Генералът и непосилната "гимнастика" с лошите

Трябва да е било преди осем или девет години. Генерал Ваньо Танов, тогава все още директор на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП или ГДБОП), разпалено разказваше на дрезгав мизийски говор иначе любопитна история в кабинета си на "Кошарите". На бял лист беше нарисувал абсолютно неразбираема схема. Върху нея показваше трескаво как първо е станало "туй", а после "онуй", но после дошло "туй", но тъй като "онуй" било още там, трябвало "туй"... и така нататък. "Страшни гимнастики трябваше да правим, но работата най-накрая стана", свърши разказвачът само и само да отговори на неразбиращите ни погледи. След много уточнения щяхме да разберем, че "работата", която е станала, всъщност е успешна разработка на ГДБОП, при която е разбит канал за контрабанда и са задържани ключови митничари от столичната митница. А "гимнастиките"? Това са сложни ходове, които Танов и колегите му е трябвало да мислят в движение, за да избегнат "туй" и "онуй". Зад "туй" и "онуй" седеше цялата корумпирана държавна машина от полицейски служители, високопоставени началници на службите и политици от всякакъв ранг, които пречат да стане работата. Успехът беше не само да свършиш работата, но да я свършиш въпреки "туй" и "онуй".

В понеделник рано сутринта директорът на митниците Ваньо Танов почина внезапно. Метафората за "гимнастиката" се чуваше често от устата на Ваньо Танов. Образ, който най-точно илюстрираше абсурда на онази творческата самодейност, която решилият да участва в публичната власт в постоталитарна България трябва да носи, за да успява да прокарва вижданията си за справедливост - еклектична комбинация от постоянни компромиси и отдаденост на принципите, непресъхващ ентусиазъм, компроматоустойчивост и професионален капацитет.