Докладът на ЕК: Стабилност без висок потенциал за растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Докладът на ЕК: Стабилност без висок потенциал за растеж

Докладът отчита усилията на правителството да намали бюджетния дефицит

Докладът на ЕК: Стабилност без висок потенциал за растеж

Комисията отчита стабилизирането на финансовия сектор и бюджета, но посочва множество проблеми пред по-бързото възстановяване на икономиката

8446 прочитания

Докладът отчита усилията на правителството да намали бюджетния дефицит

© Юлия Лазарова


Проблемите със свързаните лица във финансовия сектор остават.

Потенциалът за растеж на българската икономика остава слаб и по-нисък от съпоставимите държави в региона. Това пише в годишен анализ на Европейската комисия за икономическите и социалните предизвикателства в държавите - членки на ЕС (т.нар. доклади по държави). Максимумът, който може да бъде постигнат през 2016 и 2017 г., не надхвърля 2%. През тази година комисията дори очаква реалният растеж да не надхвърли 1.5%, т.е. да остане значително под потенциала си. Основните причини за недоброто представяне на българската икономика са свързани с ниската производителност, липсата на качествена работна ръка (свързана с високото ниво на емиграция, застаряване на населението и неадекватно образование), голямата задлъжнялост на корпоративния сектор и ниското ниво на частни инвестиции, корупцията и регулациите.

Комисията отчита, че банковият сектор в България се е стабилизирал след кризата от 2014 г., но все още не са решени напълно проблемите, които са натрупани по време на кризата. Отбелязано е значителното свиване на бюджетния дефицит през 2015 г. (от 5.8% на 2.5% на начислена основа), но и продължаващото трупане на дълг, който през 2017 г. ще надхвърли 30% от планирания брутен вътрешен продукт (БВП).

Корупция и бюрокрация

В доклада се посочва, че пред икономическия растеж на България има няколко сериозни бариери, които, общо взето, са описвани във всички доклади през годините – прекомерни регулации и административна тежест, неефективна съдебна система, некачествено законодателство, особено при процедурите по несъстоятелност и ширеща се корупция.

Дългите процедури по несъстоятелност водят до обезценяване на активите и губят както кредиторите, така и длъжникът. Затова компаниите предпочитат да трупат просрочени задължения, вместо да влизат в процедура по несъстоятелност. Това създава несигурност и намалява цялостната атрактивност на икономиката за инвеститорите, пише в доклада. Некачественото законодателство пък води до правна несигурност, както и до непрозрачни и непредвидими процедури. Липсата на независима, качествена и ефективна съдебна система отблъсква инвеститорите, е заключението на ЕК. Това трудно може да мине за изненада.

Публични финанси

Рязкото увеличение на дефицита през 2014 г. до 5.8% от БВП от 0.8% през 2013 г. се дължи до голяма степен на държавната подкрепа, оказана на финансовия сектор. Тогава правителството трябваше да набави близо 2 млрд. лв. за изплащането на гарантираните депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), както и 1.2 млрд. лв. за ликвидна подкрепа за Първа инвестиционна банка (ПИБ). Благодарение на по-високите данъчни приходи, дължащи се на повишеното спазване на данъчното законодателство, дефицитът се очаква да бъде свит повече от два пъти през 2016 г., се казва в доклада на ЕК. Там е записано още, че временният спад в усвояването на средствата от европейските фондове през 2016 г., което ще се отрази върху инвестициите, ще бъде компенсирано с допълнителни публични разходи и еднократния приход от концесията на летище София, който се очаква да е 600 млн. лв.

Констатациите в доклада на ЕК обаче не взимат предвид ситуацията от последните две седмици, когато премиерът еднолично прекрати големи обществени поръчки за близо 2 млрд. лв. Ако новите процедури се забавят, инвестициите може да не се случат в рамките на годината, а това ще се отрази както на инвестициите, така и на растежа през 2016 г.

Финансов сектор

Банковият сектор изглежда, че се стабилизира след ликвидната криза от средата на 2014 г., констатира докладът. Доверието в банките постепенно се връща, депозитите нарастват, а рентабилността на финансовите институции се подобрява. Отчита се още, че ликвидността в небанковия сектор се е увеличила след краха на КТБ, тъй като голяма част от депозантите, получили до 196 хил. лв. от Фонда за гарантиране на влоговете, са релокирали парите си в други търговски банки. В същото време регулярните депозитни потоци са се увеличили силно, но въпреки това кредитирането на частния сектор е в застой.

Експертите на ЕК отчитат обаче, че остават проблемите, свързани с качеството на активите в някои части на системата - особено липсата на адекватна диверсификация на портфейлите. Комисията отчита, че все още има проблеми, свързани с кредитирането на свързани лица, и това е едно от най-големите предизвикателства пред надзора.

Подобни проблеми се откриват и при небанковия финансов сектор (застрахователите и пенсионните фондове). Властите предприеха решителни действия за разрешаване на оставащите предизвикателства. Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) в тясно сътрудничество с европейските институции започнаха всеобхватни прегледи на банковия, пенсионния и застрахователния сектор. Провеждане на тези прегледи съгласно най-добрите международни практики и последващите действия от страна на институциите са от решаващо значение за премахване на системните рискове. Това пък би довело до подкрепа на икономическото възстановяване, пише в доклада на ЕК.

Въпреки тези окуражителни подобрения кредитирането на частния сектор продължава да стагнира. Централната банка въведе демотивиращи фактори за банките да държат на влог излишните парични резерви, но в отсъствие на значителен икономически растеж кредитирането на частния сектор се очаква да остане слабо в краткосрочен план. Според комисията решението на проблема с липсата на кредитиране е да се подобри средата за правене на бизнес в България и да се намали огромната корпоративна задлъжнялост.

Пазар на труда

Остават и старите проблеми с пазара на труда. Отчетени са "определени стъпки" в посока реформа на системата на образование и обучение, но въпреки това те остават неадекватни спрямо изискванията на пазара на труда. Това възпрепятства създаването на квалифицирани кадри в икономиката, което пък работи срещу инвестициите в някои сектори.

Почти липсва прогрес относно интеграцията на маргинализираните групи – хората с ниско или никакво образование, както и на младежите, които нито искат да учат, нито да работят. "Ограничен напредък" се отчита и при определянето на минималната работна заплата (МРЗ) и минималните осигурителни доходи (МОД). Правителството планира да установи критерии, по които социалните партньори да определят МРЗ за отделни икономически дейности, вместо да се договарят прагове. Тази система трябва да заработи от 2017 г., но засега няма индикации в тази посока.

Проблемите със свързаните лица във финансовия сектор остават.

Потенциалът за растеж на българската икономика остава слаб и по-нисък от съпоставимите държави в региона. Това пише в годишен анализ на Европейската комисия за икономическите и социалните предизвикателства в държавите - членки на ЕС (т.нар. доклади по държави). Максимумът, който може да бъде постигнат през 2016 и 2017 г., не надхвърля 2%. През тази година комисията дори очаква реалният растеж да не надхвърли 1.5%, т.е. да остане значително под потенциала си. Основните причини за недоброто представяне на българската икономика са свързани с ниската производителност, липсата на качествена работна ръка (свързана с високото ниво на емиграция, застаряване на населението и неадекватно образование), голямата задлъжнялост на корпоративния сектор и ниското ниво на частни инвестиции, корупцията и регулациите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Отчетени са "определени стъпки" в посока реформа на системата на образование и обучение, но въпреки това те остават неадекватни спрямо изискванията на пазара на труда. "

    Значи все пак излиза, че лелеяното ви отпадане на "Кочо" и други български произведения не води до реални ефекти?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK