Полицаите нямат интерес да крият престъпления
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полицаите нямат интерес да крият престъпления

Полицаите нямат интерес да крият престъпления

Зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев пред "Капитал"

Момчил Милев
6756 прочитания

© Надежда Чипева


Какви тенденции показва статистиката на престъпността през миналата година?

Данните от статистиката показват следното: регистрираните престъпления за 2015 г. са 107 870, докато за 2014 г. имаме 114 004. Тоест с почти 6300 по-малко. Предполагам, ще кажете: да, но това не е ли резултат от загубено доверие и по-малко сигнализиране на органите на МВР. Не, не е така. Напротив, ние сме създали организация и такива механизми, че да сведем до минимум възможността полицаите да укриват престъпления.

Какви механизми сте създали, за да бъде статистиката за престъпността "по-чиста"?

На първо място – никой ръководител няма интерес да не регистрира престъпления, тъй като това води до по-малка натовареност на неговата областна дирекция, което влече след себе си преминаване в по-ниска категория (има четири вида категории – СДВР и още три). А преминаването в по-ниска категория води до по-малка щатна заетост, както и до по-ограничено финансиране. Дори и заплатите на служителите са по-ниски.

Повод опасенията, че има укрити т.нар. битови престъпления като кражби и грабежи, ние отворихме на фейсбук страницата на СДВР допитване до гражданите на София кои са онези престъпления, които най-много ги тревожат. Очаквахме те да започнат да посочват на първо място грабежи, кражби и противозаконно отнемане на МПС. Оказа се, че най-много тормозят хората нарушенията на нощната тишина.

Въпреки негативните конотации, с които е натоварена статистиката, ние нямаме друг емпиричен материал. Да, знаем колко уязвима е тя от гледна точка на това дали всичко, което се случва, се отразява. Но сме взели това предвид и правим всичко възможно да не даваме възможност на полицейските началници на средно ръководно ниво да "играят" с числата и така да въвеждат в заблуждение както нас, така и българските граждани.

Имате ли приблизителни оценки каква част от престъпленията остават скрити?

В обществото битува мнението, че най-голям е делът на латентната престъпност при престъпленията против собствеността, че кражби и грабежи не се заявяват. Мога да ви уверя, че те може би най-често се заявяват. Латентните престъпления са други. Такива са свързаните с наркотици, корупцията и сексуалните посегателства. Ето това е нишата на латентната престъпност, а не битовата. Да, тя е най-видна, най-крещящо е посегателството спрямо личността, спрямо имуществото, но тук укриването е най-малко и не знам защо в обществото с години е останало впечатление, че тези престъпления не се регистрират и не се отчитат правилно.

Каква е структурата на престъпността по видове?

Структурата е следната - най-висок дял от регистрираните престъпления имат общоопасните – тук влизат палежи, разпространение на наркотици, противозаконно отнемане на МПС, управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 промила. Това са над 37% от регистрираните престъпления. Те са повече от регистрираната т.нар. битова престъпност, която включва престъпленията против собствеността – кражби и грабежи.

Битува мнението, че престъпленията срещу собствеността имат най-голям дял, но това не е така. И от години не е така, но не знам защо не се обяснява на хората. Техният дял е голям, но е на второ място. Ако обаче говорим за вече наложената санкция и изтърпяването на наказанията, ако вземем статистиката вече от местата за лишаване от свобода, там тенденцията е друга. Там най-големият брой на осъдени е точно на тези лица, които са извършили престъпления против собствеността – кражби и грабежи.

Причината е, че това е рецидивна престъпност. Лицата, които извършват престъпленията срещу собствеността, все по-малко считат престоя си в затвора като наказание. Те го приемат като "командировка" и специализация.

Иначе няма някаква динамика, която да отчете новопоявили се видове престъпления. Но все пак има смущаващи тенденции и това най-вече са тенденциите за висок брой престъпления, свързани с разпространението на наркотици. Има висока разкриваемост, но и висок процент на регистрирана престъпност. С тази дейност често се занимават хора, които нямат никакъв криминален бекграунд към настоящия момент. Само на територията на СДВР имаме разкрити девет оранжерии, които са много професионално направени. Също така има ръст и на телефоните измами.

Каква част от престъпленията, свързани с наркотици, са за притежаване на малозначителни количества?

Много добре правим разликата между тези хора, които имат криминално поведение, и тези, които са с еднократна доза, взета например от любопитство. Техният брой е много нисък, той е под една трета.

Има ли ръст при кражбите на коли?

Да, има. В скоро време ще бъдат оповестени конкретни мерки. Сега ситуацията не е като в края на 90-те, когато работех в районно управление в столицата. Тогава само на територията на едно управление за денонощие се случваха кражбите, които сега се случват в цялата страна. И това е така при поне двойно увеличен автомобилен парк.

По отношение на дейностите в тази област, които МВР ще извърши, те не могат да бъдат нищо друго освен активна оперативна работа с криминалния контингент. Но мерките ще бъдат комплексни както от страна на вътрешното министерство, така и от страна на министерствата на транспорта и на екологията, както и на Агенция "Митници". Ще се опитаме да направим много трудно търсенето на крадени автомобили и вещи, купувачите да бъдат затруднени максимално, както и ползвателите на части от такива автомобили.

Има ли някаква промяна на криминогенната обстановка във връзка с миграционната криза?

Почти няма престъпления, извършени от мигранти. Става дума за единични случаи. Те са изключително дисциплинирани на наша територия. Към настоящия момент няма завишеност, освен престъпленията помежду им, при които самите жертви не искат да сигнализират.

Какви са тенденциите при борбата с т.нар. каналджийство?

След промяната на НК, когато се завиши санкцията и се инкриминираха нови състави, това в момента ни помага страшно много. Юли, август, септември почти всеки месец имахме специализирана полицейска операция. На територията на София, Монтана, Хасково, Бургас залавяхме както незаконно влезли лица, така и техни помагачи българи. След като влезе в сила тази промяна в закона, има вече възможност за конфискация на МПС. Ние в момента сме задържали над 120 автомобила, и то от всякакъв клас. Промяната е от октомври и има над 20 присъди със споразумение. За другите присъди ще трябва да изчакаме въззивните и касационните инстанции.

Образувани и водени са над 80 такива досъдебни производства по новите разпоредби на чл. 280 и 281. В резултат на тези изменения в НК има промяна на тенденциите при опитите за каналджийство. Самата санкция респектира извършителите. Преди превозното средство се отнемаше в полза на държавата, ако принадлежи на дееца. Сега вече то се отнема, ако принадлежи на дееца или му е предоставено доброволно. Тоест, ако собственикът не е обявил колата за открадната, тя подлежи на задържане. Друго положително нещо с тези изменения са паричните санкции. Сега глобата е от 5 до 20 хил. и, повярвайте, тя има много силен възпиращ ефект.

Какво ще е участието на военните в охраната на границата – уточнихте ли колко хора ще ви трябват?

В момента не знаем колко хора ще осъществят натиск по нашата граница. Прогнози има и сме начертали три възможни етапа. На първо място етап, в който сами можем да се справим. Имаме доста сили и ресурс за по-продължително дислоциране, а също така и предислоциране на българско-гръцката граница. На втория етап ще ни е необходима логистична подкрепа от армията. Вече крайният вариант е, ако тръгнат от порядъка на 2000-3000 души наведнъж ежедневно, тогава ще бъдат взети съвсем други мерки. Но българско-гръцката граница е различна от българско-турската. На Турция в настоящия момент не можем да върнем мигранти, но на Гърция можем. И това ще бъде наша първостепенна задача. Естествено лицата, които се нуждаят от някаква помощ – било медицинска или друг вид, на място ще им бъде оказвана.

 
Главен комисар Георги Арабаджиев е "вторият човек" в професионалната йерархия на МВР. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" и икономика в УНСС. Бил е зам.-директор на "Криминална полиция" и директор на дирекция "Разследване". Специализирал е в Европейската служба за борба с измамите OLAF и в Школата на италианската финансова полиция Guardia di finanza.

Какви тенденции показва статистиката на престъпността през миналата година?

Данните от статистиката показват следното: регистрираните престъпления за 2015 г. са 107 870, докато за 2014 г. имаме 114 004. Тоест с почти 6300 по-малко. Предполагам, ще кажете: да, но това не е ли резултат от загубено доверие и по-малко сигнализиране на органите на МВР. Не, не е така. Напротив, ние сме създали организация и такива механизми, че да сведем до минимум възможността полицаите да укриват престъпления.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    chernobyl avatar :-P
    Петко

    Ако не регистрират всички престъпления, СДВР ще мине в по-ниска категория и ще ѝ орежат финансите? Да бе да, и един мармот завива шоколада в станиол.

  • 2
    reveal avatar :-|
    Reveal

    Но има тенденция хората да губят доверието към полицая до тях. С други думи всеки познава някой който е в структурите и обикновено му се доверява сляпо от страх като си вярва, че

    това му дава дистанция от неприятности. Като това означава оклеветяване на лица, които примерно са просто неприятни му лично и дори не се подозират за нещо, което е крайно

    непрофесионално. Социалните мрежи изключително много помагат да се усъмнявате в достоверността на полицията в България и то с основание като подобен е случая и с медиите.

  • 3
    dnk avatar :-|
    dnk

    "Полицаите нямат интерес да крият престъпления"

    Абсолютно долна лъжа. Колкото по-млако регистриани престъпления, толкова по-висок процент разкриваемост!

    Последния път служителите на МВР 2 часа ме разубеждаваха да не регистрирам престъплението.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK