Фондация "Бертелсман" за България: Разделено общество, хаотично управление
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фондация "Бертелсман" за България: Разделено общество, хаотично управление

Пет правителства управляваха България в периода (2 служебни и 3 редовни), като всяко започва наново при отчетливо отсъствие на стратегическото мислене

Фондация "Бертелсман" за България: Разделено общество, хаотично управление

Най-новият анализ на германския институт за политически изследвания обхваща периода от 2013 г. досега

7259 прочитания

Пет правителства управляваха България в периода (2 служебни и 3 редовни), като всяко започва наново при отчетливо отсъствие на стратегическото мислене

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


За първи път през ХХI век България попадна в политическа нестабилност, характерна с отсъствието на консенсус и отразяваща дълбоки пропасти, разделящи обществото. Липсата на консенсус прави трудно, ако не и невъзможно преследването на дългосрочни цели.

Това е една от оценките за състоянието на демокрацията в България в най-новия доклад на германската фондация "Бертелсман" - един от най-авторитетните институти за политически изследвания в Европа. Анализът обхваща периода от 2013 г. насам, като акцентира върху подкопаването на свободата на медиите и изключително ниското одобрение от 5% за парламента и политическите партии.

Българските лидери говорят за правосъдна реформа и увеличиха усвояваните за нея евросредства, посочват авторите, но проучванията сочат, че резултатите от борбата с корупцията и престъпността намаляват - именно това пречи и на приемането на страната в Шенген.

"Пет правителства управляваха България в периода (2 служебни и 3 редовни), но всяко започва наново при отчетливо отсъствие на стратегическото мислене. Илюстрация на това е и поредицата от негативни вотове на изборите - българите масово гласуват против управляващите и за нови играчи, някои от които с екстремистка и чисто популистка реторика".

Реформите в България се правят като инициатива на политици, а не като институционално търсене на подобрение. Затова много неща се правят "на парче", спират се от следващото правителство и се започват наново, се казва в доклада.

Проблемът отива отвъд лидерите и политиците, защото дори да има добри идеи и инициативи, състоянието на държавната администрация, която да ги осъществи, е незавидно. "Дори след влизането в ЕС качеството й остава ниско. Реформирането й често се ограничава до съкращаване на броя на служителите, но без да се подобрява работата на останалите. Няма систематични усилия за борба с корупцията - демонстрирането на нетърпимост по медиите не може да замени реалната борба с корените на това явление."

Въпреки стратегията за децентрализиране на управлението то си остава силно централизирано, но отново правителство след правителство показват слаба координация между отделните му звена, като това е особено характерно за коалиционния характер на второто правителство на Борисов, посочват авторите. "Ако не беше натискът от ЕС, планирането вероятно щеше напълно да изчезне от българската политика, дори като инструмент за дългосрочни секторни политики, да не говорим за политики, изискващи висока степен на координация между отделните институции."

Според анализа в страната има силен консенсус за ползите от членството в ЕС, както и че натискът от Брюксел върху институциите води до приемане на мерки, макар реализирането им да носи умерени резултати. Но в България има антидемократични сили с капацитет да налагат вето над промените. Има чести изкушения за популизъм и национализъм, но те частично се обезсилват, когато се стигне до конкретни решения и действия за изпълняване на европейски изисквания.

Засилва се обаче национализмът и използването на език на омразата в медиите, в публичното пространство и дори от високопоставени официални лица, което илюстрира слабостта на обществените институции в защита правата на човека и на малцинствата, се отбелязва в доклада.

Специално внимание е отделено и на групите, лобиращи за собствените си интереси, които непрекъснато блокират правосъдната реформа, а така и установяването на върховенство на закона и функционираща демокрация. Ето някои от заключенията на фондация "Бертелсман":

- Всички значими политически и обществени фактори приемат демократичните институции, но заможни бизнесмени с медии оказват значително неформално политическо влияние. Те не вярват в демократичните ценности, но и не оспорват открито легитимността на демократичните институции.

- Основание за тревога е превземането на медиите от тесен кръг с олигархични интереси. Медиите имат силно политическо влияние и затова и политици, и предприемачи са силно мотивирани да ги контролират.

- Българите често изразяват разочарование от демократичната си система, но не се вижда някаква жизнена алтернатива или недемократични движения.

- Демократично избраните управници притежават ефективна власт и няма запазени територии за определени политически сили. Но някои организирани престъпни и бизнес групи, изглежда, имат силно политическо влияние. 

Превземането на държавата от престъпни, олигархични или сенчести интереси е трудно да се документира, но е възможно.

- Икономическото неравенство в България е най-високото в ЕС. След влизането в съюза то всъщност се увеличи и се стабилизира на много високи равнища. Това неравенство е институционализирано и сегашните политики не помагат за намаляването му.

- България има един от най-големите сектори на сива икономика в ЕС (между 10 и 30 процента). Няма накъде да се намаляват повече данъците и властите опитват да увеличат събираемостта, но в българския случай се потвърждава, че това не става само с икономически стимули. Това има много повече общо с върховенството на закона, функциониращите институции, бизнес етиката, поведението и очакванията на потребителите.

- България е с втория най-нисък в ЕС дял от бюджета, отпускан за образование, по данни на Евростат от 2011 г. Няма сериозна реформа на образователната система. В нея са обхванати едва 55% от младежите на възраст 15-24 години. През 2013 г. над една пета (21.6%) от младите не са ходели нито на училище, нито на работа, нито да курсове по квалификация.

- Българската икономика е заклещена в състояние на бавен растеж и устойчива безработица, като не е ясно кога ще се върне към докризисните нива. В този смисъл сближаването ѝ с другите икономики от ЕС е отложено за неопределено време. Това важи особено за изравняването на доходите и качеството на живот, поради което много българи напускат страната и отиват в по-развитите европейски икономики.

- Значителни са предизвикателствата пред икономиката, след като кризата оголи значителни структурни слабости. Ще е нужна нова стратегия за устойчиво икономическо развитие и преминаване от модел, основан на инвестиции в строителство, търговия и финансови услуги, към такъв на иновации в технологиите и производство.

За първи път през ХХI век България попадна в политическа нестабилност, характерна с отсъствието на консенсус и отразяваща дълбоки пропасти, разделящи обществото. Липсата на консенсус прави трудно, ако не и невъзможно преследването на дългосрочни цели.

Това е една от оценките за състоянието на демокрацията в България в най-новия доклад на германската фондация "Бертелсман" - един от най-авторитетните институти за политически изследвания в Европа. Анализът обхваща периода от 2013 г. насам, като акцентира върху подкопаването на свободата на медиите и изключително ниското одобрение от 5% за парламента и политическите партии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    zaniza avatar :-?
    ЗаНиЗа

    "не като институционално търсене на подобрение" - след като институциите са сервилни към тези, които правят назначенията в тях, значи стабилност има, само че в доклада изводите не са в полза на радетелите и. Стабилност на регресията, че и устойчива!?

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    " резултатите от борбата с корупцията и престъпността намаляват - именно това пречи и на приемането на страната в Шенген."
    Дето се казва,от това по-лошо,здраве.

  • 3
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "България има един от най-големите сектори на сива икономика в ЕС (между 10 и 30 процента)"

    И това изсмуква жизнените сокове на държавата.
    А не се вижда и повей на някаква промяна, само козметични мероприятия и ПР-ски акции.

  • 4
    hodounski avatar :-(
    hodounski

    Ние ваичко това го знаем ,но се правим ,че го няма. Население от щрауси.

  • 5
    keen avatar :-|
    keen

    Това е една от най-сполучливите политически снимки, които съм виждал.
    Моите почитания към фотографа!

  • 6
    alexevstatiev avatar :-|
    Александър Евстатиев

    Няма една грешна дума в налози доклад ... Дано политиците ни вземат да го прочетат и осмислят ...

  • 7
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    Това са фактите - за съжаление...

  • 8
    stg avatar :-|
    stg

    и тия клатят стабилността нещо...........

  • 9
    ivoivanovzhelev avatar :-|
    Zhelev Ivo

    Да не забравяме, че фондацията е обвинена за канализиране на концепции чрез реформи в държавните университети, с цел премахване свободен достъп до образование и академичната автономия. Неолибералния подход на оценка на тази фондация не е актуален коректор за случващото се не само в България, но и на европейско равнище. Четем с едно на ум.

  • 10
    keen avatar :-|
    keen

    [quote#9:"ivoivanovzhelev"]Четем с едно на ум.[/quote]
    Ако ще Осама Бин Ладен да го е написал тоя доклад, аз се подписвам под всяка дума от него и казвам "ВЯРНО Е".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK