Имаме уникалния шанс да създадем туризъм с висока добавена стойност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имаме уникалния шанс да създадем туризъм с висока добавена стойност

България може да вземе добър пример от Хърватия за управление на дивите плажове, казва предприемачът

Имаме уникалния шанс да създадем туризъм с висока добавена стойност

казва предприемачът и член на сдружение "Да запазим Корал" Кирил Петков по повод забраната за отдаване на плажовете Корал, Иракли и Карадере

19573 прочитания

България може да вземе добър пример от Хърватия за управление на дивите плажове, казва предприемачът

© Надежда Чипева


Кирил Петков е завършил Harvard Business School, основател и преподавател в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет (известните Харвардски курсове в СУ). Той е акционер в "Провиотик", компанията с разработената в България хранителна добавка Proviotic, една от най-популярните и скъпи в САЩ. Управлява Jumbo Plaza, ритейл парка на изхода на София в посока магистрала "Хемус". Сред проектите на предприемача е "Волаком" - компания, която разработва система за предотвратяване на сблъсъците на птици с вятърни перки, самолетни турбини и др. Кирил Петков е член на гражданските организации "Да запазим Корал" и MoveBG.

По предложение на членове на гражданско сдружение "Да запазим Корал" депутати от ГЕРБ и РБ внесоха поправки в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които вадят Корал, Иракли и Карадере от списъка с плажове, които могат да се отдават под наем или на концесия. На тях няма да може да се извършва стопанска дейност, тоест няма да има заведения, платени чадъри, шезлонги и др. Как това ще допринесе за запазването на плажовете?

- Най-лесно е да се отговори на този въпрос, като се отвори програмата на Google Earth, която показва реални сателитни снимки през времето. Ако отворите сателитните снимки на северния  край на Слънчев бряг през 2003 и след това погледнете през 2013, ще видите как едни дюни се превръщат в огромни хотели, а плажната ивица се покрива с чадъри, но и доста временни постройки от бетон също изникват по целия плаж. Същото е и за плаж Оазис, където даже една цяла река си сменя коритото, докато множество дюни се превръщат в басейни пред големи хотели.

Така би се променил и Корал, ако поправката не се приеме. Още през март хазартен бизнесмен от Слънчев бряг подписва договор за наем за 5 години с държавата, защото той има спечелена процедура за наем, която не го ограничава по никакъв начин да опазва плажа. Той трябва да плати за този наем 60 000 лв. и после има фиксирани разходи поне 130 000 лв. на сезон за спасители, медицински пункт, сметоизвозване и други. За да избие тези над двеста хиляди лева, той веднага трябва да уплътни плажа с чадъри, шезлонги и да отдаде под наем място за максимално голям брой заведения и нощни клубове. За да може да върви целият бизнес, трябва да направи пътищата, да направи места за паркинг и да облагороди част от дюните, като ги заравни и премахне всякакви "ненужни" растения. В момента, когато плажът вече почне да заприличва на Слънчев бряг, той по една случайност има и 60 дка отзад, върху които иска да направи "хубави" многоетажни хотели с възможно най-много апартаменти. Правейки инфраструктурата, вече е изгодно и 130 дка да бъдат изкупени от испанската фирма "Ибердрола", която отдавна си търси купувач на доста по-ниска цена, от която са купили тези имоти, особено след като осъзнава, че по голямата част от имота се намира на защитени дюни.

Искам да изразя огромните си благодарности на Лиляна Павлова и Николина Ангелкова, които също осъзнаха, че даването под наем или концесия на тези три плажа е началото на края на последните ивици с непокътната природа, и те наистина подкрепиха инициативата. Впоследствие подкрепена от ГЕРБ, РБ и АБВ в парламента и регионалната комисия, тази поправка бе предложена за гласуване. Сега чакаме окончателното гласуване на текста (на извънредно заседание на парламента на 1 март - бел. ред.) и като се приеме, Корал ще бъде спасен буквално дни преди да тръгне в посока Слънчев бряг 2.

Ако тези три плажа нямат частни стопани, кой ще извършва дейностите по водно спасяване или поне почистване? Общините или областните управители ще се оправдаят с липса на средства и капацитет да ги поддържат.

- Миналата година беше пример как това ставаше съвсем безпроблемно. Плажовете бяха поддържани от общините, а хората от трите сдружения правиха почиствания доброволчески. И който е бил на един от трите плажа миналата година, е видял, че плажовете бяха чисти. Сега, след приемане на законовата промяна, имаме възможност за една много интересна координация, която аз лично се надявам да може да постигнем. Например, ако община Царево осъзнае, че да имаш един от трите плажа със специален статут е реално уникален актив, на който може да се развие стратегия за екотуризъм, която да повиши доходите на с. Лозенец, и се направи среща със сдружението "Да запазим Корал", може да стане истински пример как се създава туризъм с висока добавена стойност. Конкретно, ако общината кандидатства по европейските фондове и развие Корал като един парк с описателни табели на растителността, с екопътеки за влизане без коли, с организирани състезания по вятърни спортове като кайт и сърф, а гражданското сдружение помага за запазване на чистотата, помогне за разгласяването на този екологичен парк, помогне с организацията за тези състезания за природосъобразни спортове, направи се реклама на цялата концепция, плаж Корал в този си вид може да стане диамантът на общината.

В сегашния си вид поправката предвижда и забрана за диво къмпингуване в зона А, както и глоба за нарушителите от 1000 до 10 000 лв. Това предизвика вълна от обществено недоволство. Ще има ли адекватен контрол на подобно ограничение и каква е ползата от него?

- Регулация на дивото къмпингуване е нещо нормално във всички развити страни, но обикновено такива ограничения се съчетават с точна стратегия. Например то може да бъде и част от туристическия продукт, който да ни дава конкурентно предимство пред места като Гърция, където има забрана за това. В много от европейските страни, включително Англия и Франция, дивото къмпингуване е разрешено, но с ясни глоби за хвърляне на отпадъци и с ясни забрани на кои места не може да се прави.

В този смисъл има повече логика специално точката на регулацията на дивото къмпингуване да се отложи, докато се изработи такава стратегия след широко обществено обсъждане. Тогава, ако има ясни параметри къде може да се слагат палатки и има разрешени места за това, една последваща регулация няма да е толкова обезпокояваща за обществото. Най-малкото в момента има няколко хиляди българи, които, ако се получи забрана за техните летни почивки, те просто биха отишли в Турция, където дивото къмпингуване е разрешено, и България би загубила една ниша на българския туризъм.

Има ли смисъл забраната за отдаване на плажовете на частни стопани, при положение че тя се отнася за зона А. Повечето терени зад тази линия са преминали в частни ръце и има действащи планове за тяхното застрояване. Какво ще спечели природата и обществото от един неподдържан плаж, при положение че всичко зад него е застроено с ваканционни комплекси?

- Да, съгласен съм, че няма много как един плаж да бъде за природосъобразен туризъм, ако той попада в сянката на хотелите, които си извисяват директно на линията на плажа. Като следваща стъпка трябва да се помисли специално за териториите зад тези три плажа дали да не се регулират също по специален начин, за да има цялост в тази стратегия за природосъобразност. В София с влизането на общия устройствен план някои от териториите в града получиха статут на земи без право на застрояване, въпреки че са в самия град, защото останаха като зелени зони. Държавата не трябваше да ги изкупува, просто бяха със забранителна регулация. В този смисъл е хубаво впоследствие да се помисли дали специална регулация за зоната директно зад тези плажове не е добра следваща стъпка в подобряването на ЗУЧК, за да се получи истинско запазване на тези три места. В случая на Корал картата на дюните, която министерството на регионалното развитие вече има създадена, ясно показва, че голяма част от терените зад плажа са дюни, и в този смисъл една подобна забрана за строеж отзад на плажа би била в пълно съответствие с тези вече картографирани дюни.   

Мислите ли, че отдаването на плажове под наем или на концесия е в основата на проблема със застрояването на Черноморието и унищожаването на естествената среда в крайморските региони? Не е ли по-логично да се промени моделът на стопанисване, вместо да се налагат забрани?

- Както обясних, по чисто икономически причини моделът на концесия и наем за плажове, на които не искаме да има временни дискотеки, не работи. Просто никой не иска да загуби над 200 000 лева на сезон и да поддържа плажа напълно природосъобразен. Хубавото, че оставайки държавен, общината има само около 10 000 лева разходи за сметоизвозване, а потенциалът за развитие на природосъобразен туризъм дава възможност за брандиране на туристическата ни услуга в съвсем различна светлина. Сега например, когато някой си помисли за морски туризъм в Коста Рика, никой не си помисля за all inclusive, а всички си мислят за костенурките, които заравят яйца на плажа. Интересното е, че сега, за да уцелиш момента, когато костенурките излизат, трябва да си вземеш двуседмична ваканция и да похарчиш над 10 000 долара, докато в съседните държави можеш да отидеш за 500 долара на all inclusive и даже с включен евтин алкохол. Друг пример са красивите 20 залива на Каменяк със статут на природен парк в Хърватия, пак държавна собственост. Не случайно областта Истрия, където се намира Каменяк, е областта с най-високия доход на глава на населението в Хърватия след Загреб.

Сега просто имаме уникалния шанс да развием за пръв път в България истинска стратегия за природосъобразен туризъм. Гласуването на второ четене на запазването на трите плажа е първата стъпка за това.

Интервюто взе Десислава Лещарска

Кирил Петков е завършил Harvard Business School, основател и преподавател в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет (известните Харвардски курсове в СУ). Той е акционер в "Провиотик", компанията с разработената в България хранителна добавка Proviotic, една от най-популярните и скъпи в САЩ. Управлява Jumbo Plaza, ритейл парка на изхода на София в посока магистрала "Хемус". Сред проектите на предприемача е "Волаком" - компания, която разработва система за предотвратяване на сблъсъците на птици с вятърни перки, самолетни турбини и др. Кирил Петков е член на гражданските организации "Да запазим Корал" и MoveBG.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    gimi avatar :-|
    Мавродинов

    ИмаХме! Черноморието ни е толкова презастроено, че лукс няма.

  • 2
    villager avatar :-|
    villager

    Този човек може би има предвид високата добавена стойност на милионите кубици бетон?

  • 3
    tsr1435914019435187 avatar :-|
    Mihail Stanchev

    Нека да е ясно, този лобистки псевдо закон се прокарва с цел, да удари тази част от почиващите по нашето черноморие българи, които са всъщност активните защитници на дивата природа в кампанията по незаконното и безобразното застрояване плажовете в страната. Те пречат на "бизнеса", те пречат на икономическият растеж на определени личности, те са неудобни елементи и трябва да бъдат туширани! А този "бизнес".... той просто иска да завладее всичко, на всяка цена!

  • 4
    zelennn avatar :-|
    zelennn

    ясно, този бизнесмен от Харвард сам си признава, че иска да заграби плаж Корал, за да точи европрограми. добър бизнесмен! то не бяха милиони за делфини, милиони за лешояди, милиони за лалугери, сега този ще брои песачинките на плажа срещу милиони. във Франция и Англия и цяла Европа дивото къмпингуване е забранено!!! затова другата "екоактивистка" щяла да ходи в Турция.прав й път! комшиите това и чакат - голи дупета навряни в храсталаци, осен бой ще има и ...

  • 5
    malakai avatar :-?
    Malakai

    Браво за инициативата!

    Дано поне тези три плажа бъдат запазени незастроени.
    Бетонни комплекси по Черноморието си имаме много.
    Хайде да видим поне този път депутатите дали ще гласуват в полза на Обществото и дали ще решат, че заслужаваме тези три плажа да останат истински и недокоснати!

  • 6
    rosk_o avatar :-?
    rosk_o

    Аахахаа

  • 7
    hrige avatar :-|
    Hristo Genev

    Да речем , че намеренията са истински, макар да съм скептичен, но само тези три плажа ли си заслужават?
    Няма други останали незастроени ли?
    А Силистар например? там какво ще се случва?
    А " Велека" и "Бутамята" на Синеморец?
    Пак ли ще правим закони на "парче"?
    Или и другите плажове да си направят сдружения , пък за какво точно ще се види......!

  • 8
    nabch avatar :-|
    nabch

    Г-н Петков заблуждава обществото. В страните от Европейският съюз дивото къмпингуване е забранено!
    Самата дума "диво" означава свободия, неразрешено и незаконно.
    Несъмнено трябва да се приеме текста за забрана на къмпингуането, паркирането и нощуването ИЗВЪН ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА в Зона А по смисъла на ЗУЧК - върху плажа, дюните и на територия 100 м зад плажа, защото истината е тази: https://www.dropbox.com/s/36phq22k8dsx8dr/Camp_Trash%20_Obshto_za_stranata.mp4?dl=0
    ... и няма друга и не е само на този плаж, а на най-малко още 20 места.

  • 9
    uti avatar :-|
    uti

    От 12 дивокъмингуване във Франция с бус, само един единствен път ме изгониха едни горски от една гора край океана.

  • 10
    uti avatar :-|
    uti

    От 12 години дивокъмингуване във Франция с бус, само един единствен път ме изгониха едни горски от една гора край океана.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.