Най-после университети според качеството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-после университети според качеството

Най-после университети според качеството

Ако се приложат както трябва, новите законови промени могат значително да подобрят висшето образование

Люба Йорданова
33917 прочитания

© Анелия Николова


Най-малкото зло - през последните години това стана един от критериите за съзнателен избор на университет в България. Повечето висши училища обърнаха гръб на адекватното преподаване и качествената наука за сметка на масовизацията и стремежа към все повече студенти, за да получат по-голяма държавна субсидия. Това заедно с намаляващия брой завършващи ученици свали качеството на обучението и напълни пазара на труда с лошо подготвени хора и кадри, които не отговарят на нуждите на икономиката.

За тези проблеми се говори от поне десетилетие, но по-решителни стъпки за промяна пое едва екипът на бившия вече министър на образованието и науката проф. Тодор Танев. Преди да бъде уволнен от премиера Бойко Борисов заради изкуствено създадения скандал с учебните програми, той успя да вкара в Министерския съвет промени в Закона за висшето образование, които обвързват финансирането на висшите училища с качеството им, а не с броя на студентите, както е сега. Промените бяха окончателно приети от парламента в края на февруари заедно с още няколко поправки от депутати от различни партии.

Новите изисквания няма да превърнат българските университети в "бръшлянова лига", но поне могат да насочат държавните средства за висше образование в разумна посока. Или както ги определи зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, който продължи да работи по тях и в екипа на новия министър Меглена Кунева, това са най-спешните мерки, необходими за решение на някои от най-тежките проблеми на висшето образование. И за тях вече е крайно време, още повече че ефектите от реформите в образованието идват чак след като достатъчно млади хора са минали по подобрените програми.

"Имаме висши училища, които обучават добре и студентите им имат добра реализация. Има обаче и такива, които не се справят", заяви проф. Денков при представянето на законовите поправки миналата седмица. Затова промените са насочени към това да стимулират добрите и да им оставят повече възможност за развитие.

Реформата няма да мине без болка - ако бъде приложена според намеренията, някои висши училища ще трябва да закрият част от специалностите си. На други пък може да се наложи да се обединят. Но картината от 51 висши училища, повечето от които със специалности от А до Я, отдавна граничи с абсурда.

Ето какво ще се промени за държавните висши училища в няколко въпроса и отговора.

1. От какво ще зависи субсидията на университета?

Вече не само от броя студенти, но и от тяхната реализация, научната продукция и акредитацията на висшето училище.

Преглед на оригинала

Знаете ли на колко места в България можете да учите администрация и управление? На 30, включително в Аграрния университет - Пловдив, във Висшето военноморско училище - Варна, във Висшето училище по телекомуникации и пощи, че дори и в Лесотехническия университет. Причината е ясна - това е втората най-желана от младежите специалност, а тъй като на висшите училища им трябва брой учещи се, отварят всякакви специалности, дори да нямат капацитет да ги преподават. Заедно с икономика в тези две направления се обучават една трета от студентите (виж графиките). За сметка на това липсват висококвалифицирани инженери, IT специалисти, дори финансисти.

Голямата диспропорция между нуждите на пазара на труда и специалностите, които масово се учат в България, е един от негативните ефекти от финансирането "на калпак". От тази година образователното министерство въведе първата стъпка за разграждане на този порочен модел - най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече зависи от оценката за качеството им. Законът въведе постепенно увеличаване на този дял, който трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г. Всъщност това е една от малкото реформи, които са започнали с тестов период, след това се уреждат в закон и се засилват поетапно. Така висшите училища би трябвало да са подготвени, че новият закон ще се отрази на бюджетите им.

Държавата ще насочи средствата към специалностите, които дават добри резултати - успешно реализирали се завършили студенти и качествен научен продукт. Критериите са четири - оценка от програмната акредитация, оценка за научната дейност, пазарна оценка за реализацията на студентите и дали направлението е приоритетно за страната (виж следващия въпрос). Факторите са сравнително обективни, защото идват от официални източници като Националния осигурителен институт (за реализацията на студентите) и международни научни бази данни (за научната дейност).

Идеята е университетските ръководства сами да изберат кои са най-добрите им специалности и да ги развиват. И съответно от кои да се лишат. "Бюджетът ще се промени съществено, ако висшето училище не започне да се преструктурира",  посочи главният секретар на министерството на образованието Красимир Вълчев. Според него ректорските ръководства ще бъдат задължени да направят планиране и промени на приоритетите си.

Новата схема за финансиране би трябвало да се отрази и на заплатите на преподавателите. През последните години заради разпределението на парите според броя студенти се стигна до това висши училища с ниско качество да предлагат по-високи заплати от предлагащите по-добро обучение и научна продукция.

Ако се приложат както трябва, промените могат да съживят и вътрешноуниверситетския живот и да накарат факултетите да се конкурират с качество. Положителен ефект може да бъде и специализацията на висшите училища - вместо да се опитват да отварят максимално много специалности, да се фокусират върху тези, които са им добри и имат потенциал да развият още повече.   

За ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков промените в модела на финансиране са "революционни" и могат да доведат до истинска конкуренция във висшето образование. Пред "Капитал" той каза, че ги подкрепя и смята, че могат да оздравят цялата система, "ако се спази духът на закона". Песимистичният вариант според него е реформите да се смекчат "заради интересите на университети с ниско качество" и висшето образование да продължи постарому. "Време е да преценим най-после кого искаме да стимулираме", допълва проф. Герджиков.  

2. Кои специалности ще са приоритетни?

Инженерни и природни науки, математика, информатика и комуникационни науки, педагогика и аграрни науки.

За да обвърже бюджетното финансиране с нуждите на страната, допълнителни субсидии ще има за приоритетни направления и защитени специалности, като акцентът ще е върху областите, свързани с развитие на нови технологии.

Приоритетни направления са тези, в които се прогнозира повишена нужда от подготовка на висококвалифицирани специалисти за целите на икономиката и обществото. В момента МОН подготвя окончателния им списък, но със сигурност в него ще влязат инженерните науки, природните науки и математиката, информатиката и комуникационните науки, педагогиката и аграрните науки. Целта е този списък да се използва при подготовката на приема още за следващата академична година. "Крайно време е университетите да спрат да произвеждат кадри, които не намират реализация, и да държат студенти само за да реализират приходи", коментира при представянето на законовите промени министър Меглена Кунева.   

Защитени пък ще са специалности, към които липсва достатъчно интерес от студенти и обучението им излиза скъпо, но страната има или би имала нужда от тях. Списъкът с тях ще отнеме повече време, но като примери се дават ядрените специалности и екзотичните филологии.

С допълнителното финансиране от държавата университетите ще могат например да намалят таксите или да дават по-високи стипендии в приоритетните и защитените области. Стипендиите по новата оперативна програма за образование и наука ще отиват само за приоритетните. Следващата крачка би трябвало да е да се обърне повече внимание на тези науки и в училище, защото ако са занемарени там, няма как да има повече кандидат-студенти за тях.

3. Ще се приемат ли по-малко студенти?

Да, в специалностите с лоши резултати. Приемът ще се определя чрез специален коефициент.

От години висшите училища искат да приемат много повече студенти, отколкото въобще е възможно. През 2010-2011 г. държавните и частните са заявили общо прием за близо 70 хил. младежи, а реалният е бил под 62 хил. За тази учебна година желанията на университетите достигнаха 77 хил. при приети под 60 хил. Намаляването на броя студенти е напълно естествено на фона на по-малкото ученици и факта, че немалка част от тях отиват да следват в чужбина. Само за последните шест години например завършилите средно образование са намалели с една четвърт. Заради това е парадоксално, че университетите държат едно и също равнище на прием и дори го увеличават. Така те приемат и все повече неподготвени кандидат-студенти, което пък неминуемо намалява качеството на обучението.

Според промените приемът вече ще се определя чрез коефициент, който отчита оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите студенти и докторанти, приоритетните за страната области и заявената готовност на висшите училища. При ниско качество и лоша реализация той ще се намалява, а при специалности с добри резултати ще се повишава. Целта е студентите да се насочат към тези висши училища, където специалността, която искат да учат, е с най-добро качество на обучението. Завишен ще може да бъде и приемът за приоритетните направления.

Това не означава, че държавата ще спре да субсидира обучението на икономисти например. Но би трябвало да спре там, където е некачествено. Очаква се реформата да се отрази на специалности като туризъм, където приемът е раздут на фона на ниската реализация.

4. Какво е изследователски университет?

Такъв, който има силна научна продукция.

За пръв път България успява да дефинира статут на изследователски университети. Те ще трябва да имат значим принос за развитието на важни обществени сфери чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност. Планът на министерството е критериите да следват обективни наукометрични показатели като патенти и статии в международни научни бази данни и да се приемат от Министерския съвет по предложение на МОН.

"Изследователският университет може да се появи на международното поле", смята зам.-министър Николай Денков. Пред "Капитал" той допълни, че в момента на критериите за изследователски университет отговарят между три и пет български висши училища, сред които Софийският, Медицинският, Техническият, Химикотехнологичният и металургичен и Пловдивският университет. Те са постигнали това без никакви стимули, уточни проф. Денков с напомнянето, че системата е отворена за включване и на други.

5. Ще могат ли университетите да правят стартиращи фирми?

Да, за продукти от научна дейност и интелектуална собственост.

Законовите промени вече разрешават стопанска дейност на висшите училища, но с ограничен обхват, за да се избегнат злоупотреби. Тя трябва да е свързана с основната им дейност и с реализацията на създаваните от тях научноизследователски резултати и интелектуална собственост. Академичният съвет може да взима решение за сдружаване с други лица и за създаване на търговски дружества.

Европейските институции отдавна са поставили изисквания за стопанска дейност на университетите и досега по-скоро беше абсурдно законът да я забранява. Някои институти на БАН имат успешни практики в създаването и развиването на спин-оф фирми, които впоследствие продават. Разбира се, всичко зависи от това дали идеята ще се приложи в истинския й полезен смисъл, или ще се изроди в търговски практики, познати от свищовската академия например.

Какво още можеше да се направи, но не се прие

Парламентът не намери воля да приеме други няколко важни промени, които можеха да изкарат наяве както успешните примери, така и злоупотребите в системата. Например разделянето на финансовото от академичното управление на университетите, срещнало голям отпор от някои ректори, които предпочитат да държат контрола върху всички решения. Или пък изискването един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, което значително щеше да оптимизира пейзажа. Дори напротив, депутатите оставиха отворена вратата към по-ниското качеството с намаляването на нужния дял от лекциите, които се четат от хабилитирани преподаватели, от 70 на 50 процента. Това означава, че половината от преподаването може да бъде от хора без научна степен. "Това се прави в услуга на университетите с нисък капацитет", убеден е ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Важно е да има и по-адекватни критерии за акредитация на висши училища. В момента Националната агенция за оценяване и акредитация работи тромаво и не е реформирана от години. В оценяването на висшите училища има и елемент на субективизъм, тъй като групи преподаватели от едни университети оценяват работата на други и могат да бъдат подложени на натиск и лобиране.  

Най-малкото зло - през последните години това стана един от критериите за съзнателен избор на университет в България. Повечето висши училища обърнаха гръб на адекватното преподаване и качествената наука за сметка на масовизацията и стремежа към все повече студенти, за да получат по-голяма държавна субсидия. Това заедно с намаляващия брой завършващи ученици свали качеството на обучението и напълни пазара на труда с лошо подготвени хора и кадри, които не отговарят на нуждите на икономиката.

За тези проблеми се говори от поне десетилетие, но по-решителни стъпки за промяна пое едва екипът на бившия вече министър на образованието и науката проф. Тодор Танев. Преди да бъде уволнен от премиера Бойко Борисов заради изкуствено създадения скандал с учебните програми, той успя да вкара в Министерския съвет промени в Закона за висшето образование, които обвързват финансирането на висшите училища с качеството им, а не с броя на студентите, както е сега. Промените бяха окончателно приети от парламента в края на февруари заедно с още няколко поправки от депутати от различни партии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Промените наистина изглеждат революционни, въпреки че вместо този "коефициент" можеше да се вземе само осигурителният доход на абсолвентите 5-7 години след дипломиране. Така при свръхпредлагане, липса на търсене и срив в заплатите, клапанът щеше да се затваря автоматично.

  • 2
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Качество на образованието е свързано с малко обучаеми и високи такси. Само по този начин ще могат да се стимулират адекватно преподавателите и да се осигури съвременна учебна база. На най-добрите студенти трябва да се предоставят стипендии, които могат да се осигуряват и от заинтересовани фирми. Така ще се конкурират студентите, преподавателите, университетите и фирмите, а само конкуренцията води до прогрес. Уравнивиловката видяхме до какво води.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "lefkovitz":

    Този модел предлага подобен вариант, въпреки че не казват каква е тежестта на осигурителния доход. Един ВУЗ може да реши, че ще вади кадри с начална заплата 2600 лева минимум и пак ще взема същите точки за дохода, каквито някой с 4 студента на 650 лева начална. Любопитен съм наистина за тежестта на осигурителния доход, дали пак уравниловката и сиромахомилството не са си казали думата

  • 4
    ssh34368102 avatar :-|
    роджър

    Но картината от 51 висши училища, повечето от които със специалности от А до Я, отдавна граничи с абсурда.
    ...
    Според мен, отдавна е ОТВЪД абсурда !
    Не по-малко ме смайват родителите, които заради някаква абсурдна бележка /диплом/ похарчват по няколко десетки хиляди лева за нея, вместо да дадат на детето си "занаят и работилница" с тия пари ...

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "роджър":

    Точно така стана в Америка с безобразно скъпото образование на помпа, с държавно гарантирани кредити. Единственият печаливш в този вариант са университетите с високите си такси. Германците ми се струват в това отношение най-разумни. С тяхното дуално обучение почваш на 15 и докато един студент учи, върти стажове до 30, то майстор с 15 години опит взема същата заплата като него, само където 15 години е печелил, вместо да харчи и вече има 15 години осигурителен стаж. Ето това е истинска политика за работническата класа, не лозунги за минимална заплата и данъчни подаръци

  • 6
    ssh34368102 avatar :-|
    роджър

    До коментар [#5] от "cinik":

    +++
    Само не разбирам, защо германците решиха /не отсега/ да си внасят работници, вместо максимално да стимулират раждаемостта си ... може би "реверанс" към нацията, ноооо ...

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#6] от "роджър":

    Раждаемостта в Гемрания се стимулира много сериозно по няколко различни линии, но както по цял свят, опитите за демографски инженеринг се провалят.

  • 8
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Ако един университет вади кадри в дадено направление със средна заплата 1500 лева при 800 лева средна за страната на някой може да му се стори добре, но ако средната заплата за тази длъжност за съответния град е 2000 лева значи по-скоро университета се е провалил. Разбира се важен е и процентът на завършили дадена специалност спрямо намерилите си работа по точно тази специалност, но като цяло трябва да сме внимателни с числата ако искаме истински обективни критерии.

  • 9
    qea1457097771490862 avatar :-|
    Дима Рилска

    Ако един работодател поиска да му препоръчам студенти: от 60 души - 10.

  • 10
    bat_plamen avatar :-?
    bat_plamen

    Да му мислят тези,които са на синекурни длъжности във ВУЗ-вете у нас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK