Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бедни и разделени, завинаги?

Общините в България са в голямата си част без особен капацитет и с малко собствен ресурс. Промяната на този модел обаче е почти невъзможна

Огнян Георгиев
18322 прочитания

На 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат. Коалиционното правителство на Народния блок е свалено, а управлението се взема от представители на Военния съюз и политическия кръг "Звено". Първата реформа, която новите управници прокарват, променя устройството на страната - шестнайсетте окръга са превърнати в седем области, а 2500 селски общини се уедряват и сливат в 800.

След 1945 г. комунистическото управление разпределя по нов начин страната - появяват се 28 окръга, както и общини като Тунджа, Марица, Родопи и Добрич-селска, които нямат център, а са просто сбор от селата покрай някой голям град.

Има причина общинският въпрос да е един от първите, с които се заема всяка нова власт. Както още Константин Стоилов отбелязва в горещата дискусия за новата държава на Учредителното събрание от 1879 г., слаби общини значат слаба държава. "Ние трябва да се стараем у нас да се развият много центрове на политически и обществен живот. Това е началото на децентрализацията, която Франция с мъка се стреми да постигне и която дава силата на Англия и Америка", казва Стоилов тогава.

За съжаление на българския държавник, неговите наследници се стремят десетилетия наред към обратното. В България се случва предимно засилване на централната власт и отслабване на местната такава.

Спокойно можем да твърдим, че към момента ситуацията е стигнала един от трагичните си пикове. След като масовото изливане на хора от провинцията към София и извън границите от 90-те приключи с обезкръвяването на по-малките градове и села, а изтичането на капитал и разграбването доведе до обедняването на много части на страната, дойде влизането в ЕС, което добави още един лост на влияние на центъра над останалите - парите от еврофондовете. Така имаме огромен брой общини без достатъчен финансов и човешки ресурс, които са все по-зависими от централната власт за всичко, свързано с развитието им, но притежават достатъчно лостове на местно ниво, които да позволяват лично облагодетелстване.

Темата накратко

Моделът на местно самоуправление е счупен. Твърде малко български общини са истински независими от централната власт - повечето са почти изцяло на дотации от държавата и това е сериозен проблем. Те не могат да развиват населените места, нито дори да изпълняват основни функции, като да поддържат пътища, да привличат инвестиции, и като цяло да правят селата и градовете по-добри. Тези общини съществуват само за да раздават постове и разпределят, често по-съмнителен начин, малките местни бюджети.

Този проблем може да бъде решен. Нужно е обединение между общини, за да се намалят разходите и да се увеличи капацитетът. То може да стане под различни форми - финансово, на проектен принцип или административно, но няма да се случи доброволно, тъй като на местно ниво няма желание за подобна реформа. Но ако искаме регионалните различия да спрат да се увеличават, е време за промяна.

И тъй като (за щастие) не се задава нов авторитарен режим, има все по-малко надежди, че този модел ще се промени.

Защо насила не става

Десет минути ходене. Горе-долу толкова трябва, за да стигнете от централата на община Ямбол, до централата на община Тунджа. Двете се намират на няколко пресечки една от друга, в центъра на Ямбол. Община Тунджа е от т.нар. общини без административен център - подобно на Марица, Родопи и Добрич-селска. Ще чуете често в Пловдив да недоволстват от това разделение на териториите около втория по големина град на три. "Там имат по-ниски данъци, но и получават по-лоша услуга", казва общинар от Пловдив, който, естествено, не желае да се конфронтира публично. "Марица и Родопи не могат да съществуват без Пловдив. В малката община, където 90% от бюджета ти е държавно делегиран, дори и да дойде умен кмет, няма много, което да направи - нито може да задържи хора, нито да развие идеи. Те са пощенски кутии".

Експерт по регионално планиране, също пожелала да не коментира с името си, за да не влиза в конфликт с общините, с които работи, припомня, че по времето на комунизма общини като Тунджа са били създадени, за да инвестират целенасочено в селата. "Правен ли е анализ по-добро ли е благосъстоянието на хората там в сравнение със селата от община Сливен или Хасково? С какво наличието на общинска администрация в градчета и села, до които няма дори изградени транспортни връзки, подпомага живота им", пита тя.

Една от идеите, които управляващите от ГЕРБ прокарваха преди изборите 2014 г., беше сливането на общини, за да се повиши капацитетът им. Преди две седмици председателката на финансовата комисия в парламента Менда Стоянова подхвана пак темата, като заяви че общините с големи финансови проблеми и почти изцяло зависещи от централния бюджет е по-добре да се закриват, отколкото да се прави опит за финансовото им оздравяване.

Да закриете община и да я присъедините към друга, по-голяма или по-богата, обаче е невъзможна задача в България. За това се иска подписка от поне 25% от хората в нея, после одобрението на общинския съвет, областния управител, провеждането на референдум, на който да гласуват същия брой хора, колкото и в последните местни избори и накрая решение на МС. Досега успешни референдуми са провеждани за отделянето от други общини, но за сливането им - не.

Това е лесно обяснимо и политически, и икономически, и дори психологически. Общините са важни играчи на картата - от тях зависят до голяма степен изборите за парламент, от тях зависят голяма част от европоръчките, а в много по-малки общини е вграден някакъв местен патриотизъм, който прави излишни всякакви разговори за ефективност.

Много или малко са общините тук? Зададен така, въпросът няма смисъл. Броят не може да е самоцел. В Германия има 12 хил. общини, в Словакия с население 5.4 млн. има близо 3 хил, в Австрия с население 8,. млн. има 2300, а в Дания, с население 5.52 млн. има едва 98. Колко единици на местно самоуправление да има, колко нива и как да функционират е нещо, което всяка държава решава за себе си по исторически и икономически причини и няма единен модел в ЕС. Големият проблем в България е не броят им, а способността да функционират адекватно.

"Българските общини не са малки. Те са сравнително големи и като територия, и като население на фона на другите в ЕС. Проблемът е, че повечето от тях са много бедни и нямат капацитет", казва вицепремиерът и бивш кмет на Габрово Томислав Дончев. Дончев беше водещият глас в ГЕРБ за промяна на регионалния модел преди изборите през 2014 г., но казва, че засега темата е заровена, тъй като е срещнала твърде силен отпор. А в крайна сметка, както припомня Емил Савов от Националното сдружение на общините (НОСРБ), водещо трябва да бъде мнението на хората в тези общини. "Смисъл може да има само ако са представени ясно алтернативите - какви биха били ползите и негативите от сливането с друга община", казва Савов.

Проблемът е, че за да се случи това, някой трябва да постави този въпрос на масата - това очевидно няма да бъдат кметовете и общинските съвети, които ще са основните губещи от такъв ход, а самите хора в малките общини рядко проявяват подобен усет за дългосрочно планиране. Единственото място, откъдето може да дойде, е държавата, но въпреки исканията на Менда Стоянова, там не изглежда да има такова желание. "Командният способ е много малко вероятен и е почти невъзможен", казва Дончев. "Той е удар в сърцето на местния патриотизъм и дори да носи някакви ползи, не можеш да очакваш хората да се съгласят."

Всяка община се грижи за делегирани дейности като образование, здравеопазване и социални услуги, както и за собствени като общински жилища, общински дейности и услуги. Според последните публично достъпни данни на Министерството на финансите от 2013 г. 165 общини от 265 са на нива под 30% собствени приходи. Според анализа на НСОРБ този брой се е вдигнал и през 2015 г. вече 170 общини са разчитали на държавата за между 85% и 90% от целия си бюджет. МФ приема, че относително самостоятелни могат да са общини, които имат над 50% собствени приходи. Данните от 2013 г. показват, че такива са едва 21 общини в страната.

Тези числа обаче могат да са подвеждащи. Далеч не всички големи общини се справят добре, а всички малки - зле. От тези 21 "независими" почти няма големи общини извън Столична и Варна. На първо място са малките морски общини като Несебър, Приморско и Созопол, а след това - такива с големи концесии наблизо като Чавдар и Челопеч. Ето защо е трудно да се обобщи, че малките общини трябва да бъдат присъединявани към големите. Сливен например трудно може да бъде посочен като община, която би привлякла друга към себе си. Идеята на созополския кмет Панайот Рейзи например беше морските общини от Бургас надолу да се обединят. Това противоречи на логиката, казва историкът и бивш депутат Веселин Методиев, който се занимава с въпросите на местното управление. "Повече смисъл има едно обединение навътре, като богатите морски помагат на бедните вътрешни общини. Богати се обединяват с бедни."

Въпросът е и къде могат да бъдат спестени пари от администрация и инвестирани в друго, както и къде големината би помогнала за по-доброто качество на услугата. В момента всички - и София, и село Бойница, трябва да отговарят на едни и същи изисквания за персонал, капацитет и нужди. Което прави общините твърде апетитни хапки. Всяка от тях води след себе си възможности за раздуване на администрацията, раздаване на работни места, отдаване на поръчки (най-голямото и апетитно перо) и подкрепа на големите партии по време на националния вот. Анализ на "Капитал" за заетостта на местно ниво откри, че колкото по-малка е една община, толкова по-вероятно е тя да е сред най-големите работодатели в своя район. В общини като Никола Козлево и Златарица например, които са едни от най-малките, общината присъства с над 50% от заетите в топ 10 на работодателите.

Да се очаква, че общинарите и кметовете в тези райони ще одобрят доброволно отнемането на подобни привилегии, е смешно. Но да се разчита, че хората сами ще решат нещо такова, също не е логично. Преди години село Ягодово, което е част от една такава "селска" община - Родопи, гласува дали да се премести към община Пловдив. Резултатът беше негативен след активно купуване на гласове и протестен вот на част от хората. Тук има много фактори: страхът на хората, че ще загубят достъп до услуги, че ще бъдат забравени при влизането в по-голяма община, че ще се отделят по-малко пари, дори фактът, че не познават онези, които ще ги управляват.

Обединявайте се, общинари

Което оставя два варианта. Първият е нуждата да накара българските общини да работят заедно. Само 18% от общинските пътища например са в добро състояние, а пари за тях от Европа няма да има. Съмнително е дали бюджетът ще отдели също. Нуждите на водния сектор надхвърлят 6 млрд. евро. Повечето големи градове получиха определена сума пари, които сега ще могат да инвестират, но извън тях, ще трябва да се справят сами. На скорошното общо събрание на НСОРБ бе направена презентация на фонд за колективно финансиране, който би могъл да обединява няколко общини с активите им, срещу което те да могат да издават облигации. Това би позволило и на други освен София да се финансират от капиталовия пазар, но ще иска от тях да работят заедно.

Но дори това е съмнително. "Правим планове за това как ще се обединяват и ще кандидатстват заедно и по-силните ще подкрепят по-слабите. Познавайки уменията ни за екипна работа, съм песимист, че това ще доведе до положителни ефекти", казва Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ, който финансира местната власт. "Дори и да има успешни примери, поради липса на други алтернативи това ще доведе до огромен разход на енергия, човешки и финансов ресурс и време." Тя дава пример с проектите за регионални депа за отпадъци, където трябваше да се сдружат дузина общини и където се изгуби огромно количество време за съгласие, после всяка община искаше да прави отделно поръчките си и т.н. Според нея трябва изобщо промяна в логиката на управление. "Ще дам пример с образованието. Финансирането на сектора минава през общинските бюджети. Кметът носи отговорност в консолидирания бюджет и отчет за спазване на правилата, а в същото време няма никакви правомощия както за правене на политики, така и за търсене на отговорност при неспазване на финансовата дисциплина." С други думи, според Данкинова в момента имаме силна централизация и илюзия за силна местна власт, скрита зад големия брой общини.

Именно затова има и втори вариант, който е по-радикален и включва цялостна промяна на модела на местно самоуправление. Веселин Методиев го описва като сравнително безболезнен откъм местно недоволство и в същото време драматично различен. Според него може да се използва рамката от шест региона за планиране, които сега съществуват на ниво еврофондове - три в северната и три в южната част. На тези региони могат да се дадат много повече правомощия, включително правото общинарите от всеки един да се събират на общи събрания, на които да избират ръководител на региона - така липсващото сега средно второ ниво между центъра и общините. След това държавата просто ще разпределя средствата към всеки от регионите, а тези събрания сами ще трябва да решават къде и какво ще се инвестира. "Това по естествен път ще създаде коалиции и ще помогне за преначертаването на картата", казва Методиев. Задачата на централната власт ще бъде улеснена, защото ще се отърве от директните взаимоотношения с всяка една община и ще може да регулира отдалеч. Разбира се, не е задължително да се иска веднага съкращаването на общини, но приемането на закон, който да дефинира минималните изисквания за жизнеспособност на тази единица, би помогнало - например колко е минимумът собствени средства, с които да разполага, както и население.

Това, разбира се, е груба схема, която ще иска много повече детайли, но има едно огромно предимство - обещава някакво бъдеще. Сегашният модел просто не работи и това се доказва вече десетилетия.

Според Методиев, както и според повечето други експерти, опитите да се "съживяват" региони командно - от горе на долу, подобно на стратегията за Северозапада, са обречени, защото трябва да се ползва местната енергия и желание, без да се чака наготово решение. "В сегашния вариант сме осъдени на бедност", категоричен е историкът. Нещо, което не е трудно да се види.

И задължително: повече пари

Задължителната стъпка към децентрализацията минава през повече средства. Освен че в същината си не е променян от средата на миналия век, Законът за местните данъци и такси просто не дава достатъчно възможности на местната власт. "Нямаме нито един местен данък, който да отчита връзката между икономическата ситуация в общината и приходите й. Никой не получава награда за усилията си и се губи чисто финансовият стимул", казва Томислав Дончев.

ГЕРБ предложиха и след това се отказаха от идеята за 2% над плоския данък, които да отиват в общините. Това беше лошо съставен и лошо предложен механизъм, но в същината си, нуждата е там - ако България ще върви към отпускане на хватката на София и по-малко кметове ще трябва да идват с шапка в ръце при премиера, за да му искат пари, това трябва да мине през увеличаване на данъчните постъпления в общините. То може да не става с увеличение на самите данъци, а с отделяне на 2% от тези 10% за местната власт.

11 коментара
  • 1
    lout66 avatar :-|
    lout66

    Изходът е един , много прост но от него се губи рейтинг и няма мъж които да го направи .Данъците в големите и добре устроени градове да са по високи и за бизнесът и за гражданите , тогава самият бизнес ще избира къде да работи в по добра инфраструктура при по високи данъци или обратното ниски данъци но по лоши услуги , и постепенно след 10 - 20 години нещата ще се урегулират сами .
    Но както всички знаем във България няма мъже сред политиците и нещата вървят към живот в 4-5 големи града и всичко друго пустош.

  • 2
    its32487564 avatar :-|
    дебелият

    До коментар [#1] от "lout66":

    Това не е никакво решение. Всякакво вдигане на данъците ще се провали по няколко причини:
    1) Хората имат крайна нетърпимост към корупцията на правителството и абсолютно всички, с които говоря не искат да плащат 'нито стотинка повече на тия крадци'. И са прави. И масово ще се укриват данъци дори и от коректните платци, ако решат например за София корпоративния данък да е 15%, а не 10.

    2) На бизнеса му трябват някаква базова инфраструктура за да оперира. Пробвал ли си да стигнеш от София до Видин - около 260км са. Спазвайки знаците ги минавам за малко под 4 часа. Как да отваряш фабрики, когато нямаш базова инфраструктура вътре в града? Магистралите се правят или с европари или другия вариант е публично-частно партньорство, тол такси и т.н., но това трябва да инициатива на държавата. Кой ще прави фабрики и заводи в по-малките градове, когато много от тях изглеждат сякаш са били поле за военно учение.

    Ето според мен как трябва да се случат нещата:
    1) Ходил ли си в с. Чавдар? Ако не си отиди, много е хубаво. Няма нищо общо със селата в класическия вид, в който ги познаваме. Кметът се е хванал и е намерил финансиране (по европейски програми основно мисля) и го е направил перфектно. Имал е воля и желание и го е направил. Ако навсякъде отговорността и възможностите на кметовете по села, градове е по-голяма, а не централно правителствтото да определя бюджети и проекти, то хората по места ще знаят кой да обвинят или да похвалят. Съответно, когато видят че съседния град върви много добре ще засилят натиска над техния кмет и той да постигне подобни резултати.

    2) Ако само 1) се изпълни рискуваме да се засилят местните феодали. Затова трябва да има закони и механизми, когато на местно ниво се злоупотребява обикновени граждани да ескалират въпроса на инстанция независима от местните, която да направи проверка.


    Накратко казано - стига толкова с тази голяма и всеобхватна държава. Нещата трябва да се случват на микро ниво, където всеки може да види какво влиза като средства и какво излиза, отговорността да е ясно разпределена и да не се прехвърля топката. Ниските данъци са едно от основните предимства на България и сами по себе си ще привлекат хиляди инвеститори, ако просто се направи прословутата съдебна реформа и се намали ролята на държавата.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Данъците са да се събират необходимите пари за поддържането на съответната административна единица.

    Това се забравя от управляващите. Популизмът е до време.. поддръжката обаче иска пари.. които трябва да дойдат от някъде. И колкото по-директна е връзката .. т.е. този който има интерес от поддръжката той трябва да плаща - толкова по-справедливо. А не някой друг в другия край на България. В момента точно този от този принцип всячески се бяга.

    Управляващите, а и не само те, а и избирателите собственици в съответната община искат - друг да им плаща за удобствата. Например - работещите/с ДОД/.. или консумиращите/с ДДС/. Реално обаче има ли човек имот, той трябва да плаща достатъчно и пропорционално на цената на имотите си - за да може инфраструктурата в съответната община да се поддържа подобаващо. Ако парите недостигат.. ами значи.. плащанията са малко.

    Щото колкото и да се намаляват разходите.. те не могат да се намалят под някакъв санитарен минимум, под който инфраструктурата започва да се руши.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Ето за селските общини - пари нямат. Нямат защото селата са малки с по 100-200-1000 къщи.. колко данък сгради да се събере? В същото време тия общини имат много хиляди декари земеделска земя, гори.. ливади - но не получават никакви данъци от тях. Популизъм в действие.. резултатът - там улиците са ужасни, междуселските пътища - също. Всичко по селата се руши. Изключвам единични общини дето са абонирани за европейски помощи/фондове - и пак по правило парите отиват за нещо луксозно, а малко по-настрани си остават разбитите улици и друга инфраструктура. След година две.. от луксозното няма нищо да остане - щото пари за поддръжка няма, няма и охрана и ще бъде окрадено за отрицателно време.

  • 7
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Според мен това е най-главната тема след правосъдието и образованието.

  • 8
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    До коментар [#2] от "дебелият":

    ++++++++

  • 9
    its32487564 avatar :-|
    дебелият

    До коментар [#5] от "mickmick":

    Облагане на земеделските земи би било много трудно за реализиране. По селата, за които говориш живеят хора, които наистина нямат пари, ама наистина! Говорим за хора, за които хартиените пари са направо екзотика. Там заетост няма, има само пенсии, които покриват разходи за лекарства и други неща от първа необходимост. Храната или се отглежда в двора или се правят размени тип 20 яйца за 1 кг козе сирене. Описвам така подробно картината за да покажа, че такива хора наистина няма как да плащат каквито и да е повече данъци. Затова и данъка на къщите им е много нисък - за да може все пак нещо да се плати.
    Просто физическите лица са достатъчно натоварени с данъчно бреме и не слушайте левичарите, които искат да облагат това и онова, прогресивно или както още искате.
    Колкото до повишаване на приходите за малките села - ами необятните ниви, за които говориш най-често се обработват от юридически лица, които имат техниката да обработват стотици декари земя. Те ако са изрядни фирми трябва да плащат 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент. Според мен трябва точно в тази насока да се работи, а именно да се облага печалба и да се следи да няма злоупотреби и този ресурс да отива пряко към населеното място. Да облагаш всеки декар земя, независимо за какво се ползва е все едно да удряш допълнително паднал на земята и безпомощен човек.
    Като цяло ме изненадва негативно нагласите на доста хора, че трябва допълнително да се облага това и онова. Ако се подобри събираемостта(особено от големите фирми, които най-много лъжат) и се намали корупцията ще се постигне много по-добър ефект.

  • 10
    skch avatar :-|
    skch

    До коментар [#9] от "дебелият":

    Обаче хората по селата имат имоти, а нямат пари заради престъпната организация на земеделските кооперации - договорите за аренда са си живо изнудване. Те генерират големи приходи за някакви местни феодали, обикновено бивши партийни секретари, а в същото време за собствениците на земята остават трохи.

    Иначе би трябвало да се върви към финансова децентрализация - т.е. по-малко пари да отиват в софия и после да се преразпределят оттам - това може да стане и без вдигане на разходите, и без местно недоволство. От това ще загуби столицата, която и сега ползва повече от националния бюджет, но ще спечели страната.
    Лошото е, че това значи да не се решава всичко от краля слънце или хидроинженера на републиката, а никой не би се съгласил доброволно да се откаже от ролята си на вседържец. Освен това, силна местна власт, ще отслаби значението на столицата, а повечето ни управляващи със зъби и нокти са се борили да стигнат софия и за нищо на света няма да ѝ посегнат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK