С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 11 мар 2016, 17:43, 18669 прочитания

А ако минат оттук?

Какви рискове за България крие новата ескалация на бежанския хаос по Балканския маршрут

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Армия, жандармерия, всичко е на границата... Направили сме всичко, което може да се направи, за да не допуснем нов мигрантски поток към България." С тези драматични реплики, отправени към българските граждани, премиерът Бойко Борисов на практика официално обяви в сряда началото на следващата фаза от вътрешнополитическия спектакъл, който условно може да се нарече "Бежанците настъпват". Но дори да се абстрахираме от традиционно високопарната фразеология на министър-председателя, горчивата реалност е, че през тази седмица кризата около миграционната вълна, която от лятото на миналата година залива ЕС, наистина навлезе влезе в нов, по-непредсказуем етап, който е изключително неприятен за България и създава сериозни рискове за националната сигурност на страната.

Ключовата дума в случая е "домино ефект". След срещата на ЕС в Брюксел от 7 март на практика започна да се случва онова, от което българските политици най-много се опасяваха – верижно затваряне на границите по т.нар. западнобалкански път през държавите от бивша Югославия. Инициативата беше лансирана от Австрия и т.нар. Вишеградска четворка въпреки откритата съпротива на Европейската комисия. Първо това направиха Словения и Хърватия, които обявиха, че ще допускат на своя територия само чужденци, които "покриват изискванията да влязат в страната", тоест имат паспорти и визи или пък искат да подадат молба за убежище в конкретната държава. Веднага след това примерът им беше последван от Сърбия, а после – и от Македония, край чиято граница вече са струпани над 15 000 души, опитващи се да достигнат до Западна Европа, в общия случай до Германия.


"Склад за души"

Големият въпрос в момента е какво ще се случи оттук нататък с всички онези бегълци от Близкия изток, които вече са достигнали Гърция в търсене на по-добър живот. И по-специално, погледнато пред българската призма - каква част от тях ще решат да проникнат нелегално у нас. Най-логичният отговор е, че част от тях ще потърсят услугите на каналджиите. Това обаче ще оскъпи в пъти пътуването им към западноевропейската утопия и не всички ще могат да си го позволят. Бумът на нелегалния трафик на хора, който най-вероятно ще последва затварянето на транзитния коридор през Западните Балкани, също така ще вкара стотици милиони в местната организирана престъпност - по същия начин, както това се случи по време на т.нар. югоембарго.

По-бедната и вероятно по-многобройна част от мигрантите пък ще бъдат изправени пред алтернативата или да прекосят "зелената граница" на свой собствен риск (и най-вероятно да бъдат заловени и регистрирани в системата за пръстови отпечатъци EURODAC), или да останат във все по-гетоизиращите се бежански лагери в Северна Гърция. Дори обаче Турция още утре да изпълни ангажиментите си и да запуши ефективно морския маршрут през Егейско море, по различни оценки става дума за поне около 45-50 хил. души, които вече са в Гърция и не са успели да се придвижат по-натам. Последното провокира българския премиер да произнесе смешно-тъжната "прочувствена" реплика на седмицата: "Сърцето ми се къса за тях, като ги гледам, но в същото време много ясно трябва да им се каже, че трябва да се върнат обратно в Турция и оттам по надлежния ред, по който се разбрахме в Брюксел, да постъпват в държавите, където ги искат или имат нужда от тях и да преминават законно през КПП-тата."



Според Весела Чернева, старши програмен директор в Европейския съвет по международни отношения, при настоящото развитие на миграционната криза страната ни ще е принудена да премине от пасивна към активна регионална политика. "България рискува да развали отношенията със съседите си и те няма бързо да го забравят", коментира тя за "Капитал". И добавя: "Сега е необходим по-голям ангажимент със съседите, особено страните от Западните Балкани, както и Гърция. Южната ни съседка не бива да остане изолирана, ние сме сред най-свързаните с нея страни в ЕС и гръцката изолация ще ни повлияе негативно. Каквото и да стане с тази или следващата криза, ние винаги ще останем съседи." Чернева смята, че ако се присъединим към групата на Централна Европа (т.нар. Вишеградска група) и Австрия, рискуваме да се отдалечим допълнително от центъра на интеграцията, който е в полето между Берлин и Брюксел. Според нея обаче най-големият риск е засилването на проекцията на руско-турския конфликт на наша територия. "Как Турция ще охранява българско-турската граница от миграционните потоци ще зависи и от това доколко България ще изглежда, че взема страната на Русия. Много е важно да има мярка в отношенията и с двете", обобщава Весела Чернева.

На "война" с мигрантите

Демонстративната подготовката за евентуално затваряне на западнобалканския маршрут от българската държава обаче започна още през миналия уикенд, и то по не най-добросъседския начин - с внезапно организираното учение на МВР и армията "Граница 2016" в района на ГКПП Кулата. Неговата цел беше да покаже нагледно и възможно най-шумно, че страната ни има готовност да реагира проактивно и силово в случай на спукване на бежанския балон, който се надува край гръцкия ГКПП Идомени, само на около два часа път с кола от Петрич. Малко след учението военният министър Николай Ненчев коментира, че армията има готовност да предостави за съвместни операции с МВР около 650-700 военнослужещи, като техният брой може да бъде увеличен при необходимост. Ден по-късно броят на готовите за действие войници вече беше вдигнат на 1000. Според ръководителя на отбранителното ведомство също така армията има готовност да разпъне и временни преградни съоръжения по границата с Гърция, но за момента това не се налагало.

Големият риск, свързан с използването на армията за охрана на границата, е доколко тя действително е подготвена за подобни мисии. Като за начало тя може да попълни временно кадровия дефицит в МВР и в Гранична полиция в частност. "По презумпция армията няма такива способности. Но откакто се заговори за по-големи мигрантски потоци, предполагам, че до този момент са взели мерки за осигуряване на минимално необходимата подготовка на военнослужещите, които ще патрулират. Дали това е всичко необходимо, което те трябва да знаят и да могат? Може би не, но все пак явно се върви в посока да бъдат подготвени напълно", коментира за "Капитал" бившият служебен военен министър Тодор Тагарев. И добавя: "Мисиите в Ирак и Афганистан, в които участваха български военнослужещи, бяха съвсем различен тип. Там, когато срещу теб идва кола на скорост, не отговаря на сигналите и не спира, особено когато някой изглежда като да иска да вади оръжие, войникът е обучаван да стреля и да унищожава целта. Полицаят има съвсем друга подготовка и нагласа – да налага закона и тогава, когато е необходимо, да предпази себе си и други цивилни с оръжие. В този смисъл не можем да си мислим, че като войниците са правили пропускателни пунктове и са били въоръжени с автомати, могат да действат като полицаи. Ситуацията не е същата." Или казано с други думи - изпращането на военнослужещи на границата, без да получат подходящо полицейско обучение, крие риск от фатални инциденти с бежанци, които след това имат непредвидими международни последици за страната ни.

Според Тагарев също така в никак случай не бива да се възлагат очаквания надежди армията да се справя с такъв проблем за продължителен период от време. Той смята, че войската може да помогне временно, когато нормалните сили и средства на МВР не могат да се справят. "Трябва винаги да се подчертава, че това си е задача на Гранична полиция. Говорим за охрана, не за отбрана, не става въпрос за военни действия, а за контрол на границите", обобщава бившият военен министър. Ако обаче вземем предвид признанието на вътрешния министър Румяна Бъчварова от тази седмица, че МВР има постоянен недостиг от 3-4 хил. полицейски служители "на терен", ситуацията с "временната" помощ на армията по границата може и да се попроточи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 870 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 794 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Любимият враг на Борисов

Формацията на Радан Кънев най-вероятно ще остане в Реформаторския блок, но и ще става все по-опозиционна

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10