Икономиката е нараснала най-много за последните седем години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката е нараснала най-много за последните седем години

Индустриалният сектор създава 27.6% от добавената стойност на икономиката, което е с 0.4 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г.

Икономиката е нараснала най-много за последните седем години

Основна част от растежа през четвъртото тримесечие се дължи на крайното потребление, чийто растеж е ревизиран нагоре до 2.7%

22300 прочитания

Индустриалният сектор създава 27.6% от добавената стойност на икономиката, което е с 0.4 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г.

© Мария Съботинова


Най-много растат разходите на правителството и събираемостта на косвените данъци.

Икономиката на България е нараснала с 3% през миналата година. Освен че е изненадващ спрямо прогнозите, такъв темп на растеж не е имало от 2008 г. - последната силна година преди последвалата криза. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е достигнал невижданите досега 86.373 млрд. лв., показват предварителните данни на НСИ. Въпреки че все още няма разбивка за компонентите на растежа, на база отделните четири тримесечия може да се каже, че износът и държавните разходи, стимулирани от еврофондовете, движат основно икономиката напред.

Заедно с годишните данни за растежа националната статистика публикува и първата ревизия на числата за четвъртото тримесечие. Там има леко понижение до 3% (от 3.1%), но то се дължи на разширяването на отрицателното външнотърговско салдо. Като изключим това, всички компоненти на растежа са ревизирани нагоре – износ, инвестиции, крайно потребление и корективите.

Отвъд очакванията

Постигнатият резултат е изненадващ. Поне ако проследим какви бяха очакванията на международните институции и на Министерството на финансите в началото на 2015 г. Най-песимистичните прогнози на ЕК и МФ бяха за растеж от порядъка на 0.6-0.8%, а най-оптимистичните на Световната банка и МВФ – между 1.1 и 1.2%. Тези прогнози обаче бяха правени, когато новото правителство тъкмо беше дошло на власт, а ефектите от банковата криза и рязкото задлъжняване покрай нея все още не бяха ясни. През годината всички институции ревизираха нагоре своите очаквания, но в официалните си доклади нито една не предположи, че растежът ще надхвърли 2%.

Приятната изненада дойде и по линия на номиналния ръст на БВП. Въпреки дефлационната среда, в която се развиваше икономиката през 2015 г., произведената стойност е с близо 3 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Резултатът надхвърли значително първоначалната прогноза на Министерството на финансите, заложена при правенето на бюджета за 2015 г. По-голямото число даде шанс на правителството да изхарчи 2 млрд. лв. над гласуваното в първоначалния вариант на бюджета, без това да окаже влияние върху съотношението на преразпределението към БВП.

Според Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", консервативното планиране на приходната част е препоръчително. "Това засяга и глобалните шокове, които може да се отразят на България, включително в спад на инвестиционната активност, задържане на ръста на работните места, а оттам и приходите в осигурителните фондове, включително спад на вноса на някои стоки и на приходите от ДДС съответно", казва икономистът в интервю за "Дневник".

Държавна намеса

Въпреки че все още няма подробни данни, от наличните числа за четирите отделни тримесечия се вижда ясно, че моторът на икономиката е износът, а през последните две огромно влияние върху скоростта на растежа имат държавните разходи. Това е видно от данните за крайното потребление и от корективите. В първия случай статистиката отчита годишен ръст от 2.7% през последния период. Разбивката обаче показва, че то се дължи основно на колективното потребление, което расте с 2.1%, докато при индивидуалното има нарастване с 1%. Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Включват се услугите по поддържането на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната.

"Рязкото подобрение не е изненада предвид бюджетното изпълнение в края на годината. Публичните разходи през декември 2015 г. са близо 5.2 млрд. лв. Една от причините е ударното разплащане по европейски проекти поради приключването на крайния срок за плащанията по предходния програмен период", смята Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Бруто образуването на основен капитал (общите инвестиции) бележи ръст от 1.7%. Тук влизат както частните, така и държавните инвестиции. Въпреки че няма разбивка каква част от този растеж се дължи на държавата и каква част на домакинствата и бизнеса, според Десислава Николова правителството е отговорно за по-голямата част от инвестициите през годината. Тя също така е на мнение, че ограничаването на евросредствата заради началото на новия програмен период ще има негативно влияние върху икономиката. "Ясно е, че няма как да очакваме големи разплащания през тази година. Ще има негативен ефект, въпросът е доколко публичните инвестиции ще бъдат компенсирани от частните", добавя тя. Нейното мнение също така е, че въпреки спрените обществени поръчки за близо 2 млрд. лв. предвидените пари в крайна сметка ще бъдат похарчени от правителството.

Сериозната държавна подкрепа за икономиката идва и по линия на по-голямата събираемост на косвените данъци, които се отразяват в т.нар. корективи. Те нарастват през четвъртото тримесечие с 14.4% на годишна база, но растежът на годишна не падна под 10% и през четирите отчетни периода. Освен от събираемостта на косвените данъци този компонент е в пряка зависимост и от нетния лихвен доход на търговските банки (разликата между лихвите по кредитите и по депозитите). Според Георги Ангелов, икономист в институт "Отворено общество", това може да влезе в графата еднократни ефекти и показателят тази година вероятно няма да отчита такива покачвания.

Двигателят на икономиката

Първата ревизия показва добри новини по линия на износа на стоки и услуги - компонент, който зависи изцяло от частната инициатива. Докато експресните данни показваха нарастване с едва 0.7%, новото число е 4.2%. Повишаването беше очаквано от експертите, тъй като статистиката на НСИ, обявена преди месец, показа ръст на експорта на стоки от 5.2% на годишна база.

"От данните за миналата година се вижда, че за поредна година експортът е моторът, който движи икономиката и който допринася много за растежа", смята Десислава Николова. Според нея един от най-големите рискове през тази година е забавянето на износа. "Износът е нашият шанс да постигаме по-висок растеж. Той ни изтегли в най-тежките години на кризата, сега отново разчитаме на него", смята икономистът.

Продажбите навън обаче ще зависят в най-голяма степен от международната конюнктура. В най-голяма степен от значение е икономическото състояние на Китай и на еврозоната. Азиатската държава купува основно суровини от България, като годишно на този пазар се продава българска продукция за над 1 млрд. лв. "Трудно можем да избягаме от конюнктурата. Правят се опити за преминаване към продукция с по-висока добавена стойност, но процесът е бавен. Засега суровините, които заемат 40% от експорта ни, остават важен фактор", смята Николова.

Индустриалният сектор създава 27.6% от добавената стойност на икономиката, което е с 0.4 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г. Секторът на услугите създава 67.3%, а аграрният сектор - 5.1% от добавената стойност.

Най-много растат разходите на правителството и събираемостта на косвените данъци.

Икономиката на България е нараснала с 3% през миналата година. Освен че е изненадващ спрямо прогнозите, такъв темп на растеж не е имало от 2008 г. - последната силна година преди последвалата криза. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е достигнал невижданите досега 86.373 млрд. лв., показват предварителните данни на НСИ. Въпреки че все още няма разбивка за компонентите на растежа, на база отделните четири тримесечия може да се каже, че износът и държавните разходи, стимулирани от еврофондовете, движат основно икономиката напред.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    emil_ avatar :-P
    emil

    И всичко това благодарение на Радан. :)

  • 2
    praseta_mezeta avatar :-P
    praseta_mezeta

    3% от нищо е равно на нищо ;)

  • 3
    emil_ avatar :-P
    emil

    До коментар [#2] от "piggy_bank":

    Ами че то и 200% от нищо пак е нищо.

  • 4
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    Даам,много пари се събраха време е някой като мустака да бутне някоя банка пак

  • 5
    ambros avatar :-P
    ambros

    Пишете нещо песимистично, че да се радват комунистическите и раданкъневски тролове. Вие с тоя изненадващ икономически растеж направо им убихте настроението за днес.

  • 6
    heavymetal avatar :-|
    heavymetal

    [quote#5:"ambros"]Пишете нещо песимистично, че да се радват комунистическите и раданкъневски тролове. Вие с тоя изненадващ икономически растеж направо им убихте настроението за днес. [/quote]
    Разбирам го последния начин: "Благодарение на мъдрото партийно и държавно ръководство, и лично на др. Бойко Борисов имаме 3% растеж"!
    Не, уважаеми, въпреки тях...

  • 7
    shtavesht avatar :-|
    shtavesht

    До коментар [#5] от "ambros":

    увеличението не се дължи нито на твоя бойко, нито на радана, догана, гоца и пр лумпени, а на факта, че си част от 500 млн човешко пространство, голям пазар и свестни българи, които въпреки герб, дпс, бсп, дсб и пр успяват да работят.. гербер лумпените са не по-малко вредни от останалите комунисти

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Аз пък си мисля, че ръстът е може би еднократен ефект от оглозгването на КТБ , всъщност не на банката, ами на фонда за гарантиране на влоговете.

    Реално се вкараха 3.5 милиарда нови пари.. които щат не щат се завъртяха.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK