А ако минат оттук?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А ако минат оттук?

Бумът на нелегалния трафик на хора, който най-вероятно ще последва затварянето на транзитния коридор през Западните Балкани, ще вкара стотици милиони евро в местната организирана престъпност - по същия начин, както това се случи по време на т.нар. югоембарго.

А ако минат оттук?

Какви рискове за България крие новата ескалация на бежанския хаос по Балканския маршрут

Момчил Милев
19225 прочитания

Бумът на нелегалния трафик на хора, който най-вероятно ще последва затварянето на транзитния коридор през Западните Балкани, ще вкара стотици милиони евро в местната организирана престъпност - по същия начин, както това се случи по време на т.нар. югоембарго.


"Армия, жандармерия, всичко е на границата... Направили сме всичко, което може да се направи, за да не допуснем нов мигрантски поток към България." С тези драматични реплики, отправени към българските граждани, премиерът Бойко Борисов на практика официално обяви в сряда началото на следващата фаза от вътрешнополитическия спектакъл, който условно може да се нарече "Бежанците настъпват". Но дори да се абстрахираме от традиционно високопарната фразеология на министър-председателя, горчивата реалност е, че през тази седмица кризата около миграционната вълна, която от лятото на миналата година залива ЕС, наистина навлезе влезе в нов, по-непредсказуем етап, който е изключително неприятен за България и създава сериозни рискове за националната сигурност на страната.

Ключовата дума в случая е "домино ефект". След срещата на ЕС в Брюксел от 7 март на практика започна да се случва онова, от което българските политици най-много се опасяваха – верижно затваряне на границите по т.нар. западнобалкански път през държавите от бивша Югославия. Инициативата беше лансирана от Австрия и т.нар. Вишеградска четворка въпреки откритата съпротива на Европейската комисия. Първо това направиха Словения и Хърватия, които обявиха, че ще допускат на своя територия само чужденци, които "покриват изискванията да влязат в страната", тоест имат паспорти и визи или пък искат да подадат молба за убежище в конкретната държава. Веднага след това примерът им беше последван от Сърбия, а после – и от Македония, край чиято граница вече са струпани над 15 000 души, опитващи се да достигнат до Западна Европа, в общия случай до Германия.

"Склад за души"

Големият въпрос в момента е какво ще се случи оттук нататък с всички онези бегълци от Близкия изток, които вече са достигнали Гърция в търсене на по-добър живот. И по-специално, погледнато пред българската призма - каква част от тях ще решат да проникнат нелегално у нас. Най-логичният отговор е, че част от тях ще потърсят услугите на каналджиите. Това обаче ще оскъпи в пъти пътуването им към западноевропейската утопия и не всички ще могат да си го позволят. Бумът на нелегалния трафик на хора, който най-вероятно ще последва затварянето на транзитния коридор през Западните Балкани, също така ще вкара стотици милиони в местната организирана престъпност - по същия начин, както това се случи по време на т.нар. югоембарго.

По-бедната и вероятно по-многобройна част от мигрантите пък ще бъдат изправени пред алтернативата или да прекосят "зелената граница" на свой собствен риск (и най-вероятно да бъдат заловени и регистрирани в системата за пръстови отпечатъци EURODAC), или да останат във все по-гетоизиращите се бежански лагери в Северна Гърция. Дори обаче Турция още утре да изпълни ангажиментите си и да запуши ефективно морския маршрут през Егейско море, по различни оценки става дума за поне около 45-50 хил. души, които вече са в Гърция и не са успели да се придвижат по-натам. Последното провокира българския премиер да произнесе смешно-тъжната "прочувствена" реплика на седмицата: "Сърцето ми се къса за тях, като ги гледам, но в същото време много ясно трябва да им се каже, че трябва да се върнат обратно в Турция и оттам по надлежния ред, по който се разбрахме в Брюксел, да постъпват в държавите, където ги искат или имат нужда от тях и да преминават законно през КПП-тата."

Според Весела Чернева, старши програмен директор в Европейския съвет по международни отношения, при настоящото развитие на миграционната криза страната ни ще е принудена да премине от пасивна към активна регионална политика. "България рискува да развали отношенията със съседите си и те няма бързо да го забравят", коментира тя за "Капитал". И добавя: "Сега е необходим по-голям ангажимент със съседите, особено страните от Западните Балкани, както и Гърция. Южната ни съседка не бива да остане изолирана, ние сме сред най-свързаните с нея страни в ЕС и гръцката изолация ще ни повлияе негативно. Каквото и да стане с тази или следващата криза, ние винаги ще останем съседи." Чернева смята, че ако се присъединим към групата на Централна Европа (т.нар. Вишеградска група) и Австрия, рискуваме да се отдалечим допълнително от центъра на интеграцията, който е в полето между Берлин и Брюксел. Според нея обаче най-големият риск е засилването на проекцията на руско-турския конфликт на наша територия. "Как Турция ще охранява българско-турската граница от миграционните потоци ще зависи и от това доколко България ще изглежда, че взема страната на Русия. Много е важно да има мярка в отношенията и с двете", обобщава Весела Чернева.

На "война" с мигрантите

Демонстративната подготовката за евентуално затваряне на западнобалканския маршрут от българската държава обаче започна още през миналия уикенд, и то по не най-добросъседския начин - с внезапно организираното учение на МВР и армията "Граница 2016" в района на ГКПП Кулата. Неговата цел беше да покаже нагледно и възможно най-шумно, че страната ни има готовност да реагира проактивно и силово в случай на спукване на бежанския балон, който се надува край гръцкия ГКПП Идомени, само на около два часа път с кола от Петрич. Малко след учението военният министър Николай Ненчев коментира, че армията има готовност да предостави за съвместни операции с МВР около 650-700 военнослужещи, като техният брой може да бъде увеличен при необходимост. Ден по-късно броят на готовите за действие войници вече беше вдигнат на 1000. Според ръководителя на отбранителното ведомство също така армията има готовност да разпъне и временни преградни съоръжения по границата с Гърция, но за момента това не се налагало.

Големият риск, свързан с използването на армията за охрана на границата, е доколко тя действително е подготвена за подобни мисии. Като за начало тя може да попълни временно кадровия дефицит в МВР и в Гранична полиция в частност. "По презумпция армията няма такива способности. Но откакто се заговори за по-големи мигрантски потоци, предполагам, че до този момент са взели мерки за осигуряване на минимално необходимата подготовка на военнослужещите, които ще патрулират. Дали това е всичко необходимо, което те трябва да знаят и да могат? Може би не, но все пак явно се върви в посока да бъдат подготвени напълно", коментира за "Капитал" бившият служебен военен министър Тодор Тагарев. И добавя: "Мисиите в Ирак и Афганистан, в които участваха български военнослужещи, бяха съвсем различен тип. Там, когато срещу теб идва кола на скорост, не отговаря на сигналите и не спира, особено когато някой изглежда като да иска да вади оръжие, войникът е обучаван да стреля и да унищожава целта. Полицаят има съвсем друга подготовка и нагласа – да налага закона и тогава, когато е необходимо, да предпази себе си и други цивилни с оръжие. В този смисъл не можем да си мислим, че като войниците са правили пропускателни пунктове и са били въоръжени с автомати, могат да действат като полицаи. Ситуацията не е същата." Или казано с други думи - изпращането на военнослужещи на границата, без да получат подходящо полицейско обучение, крие риск от фатални инциденти с бежанци, които след това имат непредвидими международни последици за страната ни.

Според Тагарев също така в никак случай не бива да се възлагат очаквания надежди армията да се справя с такъв проблем за продължителен период от време. Той смята, че войската може да помогне временно, когато нормалните сили и средства на МВР не могат да се справят. "Трябва винаги да се подчертава, че това си е задача на Гранична полиция. Говорим за охрана, не за отбрана, не става въпрос за военни действия, а за контрол на границите", обобщава бившият военен министър. Ако обаче вземем предвид признанието на вътрешния министър Румяна Бъчварова от тази седмица, че МВР има постоянен недостиг от 3-4 хил. полицейски служители "на терен", ситуацията с "временната" помощ на армията по границата може и да се попроточи.

Защитени ли са българските интереси при сделката с Турция

"Мога да кажа, че всички осъзнават опасността от развитието на нови маршрути - потенциално през България, Албания или Италия. Затова всички са на мнение, че трябва да се следи ситуацията, за да не се допусне отново нещо подобно като разработването на Балканския маршрут вследствие на операцията в Средиземно море миналата година", коментира в контекста на затварянето на западнобалканския път на мигрантите вътрешният министър Румяна Бъчварова веднага след заседанието със своите колеги от страните - членки на ЕС, в Брюксел този четвъртък. Едно от притесненията в България е, че след евентуалното затягане на граничния контрол в Егейско море и особено след включването на натовски кораби в борбата с трафикантите на хора, миграционният натиск може да се пренасочи към нашата страна по суша. "Поставих въпроса за това, че ако искаме да гарантираме външните граници на ЕС, трябва да прилагаме същите мерки по българско-турската граница, както по турско-гръцката. Получих за това разбиране и одобрение от колегите", коментира по този повод Бъчварова. Българският вътрешен министър ще се опита да положи максимални усилия подобен текст да бъде включен в окончателния текст на споразумението с Турция, по силата на което югоизточната ни съседка обещава да стане по-надежден щит на Европа срещу наплива от желаещи да се преселят на Стария континент под претекст, че бягат от война.

Липсата на изричното споменаване на България в проектодокумента за антимиграционно споразумение с Турция е и един от основните упреци, отправени спрямо официалната българска политика от Бойко Ноев – бивш военен министър и бивш посланик на България в НАТО и Белгия. "Смятам, че не всичко възможно е направено – нито на срещата в Брюксел на 7 март, нито за това България да бъде индивидуално подготвена за решаване на криза, свързана с бежанците. Първо, когато се погледне документът, приет в Брюксел, в него се вижда, че България просто е пропусната, че интересите на страната ни не са отбелязани. Там се говори само за приемане на бежанци обратно от Гърция, там се говори за границите между Гърция и Турция в Егейско море. Нито дума няма за границата на България, която е външна за ЕС. Тук отиваме в хипотезата, когато неотдавна беше взето решение да има операция на НАТО само на гръцко-турската граница, като се пренебрегваха опасностите, които могат да възникнат за българската. Ето тези два пропуска на правителството – в НАТО и сега в ЕС, могат потенциално да създадат ущърб за нашите национални интереси", коментира за "Капитал" Бойко Ноев.

Ако съдим обаче от изявленията на вътрешния министър Бъчварова от четвъртък в Брюксел, страната ни вече си е взела бележка и активно действа по въпроса. Остава да видим дали от това ще има конкретен резултат на 17-18 март.

Според Ноев също така страната ни не трябва да приема безкритично де факто ориенталския пазарлък, който се случва между ЕС и Турция. "Съгласието на ЕС да бъдат премахнати визите за турските граждани при положение, че не само не са изпълнени техническите условия, гарантиращи сигурността на Европа, но и че репресивният режим на Ердоган грубо погазва всички политически изисквания, би било оглушителен морален и политически шамар за българското правителство, на което продължава да бъде отказвано членство на България в Шенген, вече 10 години след приемането ни в ЕС. Българското правителство не трябва да се съгласява с визовите отстъпки за Турция дори само поради тази причина", смята бившият военен министър. В изказването му се съдържа и дискретен намек за пропусната от страната ни външнополитическа възможност, а именно да се опита да изтъргува влизането на България в Шенген в замяна на жертвите, които страната ни така или иначе понася като преден граничен пост на евросъюза.

Ноев също така споделя някои опасения относно бъдещото развитие на ситуацията по българско-гръцката граница. "Краткосрочните рискове от затварянето на западнобалканския маршрут зависят от това как дефинираме "краткосрочни". Ако говорим за 2-3 седмици, те още няма да са толкова големи. Но след месец-два до половин година рискът от пренасочване на потока към България безспорно ще се увеличи. Някои медии твърдят, че Гърция има планове да строи бежански лагери в близост до българската граница. Трябва да видим дали това е вярно и защо биха го правили, да се говори с гръцките власти какви са техните намерения. Ако то е да улесни преминаването на бежанци в България, това би било враждебен акт", коментира той.

В същото време правителството не трябва да се съсредоточава толкова в изграждането на огради и да се опитва да се капсулира страната за възможните рискове. Активни мерки също са възможни. Нищо не пречи България да подпомогне Гърция със специалисти за нейните регистрационни центрове, така че обработката на документите на мигрантите да става по-бързо. Това е един от основните проблеми на южната ни съседка, която се задъхва от липса на ресурси. В настоящата ситуация, когато вече активно се обсъжда премахване на визовите ограничения за Турция, България може да поиска да се преразгледа и фактът, че тя стои извън шенгенското пространство. "Как ви се струва съвместно искане от България, Румъния и Хърватия за приемане в Шенген като условие да подкрепят това споразумение", пише например бившият външен министър Кристиан Вигенин. Подобна идея се върти отдавна в правителството, но досега тя не е формулирана ясно. А това трябва да стане бързо, преди още сделката с Турция да е финализирана.

"Армия, жандармерия, всичко е на границата... Направили сме всичко, което може да се направи, за да не допуснем нов мигрантски поток към България." С тези драматични реплики, отправени към българските граждани, премиерът Бойко Борисов на практика официално обяви в сряда началото на следващата фаза от вътрешнополитическия спектакъл, който условно може да се нарече "Бежанците настъпват". Но дори да се абстрахираме от традиционно високопарната фразеология на министър-председателя, горчивата реалност е, че през тази седмица кризата около миграционната вълна, която от лятото на миналата година залива ЕС, наистина навлезе влезе в нов, по-непредсказуем етап, който е изключително неприятен за България и създава сериозни рискове за националната сигурност на страната.

Ключовата дума в случая е "домино ефект". След срещата на ЕС в Брюксел от 7 март на практика започна да се случва онова, от което българските политици най-много се опасяваха – верижно затваряне на границите по т.нар. западнобалкански път през държавите от бивша Югославия. Инициативата беше лансирана от Австрия и т.нар. Вишеградска четворка въпреки откритата съпротива на Европейската комисия. Първо това направиха Словения и Хърватия, които обявиха, че ще допускат на своя територия само чужденци, които "покриват изискванията да влязат в страната", тоест имат паспорти и визи или пък искат да подадат молба за убежище в конкретната държава. Веднага след това примерът им беше последван от Сърбия, а после – и от Македония, край чиято граница вече са струпани над 15 000 души, опитващи се да достигнат до Западна Европа, в общия случай до Германия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    "Ако минат оттук" как ще ги посрещнем?
    В момента сме между чука и наковалнята, даже строежа на пътища прекратихме.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Министър-председателят отново е на лов за популярност. Хеликоптери, щитове, празни носилки - всичко работи като по учебник, когато няма реална ситуация...

    Силните страни в ЕС възнамеряват да съживят Шенген и неговите граници да обявят за външни. БГ не влиза в тях. ЕС ни оставя сами да се справяме с проблема.
    А, Дейвид ни прати джипки...

  • 3
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Абе даже и Македония се справи със ситуацията и затвори границите,на нас все не ни стигат 3-4 хиляди полицаи.Как така ,като сме на 2-3 място в Европа по полицаи на глава от населението.Аз всъщност забравих,че те сега пак ще стачкуват и ще са заети.

  • 4
    Stabilnost avatar :-|
    БСП създаде Пеевски ГЕРБ го нахрани

    абе как няма полицаи - къде са бе

    ест че трябва да се затвори границата, а Тиквата да обясни докъде стигна оградата и колко пари окрадоха покрай нея

  • 8
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    Ако минат от тук, ще си заминат. Дори бежанците не искат да останат на тая територия,и за няколко седмици разбират, че сме резерват от доброволни овце, стригани и мачкани от мафията, която управлява.

    Смешен плач. Трябва за самите нас да плачем.

  • 9
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    "...армията има готовност да разпъне и временни преградни съоръжения по границата..." "Добрата" стара-нова БОДЛИВА-РЕЖЕЩА ТЕЛ :(

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от " tily_lily ": Драмата е , че като влязат, няма къде да отидат. Нито напред ги искат, нито турците ще си ги вземап обратно. И ще се наложи да ги обслужваме...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK