С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 6 мар 2016, 16:45, 6957 прочитания

Фондация "Бертелсман" за България: Разделено общество, хаотично управление

Най-новият анализ на германския институт за политически изследвания обхваща периода от 2013 г. досега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За първи път през ХХI век България попадна в политическа нестабилност, характерна с отсъствието на консенсус и отразяваща дълбоки пропасти, разделящи обществото. Липсата на консенсус прави трудно, ако не и невъзможно преследването на дългосрочни цели.

Това е една от оценките за състоянието на демокрацията в България в най-новия доклад на германската фондация "Бертелсман" - един от най-авторитетните институти за политически изследвания в Европа. Анализът обхваща периода от 2013 г. насам, като акцентира върху подкопаването на свободата на медиите и изключително ниското одобрение от 5% за парламента и политическите партии.


Българските лидери говорят за правосъдна реформа и увеличиха усвояваните за нея евросредства, посочват авторите, но проучванията сочат, че резултатите от борбата с корупцията и престъпността намаляват - именно това пречи и на приемането на страната в Шенген.
"Пет правителства управляваха България в периода (2 служебни и 3 редовни), но всяко започва наново при отчетливо отсъствие на стратегическото мислене. Илюстрация на това е и поредицата от негативни вотове на изборите - българите масово гласуват против управляващите и за нови играчи, някои от които с екстремистка и чисто популистка реторика".

Реформите в България се правят като инициатива на политици, а не като институционално търсене на подобрение. Затова много неща се правят "на парче", спират се от следващото правителство и се започват наново, се казва в доклада.

Проблемът отива отвъд лидерите и политиците, защото дори да има добри идеи и инициативи, състоянието на държавната администрация, която да ги осъществи, е незавидно. "Дори след влизането в ЕС качеството й остава ниско. Реформирането й често се ограничава до съкращаване на броя на служителите, но без да се подобрява работата на останалите. Няма систематични усилия за борба с корупцията - демонстрирането на нетърпимост по медиите не може да замени реалната борба с корените на това явление."



Въпреки стратегията за децентрализиране на управлението то си остава силно централизирано, но отново правителство след правителство показват слаба координация между отделните му звена, като това е особено характерно за коалиционния характер на второто правителство на Борисов, посочват авторите. "Ако не беше натискът от ЕС, планирането вероятно щеше напълно да изчезне от българската политика, дори като инструмент за дългосрочни секторни политики, да не говорим за политики, изискващи висока степен на координация между отделните институции."

Според анализа в страната има силен консенсус за ползите от членството в ЕС, както и че натискът от Брюксел върху институциите води до приемане на мерки, макар реализирането им да носи умерени резултати. Но в България има антидемократични сили с капацитет да налагат вето над промените. Има чести изкушения за популизъм и национализъм, но те частично се обезсилват, когато се стигне до конкретни решения и действия за изпълняване на европейски изисквания.

Засилва се обаче национализмът и използването на език на омразата в медиите, в публичното пространство и дори от високопоставени официални лица, което илюстрира слабостта на обществените институции в защита правата на човека и на малцинствата, се отбелязва в доклада.

Специално внимание е отделено и на групите, лобиращи за собствените си интереси, които непрекъснато блокират правосъдната реформа, а така и установяването на върховенство на закона и функционираща демокрация.
 
Ето някои от заключенията на фондация "Бертелсман":
 
- Всички значими политически и обществени фактори приемат демократичните институции, но заможни бизнесмени с медии оказват значително неформално политическо влияние. Те не вярват в демократичните ценности, но и не оспорват открито легитимността на демократичните институции.

- Основание за тревога е превземането на медиите от тесен кръг с олигархични интереси. Медиите имат силно политическо влияние и затова и политици, и предприемачи са силно мотивирани да ги контролират.

- Българите често изразяват разочарование от демократичната си система, но не се вижда някаква жизнена алтернатива или недемократични движения.

- Демократично избраните управници притежават ефективна власт и няма запазени територии за определени политически сили. Но някои организирани престъпни и бизнес групи, изглежда, имат силно политическо влияние. 
Превземането на държавата от престъпни, олигархични или сенчести интереси е трудно да се документира, но е възможно.
 
- Икономическото неравенство в България е най-високото в ЕС. След влизането в съюза то всъщност се увеличи и се стабилизира на много високи равнища. Това неравенство е институционализирано и сегашните политики не помагат за намаляването му.

- България има един от най-големите сектори на сива икономика в ЕС (между 10 и 30 процента). Няма накъде да се намаляват повече данъците и властите опитват да увеличат събираемостта, но в българския случай се потвърждава, че това не става само с икономически стимули. Това има много повече общо с върховенството на закона, функциониращите институции, бизнес етиката, поведението и очакванията на потребителите.

- България е с втория най-нисък в ЕС дял от бюджета, отпускан за образование, по данни на Евростат от 2011 г. Няма сериозна реформа на образователната система. В нея са обхванати едва 55% от младежите на възраст 15-24 години. През 2013 г. над една пета (21.6%) от младите не са ходели нито на училище, нито на работа, нито да курсове по квалификация.

- Българската икономика е заклещена в състояние на бавен растеж и устойчива безработица, като не е ясно кога ще се върне към докризисните нива. В този смисъл сближаването ѝ с другите икономики от ЕС е отложено за неопределено време. Това важи особено за изравняването на доходите и качеството на живот, поради което много българи напускат страната и отиват в по-развитите европейски икономики.

- Значителни са предизвикателствата пред икономиката, след като кризата оголи значителни структурни слабости. Ще е нужна нова стратегия за устойчиво икономическо развитие и преминаване от модел, основан на инвестиции в строителство, търговия и финансови услуги, към такъв на иновации в технологиите и производство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вот по време на криза - още от същото Вот по време на криза - още от същото

Въпреки най-тежката ситуация за управляващите от началото на мандата, до падането на правителството едва ли ще се стигне

20 яну 2020, 90 прочитания

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 1871 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вътрешното търсене ще е моторът на икономиката през 2016 г.

Анализаторите на БНБ прогнозират по-нисък растеж на БВП спрямо 2015 г.

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10