С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 11 мар 2016, 16:16, 18037 прочитания

Бедни и разделени, завинаги?

Общините в България са в голямата си част без особен капацитет и с малко собствен ресурс. Промяната на този модел обаче е почти невъзможна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат. Коалиционното правителство на Народния блок е свалено, а управлението се взема от представители на Военния съюз и политическия кръг "Звено". Първата реформа, която новите управници прокарват, променя устройството на страната - шестнайсетте окръга са превърнати в седем области, а 2500 селски общини се уедряват и сливат в 800.

След 1945 г. комунистическото управление разпределя по нов начин страната - появяват се 28 окръга, както и общини като Тунджа, Марица, Родопи и Добрич-селска, които нямат център, а са просто сбор от селата покрай някой голям град.


Има причина общинският въпрос да е един от първите, с които се заема всяка нова власт. Както още Константин Стоилов отбелязва в горещата дискусия за новата държава на Учредителното събрание от 1879 г., слаби общини значат слаба държава. "Ние трябва да се стараем у нас да се развият много центрове на политически и обществен живот. Това е началото на децентрализацията, която Франция с мъка се стреми да постигне и която дава силата на Англия и Америка", казва Стоилов тогава.

За съжаление на българския държавник, неговите наследници се стремят десетилетия наред към обратното. В България се случва предимно засилване на централната власт и отслабване на местната такава.

Спокойно можем да твърдим, че към момента ситуацията е стигнала един от трагичните си пикове. След като масовото изливане на хора от провинцията към София и извън границите от 90-те приключи с обезкръвяването на по-малките градове и села, а изтичането на капитал и разграбването доведе до обедняването на много части на страната, дойде влизането в ЕС, което добави още един лост на влияние на центъра над останалите - парите от еврофондовете. Така имаме огромен брой общини без достатъчен финансов и човешки ресурс, които са все по-зависими от централната власт за всичко, свързано с развитието им, но притежават достатъчно лостове на местно ниво, които да позволяват лично облагодетелстване.
Темата накратко
Моделът на местно самоуправление е счупен. Твърде малко български общини са истински независими от централната власт - повечето са почти изцяло на дотации от държавата и това е сериозен проблем. Те не могат да развиват населените места, нито дори да изпълняват основни функции, като да поддържат пътища, да привличат инвестиции, и като цяло да правят селата и градовете по-добри. Тези общини съществуват само за да раздават постове и разпределят, често по-съмнителен начин, малките местни бюджети.

Този проблем може да бъде решен. Нужно е обединение между общини, за да се намалят разходите и да се увеличи капацитетът. То може да стане под различни форми - финансово, на проектен принцип или административно, но няма да се случи доброволно, тъй като на местно ниво няма желание за подобна реформа. Но ако искаме регионалните различия да спрат да се увеличават, е време за промяна.
И тъй като (за щастие) не се задава нов авторитарен режим, има все по-малко надежди, че този модел ще се промени.



Защо насила не става

Десет минути ходене. Горе-долу толкова трябва, за да стигнете от централата на община Ямбол, до централата на община Тунджа. Двете се намират на няколко пресечки една от друга, в центъра на Ямбол. Община Тунджа е от т.нар. общини без административен център - подобно на Марица, Родопи и Добрич-селска. Ще чуете често в Пловдив да недоволстват от това разделение на териториите около втория по големина град на три. "Там имат по-ниски данъци, но и получават по-лоша услуга", казва общинар от Пловдив, който, естествено, не желае да се конфронтира публично. "Марица и Родопи не могат да съществуват без Пловдив. В малката община, където 90% от бюджета ти е държавно делегиран, дори и да дойде умен кмет, няма много, което да направи - нито може да задържи хора, нито да развие идеи. Те са пощенски кутии".

Експерт по регионално планиране, също пожелала да не коментира с името си, за да не влиза в конфликт с общините, с които работи, припомня, че по времето на комунизма общини като Тунджа са били създадени, за да инвестират целенасочено в селата. "Правен ли е анализ по-добро ли е благосъстоянието на хората там в сравнение със селата от община Сливен или Хасково? С какво наличието на общинска администрация в градчета и села, до които няма дори изградени транспортни връзки, подпомага живота им", пита тя.

Една от идеите, които управляващите от ГЕРБ прокарваха преди
изборите 2014 г., беше сливането на общини, за да се повиши капацитетът им. Преди две седмици председателката на финансовата комисия в парламента Менда Стоянова подхвана пак темата, като заяви че общините с големи финансови проблеми и почти изцяло зависещи от централния бюджет е по-добре да се закриват, отколкото да се прави опит за финансовото им оздравяване.

Да закриете община и да я присъедините към друга, по-голяма или по-богата, обаче е невъзможна задача в България. За това се иска подписка от поне 25% от хората в нея, после одобрението на общинския съвет, областния управител, провеждането на референдум, на който да гласуват същия брой хора, колкото и в последните местни избори и накрая решение на МС. Досега успешни референдуми са провеждани за отделянето от други общини, но за сливането им - не.


Това е лесно обяснимо и политически, и икономически, и дори психологически. Общините са важни играчи на картата - от тях зависят до голяма степен изборите за парламент, от тях зависят голяма част от европоръчките, а в много по-малки общини е вграден някакъв местен патриотизъм, който прави излишни всякакви разговори за ефективност.

Много или малко са общините тук? Зададен така, въпросът няма смисъл. Броят не може да е самоцел. В Германия има 12 хил. общини, в Словакия с население 5.4 млн. има близо 3 хил, в Австрия с население 8,. млн. има 2300, а в Дания, с население 5.52 млн. има едва 98. Колко единици на местно самоуправление да има, колко нива и как да функционират е нещо, което всяка държава решава за себе си по исторически и икономически причини и няма единен модел в ЕС. Големият проблем в България е не броят им, а способността да функционират адекватно.

"Българските общини не са малки. Те са сравнително големи и като територия, и като население на фона на другите в ЕС. Проблемът е, че повечето от тях са много бедни и нямат капацитет", казва вицепремиерът и бивш кмет на Габрово Томислав Дончев. Дончев беше водещият глас в ГЕРБ за промяна на регионалния модел преди изборите през 2014 г., но казва, че засега темата е заровена, тъй като е срещнала твърде силен отпор. А в крайна сметка, както припомня Емил Савов от Националното сдружение на общините (НОСРБ), водещо трябва да бъде мнението на хората в тези общини. "Смисъл може да има само ако са представени ясно алтернативите - какви биха били ползите и негативите от сливането с друга община", казва Савов.

Проблемът е, че за да се случи това, някой трябва да постави този въпрос на масата - това очевидно няма да бъдат кметовете и общинските съвети, които ще са основните губещи от такъв ход, а самите хора в малките общини рядко проявяват подобен усет за дългосрочно планиране. Единственото място, откъдето може да дойде, е държавата, но въпреки исканията на Менда Стоянова, там не изглежда да има такова желание. "Командният способ е много малко вероятен и е почти невъзможен", казва Дончев. "Той е удар в сърцето на местния патриотизъм и дори да носи някакви ползи, не можеш да очакваш хората да се съгласят."

Малко богати, много бедни


Всяка община се грижи за делегирани дейности като образование, здравеопазване и социални услуги, както и за собствени като общински жилища, общински дейности и услуги. Според последните публично достъпни данни на Министерството на финансите от 2013 г. 165 общини от 265 са на нива под 30% собствени приходи. Според анализа на НСОРБ този брой се е вдигнал и през 2015 г. вече 170 общини са разчитали на държавата за между 85% и 90% от целия си бюджет. МФ приема, че относително самостоятелни могат да са общини, които имат над 50% собствени приходи. Данните от 2013 г. показват, че такива са едва 21 общини в страната.

Тези числа обаче могат да са подвеждащи. Далеч не всички големи общини се справят добре, а всички малки - зле. От тези 21 "независими" почти няма големи общини извън Столична и Варна. На първо място са малките морски общини като Несебър, Приморско и Созопол, а след това - такива с големи концесии наблизо като Чавдар и Челопеч. Ето защо е трудно да се обобщи, че малките общини трябва да бъдат присъединявани към големите. Сливен например трудно може да бъде посочен като община, която би привлякла друга към себе си. Идеята на созополския кмет Панайот Рейзи например беше морските общини от Бургас надолу да се обединят. Това противоречи на логиката, казва историкът и бивш депутат Веселин Методиев, който се занимава с въпросите на местното управление. "Повече смисъл има едно обединение навътре, като богатите морски помагат на бедните вътрешни общини. Богати се обединяват с бедни."

Въпросът е и къде могат да бъдат спестени пари от администрация и инвестирани в друго, както и къде големината би помогнала за по-доброто качество на услугата. В момента всички - и София, и село Бойница, трябва да отговарят на едни и същи изисквания за персонал, капацитет и нужди. Което прави общините твърде апетитни хапки. Всяка от тях води след себе си възможности за раздуване на администрацията, раздаване на работни места, отдаване на поръчки (най-голямото и апетитно перо) и подкрепа на големите партии по време на националния вот. Анализ на "Капитал" за заетостта на местно ниво откри, че колкото по-малка е една община, толкова по-вероятно е тя да е сред най-големите работодатели в своя район. В общини като Никола Козлево и Златарица например, които са едни от най-малките, общината присъства с над 50% от заетите в топ 10 на работодателите.

Да се очаква, че общинарите и кметовете в тези райони ще одобрят доброволно отнемането на подобни привилегии, е смешно. Но да се разчита, че хората сами ще решат нещо такова, също не е логично.
Преди години село Ягодово, което е част от една такава "селска" община - Родопи, гласува дали да се премести към община Пловдив. Резултатът беше негативен след активно купуване на гласове и протестен вот на част от хората. Тук има много фактори: страхът на хората, че ще загубят достъп до услуги, че ще бъдат забравени при влизането в по-голяма община, че ще се отделят по-малко пари, дори фактът, че не познават онези, които ще ги управляват.

Обединявайте се, общинари

Което оставя два варианта. Първият е нуждата да накара българските общини да работят заедно. Само 18% от общинските пътища например са в добро състояние, а пари за тях от Европа няма да има. Съмнително е дали бюджетът ще отдели също. Нуждите на водния сектор надхвърлят 6 млрд. евро. Повечето големи градове получиха определена сума пари, които сега ще могат да инвестират, но извън тях, ще трябва да се справят сами. На скорошното общо събрание на НСОРБ бе направена презентация на фонд за колективно финансиране, който би могъл да обединява няколко общини с активите им, срещу което те да могат да издават облигации. Това би позволило и на други освен София да се финансират от капиталовия пазар, но ще иска от тях да работят заедно.

Но дори това е съмнително. "Правим планове за това как ще се обединяват и ще кандидатстват заедно и по-силните ще подкрепят по-слабите. Познавайки уменията ни за екипна работа, съм песимист, че това ще доведе до положителни ефекти", казва Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ, който финансира местната власт. "Дори и да има успешни примери, поради липса на други алтернативи това ще доведе до огромен разход на енергия, човешки и финансов ресурс и време." Тя дава пример с проектите за регионални депа за отпадъци, където трябваше да се сдружат дузина общини и където се изгуби огромно количество време за съгласие, после всяка община искаше да прави отделно поръчките си и т.н. Според нея трябва изобщо промяна в логиката на управление. "Ще дам пример с образованието. Финансирането на сектора минава през общинските бюджети. Кметът носи отговорност в консолидирания бюджет и отчет за спазване на правилата, а в същото време няма никакви правомощия както за правене на политики, така и за търсене на отговорност при неспазване на финансовата дисциплина." С други думи, според Данкинова в момента имаме силна централизация и илюзия за силна местна власт, скрита зад големия брой общини.

Именно затова има и втори вариант, който е по-радикален и включва цялостна промяна на модела на местно самоуправление. Веселин Методиев го описва като сравнително безболезнен откъм местно недоволство и в същото време драматично различен. Според него може да се използва рамката от шест региона за планиране, които сега съществуват на ниво еврофондове - три в северната и три в южната част. На тези региони могат да се дадат много повече правомощия, включително правото общинарите от всеки един да се събират на общи събрания, на които да избират ръководител на региона - така липсващото сега средно второ ниво между центъра и общините. След това държавата просто ще разпределя средствата към всеки от регионите, а тези събрания сами ще трябва да решават къде и какво ще се инвестира. "Това по естествен път ще създаде коалиции и ще помогне за преначертаването на картата", казва Методиев. Задачата на централната власт ще бъде улеснена, защото ще се отърве от директните взаимоотношения с всяка една община и ще може да регулира отдалеч. Разбира се, не е задължително да се иска веднага съкращаването на общини, но приемането на закон, който да дефинира минималните изисквания за жизнеспособност на тази единица, би помогнало - например колко е минимумът собствени средства, с които да разполага, както и население.

Това, разбира се, е груба схема, която ще иска много повече детайли, но има едно огромно предимство - обещава някакво бъдеще. Сегашният модел просто не работи и това се доказва вече десетилетия.

Според Методиев, както и според повечето други експерти, опитите да се "съживяват" региони командно - от горе на долу, подобно на стратегията за Северозапада, са обречени, защото трябва да се ползва местната енергия и желание, без да се чака наготово решение. "В сегашния вариант сме осъдени на бедност", категоричен е историкът. Нещо, което не е трудно да се види.
И задължително: повече пари
Задължителната стъпка към децентрализацията минава през повече средства. Освен че в същината си не е променян от средата на миналия век, Законът за местните данъци и такси просто не дава достатъчно възможности на местната власт. "Нямаме нито един местен данък, който да отчита връзката между икономическата ситуация в общината и приходите й. Никой не получава награда за усилията си и се губи чисто финансовият стимул", казва Томислав Дончев.

ГЕРБ предложиха и след това се отказаха от идеята за 2% над плоския данък, които да отиват в общините. Това беше лошо съставен и лошо предложен механизъм, но в същината си, нуждата е там - ако България ще върви към отпускане на хватката на София и по-малко кметове ще трябва да идват с шапка в ръце при премиера, за да му искат пари, това трябва да мине през увеличаване на данъчните постъпления в общините. То може да не става с увеличение на самите данъци, а с отделяне на 2% от тези 10% за местната власт.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АПИ се кани да събира най-много по 682 млн. лв. на година от тол-системата 1 АПИ се кани да събира най-много по 682 млн. лв. на година от тол-системата

Още се водят дискусии за точния размер на таксите, като стана ясно, че има резерви за намаляването им

5 дек 2019, 91 прочитания

Новият мегазакон за земеделските земи върви към поредно отлагане Новият мегазакон за земеделските земи върви към поредно отлагане

Проектът, който трябва да събере цялото законодателство в сектора, започва да събира все повече критики

5 дек 2019, 168 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Германецът, който искаше да управлява София

Как Юрген Порш, който се кандидатира за главен архитект, но беше отстранен от общината, вижда живота и градското планиране в столицата

Още от Капитал
"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10