като осъзнава, че по голямата част от имота се намира на защитени дюни.
 
Искам да изразя огромните си благодарности на Лиляна Павлова и Николина Ангелкова, които също осъзнаха, че даването под наем или концесия на тези три плажа е началото на края на последните ивици с непокътната природа, и те наистина подкрепиха инициативата. Впоследствие подкрепена от ГЕРБ, РБ и АБВ в парламента и регионалната комисия, тази поправка бе предложена за гласуване. Сега чакаме окончателното гласуване на текста (на извънредно заседание на парламента на 1 март - бел. ред.) и като се приеме, Корал ще бъде спасен буквално дни преди да тръгне в посока Слънчев бряг 2.

Ако тези три плажа нямат частни стопани, кой ще извършва дейностите по водно спасяване или поне почистване? Общините или областните управители ще се оправдаят с липса на средства и капацитет да ги поддържат.

- Миналата година беше пример как това ставаше съвсем безпроблемно. Плажовете бяха поддържани от общините, а хората от трите сдружения правиха почиствания доброволчески. И който е бил на един от трите плажа миналата година, е видял, че плажовете бяха чисти. Сега, след приемане на законовата промяна, имаме възможност за една много интересна координация, която аз лично се надявам да може да постигнем. Например, ако община Царево осъзнае, че да имаш един от трите плажа със специален статут е реално уникален актив, на който може да се развие стратегия за екотуризъм, която да повиши доходите на с. Лозенец, и се направи среща със сдружението "Да запазим Корал", може да стане истински пример как се създава туризъм с висока добавена стойност. Конкретно, ако общината кандидатства по европейските фондове и развие Корал като един парк с описателни табели на растителността, с екопътеки за влизане без коли, с организирани състезания по вятърни спортове като кайт и сърф, а гражданското сдружение помага за запазване на чистотата, помогне за разгласяването на този екологичен парк, помогне с организацията за тези състезания за природосъобразни спортове, направи се реклама на цялата концепция, плаж Корал в този си вид може да стане диамантът на общината.



В сегашния си вид поправката предвижда и забрана за диво къмпингуване в зона А, както и глоба за нарушителите от 1000 до 10 000 лв. Това предизвика вълна от обществено недоволство. Ще има ли адекватен контрол на подобно ограничение и каква е ползата от него?

- Регулация на дивото къмпингуване е нещо нормално във всички развити страни, но обикновено такива ограничения се съчетават с точна стратегия. Например то може да бъде и част от туристическия продукт, който да ни дава конкурентно предимство пред места като Гърция, където има забрана за това. В много от европейските страни, включително Англия и Франция, дивото къмпингуване е разрешено, но с ясни глоби за хвърляне на отпадъци и с ясни забрани на кои места не може да се прави.
 
В този смисъл има повече логика специално точката на регулацията на дивото къмпингуване да се отложи, докато се изработи такава стратегия след широко обществено обсъждане. Тогава, ако има ясни параметри къде може да се слагат палатки и има разрешени места за това, една последваща регулация няма да е толкова обезпокояваща за обществото. Най-малкото в момента има няколко хиляди българи, които, ако се получи забрана за техните летни почивки, те просто биха отишли в Турция, където дивото къмпингуване е разрешено, и България би загубила една ниша на българския туризъм.

Има ли смисъл забраната за отдаване на плажовете на частни стопани, при положение че тя се отнася за зона А. Повечето терени зад тази линия са преминали в частни ръце и има действащи планове за тяхното застрояване. Какво ще спечели природата и обществото от един неподдържан плаж, при положение че всичко зад него е застроено с ваканционни комплекси?
 
- Да, съгласен съм, че няма много как един плаж да бъде за природосъобразен туризъм, ако той попада в сянката на хотелите, които си извисяват директно на линията на плажа. Като следваща стъпка трябва да се помисли специално за териториите зад тези три плажа дали да не се регулират също по специален начин, за да има цялост в тази стратегия за природосъобразност. В София с влизането на общия устройствен план някои от териториите в града получиха статут на земи без право на застрояване, въпреки че са в самия град, защото останаха като зелени зони. Държавата не трябваше да ги изкупува, просто бяха със забранителна регулация. В този смисъл е хубаво впоследствие да се помисли дали специална регулация за зоната директно зад тези плажове не е добра следваща стъпка в подобряването на ЗУЧК, за да се получи истинско запазване на тези три места. В случая на Корал картата на дюните, която министерството на регионалното развитие вече има създадена, ясно показва, че голяма част от терените зад плажа са дюни, и в този смисъл една подобна забрана за строеж отзад на плажа би била в пълно съответствие с тези вече картографирани дюни.   
 
Мислите ли, че отдаването на плажове под наем или на концесия е в основата на проблема със застрояването на Черноморието и унищожаването на естествената среда в крайморските региони? Не е ли по-логично да се промени моделът на стопанисване, вместо да се налагат забрани?
 
- Както обясних, по чисто икономически причини моделът на концесия и наем за плажове, на които не искаме да има временни дискотеки, не работи. Просто никой не иска да загуби над 200 000 лева на сезон и да поддържа плажа напълно природосъобразен. Хубавото, че оставайки държавен, общината има само около 10 000 лева разходи за сметоизвозване, а потенциалът за развитие на природосъобразен туризъм дава възможност за брандиране на туристическата ни услуга в съвсем различна светлина. Сега например, когато някой си помисли за морски туризъм в Коста Рика, никой не си помисля за all inclusive, а всички си мислят за костенурките, които заравят яйца на плажа. Интересното е, че сега, за да уцелиш момента, когато костенурките излизат, трябва да си вземеш двуседмична ваканция и да похарчиш над 10 000 долара, докато в съседните държави можеш да отидеш за 500 долара на all inclusive и даже с включен евтин алкохол. Друг пример са красивите 20 залива на Каменяк със статут на природен парк в Хърватия, пак държавна собственост. Не случайно областта Истрия, където се намира Каменяк, е областта с най-високия доход на глава на населението в Хърватия след Загреб.
 
Сега просто имаме уникалния шанс да развием за пръв път в България истинска стратегия за природосъобразен туризъм. Гласуването на второ четене на запазването на трите плажа е първата стъпка за това.

Интервюто взе Десислава Лещарска